Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Първо искам да пожелая успех на всички, които се борят за бебчета! Дано скоро ви огреят малките слънчица!
Второ да знаете, че никога не е късно да се сбъдне мечтата ви!
Ние се борихме 7 години.
Започнахме опити, когато бях на 29г. Много бързо забременях. Голяма радост... И спонтанен аборт във втория месец.Изчакахме да минат 8 месеца и пак опити. Пак бързо забременяване и пак аборт. И се започна. Що доктори, що изследвания, що следене на овулации, цветни снимки. Опаааа. Тръбите ми били запушени. Трябвало да ги отпушваме. В тоз момент ми прещрака и си викам я да потърся мнение и при друг лекар. Препоръчаха ми един в Пловдив и започнах да ходя при него. Оказа се че тръбите ми въобще не са запушени. Започнахме да следим овулация, стимулация правихме с клостилбегит. Уж всичко наред, пък не става. Междувременно от стимулацията на два пъти направих кисти да минах и през два лапароскопии. Продължаваме с опитите, все неуспешно. Така минаха 3 години. Правихме и инсеминации. Не ще и не ще.
Накрая в София при Стаменов. И там ми изследваха всичко и не откриха нищо нередно.
 Решихме инвитро щото всичко друго опитахме. Стана от първия път. Междувременно точно със забременяването най-сетне откриваме и причината за спонтанните аборти, та изкарахме цялата бременност със специални лекарства.
И ето че вече 4 месеца мама и тате са безмерно щастливи със своя син Петър.
На всички пожелавам същата радост.

Поздравления за смелата постъпка! Пожелавам Ви здраве и щастие, както и БОГ да Ви дари  с още едно родено от Вас детенце! Заслужавате го!

Страхотна тема! Съветвам по-честичко да я четем, 90% е в силата на положителното мислене. Благодаря на всички, които са споделили с нас радостта си.

Крайно време беше и аз да напиша нещо тук

10г. чакахме дете.Няма да изпадам в много подробности,че няма смисъл!Почти година след безуспешни опити тръгнах по лекари.Бях на 26г. и всички ми казваха да съм спокойна,че ще стане и т.н. празни приказки.Даваха ми примери как семейства нямат деца с години и после хоп нещата се получат от само себе си.ТОВА Е НАЙ-ЛОШИЯТ СЪВЕТ КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ДАДЕН ПРИ ТАКИВА ПРОБЛЕМИ.Защото,ако при едни става до 1-2г.,при други от 2-3 инсета,при трети от 1ви или 2ри опит инвитро,то при някои се случва чак след 8мото ИКСИ и след 9г. опити.Както при мен.
И това при положение,че не съм слушала тези хора,които ме караха да чакам и да се успокоя само.И може и да ми падне някое бебе от небето
И при положение,че от самото начало попаднах при най-търсения в днешни дни лекар!Направихме 5 инсеминации и 8 опита ИКСИ,2 ЦС,2 лапароскопии,2 хистероскопии,2 биопсии/абе много двойки станаха нещо /Имах и 2 бременности от 3тия и 5тия опит.И двете бяха с близнаци.Едната бременност я загубих в 5-6г.с. другата в 5тия месец Много болеше тогава!
2 неуспешни опита след това.И при последния опит нещата отиваха на провал,но аз не се дадох,нито пък доктора,да е жив и здрав дълги години и да зарадва рано или късно всички,които отидат при него с проблеми! 
Сега се радваме на малкия Давид и чак скоро повярвахме,че той не е мираж или сън!А е началото на нашия нов живот,на оптимизма и вярата,че когато се трудиш достатъчно и вярваш в добрия изход на нещата,нищо не може да ти се опре.И никое препятствие не е толкова  високо,че да не пожеш да го преминеш!Стига само да го поискаш! И да се бориш докрай,дори понякога тази борба да продължава дълги години!
Ами заслужава си!

Ира, очкавах отдавна твоя разказ тук! 
Благодаря ти, че сподели и даде кураж на много жени! 

Здравейте момичета,
И аз да споделя как слънцето огря и нашия дом. И дано всички момичета да имат същия невероятен късмет. В момента съм на 34 г., но нашето ходене по мъките започна, когато бях на 23 г. След като минаха 2 години след сватбата и бебето все не ставаше....естествено започнахме изследвания.....и проблемът се оказа при мен.....тубарна непроходимост. Тогава лекуващият ми лекар беше д-р Валерий Йорданов (от Тина Киркова), който за огромно мое съжаление вече не сред нас. Той препоръча да направим пластика и слава Богу, че се съгласих, защото се оказа, че съм имала безкрайно много сраствания. 10 месеца след пластиката забременях......но бременността се оказа извънматочна. Бях направо съсипана. След това вече предприехме ин-витро и на втория опит забременях. През 2003 г. се роди прекрасната ни дъщеричка, която сега ще стане на 8. От миналата година планувахме да опитаме да имаме още едно детенце, защото дъщеря ни все това повтаря....."Искам сестра или брат...". Обърнехме се към д-р Янакиева и д-р Вакрилов, които в момента работят в Медицински център София 2000. Те бяха екип с покойния д-р Йорданов и определено са хора, в които имам безкрайно доверие. И през април чудото стана.....от раз.....нестимулирано ин-витро. Аз държах да бъде без стимулации, защото и при двата стимулирани опита правех по 2 яйцеклетки. Невероятен късмет. Дано всичко до края да продължи да бъде все така безпроблемно и на Коледа да получим нашия специален подарък.

Здравейте! Искаме да изкажем своите благодарности към д-р Янакиева и целия и екип за професионалното и човешко отношение към нас.След дългото ходене по мъките най-накрая попаднахме на д-р Янакиева, която ни дари с най-голямото дългоочаквано щастие, в момента чакаме близнаци от първи опит ин витро.   
                                                                  от Галя и Петър

И аз ще пиша в тази тема! 
Здравейте на всички, доста си поплаках като четох историите ви. Много се радвам за тези, чиито истории завършиха с happy end и силно стискам палци на останалите. И на себе си стискам палци бременността ми да протече леко и безпроблемно и на финала да си гушкам бебчето! 
Да ви разкажа моята история. Още от както ми дойде за първи път, цикълът ми не беше редовен и всички лекари, с които се консултирах ме успокояваха че било нормално, че съм била още малка, всичко щяло да се нормализира... И така си минаваха годините. Юни 2007 се запознах с настоящия ми съпруг и буквално веднага заживяхме заедно. След около 2 месеца решихме да се пазим от забременяване, като започна да пия противозачатъчни. И отидох на АГ да ми изпише. Но вместо с рецепта, си тръгнах с много сълзи и диагноза- киста на яйчника, която налага незабавна операция. Незабавна, защото кистата беше огромна- с големина на детска глава!!! Естествено, потърсих второ мнение, а то- същото. И след седмица ме оперираха, за да я отстранят. След операцията докторът каза че стените на яйчниците ми са много удебелени и когато реша да забременявам, ще се наложи фенестрация. Е, поне знаех че няма да са ми нужни противозачатъчни... 
След това се започна едно лутане в един омагьосан кръг. Безкрайни тестове на хормоните- висок пролактин, нисък прогестерон, консултации с ендокринолог, изследвания на щитовидната, ЯМР, натрупани килограми в следствие на грешно предписани лекарства... И в София ходих в „Шейново”, където срещнах бездушието на „невероятния специалист” д-р Попов, който с някаква неподражаема ирония ми заяви: „Как ще забременееш бе, мойто момиче, гледай си яйчниците- поликистозни!”
Преди около две години вече ми писна от всичко, хвърлих всички лекарства и започнахме да правим опити за бебе. Каквото е рекъл Бог, това да става! Но не става! В началото на годината вече започнах да се замислям за специализирани клиники, но все се надявах, че ще мина и без тях. И един ден една приятелка, която също има проблеми, ми предложи да ходим заедно при д-р Александров във Варна. Прочетох малко и реших че това е моят доктор. По стечение на обстоятелствата тя не можа да дойде с мен, така че в края на май месец заминахме заедно с мъжа ми. Неговата спермограма- перфектна. Моят преглед- лека поликистоза само на единия яйчник и добър яйчников резерв, при цветна снимка- проходими тръби. Докторът каза че не вижда причина да не се случват нещата, да пробваме още 5-6 месеца и ако не стане, да се върнем и да помислим за някакви алтернативи.
И така, тръгнахме си, аз с нагласата че ноември- декември пак ще се ходи при д-р Александров. И точно когато спрях да се следя и да се надявам... цикълът ми изчезна яко дим  Сега съм в 9 седмица, гади ми се и повръщам, чувствам се като парцал... но съм щастлива!!! Мисля си понякога, че изгубих време в размотаване по ненужни кабинети, но... явно така ми е било писано. Всичко се забравя, когато завършва с щастлив финал.
Това е моята история, момичета. Не съм минала през кой знае какви перипетии, но си поплаках достатъчно. От все сърце ви пожелавам  , а след 9 месеца едно красиво вързопче  

   Дойде време и аз да се разпиша в тази тема с надеждата, че споделеното ще даде много вяра и кураж на всички борещи се за рожбичка.
   С опитите за забременяване започнахме малко преди да се оженим през 2004 г. И двамата със съпруга ми тогава бяхме на 25 години. Бях чела, че ако сме под 30 годишни можем да изчакаме около година преди да се обърнем към специалист. Започна голямото чакане и големите надежди и разочарования. Тогава не знаех нито що са хормони, нито що е овулация, просто правехме целенасочени опити и се надявахме да се получи. За наше огромно съжаление годината, която си бяхме дали за опити отлетя, мина сватбата ни, мина лятото и морето, където уж си най-спокоен и релаксиран и нещата се получават. Бебе нямаше. Реших да отида на гинеколог. Той ме прегледа, пуснахме хормони, проследихме няколко цикъла и ми каза, че имам поликистозни яйчници. Направихме спермограма на съпруга ми и се оказа, че преживяемостта на сперматозоидите му е много малка. Започнахме да пием лекарства. Аз Клостилбегит, той Трибестан, Спимен. Отново не се получаваше. Лекарят, при който ходехме ни предложи да направим няколко инсеминации, за да преодолеем ниската преживяемост. Започнахме с инсеминациите. Всичко това го правехме без снимка на тръбите, без подробна спермограма с морфология, без изследване за хламидия, без дори микробиология, без изследване на хормоните на щитовидната жлеза и т.н. Една инсеминация, втора, трета. НИЩО. Надежда, страхове, сълзи и разочарование. Последва предложение от лекаря ни да ми направи лапароскопия – хем да видим тръбите, хем да фенестрираме яйчниците, че нали са поликистозни. Аз се съглсих, без да седна да се информирам за рисковете от подобна фенестрация. Мина лапароскопията. Тръбите си бяха наред, фенестрирали ми бяха яйчниците и започнахме отново с инсеминациите. Първа, втора, отново нищо. Аз започнах да си мисля, че нещо не е наред. Започнах да влизам в сайтовете и форумите за проблемно забременяване. Видях, че не правим всичко, както трябва и че не е трябвало изобщо да се съгласявам на фенестрацията, защото води до изчерпване на яйчниковия резерв. Реших да сменим лекаря. Съпругът ми се противеше, но в крайна сметка се съгласи. Потърсихме друг специалист в Пловдив, за който четох, че е много добър в областта на стерилитета. Беше вече пролетта на 2007г. Направихме голям набор от изследвания при мен и нова спермограма на съпруга ми, където се установи, че и морфологията по Крюгер е зле. Потърсихме д-р Кацаров в София, който установи двустранно варикоцеле, което така или иначе не оперирахме, защото в последствие нямаше смисъл. Аз не преставах да чета всичко изписано в интернет пространството. Правех си вече сама какви ли не изследвания. Имунологични, генетични, хормонални и отвсякъде излизаха проблеми. След всяко ново изследване се сдобивах с цяла чанта с лекарства. Открихме и хламидии, лекувахме ги. Всичко това ни отне цяла година, през което време не се отказвахме да се надяваме и за спонтанно зачеване. Бях си запазила час за д-р Стаменов. Посетихме го през октомври 2007г. Ходихме три пъти в клиниката, но не почувствах, че това е моят лекар. Решихме да посетим другия голям репродуктивен специалист – д-р Владимиров. Въпреки, че не е никак комуникативен, хареса ми. Решихме да останем при него. Той ни шокира обаче, че аз съм с изчерпан яйчников резерв и единственият ни шанс за дете е ИКСИ. Казвам “шокира”, защото аз не бях никак готова за това, все си мислех, че ще продължим с инсеминациите. Тогава думите “вие сте за ин витро” ми прозвучаха едва ли не като присъда, но в последствие приех спокойно мисълта, че това ще е начинът, по който ще имаме детенце.
   Първата процедура започнахме през месец май 2008г.. Ползвахме лекарствата, които тогава отпускаше Здравната каса, но които бяха крайно недостатъчни, защото се оказа, че ми трябват много високи дози. Целият период на стимулация ми беше като филмова лента. През ден пътуване до София, прегледи, взимане на кръв, инжекции. Няма да се впускам в дълги обяснения с какви лекарства и по колко са ме стимулирали. В деня на пункцията извадиха само пет яйцеклетки, от които четири се оплодиха, а ми върнаха три. Започна най-страшното – чакането. Една сутрин се събудих с мисълта, че нищо не е станало и тази мисъл ме тормозеше до деня на теста. Имах всички симптоми, че цикълът ми ще дойде. Сутринта преди теста се чувствах така, все едно ще ме водят на заколение. Направих си един уринен тест преди да тръгна. Беше отрицателен, но все пак се надявах, че ми е единадесети ден от трансфера и е все още рано да отчете каквото и да било. Но и кръвният тест беше категорично отрицателен.
Бях смазана. Никога през живота си не се бях чувствала толкова отчаяна и безпомощна, и то не толкова, че не се е получило от първия опит, а от мисълта, че нямаме средства за друг и че сме лишени дори да от възможността да опитаме отново. Много сълзи иплаках, но се изправих на крака и продължих напред, благодарение на съпруга ми.
   Започнахме с нови изследвания. Не спирах да “чопля” и да търся причината за неуспеха.
   В началото на 2009г. едно момиче от форума Проблемно забременяване на БГ Мама ме свърза с друго момиче, което от своя страна направи връзката между нас и един човек с голямо сърце, който ни дари пари за втория ни опит. Никога няма да забравя този човек и никога няма да престана да го благославям. Макар че и вторият ни опит беше неуспешен, самият шанс и НАДЕЖДАТА, която той ни подари в момент, когато аз си мислех, че едва ли в близките няколко години ще можем да си позволим нова процедура, са несравними.
   Вторият неуспех го приех по-лесно. През това време започна да работи фондът за асистирана репродукция. От Клиниката подготвиха документите ни и бяхме едни от първите одобрени.
   В началото на май 2009г. ми се обади директорът на Фонда и каза да отидем да вземем заповедта си. Аз дори бях разочарована, че толкова бързо ни одобриха. Изобщо не ми се започваше. Мислех си, че нищо няма да стане, не ми се влизаше дори в Клиниката, но така или иначе стартирахме процедурата.  Този път, за разлика от първия опит / вторият беше на спонтанен цикъл /, бях без предварителен блокаж.
Отново високи дози, отново пътуване през ден, всичко ми беше до болка познато.
В деня на пункцията 22 юни извадихме три яйцеклетки. Оплодиха се и трите. В деня на трансфера 24 юни / Еньовден / на терасата ни кацна бял гълъб. Не му се зарадвах и не го приех за добър знак, защото преди него имах хиляди такива, но винаги оставахме разочаровани.
В Клиниката, докато чакахме да ни извикат за трансфера, д-р Тачева, минавайки покрай нас ни каза, че ембрионите ни са много добри, но аз отново не можах да се зарадвам. Мина трансферът и отново започна кошмарното чакане. Този път, за разлика от първия опит, си полежах само един ден у дома и се върнах на работа. Колкото повече наближавеше денят за теста, толкова повече се ужасявах. Отново имах същите симтоми, както и на двата ми неуспешни опита. Постоянно си казвах, че отново не е станало. На 1 юли ни сполетя огромно нещастие. Баба ми си сложи край на живота, което ме разтърси из основи. След шока от смъртта и се питах как ще понеса още един неуспех. На 4 юли / 11-ти ден от трансфера / си взех един уринен тест и реших да го направя, за да се подготвя психически за кръвния и да се наплача на спокойствие у дома, без да тревожа майка ми и съпруга ми. Когато го погледнах, ми се видя една мноооооооого бледа втора черта. Започнах да се чудя да плача ли, да се радвам ли. Взех да смятам кога ми е бит последният Прегнил, да не би чертата да е от него. Бяха минали повече от 10 дни. Звъннах на съпруга ми и той също като мен се развълнува. Обадих се на една приятелка да дойде да ме вземе и да пусна ЧХГ-то. Докато чаках резултата, вече вътрешно започвах да вярвам, че сме успели. Вземайки листа с написаното в ръка, вече бях сигурна, че се е получило. За първи път в живота си плаках от радост.
   На първия преглед видяхме един добре оформен плоден сак и още една малка точица, на която не възлагахме особени надежди. На втория  преглед чухме най-прекрасния звук – две тупкащи сърчица!
   Излишно е да разказвам колко съм треперила през цялата бременност и преди всеки преглед, колко лекарства и инжекции съм пила и поставяла, но всичко се компенсира от първите движения, които виждаш на ехографа, от първите ритничета, от растящото коремче, от бурните движения, от първия плач, от първата среща с най-ценното на този свят! Няма по-велико чувство!
   И така, благодарение на д-р Владимиров и екипа му, след пет години и половина борба, ние се сдобихме с нашите съкровища Божидар и Лъчезар!
   Стана много дълго, можех и още да пиша, но не знам дали ще имате търпението да ме прочетете. Искам да ви кажа нещо, което аз бях престанала да правя от умора и разочарование, ВЯРВАЙТЕ! Когато съм чела истории с щастлив край, винаги съм си мислила, че няма да се случат на мен, че на пишещите им е лесно, защото вече са успели. Бях загубила вяра и надежда в себе си и дори в лекаря си, че ще имаме сили да се справим, но на един от трансферите ми той ми каза само две думи, които се запечатаха в съзнанието ми: “Ще успеем!”. Наистина успяхме. За това не спирайте да се борите за мечтата си и да вярвате, че един ден ще я прегърнете!

ЦЕЦИНКЕ, слънчице мило, въпреки че знам през какво премина всичките тези години, пак с вълнение изчетох преживяванията ти. Прегръщам силно теб и малките ти подаръчета. Целувки и за трима ви. 

Цецинка, разплака ме историята ти. Ти си благословена и твоята мечта се е сбъднала, е - малко трудно, но явно е имало уроци да научите, а сега... живей мечтата си всеки ден, всеки ден! Благодаря ти за споделеното и за вдъхнатата надежда! 

Момичета, радвам се за щастието ви заедно с вас. Знам какво е да страдаш и се бориш за това.
На тези, които продължават борбата пожелавам късмет!
Имам въпрос към Анчето: тубарната непрохидомост как се диагностицира? И може ли жена, която веднъж е забременяла, в последствие да й се случи това? Интересувам се за моя близка.

Цецинка,описала си много преживяна болка,макар и малка част от описаното да съм преживяла съм го изпитала на собствен гръб и просто не мога да си опиша твоята болка,но важното е ,че всичко е минало и в крайна сметка е завършило със най- щастливия край.

Привет,
непроходимостта на тръбите се установи след цветна снимка.....контрастната течност изобщо не премина и болката беше ужасна. Плед пластика възстановиха донякъде нещата, но перисталтиката не и полседва извънматочна бременност. В момента тръбите са си пак извън строя. А дали може да настъпи запушване след бременност....най-вероятно да. Но най-добре е твоята близка да се консултира с лекар.

Благодаря!
Ами след сп.аборт 2009г. й махнаха септум на двурога матка, и оттогава не може да забременее,
мисля, че и на лекар не иска да ходи оттогава.  Мъжът й казва, че си е правил спермограма, и нямал проблеми. Но си права, че трябва да потърси лекарска помощ, пък специалистът ще реши от какви изследвания имат нужда.
Желая на всички сбъдване на най-съкровенното им желание!