На 24 и ми се струва че живота ми е минал....

Аз смятам, 4е страховете ти са само симптом на някакъв по-дълбок проблем, който или не осъзнаваш или не искаш да си признаеш дори пред себе си.  Опитваш се да го потискаш този проблем и да го игнорираш, но такава тактика винаги е грешна и води до неврози.  Затова ти е нужен специалист-- за да ти помогне да разбереш какъв то4но е този подмолен проблем.  От описаното от теб мисля, 4е има няколко варианта:

1) следродилна депресия (както каза тарзанка)-- може да си станала майка преди да си готова за отговорността и затова да ти се струва, 4е животът ти е минал.  Естествено, не искаш да признаеш пред себе си, 4е не си била готова за май4инство защото оби4аш детето си и потискаш тази мисъл, но тя избива в тревога за детето и близките ти. 

2) депресия породена от това, 4е си без работа

3) 4уство за малоценност-- смяташ, 4е без подкрепата на близките си не би могла да се справиш с живота и това поражда този пани4ески страх да не ги загубиш.  Разбира се, никой не иска да загуби близките си и се ужасява от идеята да остане без тях.  Но въпросът е този страх да е в границите на нормалното.  А колкото по-зависим се 4устваш от близките си, толкова пове4е страха от загуба се увели4ава.  Защото към нормалния страх от нещастието се прибавя и страха от това как би се справила после.

Може да говоря пълни глупости, не само защото не съм психолог, но и защото не те познавам и гадая.  Но от любителските си познания по психология и от ли4ен опит знам, 4е ирационалните и преувели4ени страхове по4ти винаги имат скрити, а не явни и буквални при4ини.

Аз също минах през тежък, хипохондри4ен период и вси4ки ми казваха, 4е е нормално да се страхувам от болести понеже баща ми по4ина много бързо от рак.  Но аз си знаех, 4е няма логика това да е при4ината понеже той по4ина през 2004, а моите страхове се появиха 2008.  За себе си се убедих, 4е при4ината е била, 4е съм се 4уствала самотна и изолирана и затова така съм се "втора4ила" в най-близките, защото когато смених средата и ве4е не бях самотна, страховете ми из4езнаха яко дим.

Успех ти желая.  Щом не можеш да отидеш на специалист, защо не по4неш да 4етеш книжки за психоанализата и да се опиташ сама да си си психоаналитик?  Това ми хрумва като конкретен съвет, но някой специалист да каже дали това е добра идея...

Сиси Боата, съвсем не са глупости нещата, които казваш. депресията обаче е нещо сложно и никога причината не е само една. получава се една комплексна смесица от причини, които се натрупват във времето - както при теб може би първата причина (и най-дълбоката) да е била смъртта на баща ти. и тези причини се натрупват докато последната се оказва и повод - т.е. отключващият елемент, предпоставката за изявата на емоционалното състояние. затова е необходим погледът на други, външни очи, които да отразяват случките през друг ъгъл. всяка една точка от изброените от теб може да бъде причина, а според мен са съвкупност (всички са допринесли в някаква степен), а дори мисля, че може би има и още. но кати говори малко потайно и не може да се разбере съвсем ясно.

Само да уточня нещо, съпруга ми изобщо не пътува много Казвам че когато му се наложи да пътува за нещо до някъде му звъня много.

Причина за състоянието ми има разбирасе....мисля че я знам.
Може би е следродилна депресия, незнам.....липсата на работа не е водеща в никакъв случай защото работата която имах до сега не ме удовлетворяваше и не я исках. Дори ходех с нежелание. Сега търся нова , така че не е това. Но ме притесняват много проблемите с родителите ми.....единия го исписаха преди няма и месец, днес приеха другия. Болен здрав носи......Баща ми горкия едва крета...днес караше в друг град майка ми на болница....а утре и е скенера. Малкия е с микоза, която хвана мен и мъжа ми, но на мен избиха доста петна....а се опасявам да не съм бременна, незнам изобщо тази болест какво може да причини на евентуално бебе, и дали се лекува без хапчета а само с мазила.
Проблемите и грижите идват един след друг. И ме смазват. Момичетата на 24 години не излизат от дискотеките....аз от около 2-3 месеца немога да си платя сметките на телефона от звънене по лекари, ходене по болници, и просто един цикъл който няма край. Сърцебиенето ми се увеличава и почти немога да спя от задух. Поне майка ми да беше здрава.....
А иначе да - склонна съм да мисля че това е следродилна депресия. По принцип съм изключително бих казала свръх емоционална, и по природа черногледа! Но никога, заклевам се, никога не съм си мислила такива неща постоянно......дори по едно време четях черен хумор....сега ми се свива стомаха от такъв виц примерно....
Ето аз днес си мисля, че на скенера на главата на майка ми ще се открие нещо лошо....и тогава, директно си го казвам, ако умре, кой ще гледа баща ми? Аз....? Жена съм все пак.....и съм му дъщеря....срам ме е от някои неща....
Подтисната съм много, вие ми се свят от няколко месеца, причернява ми и кръвното ми е много ниско, със задух и сърцебиене съм и просто незнам до къде ще стигна...

Скъпа,не се заблуждавай,че ще се справиш сама.Имаш нужда от помощ,но не от нас/форумките/.

 Не мога да разбера някои неща   
Проблема е,че не ходиш на дискотека ли?
Или проблемите са парични?
Или това,че може статуса на личния ти живот да се промени,още повече...Не те разбирам 
След като си избрала да бъдеш съпруга и майка,някои неща остават на заден план,а и това не те прави по-малко жена...
Сега ти си майката!
Всеки човек има проблеми,но ако изпада всеки път в депресия,кога ще им намери решения?!Стегни се,хората около теб имат нужда от теб 

Сто пъти до сега ти го казаха че е депресия. Върви се лекувай докато е време иначе не се знае докъде ще стигнеш. Впрочем знае се до къде се стига, но да не го казвам сега...

Виждаш ли, че то е като един омагьосан кръг - колкото повече се притесняваш, толкова по-лошо става положението - задух, сърцебиене, безсъние...
Съжалявам, че ще го кажа, но мисля че затъваш и сама няма да можеш да се справиш. Потърси квалифицирана помощ - психотерапевт.
Сега, когато родителите ти са зле, ти трябва да си силна и да им вдъхваш кураж.
Помисли си ако в тези горещини припаднеш на улицата от ниското кръвно, примерно, не само, че няма да си им в помощ, но и ще им създадеш допълнителни тревоги.

Дадох прост пример, за безгрижието на връстниците ми, а не се оплаквам от това че не ходя на дискотека Имам и сега възможности, и точно защото съм избрала да бъда съпруга и майка, живе по по-различен начин, и начин който ми харесва повече
 Говоря за здравето на родителите си, без никакъв друг подтекст.


За 3-ти път май пиша, че немога и че нямам възможност да посетя лекар, дори физическа възможност нямам ! Най-лесно е да се каже иди на лекар. Ами аз неискам ли да ида? Ако можех, щях да съм го направила още преди 3 години когато започна всичко.

Виж сега,аз за това безгрижие много не съм съгласна!Когато човек е на тази възраст,съвсем не трябва,а и не смятам,че е редно да е толкова безгрижен!Вече е пълнолетен гражданин и трябва да се научи да поема последствията и отговорностите за това.Аз лично съм на 23,не се издържам сам,или поне се опитвам,защото винаги имам подкрепата на родителите и семейството ми дори и без да съм ги поискала!Живея сам(с бъдещия си съпруг),поемаме разходите си и се стараем да живеем по възможно най-добрия за нас начин!Имахме доста ангажименти,като успяхме да разрешим по-голяма част от тях!Освен това също може да се каже,че имаме семейни проблеми...
Болести-колкото щеш-аз лично съм с дископатия...
Да продължавам ли с проблемите си    И да се депресирам 

Хайде, недей така! Преди, а и както те чета и сега, си мислела, че можеш и сама да се справиш. Фактите, обаче друго говорят. Няма начин, да няма начин. Ако трябва мъжът ти ще си взима отпуска в дните, в които имаш час при специалист, за да те води. Търси варианти, имаш огромна нужда от консултации, недей да влошаваш положението си.

Щетовидната жлеза проверявала ли си си?

Добре, няма да коментираме повече това. Явно не става ясно че 200 км са много разстояние и че тези часове, това време и тези километри струват доста. Има една приказка - сития на гладния не вярва. Сега разбирам че наистина е така.
Благодаря на всички за хубавите думи, защото на лекар поне в близко бъдеще няма да ходя, така че ще използвам положителните неща които написахте, за да се справям някак си сама. ( колкото и да не ми се иска).

Решението си е изцяло твое!
Последното, което ще ти кажа е, че нито пътуването, нито хонорарите на специалистите струват колкото ПСИХИЧНОТО ТИ ЗДРАВЕ.
Детето ти е малко и още доста време ще има нужда от АДЕКВАТНА майка, която да се грижи за него, да го възпитава и да му е пример за подражание.

Успех ти желая!

Във всеки, дори и най-смотан, областен град можеш да намериш подходящ лекар. Коя е тази област дето от центъра и те делят цели 200км? Недей да си търсиш извинения, а мисли и търси решение за транспорта ти до там. Средствата не са по-важни от твоето здраве, сигурна съм, че го знаеш!  

Кати, всички родители, рано или късно, се разболяват...и ако не могат да се гледат един друг, помагат децата. Няма да си първата, нито последната - но дано не се случва все пак! разбери, че това са нещата от живота и не можеш да ги промениш като ги мислиш постоянно. да, може да се разболеле близък, може да почине, може всичко да стане - това е животът. И трябва да се действа според ситуацията. осъзнай, че това са нормални, макар и неприятни и тежки неща.
Надявам се да намериш време да прочетеш темата, която ти дадох.

Ако сте чели предишните теми на Кати, ще знаете какво има предвид.
Тя просто се страхува от болестите и от смъртта. самият страх е страшен...
Кой ли не се страхува?
Мисля, че може да се справи и сама, стига да иска достатъчно.