- Публикувана: 9 юни 2004, 18:55 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2004, 11:11 ч.
Каква е, според вас, оптималната разлика м/у децата?
Цитат на: Vache
Аз смятам, че разликата не трябва да е повече от 3-4 г. Поради няколко причини:
1. Ако децата са породени е ужасно трудно за майката, особено ако ще ги отглежда почти сама. Аз си представям да съб бременна и да тичам след нищо неразбиращо дете.
2. Ако разликата е по-голяма пак от гледна точка на майката нещата се отдалечават, в смисъл тамън си тръгнала на работа и си влязла в крак и айдеее пак.
3. При малка разлика някак вървиш по инерция, имаш тренинга и това е по-добре.
Аз лично не смятам, че по-голямото дете трябва да помага в отглеждането на малкото или поне не така както го разбират масово жените, затова и това отпада като мотив за голяма разлика.
Има едно друго нещо, което съм чувала от жените около мен, че е добре да родиш второто когато първото започва училище. Мисля си обаче, че може да се окаже, че вместо да помагаш на първокласника не можеш да му обърнеш внимание.
Затова ние сме си говорили да планираме второ дете, когато Александра направи 2 или 3 години в зависимост от финансовото състояние, в което се намираме.
1. Ако децата са породени е ужасно трудно за майката, особено ако ще ги отглежда почти сама. Аз си представям да съб бременна и да тичам след нищо неразбиращо дете.
2. Ако разликата е по-голяма пак от гледна точка на майката нещата се отдалечават, в смисъл тамън си тръгнала на работа и си влязла в крак и айдеее пак.
3. При малка разлика някак вървиш по инерция, имаш тренинга и това е по-добре.
Аз лично не смятам, че по-голямото дете трябва да помага в отглеждането на малкото или поне не така както го разбират масово жените, затова и това отпада като мотив за голяма разлика.
Има едно друго нещо, което съм чувала от жените около мен, че е добре да родиш второто когато първото започва училище. Мисля си обаче, че може да се окаже, че вместо да помагаш на първокласника не можеш да му обърнеш внимание.
Затова ние сме си говорили да планираме второ дете, когато Александра направи 2 или 3 години в зависимост от финансовото състояние, в което се намираме.
Ваче, заставам зад всяка една твоя дума!
Мисля точно като теб!Всъщност се улавям, че не ми е за първи път да споделям твое мнение. Но сега използвам случая и да ти го кажа.
Също така е права и Elfi, като задава въпроса:
Цитат
Оптимална за кого - за децата или за нас родителите
Аз имам сестра, със 6 години по-голяма от мен. Ами да ви кажа така си мина времето-тя учеше в друг град, после аз отидох да уча в друг град, тя се омъжи много рано-на 19 роди, та не остана време да се опознаем.
Много ми е мъчно за това.На моменти- в редките случаи, когато изобщо се виждаме-усещам, че имаме да изграждаме много мостове помежду си....
Цитат на: dodo_dodo
Цитат на: Ellypr
Всеки сам трябва, разбира се, да прецени, но за нас най-добра е малката разлика. Всъщност аз дадох зор 
, за второто. Първо на моите години не мога да си позволя разлика от 10 години (поергенувах си доста), а и не мога да си представя, че ще тръгна на работа, детето на детска градина , всичко влиза в норма и след година две, хайде пак памперси, нощни събуждания, подсечени дупета ...... И да ви кажа смятам, че с годините децата стават по-големи егоисти и ревнивци , а не по-малки. Моите са като при Додо с две години разлика и също ги гледам сама. Не ми е лесно, цял ден правя сметки как да им размина храненето и въобще режима, че да имам време за глътка въздух. Понякога вечер съм толкова уморена, че не мога да водя нормален разговор, а само гледам в една точка, но вярвам, че скоро децата ще почнат да си играят заедно и ще стане доста по-лесно, или поне живо се надявам да стане така . Но не съжалявам, никога не ми е скучно, даже в момента пиша и слушам Вики как ми "чете" някаква книжка.
, за второто. Първо на моите години не мога да си позволя разлика от 10 години (поергенувах си доста), а и не мога да си представя, че ще тръгна на работа, детето на детска градина , всичко влиза в норма и след година две, хайде пак памперси, нощни събуждания, подсечени дупета ...... И да ви кажа смятам, че с годините децата стават по-големи егоисти и ревнивци , а не по-малки. Моите са като при Додо с две години разлика и също ги гледам сама. Не ми е лесно, цял ден правя сметки как да им размина храненето и въобще режима, че да имам време за глътка въздух. Понякога вечер съм толкова уморена, че не мога да водя нормален разговор, а само гледам в една точка, но вярвам, че скоро децата ще почнат да си играят заедно и ще стане доста по-лесно, или поне живо се надявам да стане така . Но не съжалявам, никога не ми е скучно, даже в момента пиша и слушам Вики как ми "чете" някаква книжка.Да! И на мен това ми е най-голямата чуденка. По цял ден правя сметки и изчисления как да им размина храненията.
Не, че не ми се е случвало да стане пробойна в графика и едновременно да кърмя и да държа с дясната рка Ерик, а с лявата да храня Денис. Не ме питайте как се прави
Вече мозъка до такава степен ми е изпит, че не знам кое какво е и къде е. Загубих си шофьорската книжка, вчера не можах да намеря и ключовете от колата..ходих на пазар без книжка и с резервни ключове.........
Чудя се какво ли ще загубя днес
dodo_dodo, pazi decata!!!
Цитат на: kopche
Аз имам сестра, със 6 години по-голяма от мен. Ами да ви кажа така си мина времето-тя учеше в друг град, после аз отидох да уча в друг град, тя се омъжи много рано-на 19 роди, та не остана време да се опознаем. Много ми е мъчно за това.
На моменти- в редките случаи, когато изобщо се виждаме-усещам, че имаме да изграждаме много мостове помежду си....
Много ми е мъчно за това.На моменти- в редките случаи, когато изобщо се виждаме-усещам, че имаме да изграждаме много мостове помежду си....
В тази връзка разликата между мен и брат ми е 1г. и 5м. и винаги сме се разбирали прекрасно /е, имало е периоди в детсвото когато се дърляхме и биехме непрекъснато
, но те са в реда на нещата / и сега все още сме много близки 
. Същото важи и за моите братовчеди - с двама от тях разликата ни е по2г., а с единия - 5г., но много се разбираме и обичаме и до сега. А имам братовчед, който е с 10г. по-малък от мен, но той някак не се вписва сред останалите - по-отчуждени сме. Така че ако е за децата - разлика до пет години може би е най-добре 
. Но въпросът ми отново е - защо всъщност раждаме децата си 
?
Сега да си кажа и аз какво мисля по въпроса:
1. Породени деца - нямам нито желание, нито физическата сила да гледам.
2. Разлика от 2-3 години - като чета постингите на Ellypr и dodo_dodo, а и по предишни мои наблюдения - ама хич не ми харесва тоя вариант. Почти всеки ден виждам как 2-3-годишното дете отнася шамара, защото майката е изнервена от постоянните колики на бебето или никнещите му зъби, и очаква по-голямото дете да я разбира и подкрепя, ама тц, то и то си е бебе! /не казвам, че всички са така, не ме разбирайте погрешно, но това е което виждам/.
3. Разлика от 4-5 години. Цитирам една позната - много спокойна и мъдра мама /чак и се чудя на хладнокръвието!/ - "Тъкмо едното стана човек, и айде пак наново!"
4. Над 5 години разлика. Тук вече е истинското тото. Не съм съгласна, че колкото повече растат, толкова по-големи егоисти стават. На тази вързаст вече личи характера, и съответно се вижда резултата от възпитанието. Ние с брат ми сме с 6 години разлика /той е по-малкия за съжаление/, но освен "побоищата" в ранна детска възраст, всичко друго ми е купон с него. Може би защото имаше един дълъг период, в който сами се гледахме, нямаше "тате носи, мама меси", но връзката ни е много силна, при положение, че от доста години не живеем заедно. И така - въпреки различните полове и разликата във възрастта, никога не сме губили връзката помежду си! Е, когато беше по-малък не съм го водила по купони и кръчми с мен, също така едва ли можеше да ми е някаква опора в света, но пък аз живея с нагласата, че съм сама и само на себе си трябва да разчитам!
5. Около 10 години разлика. Колко много си личи, когато на някое дете не му е обръщано достатъчно внимание! Виждала съм и двете крайности - от жестока ревност /граничеща с лудост и престъпление/, до дете, което дава всичко за малкото си братче или сестриче!
Та така, общо взето пак се убедих, че първоначалното ми намерение е най-доброто за нас! Време откъм възраст имам да планирам всеки от изброените варианти /е, породените отпадат, Емката порастна вече /, и всъщност затова пуснах анкетата! Майчинството не ми тежи, така че нямам нищо против да го изживея отново на една по-късна възраст!Благодаря ви за отговорите, момичета, интересно ми беше да прочета всичко написано!
1. Породени деца - нямам нито желание, нито физическата сила да гледам.
2. Разлика от 2-3 години - като чета постингите на Ellypr и dodo_dodo, а и по предишни мои наблюдения - ама хич не ми харесва тоя вариант. Почти всеки ден виждам как 2-3-годишното дете отнася шамара, защото майката е изнервена от постоянните колики на бебето или никнещите му зъби, и очаква по-голямото дете да я разбира и подкрепя, ама тц, то и то си е бебе! /не казвам, че всички са така, не ме разбирайте погрешно, но това е което виждам/.
3. Разлика от 4-5 години. Цитирам една позната - много спокойна и мъдра мама /чак и се чудя на хладнокръвието!/ - "Тъкмо едното стана човек, и айде пак наново!"
4. Над 5 години разлика. Тук вече е истинското тото. Не съм съгласна, че колкото повече растат, толкова по-големи егоисти стават. На тази вързаст вече личи характера, и съответно се вижда резултата от възпитанието. Ние с брат ми сме с 6 години разлика /той е по-малкия за съжаление/, но освен "побоищата"
в ранна детска възраст, всичко друго ми е купон с него. Може би защото имаше един дълъг период, в който сами се гледахме, нямаше "тате носи, мама меси", но връзката ни е много силна, при положение, че от доста години не живеем заедно. И така - въпреки различните полове и разликата във възрастта, никога не сме губили връзката помежду си! Е, когато беше по-малък не съм го водила по купони и кръчми с мен, също така едва ли можеше да ми е някаква опора в света, но пък аз живея с нагласата, че съм сама и само на себе си трябва да разчитам!5. Около 10 години разлика. Колко много си личи, когато на някое дете не му е обръщано достатъчно внимание! Виждала съм и двете крайности - от жестока ревност /граничеща с лудост и престъпление/, до дете, което дава всичко за малкото си братче или сестриче!
Та така, общо взето пак се убедих, че първоначалното ми намерение е най-доброто за нас! Време откъм възраст имам да планирам всеки от изброените варианти /е, породените отпадат, Емката порастна вече
/, и всъщност затова пуснах анкетата! Майчинството не ми тежи, така че нямам нищо против да го изживея отново на една по-късна възраст!Благодаря ви за отговорите, момичета, интересно ми беше да прочета всичко написано! 
Аз искам три деца с възраст през 3-4 години. Сега се борим за номер две!
За мен това е най-добрата разлика. Так имаш време да се насладиш на бебешорските години на първото, после като то тръгне на градина - имаш време за второто и т.н.
Освен това междувременно имаш възможност да походиш малко на работа - година-две, да влезеш пак в обществото, колкото да не те забравят през следващите две години. Че иначе ако изкараш 4-5 години само вкъщи с децата, първо- ще изкукаш и второ - като срещнеш някой познат по улицата, ще ти кима с объркана физиономия и ще си мисли - "Абе откъде я познавах тази, не съм я виждал сто години?!"
За мен това е най-добрата разлика. Так имаш време да се насладиш на бебешорските години на първото, после като то тръгне на градина - имаш време за второто и т.н.
Освен това междувременно имаш възможност да походиш малко на работа - година-две, да влезеш пак в обществото, колкото да не те забравят през следващите две години. Че иначе ако изкараш 4-5 години само вкъщи с децата, първо- ще изкукаш и второ - като срещнеш някой познат по улицата, ще ти кима с объркана физиономия и ще си мисли - "Абе откъде я познавах тази, не съм я виждал сто години?!"
Ако не е късно и аз да кажа моето мнение, което е в подкрепа на варианта "до 10г." Аз имам брат, който е 7г. по-малък от мен и доколкото си спомням никога не съм се чувствала ощетена, напротив страшно много го обичам и досега и му помагам с каквото мога да си стъпи на краката. А като дете страшно помагах на майка ми и се грижех за него.
Моите деца са с 2г. и 10м. разлика и мога да кажа, че съжалявам че не изчаках каката да стане по-самостоятелна и тогава да раждам братче, тичането и нервите са големи, умората също. Добре, че тръгнах на работа, когато малкия стана на 6м., защото бях с опънати нерви и сигурно щях да си ги изкарам на дъщеря ми. Но да са живи и здрави, все си мисля че ще дочакам момента, в който ще се оправят сами и няма да се налага да бърша носове и да разтървавам на всеки 3 минути.
Успех на всички майки, които искат и второ детенце - това е най-хубавия подарък за първото дете, но то ще го разбере чак като порасне
Моите деца са с 2г. и 10м. разлика и мога да кажа, че съжалявам че не изчаках каката да стане по-самостоятелна и тогава да раждам братче, тичането и нервите са големи, умората също. Добре, че тръгнах на работа, когато малкия стана на 6м., защото бях с опънати нерви и сигурно щях да си ги изкарам на дъщеря ми. Но да са живи и здрави, все си мисля че ще дочакам момента, в който ще се оправят сами и няма да се налага да бърша носове и да разтървавам на всеки 3 минути.
Успех на всички майки, които искат и второ детенце - това е най-хубавия подарък за първото дете, но то ще го разбере чак като порасне
Имам сестра с 4 години по-голяма от мене.От как се помня все се "дърляхме", докато аз не излязох от пубертета.От тогава се разбираме много добре.Преди да се омъжим излизахме заедно по дискотеки и си бяхме като приятелки.Но пък годините преди това..... 
За това и реших децата ми да бъдат с разлика около 2 години.За сега така и се очертава.Митака ще бъде на година и осем месеца когато живот и здраве се появи бебето.Знам, че ще е трудно, но пък ще си израснат заедно.
Третот го планувам след около 10-15 години
За това и реших децата ми да бъдат с разлика около 2 години.За сега така и се очертава.Митака ще бъде на година и осем месеца когато живот и здраве се появи бебето.Знам, че ще е трудно, но пък ще си израснат заедно.Третот го планувам след около 10-15 години
Разликата между Елина и новото попълнение ще е две години и един месец...незнам дали е оптимална...ще ти кажа след месец-два....но знам, че ако бяхме отложили за по-натам....сигурно щеше да ни се отще всичко от начало.... знам ли:)
пък и ми се стува, че така ще мине по-бързо:)....може само така да ми се струва...незнам, ще видим:))))))
знам ли:)пък и ми се стува, че така ще мине по-бързо:)....може само така да ми се струва...незнам, ще видим:))))))
Цитат на: dodo_dodo
ооох, братя, пардон сестри по съдба
и аз слухтя, като разперя пеленгаторите и чувам всяко шумче.
а ерик е особено звучен нощем - то не е сумтене, то не е хъркане, давене, хълцане, пуфтене.......човек ще рече, че осъществява тежък физически труд мъника, а не че просто трябва да заспи!
И ние сме същите и се чудех дали сме "в нормата" То не са звуци, то не са физиономии и протягания във всякакви посоки... понякога пръхтим като кончета, друг път кудкудякаме като кокошчици или пък цвъркаме като мишлета...
А Додо, как го правиш този номер с едновременното писане във форума и кърмене?
То и аз към 3-4 също кърмя, но не сядам на компютъра, щото много ми бучи нощем и ме дразни, пък и после през деня очите ми се сбъркват, а евентуално гледам по тв повторението на някой филм от през деня. Пък и не мога да си представя как ще се кърмим без да държа с едната ръка гърдата - иначе тя се изплъзва и бебо яко захапва зърното: до сълзи (моите разбира се). Иначе и аз бих се включила в чата
А относно темата: моите деца са с 8 години разлика. Хубавото, което аз виждам е че: каката ми помага; между нея и бебо имах няколко години, в които да поработя та да ми омръзне и пак да поискам да се кротна вкъщи с някой малчо. Осъзнавам, че няма да може да си играят на един акъл, но пък каката ще може да се грижи за малкия и да го учи на туй-онуй като му дойде времето.
Аз и моят брат имаме 8 години разлика - в случая обаче той е по-голям от мен. Отдалечеността е голяма наистина, но когато порастнахме, разликата във възрастта няма такова голямо значение.
Цитат на: Yvette
А Додо, как го правиш този номер с едновременното писане във форума и кърмене?
То и аз към 3-4 също кърмя, но не сядам на компютъра, щото много ми бучи нощем и ме дразни, пък и после през деня очите ми се сбъркват, а евентуално гледам по тв повторението на някой филм от през деня. Пък и не мога да си представя как ще се кърмим без да държа с едната ръка гърдата - иначе тя се изплъзва и бебо яко захапва зърното: до сълзи (моите разбира се). Иначе и аз бих се включила в чата
малко сложно ми идва, затова и пиша с краката без препинателни знаци и главни букви
по правописа ми може да познаете дали кърмя в момента или не
и с едната ръка съм обгърнала бебето, с другата пиша - бавно и славно
гърдите ми не са големи и му идват тамън по мярка без да ми се налага да ги придържам, натискам и повдигам
а за бученето нощем - бучи спор няма, аз като съм дежурна по бебе хич не го гася, но на фона на другото озвучаване за което писах вече - хич не може да ме впечатли
Цитат на: Yvette
А относно темата: моите деца са с 8 години разлика. Хубавото, което аз виждам е че: каката ми помага; между нея и бебо имах няколко години, в които да поработя та да ми омръзне и пак да поискам да се кротна вкъщи с някой малчо. Осъзнавам, че няма да може да си играят на един акъл, но пък каката ще може да се грижи за малкия и да го учи на туй-онуй като му дойде времето.
Аз и моят брат имаме 8 години разлика - в случая обаче той е по-голям от мен. Отдалечеността е голяма наистина, но когато порастнахме, разликата във възрастта няма такова голямо значение.
Аз и моят брат имаме 8 години разлика - в случая обаче той е по-голям от мен. Отдалечеността е голяма наистина, но когато порастнахме, разликата във възрастта няма такова голямо значение.
Хм, това за по-големите каки ми се струва, че е почти правило, много са грижовни, но ми се ще да се включи и някоя мама с по-голям батко, има ли такива?
Все си мисля, че от по-големите батковци можем да очакваме евентуално разбиране, ама чак помощ... не знам, то си е и до дете! Аз исках брат ми да е по-голям, защото щях да имам повече свобода, и нямаше да ми се налага аз да пробивам вратите в закоравялата и упорита до самозабравяне Овнешка глава на майка ми! Сега на него му е толкова лесно...
Разликата от 2 год. и 8 месеца при моите деца си ми харесва , така си я искахме . Но , да , това е разлика за хора със здрави нерви ! Добре че моите са такива ) . Така едното дете "върви покрай другото " , по-близки са си децата ( макар че и това да е относително както много майки са споделили ).
Но аз си оставам за разлика до 5 години .
) . Така едното дете "върви покрай другото " , по-близки са си децата ( макар че и това да е относително както много майки са споделили ).Но аз си оставам за разлика до 5 години .
Айде и аз да се отчета
Разликата между мойте двете буболечки е 2 години и 11 месеца(пиши ги 3). Честно казано мислехме за вариянт 2, но нещата се бяха поизкривили от нашият план. До сега нещата вървяха добре. Ама сега малкото (на9 месеца) налита на играчките на кака си и тя ревностно ги пази и не ги дава(въпреки нашите убеждения ,че в къщи всичко е на всички ). И от там почват драканиците. Не знам като поотраснат как ще е. Че за капак взехме и куче (на 8 месеца сега) .Боря се с тях сама денем. Вечер тати помага. (да не кажа, че му връчвам цялото домочадие). Абе като дойде номер две осъзнах колко лесно било да гледаш едно дете.
Със сестра ми имам 7 години разлика(тя е по-голямата) И по нейни разкази (аз не помня този момент)майка ни ми е давала тя да ме гледа като излиза навън да играе. И тя сподели, че много мразела този момент и ме е дресирала като ме прибере в къщи и майка попита дали съм се наиграла, аз да кажа ДА. Да ама НЕ. Голям инат съм брей. Правила съм й мръсно. В общи линии близки с нея и добри приятелки станахме когато навърших 18 години. До тогава имахме различни интереси, тя учеше и в друг град. Сега сме още по-добри приятелки и всичко си споделяме, но "първите" години може би ни липсват и на двете.
Всеки сам си избира вариянта. Аз не исках да се получи така и с моите деца. Искам от малки да са си приятелки. Пък знае ли човек. Децата винаги са различни , пък макар и от една майка.
Боболента, който и вариянт да си избереш ти пожелавам да се разбират и обичат децата. И най-вече да уважават вас РОДИТЕЛИТЕ
Разликата между мойте двете буболечки е 2 години и 11 месеца(пиши ги 3). Честно казано мислехме за вариянт 2, но нещата се бяха поизкривили от нашият план. До сега нещата вървяха добре. Ама сега малкото (на9 месеца) налита на играчките на кака си и тя ревностно ги пази и не ги дава(въпреки нашите убеждения ,че в къщи всичко е на всички
). И от там почват драканиците. Не знам като поотраснат как ще е. Че за капак взехме и куче (на 8 месеца сега) .Боря се с тях сама денем. Вечер тати помага. (да не кажа, че му връчвам цялото домочадие). Абе като дойде номер две осъзнах колко лесно било да гледаш едно дете. Със сестра ми имам 7 години разлика(тя е по-голямата) И по нейни разкази (аз не помня този момент)майка ни ми е давала тя да ме гледа като излиза навън да играе. И тя сподели, че много мразела този момент и ме е дресирала като ме прибере в къщи и майка попита дали съм се наиграла, аз да кажа ДА. Да ама НЕ. Голям инат съм брей. Правила съм й мръсно. В общи линии близки с нея и добри приятелки станахме когато навърших 18 години. До тогава имахме различни интереси, тя учеше и в друг град. Сега сме още по-добри приятелки и всичко си споделяме, но "първите" години може би ни липсват и на двете.
Всеки сам си избира вариянта. Аз не исках да се получи така и с моите деца. Искам от малки да са си приятелки. Пък знае ли човек. Децата винаги са различни , пък макар и от една майка.
Боболента, който и вариянт да си избереш ти пожелавам да се разбират и обичат децата. И най-вече да уважават вас РОДИТЕЛИТЕ