Някой може би си спомнят, някой може би не моите теми. В кратце да Ви разкажа предисторията... разделихме се преди две години, тогава детето беше на 6 месеца, започна се една дълга и мъчителна раздяла, която не е факт и до днес. След като година живяхме разделени /без няколко месеца/ най - накрая януари подадохме молба за развод по взаимно съгласие. Мисля си, че започнах живота си на ново - смених работата уредих си съвсем жилището /до обзаведох го/ и започнах да излизам с приятели. Както си му е реда - съда се точи 2 месеца, после помирителен период още 2 месеца и така до крайното дело, но той каза " НЕ" - не искал да се развеждаме иска си ме обратно и мен и детето. Даже говори за второ. Това беше май месец. От тогава пак така ни женени - ни разведени. Грижовен е, не го отричам и мен ме закача като жена и това започна да ми действа. Но сега, ако кажа "ДА" на него, трябва да обърна гръб на семейството си, защото те не го искат вече. Какво да правя не знам. Трудно ми е да гледам тъжния поглед на детенце и вече ме пита "Кога тати гуши, кога тати цунка, кога дойде тати... Когато сме тримата детето е щастливо, а и аз напоследък, но... Не знам разбрахте ли ме, и аз май не се разбирам.