Имате ли?
Сега водите децата си на хотел. С румсървис. А едно време? Станциите. Стъргалото, захарният памук.
Сега водите децата си на хотел. С румсървис. А едно време? Станциите. Стъргалото, захарният памук.
- Публикувана: 23 септ. 2008, 22:52 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2008, 18:55 ч.
Детство, море, спомени
Бръкна ми в раната с това припомняне - искам още ляяяяятоооооо! Искам!
Допълвам.
Водиха ни и на море,и на планина. Майка смяташе, че за децата е хубаво да сменят обстановката, за да се заредят и да си починат. Така сме обиколили цяла България, но и на морска почивка сме били.
Най-силни и емоционално заредени спомени имам от едно летуване в Мелник и след това хижа Малина в Трон. Красота и спокойствие, но и много нови приятелства, някои от които за цял живот.
На море ни водеха в Шабла или Черноморец. Обичах Шабла, защото бунгалата бяха уютни, а плажа на 5 метра от тях. Почти през цялото време бяхме навън с децата на приятелските семейства, с които винаги пътувахме. Малко като катун се получаваше. Шумно и весело.
Черноморец пък за мен е първата целувка, мммм, незабравимо!
Допълвам.
Водиха ни и на море,и на планина. Майка смяташе, че за децата е хубаво да сменят обстановката, за да се заредят и да си починат. Така сме обиколили цяла България, но и на морска почивка сме били.
Най-силни и емоционално заредени спомени имам от едно летуване в Мелник и след това хижа Малина в Трон. Красота и спокойствие, но и много нови приятелства, някои от които за цял живот.
На море ни водеха в Шабла или Черноморец. Обичах Шабла, защото бунгалата бяха уютни, а плажа на 5 метра от тях. Почти през цялото време бяхме навън с децата на приятелските семейства, с които винаги пътувахме. Малко като катун се получаваше. Шумно и весело.
Черноморец пък за мен е първата целувка, мммм, незабравимо!
Бунгала с размер на кучешка колиба,но уютни.
Миризма на манджа от стола на къмпинга.
Кафеврката на газов котлон пред бунгалото.
Вечер ,гледаме телевизия на 'Електрон 714 Дизел ' в стола.
Банята на къмпинга с 20-тина душа.
Къща в Балчик.
Пътеката през Двореца.
....Има много,но и децата ще имат .Не от хотели само.
Миризма на манджа от стола на къмпинга.
Кафеврката на газов котлон пред бунгалото.
Вечер ,гледаме телевизия на 'Електрон 714 Дизел ' в стола.
Банята на къмпинга с 20-тина душа.
Къща в Балчик.
Пътеката през Двореца.
....Има много,но и децата ще имат .Не от хотели само.
Имам, много.
Надявам се и децата да имат.
Израснала съм на Иракли - игра на воля от сутрин до късна нощ, криеници, гоненици, стражари и апаши, после първи любовни трепети, разходки на лунна светлина, милиони падащи звезди, огън на брега, китари, песни...
Надявам се и децата ми да имат толкова прекрасни спомени един ден.
На хотел ги водим, когато ходим някъде на екскурзия за 2-3 дни.
Когато ходим на море се стараем да им осигурим свобода и поне засега успяваме.
Не мога да си представя да ги затворя на морето в хотел, станция или квартира, независимо какви луксове, удобства или анимация се предлагат.
В бунгалото се прибираме само колкото да поспим няколко часа през нощта, през цялото останало време, повече от 16 часа на денонощие децата са навън, сред природата.
Звукът на щурците вечер, абсолютно безгрижните игри до пълно изтощение от умора, въздухът, свободата и спокойствието - това не може да ни предложи нито един хотел.
Надявам се и децата да имат.
Израснала съм на Иракли - игра на воля от сутрин до късна нощ, криеници, гоненици, стражари и апаши, после първи любовни трепети, разходки на лунна светлина, милиони падащи звезди, огън на брега, китари, песни...
Надявам се и децата ми да имат толкова прекрасни спомени един ден.
На хотел ги водим, когато ходим някъде на екскурзия за 2-3 дни.
Когато ходим на море се стараем да им осигурим свобода и поне засега успяваме.
Не мога да си представя да ги затворя на морето в хотел, станция или квартира, независимо какви луксове, удобства или анимация се предлагат.
В бунгалото се прибираме само колкото да поспим няколко часа през нощта, през цялото останало време, повече от 16 часа на денонощие децата са навън, сред природата.
Звукът на щурците вечер, абсолютно безгрижните игри до пълно изтощение от умора, въздухът, свободата и спокойствието - това не може да ни предложи нито един хотел.
Леле! Къде ме върнахте?! 
Почивна станция, а впоследствие и къща в Созопол.
Викове, танци до зори, игри на стражари и апаши, големи нощни къпания, нееднократни
, влюбвания, първи, (надявам се и не последни 
) трепети, волност, никакви такива - Да се прибереш преди да се е стъмнило, да ми се обаждаш на няколко часа, да ми казваш къде си, за да не ти се случи нещо ....
А за къмпингуването на бунгало, на брега на морето, на Каваците ....
.... Леле! Няма да имат сега децата такива изживявания - просто онова безгрижно време не може да се върне.
А до морето се стигаше на стоп, за да не си хабим парите за път!
Роман мога да напиша за безгрижното "някога, някога, на морето ... " ....
Почивна станция, а впоследствие и къща в Созопол.
Викове, танци до зори, игри на стражари и апаши, големи нощни къпания, нееднократни
, влюбвания, първи, (надявам се и не последни ) трепети, волност, никакви такива - Да се прибереш преди да се е стъмнило, да ми се обаждаш на няколко часа, да ми казваш къде си, за да не ти се случи нещо .... А за къмпингуването на бунгало, на брега на морето, на Каваците ....
.... Леле! Няма да имат сега децата такива изживявания - просто онова безгрижно време не може да се върне.А до морето се стигаше на стоп, за да не си хабим парите за път!
Роман мога да напиша за безгрижното "някога, някога, на морето ... " ....
Бунгало почти на брега. Рано сутрин майка и татко пият кафе, направено на газов котлон, ние чай. Разходка по плажа, докато няма още никой. Морето е голямо, ние малки и опиянени.
Вечер миризма на огън, печено месо и приказка, разказвана от щастливи хора.
А също и Балчик и многото големи кактуси. И делфините. И водните пързалки.
Уханието на пържена прясна риба, някой си припява това http://vbox7.com/play:8a48aa1e
Вечер миризма на огън, печено месо и приказка, разказвана от щастливи хора.
А също и Балчик и многото големи кактуси. И делфините. И водните пързалки.
Уханието на пържена прясна риба, някой си припява това http://vbox7.com/play:8a48aa1e
Уханието на пържена прясна риба, някой си припява това http://vbox7.com/play:8a48aa1e
Точно с времето, за което говорим я свързвам тази песен.
Имам спомени много. Нашите бяха музиканти и все бяха на морето през лятото, и аз със тях, барабар Петко с мъжете. Спомням си във Варна как първо бяхме в едни бунгала в гората и като ме оставяха вечер сама, си умирах от страх, понеже се бях наплашила от някакво чудовище от "Седморката на Блейк". Една вечер пък ме намерили цялата омазана в кръв, изкарали си акъла, а то ми текнало кръв от носа в съня ми 
Имахме едни приятели фокусници и балансьори, и една шантава певица, Мая се казваше, тя беше детският ми идеал за жена
После пък се преместиха в Грандхотел Варна да работят нашите в нощния бар и си спомням ,че сутрин ми беше адски скучно, защото те си отспиваха до към 12 на обяд, а аз още в осем бях будна, разхождах се из хотела, возих се в асансьора...спомням си татко как гонеше едни досадни и шумни гларуси от терасата със закачалка в ръка...как с Роро се цамбуркахме в басейна...как с Боби чупехме орехи и ги ядяхме...как една какичка ме научи да си правя манджа от пръст и цветя...
Спомням си една друга година как се загубихме с братовчед ми на плажа и как леля после едва не ни преби ...ей таквизи ми ти работи.
Имахме едни приятели фокусници и балансьори, и една шантава певица, Мая се казваше, тя беше детският ми идеал за жена После пък се преместиха в Грандхотел Варна да работят нашите в нощния бар и си спомням ,че сутрин ми беше адски скучно, защото те си отспиваха до към 12 на обяд, а аз още в осем бях будна, разхождах се из хотела, возих се в асансьора...спомням си татко как гонеше едни досадни и шумни гларуси от терасата със закачалка в ръка...как с Роро се цамбуркахме в басейна...как с Боби чупехме орехи и ги ядяхме...как една какичка ме научи да си правя манджа от пръст и цветя...
Спомням си една друга година как се загубихме с братовчед ми на плажа и как леля после едва не ни преби ...ей таквизи ми ти работи.
Aз си спомням най-ясно трепета и вълнението от предстоящото пътуване. Вечерта преди тръгването и неистовата ми борба със съня от нетърпение да дойде утрешния ден. И след това събуждането призори с отскок, биещо сърце и въпроса:'Време ли е вече?'. Сутрешния сумрак и хладина, докато се качваме на колата, защото е още рано и не е зазорило . Докато пътуваме постепенно се развиделява и след малко и червеният диск на слънцето излиза сякаш из под земята, а ние със сестра ми сме залепили носове на стъклата и не смеем да отделим поглед, за да не пропуснем нещо. Пътуваме дълго или поне така ми се струва. Но ето,че постепенно из въздуха се разнася онзи специфичен солен мирис на море, който усещам с цялото си детско същество и само след малко ще видим и него-с тежките си могъщи вълни, разбиващи се на пяна. Морето е толкова величествено и голямо, а аз се чувствам толкова малка, но знам, че в следващите дни ще е само мое. И се чувствам неземно щастлива. Затананиквам нещо уж на ум и чак след няколко минути осъзнавам, че пея на глас и с цяло гърло.
Помня пионерските лагери и как чаках трепетно родителите ми да дойдат да ме видят, че да си отплувам на спокойствие. Много се дразнех на това влизане във водата под час. Иначе с мама и тати на палатка. Обиколихме България с една жълта палатка. Разпъвахме я, където замръкнем без притеснения. Веднъж я разпънахме на полянката в едно село. На сутринта три баби от различни къщи ни донесоха закуска. 
Ходила съм на много лагери - и морски и планински. Всичките социалистически (пионерски и комсомолски) - строй, тръба, режим.
Прекрасно времена (изключвам първия, на който спяхме в училище и беше гадно, а аз ревях през цялото време).
Няма да забравя датата 08.08.88, когато всички чакахме "нещо" да се случи
Дискотеките, които правехме, музиката от онези дни, китари, скрити и явни погледи, целувки ...
Прекрасно времена (изключвам първия, на който спяхме в училище и беше гадно, а аз ревях през цялото време).
Няма да забравя датата 08.08.88, когато всички чакахме "нещо" да се случи
Дискотеките, които правехме, музиката от онези дни, китари, скрити и явни погледи, целувки ...
Имам един абсолютно незабравим спомен.
Бяхме в кръчма, с ония плетените пластмасови столове, пратиха ме да си купя мента (газирана), но бармана ми даде нормална мента....изпих я...и после не помня.
Спомням си обаче закуските - чай от лайка, филийка, масло и конфитюр + парче сирене.
С баща ми ходехме за по един месец на риба.
Миризмата на мокър брезент и изкормени риби ще ме преследва навеки
Бяхме в кръчма, с ония плетените пластмасови столове, пратиха ме да си купя мента (газирана), но бармана ми даде нормална мента....изпих я...и после не помня.
Спомням си обаче закуските - чай от лайка, филийка, масло и конфитюр + парче сирене.
С баща ми ходехме за по един месец на риба.
Миризмата на мокър брезент и изкормени риби ще ме преследва навеки
Имам страхотни спомени от летата в детството си.
Майка ми работеше като администратор в хотел или Вилно Селище (тези които са от Варна ще си го спомнят може би).
Винаги имах гривни за ръката с които ходех безплатно на басейн или море. Майка ми държеше ключовете от мини бара и пиехме кока кола на корем.
Запознавах се с много чужденчета, с по редовните се виждахме и играехме всяко лято. Хранехме се от шведската маса за чужденците. Понякога помагах и седях зад рецепцията и давах ключовете. Съответно ми даваха лакомства или бакшиш (веднъж дори цели 5 лв! които за ужас на майка ми изхарчих на едни колички пред Гранд-а)... много , много спомени имам. Примерно как спасителят на басейна във Вилно Селище, рано сутрин с кепче гонеше една жаба в басейна ... седях и се чудих как арабките скачат с дрехите във водата 
Майка ми работеше като администратор в хотел или Вилно Селище (тези които са от Варна ще си го спомнят може би).
Винаги имах гривни за ръката с които ходех безплатно на басейн или море. Майка ми държеше ключовете от мини бара и пиехме кока кола на корем.
Запознавах се с много чужденчета, с по редовните се виждахме и играехме всяко лято. Хранехме се от шведската маса за чужденците. Понякога помагах и седях зад рецепцията и давах ключовете. Съответно ми даваха лакомства или бакшиш (веднъж дори цели 5 лв! които за ужас на майка ми изхарчих на едни колички пред Гранд-а)... много , много спомени имам. Примерно как спасителят на басейна във Вилно Селище, рано сутрин с кепче гонеше една жаба в басейна
... седях и се чудих как арабките скачат с дрехите във водата
Баща ми си беше баровец и хазартен тип още по времето на комунизма и винаги сме ходили на Златни пясъци. Спомням си имаше там неква служба "настаняване" Отиваме там, чакаме определено време и ти казват в кой хотел си. Една година всичко беше заето. Имаше свободни само апартаменти в Интернационал. Там за първи път играх на покер автомати и ротативки. Виждал съм и с очите си баща ми как прави чейндж с разни немци. Имаше и боулинг. Задължително се посещаваше и "Цигански табор" . Единият от дните се посвещаваше на ролбата. С брат ми дебнехме байчото да се отплесне и да минем без пари. Беше си скъпо. Една година дядо ми, Бог да го прости, и той беше зъболекар, ни води с брат ми на некви бунгала, дори не помня къде бяха. Умряхме от тъпотия. Верно имаше разни деца там, но си беше тъпо отвсякъде. И в стола където се хранехме имаше врабчета. Абе друго си е Интернационал от преди демокрацията.
Детство с мирис на водорасли и миди на тенекия.
Пясъчни дворци.
"Проше пани."
Почти бях научила полски език.
Едното лято научих, че на всички езици "мама" си означава "мама".
И беше голяма гордост да изгориш зверски, че чак да започнеш да се белиш.
Бутнаха ме от рибарския и ща, не ща се научих да плувам.
Пясъчни дворци.
"Проше пани."
Почти бях научила полски език.
Едното лято научих, че на всички езици "мама" си означава "мама".
И беше голяма гордост да изгориш зверски, че чак да започнеш да се белиш.
Бутнаха ме от рибарския и ща, не ща се научих да плувам.
Ех.....детство... Моите летни ваканции бяха в Резово, събирахме се около 30 деца и правехме само бели. Сливите оставаха без плод, бостаните без дини...От сутринта окупирвахме плажа, а морето "завираше" от нас, прибирахме се посинели и гладни като вълци. После бабина манджичка 
и мнооооооого игри. Жалко, че вече всичко е различно (и времената, и нравите).
и мнооооооого игри. Жалко, че вече всичко е различно (и времената, и нравите). 
И аз ще започна с едно еех,
детство и море.
Лятото задължително по 2 седмици на станциите в Балчик, или Албена и една година
в Русалка, там тогава беше диво и красиво
, французите бяха отделени,
не се припарваше при тях, сега не знам как е.
И в повечето случаи бяхме с татко /който вече го няма и така ми липсва
/,
майка работеше във военен завод и отпуски лятото трудно даваха.
детство и море.
Лятото задължително по 2 седмици на станциите в Балчик, или Албена и една година
в Русалка, там тогава беше диво и красиво
, французите бяха отделени,не се припарваше при тях, сега не знам как е.
И в повечето случаи бяхме с татко /който вече го няма и така ми липсва
/,майка работеше във военен завод и отпуски лятото трудно даваха.
в Русалка, там тогава беше диво и красиво , французите бяха отделени,
не се припарваше при тях, сега не знам как е.
, французите бяха отделени,не се припарваше при тях, сега не знам как е.
Сега пак е диво и красиво, а френската част - мутренско и гадно
Баща ми си беше баровец и хазартен тип още по времето на комунизма и винаги сме ходили на Златни пясъци. Спомням си имаше там неква служба "настаняване" Отиваме там, чакаме определено време и ти казват в кой хотел си. Една година всичко беше заето. Имаше свободни само апартаменти в Интернационал. Там за първи път играх на покер автомати и ротативки. Виждал съм и с очите си баща ми как прави чейндж с разни немци. Имаше и боулинг. Задължително се посещаваше и "Цигански табор" . Единият от дните се посвещаваше на ролбата. С брат ми дебнехме байчото да се отплесне и да минем без пари. Беше си скъпо. Една година дядо ми, Бог да го прости, и той беше зъболекар, ни води с брат ми на некви бунгала, дори не помня къде бяха. Умряхме от тъпотия. Верно имаше разни деца там, но си беше тъпо отвсякъде. И в стола където се хранехме имаше врабчета. Абе друго си е Интернационал от преди демокрацията.
Моите морски спомени са подобни. На тавана на ресторанта на Интера имаше фототапет - водолаз. Мислех, че е чудовище... Най-вкусният паниран кашкавал. Баща ни ни оставяше с брат ми или на плажа на яхтеното пристанище, или на плажа пред Интера, до розовите немци. Една сутрин морето беше като перлено - взехме си дъска за сърф и докато се усетим, влязохме ужасно навътре. Докато се измъкнем бая зор видяхме.
Ех, спомени, спомени! Искам да е лято, само да е лято!
Всяка година ходехме в Созопол на едно и също място. И до сега този град за мен означава свобода, задушевност и нещо много, много лично и дълбоко.
Търчахме по цял ден по улиците и плажовете на Созопол с още един куп мърляви местни хлапета. Правехме бели, набези по градинките на хората (където днес стърчат огромните, грозни, бетонни простотии в които повечето хора почиват сега). Игра на стражари и апаши до посред нощ, безумен футбол по нанагорнището на улица "Рила", война м/у горната и долната махала повтаряща се всяка година! Пътят през гората до Златна рибка (м, дааа и гора имаше, и то каква!) и борови иглички по босите пети. Тесни тъмни, павирани улички. Буруна и безстрашни скокове м/у скалите, Райския залив (който вече не може да се нарече райски), Парашута и параклиса в градската градина където като по-големи опъвахме спалните чували и спяхме, двора на старото училище, кръчмата там и отново спални чували. Пънкарите, ментата ... Дари и джем сешъна ...
Спомени, спомени, спомени - безкрайни са.
Все пак се надявам и моето дете да има подобни. Водя го на бунгала и му давам пълна свобода - търчи мърляво и щастливо по цял ден, виси във водата колкото си иска.
Не бих го завела на хотел, не мисля, че там могат да му датат свободата от която има нужда след затвора в който живее тук. Най-простите бунгала и на двамата ни се отразяват чудесно, а колкото е по-диво, толкова по-добре.
Всяка година ходехме в Созопол на едно и също място. И до сега този град за мен означава свобода, задушевност и нещо много, много лично и дълбоко.
Търчахме по цял ден по улиците и плажовете на Созопол с още един куп мърляви местни хлапета. Правехме бели, набези по градинките на хората (където днес стърчат огромните, грозни, бетонни простотии в които повечето хора почиват сега). Игра на стражари и апаши до посред нощ, безумен футбол по нанагорнището на улица "Рила", война м/у горната и долната махала повтаряща се всяка година! Пътят през гората до Златна рибка (м, дааа и гора имаше, и то каква!) и борови иглички по босите пети. Тесни тъмни, павирани улички. Буруна и безстрашни скокове м/у скалите, Райския залив (който вече не може да се нарече райски), Парашута и параклиса в градската градина където като по-големи опъвахме спалните чували и спяхме, двора на старото училище, кръчмата там и отново спални чували. Пънкарите, ментата ... Дари и джем сешъна ...
Спомени, спомени, спомени - безкрайни са.
Все пак се надявам и моето дете да има подобни. Водя го на бунгала и му давам пълна свобода - търчи мърляво и щастливо по цял ден, виси във водата колкото си иска.
Не бих го завела на хотел, не мисля, че там могат да му датат свободата от която има нужда след затвора в който живее тук. Най-простите бунгала и на двамата ни се отразяват чудесно, а колкото е по-диво, толкова по-добре.
Баща ми си беше баровец и хазартен тип още по времето на комунизма и винаги сме ходили на Златни пясъци. Спомням си имаше там неква служба "настаняване" Отиваме там, чакаме определено време и ти казват в кой хотел си. Една година всичко беше заето. Имаше свободни само апартаменти в Интернационал. Там за първи път играх на покер автомати и ротативки. Виждал съм и с очите си баща ми как прави чейндж с разни немци. Имаше и боулинг. Задължително се посещаваше и "Цигански табор" . Единият от дните се посвещаваше на ролбата. С брат ми дебнехме байчото да се отплесне и да минем без пари. Беше си скъпо. Една година дядо ми, Бог да го прости, и той беше зъболекар, ни води с брат ми на некви бунгала, дори не помня къде бяха. Умряхме от тъпотия. Верно имаше разни деца там, но си беше тъпо отвсякъде. И в стола където се хранехме имаше врабчета. Абе друго си е Интернационал от преди демокрацията.
Тогава не си ял мелби в 'Астория'.
Всяка година на лагери...по няколко. Едни от училище, други спортни и така.
Пътуването с автобус и залепените лица на прозореца когато съзрявахме морето за първи път тази година.
Разпределянето на дюшеци при пристигането и кой с кой ще спи.
Представленията който си организирахме на спортните лагери.
Прането на тениските на външните мивки.
Една вечер в парка с кака Деси и един батко, които много настоятелно ми казваха, че е късно и да се прибирам да спя пък те щели да си приказват
Нощните мамби и намазаните с паста дръжки на врати.
Закуската...чай,филия хляб, масло и мармалад.......още ми държи вкуса. Сто филии да изям и с най хубавото сладко вече не е същото.
Много са....
Пътуването с автобус и залепените лица на прозореца когато съзрявахме морето за първи път тази година.
Разпределянето на дюшеци при пристигането и кой с кой ще спи.
Представленията който си организирахме на спортните лагери.
Прането на тениските на външните мивки.
Една вечер в парка с кака Деси и един батко, които много настоятелно ми казваха, че е късно и да се прибирам да спя пък те щели да си приказват
Нощните мамби и намазаните с паста дръжки на врати.
Закуската...чай,филия хляб, масло и мармалад.......още ми държи вкуса. Сто филии да изям и с най хубавото сладко вече не е същото.
Много са....
Вчера, разхождайки се с детето, минахме покрай една закусвалня с пица на парче. За секунда ме лъхна онази миризма от преди 20 (!) години - на пица от машина край морето. Помните ли ги, едни такива клисави, завиваха ги в амбалажна хартия....
Ех, как ме върнахте назад
С какво нетърпение чакахме всяко лято да отидем на море - безгрижие
Като малки с нашите - помня как ме водиха на лятно кино да гледаме Индиана Джоунс и как се бяхме увили с одеяло от квартирата
Бунгалата на детските лагери - опърпани отвсякъде, скъсани мрежи и ходене 4 км пеша до града за да идем на дискотека - връщане на автостоп (как не ни е било страх, идея си нямам)
Дежурството в стола, биенето на камбаната за сервирано ядене
Следяхме по-големите, те се криеха в гората да пушат и на нас ни беше мноого любопитно
И още много много
P.S. Мисля че подобна пица от машина имаше 2002 г на Южния плаж в Китен - всеки ден бяхме там по два пъти - голяма вкуснотия :peace
На баща ми като военен се полагаше карта за почивка - на море,2 седмици. Никога няма да забравя хладните утрини,подредените чадъри,чистия пясък,изравнен,само със стъпки от чайки,чистата вода - и така всяко лято в продължение на 12-13 години.
Никога няма да забравя и шока от първото посещение на един обществен плаж във Варна - купища боклуци и маса блъскащи се хора
Никога няма да забравя и шока от първото посещение на един обществен плаж във Варна - купища боклуци и маса блъскащи се хора
