СТРАНЕН НО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ !!! ПОМАГАЙТЕ.........

Според мен проблемът ти се дължи на психическа основа. Знам, че ти звучи невероятно, но аз те съветвам да посетиш психиатър и психолог. Психиатъра ще ти назначи медикаментозно лечение (най-вероятно нещо успокоително и антидепресант), а психологът ще ти помогне да разбереш и видиш по-добре проблема, да разбереш себе си, чувствата си и т.н.
Успех!

Защо ли ми звучи толкова познато!? Като за начало ти предлагам да пуснеш в чичко гугъл наименованието - Паническо разстройство, а след това и депресия. Специално в този форум момичетата с паническо разстройство сме доста и можем да ти дадем едно рамо. Според мен проблема ти не е физически, а психически. Внезапните обърквания и прилошавания са т. нар. панически атаки. Знам, ужасно е, моята първа атака беше, когато бях в един автобус...беше ужасно. Докато не се запознаеш с проблема си, не го изучиш това състояние много ще те плаши. Има доста материали в нета, можем да го обсъждаме тук, може да се лекуваш и медикаментозно и чрез терапии при психотерапевт. Успокой се, вземи се в ръце и предприеми стъпки към решаването на проблема си. Първо се обърни към нужните специалисти, а и ние тук ще ти дадем подрекрепата си. Ако искаш повече информация пиши ми на лични или в темата си.

Мишел,благодаря ти.От една страна се радвам на съвета ти от друга ме плаши.защо смяташ,че не е физическо а е емоционално ???? разкажи ми твоята история ??? аз го усещам като нещо физическо-имам чувството,че рязко ми прилошава,че нещо се случва по скоро с тялото ми,защото дори да съм в добро натроение или на маса с приятели пак ми става така ???
Не знам ?!?!?!

И още нещо-пишеш да се обърна към необходимите специлиалисти ?? Например ??? И къде ???

http://www.evropea.com/panic_disorder.html

Прочети това.


Паническо разстройство

Автор: Д-р Ирина Лазарова
e-mail: irinalazarova@mail.bg

“Страхът унищожава повече хора от всяко друго нещо на света”

“... по принцип съм много смел - продължи той тихо - само днес по случайност имам главоболие...”
Л. Карол, “Алиса в Огледалния свят”


Някъде в човешката история страхът се е превърнал в постоянен спътник ...

„В действителност за много хора по света животът никога не е бил по-сигурен от сега. Властта ни над природата никога не е била по-голяма във всяко отношение – и въпреки това никога не сме изпитвали по-голямо безпокойство. Бушмените в Калахари – лишени от всичко онова, кото имаме ние, и водещи древния живот на ловеца, непредсказуем и опасен, се чувстват по-сигурни, отколкото се чувстваме ние, при цялото ни охолство сами вечер в леглата си?”

Когато ни сграбчи страхът, мозъкът отделя невромедиатори, които дават сигнали в цялото тяло. Всчки познаваме физическото усещане – потни длани, учестено дишане, учестен пулс, стомашен дискомфорт – поведение, известно като „бий се или бягай”. Тези усещания сигнализират на организма да търси прикритие, да се защитава. Храносмилателният процес спира, кръвта отива към долните крайници; постепенно целият организъм се оказва в опасност. Организмът е в стрес. Често повтарящите се такива състояния с времето дават отражение върху здравето, самоуважението – и в крайна сметка – върху благополучието ни.

Като цяло телесните прояви на емоционалните ни реакции се превръщат в биографично сведение, което разкрива силните и слабите ни страни, надеждите и страховете ни.

В днешно време, за разлика от първобитните си предци, ние израстваме и се формираме в изпълнена с напрежение атмосфера. Страхът е зададен в организма, за да му помогне да бяга от хищниците или да намери прикритие от природните стихии. На практика той не е бил използван за друго и затова се е появявал единствено в моментите, когато наистина има нужда от него. В днешно време от самото ни раждане безпокойството витае навсякъде – от родилната до заседателната зала. Но истински никога не знаем кога лошото наистина се е случило и дали не ни дебне нещо още по-страшно и разрушително зад ъгъла. Вместо да се наслаждават на живота и само от време на време да усещат прилив на адреналин при сблъсъка с истинска опасност, телата ни живеят в състояние на постоянна готовност за най-лошото. Освен това медиите се опитват трайно да провокират тъкмо тази ни готовност и ни оставят още по-уплашени – от оръжия, тероризъм, природни бедствия, птичи грип и т.н.

Реалността непрестанно ни показва, че на практика колкото повече трупаме външни маркери на сигурност, толкова по-малко контрол имаме върху живота си. Непрестанно витае болезнения въпрос: “Ами ако...!”. Когато властва страхът, няма настояще – има само негативни спомени и безпокойство за бъдещето. Много често човек даже не осъзнава, че се страхува, а още по-малко - от какво се страхува. Още повече, че в днешно време съществува своеобразно табу върху откритото обявяване на страховете ни. Поради това сме формирани да развиваме редица стратегии за скриване на страха, до степен, че успешно и категорично го скриваме и от самите себе си. Често хората, които се страхуват са много дейни, справящи се, успешни и никога на никого не би му хрумнало в ежедневието да допусне, че те се страхуват. За да прикрият страховете си на всички нива, тези хора не рядко се захващат с грандиозни, дори рисковани дейности – стават алпинисти, мисионери, бизнесмени, политици и т.н. Обикновено стратегията е толкова успешна, че индивидът вече не усеща основополагащия страх, мотивирал избора.

Така започваме да имаме съблазнителната илюзия, че имаме контрол върху живота си и дори върху света като цяло. Разбира се, без да си даваме сметка, че потребността ни да упражняваме контрол е резултат от стаените ни базисни страхове. Единственият предател в това отношение най-неочаквано се оказва тялото ни. Само то, независимо от грижите, които полагаме за него в определени моменти, на пръв поглед без основателна причина дава сигнали, че сме в опасност.

Такъв сигнал, който няма как да бъде подминат или потиснат е пристъпът на паника. Внезапно пулсът ни се ускорява, започваме да се потим обилно, не можем да си поемем въздух, загубваме способността си да мислим ясно, прималява ни, краката и ръцете ни изтръпват; в главата ни огромен мигащ червен надпис оповестява: ”Опасност! Припадам! Умирам! Всичко свършва!”

Пристъпите на паника, паническото разстройство и медицинските класификации.

Според Международната класификация на болестите – Х ревизия, паническото разстройство или епизодичната пароксизмална (пристъпна) тревожност спада към групата на тревожните разстройства. То се характеризира с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите варират при различните пациенти, но най-често срещаните са: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство за задушаване, световъртеж и чувства за нереалност (деперсонализация или дереализация). Почти неизменно се срещат вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Отделните пристъпи обикновено продължават няколко минути, а честота им варира в значителна степен. Пациентите в пристъп на паника често изпитват нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми, достигащи своя максимум на върха на пристъпа. Ако това се случва в определена ситуация – в автобус или сред много хора, пациентът може впоследствие да избягва подобни ситуации. По подобен начин, честите и непредвидими пристъпи на паника водят до чувство на страх от оставане сам или отиване на публични места. Паническата атака често бива последвана от траен страх от нова атака.

За да бъде поставена със сигурност диагнозата “Паническо разстройство”, трябва да са на лице няколко пристъпа с изразена вегетативна тревожност за период от около 1 месец в обстоятелства, където няма обективна опасност, като между пристъпите трябва да има период сравнително свободен от симптоми на тревожност (макар че е честа предварителната тревожност на очакване)

Според други класификации се разграничават основно два типа паническо разстройство – с агорофобия и без агорофобия.

Паническото разстройство с агорофобия се характеризира с настъпване на паническите пристъпи предимно в тълпи, обществени места, пътувания далеч от дома или пътувания сам. В резултат на това се формират трайни страхове от открити пространства, присъствие в големи тълпи от хора, където е затруднено внезапното бягство към сигурно и защитено място (най-често дома), страхове от напускане на дома, влизане в магазини, влакове, автобуси, самолети. Много от пациентите се ужасяват от мисълта, че могат да колабират на публично място, без да има кой да им помогне в този момент на безпомощност. Липсата на лесно достъпен изход е една от ключовите характеристики на много от агорофобните ситуации. Впоследствие избягването на застрашаващата ситуация се превръща в основен проблем, който може да доведе до сериозна социална изолация.

Единични панически пристъпи могат да се срещнат при различни други видове психични разстройства (депресия, биполярно разстройство, генерализирана тревожност, социална фобия и т.н.), но те са трайна характеристика на основното заболяване. При определени обстоятелства и в определени периоди от живота, епизодични панически пристъпи могат да сполетят и напълно здрави хора, които никога повече да не се повторят, без да се оформя паническо или друго психично разстройство. Състояния, подобни на паническите атаки биха могли да бъдат регистрирани и при някои соматични страдания, но те нямат характеристиката на класически панически пристъпи.

Персистиращото паническо разстройство има негативен ефект върху почти всички аспекти на ежедневния живот на хората, които имат този проблем – работата, придвижването, интимните, партньорските отношения, себереализацията, социалните контакти, икономическия статус и т.н. Поради това то може да се нареди сред социално значимите разстройства, като придобива смисъла на цивилизационен проблем.

Колко често се среща паническото разстройство?

Статистиката показва, че най-общо 15 на всеки 1000 души в общата популация развиват паническо разстройство в даден период от живота си. В различните страни на света тази цифра незначително варира, но като цяло не съществуват значими етнически и расови различия.

Някои от проучванията показват, че на практика в цивилизования свят, всеки трети е имал поне един панически пристъп по някое време от живота си.

Паническото разстройство се среща малко по-често при жени отколкото при мъже, като началото е обикновено в ранната зряла възраст. При мъжете паническото разстройство често е маскирано.

Какво всъщност се случва с нас, когато имаме панически пристъпи?

За възникването на паническите пристъпи основно съществуват два вида теории – биологични и психологични. Тук ще представим част от психологичните теории, вклчващи когнитивните модели.

Това, което основно регистрират хората имащи панически пристъпи са телесните симптоми и чувството, че животът им е застрашен. Това е и основната причина за търсене на помощ. Повечето хора след първите панически пристъпи са почти напълно убедени, че имат някакава телесна болест или начало на такава, която в краткосрочен или дългосрочен план застрашава живота им (напр. сърдечно-съдово заболяване; инфаркт и т.н.). Поради това се обръщат към своите лекари и започват продължителни и детайлни изследвания за да установят причината и да започнат незабавно лечение. Обикновено такава непосредствена соматична причина не се открива. Това обаче често води до загуба на доверие в лекарите, засилва неимоверно опасенията и често води до оформяне на интензивни хипохондрични идеи (високо ниво на тревога за здравето), които доминират в ежедневието.

Основните емоции, които се идентифицират по време на паническите пристъпи са: силна тревога, страх, ужас. Основните мисли, които мълниеносно се появяват в главите на хората в тези моменти са: “Умирам!...Губя контрол! Ще полудея! Ще припадна!”. Това кара хората да се чувстват крайно безпомощни и незащитени и да се оптиват да избягват ситуациите, в които са настъпили паническите атаки. Давайки си сметка, че при тези пристъпи са изпитали силен, необоснован и неконтролируем страх, хората започват да се страхуват от самия страх.

Хипохондричните идеи и избягващото поведение са едни от най-трудно преодолимите последствия от паническото разстройство.

Когнитивен модел на панически пристъп:

blok1.jpg
Възникването на гореописания “порочен” кръг от катастрофални мисли и свързаните с тях негативни емоции, които довеждат до интензивни телесни симптоми, довежда до разгръщането на паническата атака. Интензивните телесни симпотми допълнително се интерпретират катастрофално като застрашаващи в ситуацията, което довежда до покачване интензивността на тревогата и ужаса.

Преживения панически пристъп довежда до опасения от настъпване на нов такъв. Формира се поведение на избягване, като постепенно се стига до там, че хората започват да избягват не толкова евентуалната заплашваща “катастрофа”, а самата тревожност, т.е. бягат от страха.

Поведението на търсене на безопасност може да се раздели на три категории, които могат да се проследят при различните хора, страдащи от паническо разстройство:
- Избягване на ситуации, в които преди е регистриран панически пристъп – с цел предпазване от очакваната опасност (колабиране, инфаркт, загуба на контрол, полудяване, публично излагане и т.н.). Индивидите вярват, че избягвайки ситуациите, избягват опасното събитие!
- Бягство от ситуации – в момент, когато се регистрира тревога и/или телесни признаци на евентуална паническа атака (предприемат се бързи стратегии за напускане на ситуацията или пространството, като ако са на лице затруднения за това, тревожността нараства главоломно)
- Поведения в рамките на ситуацията – с оглед активно предпазване от заплашващата катастрофа (подпиране, сядане, наплискване с вода, смучене на ментов бонбон и т.н.)

Като цяло рискът от развитие на зависимост към бензодиазепини или алкохол при хората, страдащи от паническо разстройство е по-висок от общата популация, тъй като тези субстанции често се използват за справяне с настъпилата тревожност, а често и превантивно при предвиждане на такава в определени ситуации.

Как да се справим с паническото разстройство?

Както при повечето тревожни разстройства, понастоящем терапевтичните подходи за справянето с паническите пристъпи са два – медикаментозни и психологични.

Медикаментозното лечение на паническото разстройство включва прилагане на антидепресанти, които имат дългосрочен ефект върху интензивността на пароксизмалната тревожност и на транквилизатори (най-често на бензодиазепини), които се използват в началото на лечението, главно за овладяване на ситуативно възникналата тревожност и телесните й еквиваленти.

Психологичните подходи включват психотерапевтична работа в дългсрочен план за справяне с психологичните причини, довели до възникване на паническото разстройство. Най-ефективни от психотерпевтичните подходи се оказват когнитивно-поведенческите, които са свързани с идентифициране на негативните автоматични мисли и управление на ситуативната тревожност.

Опитът показва, че медикаментозното лечение на паническото разстройство е ефективно средно в около 30-50% от случаите, а когнитивно-поведнечската терапия е ефективна в около 90% от случаите.

Така или иначе, от съществено значение за справяне с паническото разстройство е навременното започване на терапия, преди поведението на избягване, болезненаната тревога за здравето и социалната изолация да станат стил на живот.


Книгопис:
1. Stanley Rachman, Padmal de Silva, Panic disorder, the facts, Oxford University Press, 2004
2. Международна класификация на болестите - 10 ревизия, Национален център за комплексно изследване на човека, 1998, София.
3. Когнитивно-поведенческа психотерапия, бр.2, 2004
4. Л. Плонка, От какво се страхуваш?, Изд. ЛИК, 2005

Имам предвид психиатър и/или психотерапевт. Първият ще ти предложи медикаментозно лечение, а втория ще разбере откъде идва проблема. Най-добра е комбинацията хапчета + терапия. Медикаментозната лечение е максисум 3 месеца, а терапията може да продължи дълго.

Ако си от София д-р Ирина Лазарова е много добър специалист.

AGAPH , не се страхувай, поправимо е! Да, като усещане е физическо, дори не можеш да предположиш, че се дължи на психична основа. Но е така. Мисля, че Мишел е дала доста изчерпателен отговор. И аз съм от момичетата, преминали през този кошмар.

Абсолютно! По-горе и аз написах същото. Минали сме по един и същи път, само че аз се лекувах в Пловдив. Успех!

И добре, след като сте го преживели моля ви пишете ми през какво минахте и как се справихте ?????

След като започнеш терапията с медикаменти още на 7-10 ден ще получиш значително подобрение. Много е важно да спазваш педантично схемата на приема на хапчета. Ако се отнесеш безотговорно и спреш хапчетата ще си навлечеш голям проблем, симптомите ще се върнат и ще са много по-осезаеми. Антидепресанти не се прекъсват инцидентно те се спират постепенно, за да имат дълготраен ефект. Психотерапията е благодат за това състояние, тя ще ти помогне да се справяш с атаките, да разбереш точно какво е отключило тази реакция на организма. На първо време, когато усетиш, че ти прилошава спри, изчисти съзнанието си, започни да дишаш дълбоко и си казвай, че си добре, че проблема е само в пихиката, застави се да се успокоиш. Отбягвай сктрупване на много хора и навалици, предпочитай по-обезлюдени места и наблягай на спокойствието си, избягвай стреса.

Благодаря ви но все пак никак не ми се иска да пия ,,антидепресанти,,. много съм предубедена.!!!

изчетох доста сега в нета, повечето хора вече са зависими от тях и не искат да ги спират,защото спрат ли ги било ужасно....
след всичко което изчетох все още не ми се вярва,че при мен е паническо разстройство.....Не знам хора,наистина съм много объркана и не знам от къде да започна....

Първо искам да ти дам съвет да отидеш на ендокринолог, защото повечето, които сме с паническо разстройство имаме и проблеми с хормоните, т.е. специално аз съм с автоимунен териодит на Хашимото. Но не е задължително и ти да го имаш, просто превантивно си направи още изследвания и ако всичко е ОК, трябва да посетиш психиатър и психотерапевт. Аз не съм зависима от антидепресантите. Всичко на всичко съм ги взимала само три месеца и след това при нужда. Гледам повече сама да контролирам психиката си и първото, от което се нуждаеш е достатъчно информация за заболяването, симптоми и т.н. Страшното е, когато не знаеш какво става с теб и не можеш да овладееш пристъпа. Колкото по-дезинформиран си, толкова по-трудно и страшно преминават атаките. Според мен психотерапевта може да направи много певече за теб, от приемането на медикаменти, но е доста скъпо да си позволиш дълга терапия. За мен решаването на проблема е антидепресанти + терапия + информираност и самоконтрол.

Аз лично лесно махнах антидепресантите, но с успокоителните имам проблем до ден днешен.
Съветвам те да опиташ тогава с хомеопатия, защото, когато проблемът се завърна при мен, след преживяна тежка житейска травма, се справих с хомеопатични лекарства. Бих ти дала координати на добър хомеопат в София.
И друго, ако лекаря прецени, че състоянието ти не е тежко, можеш да опиташ с билкови антидепресанти, като Ремотив, например. Той е екстракт от жълт кантарион, знаеш, води се природен антидепресант. И чаят от него е чудесно средство за борба с депресията. Стига да е в лека форма. Но е хубаво да посещаваш психоаналитик (психолог, психотерапевт). Разговорите с него са нещо много ценно и една голяма стъпка към борбата.

 

Тоест според вас при моето положение няма нищо физическо? тоест физическа болест?? даден орган и т.н ????

Мислите ли,че  при това положение ще мога да забременя ? Мислите ли,че при това положение бременноста може да ми помогне ? И мислите ли,че може да не мога да забременея заради това ????

Можеш да забременееш, но състоянието ти може да се влоши много по време на бременността, а тогава няма да можеш да вземаш лекарства. По-добре първо се излекувай.

Според моя беден опит, но лични познанства, мога да се сетя за поне три случая на подобен ефект, причинен от физическа увреда на организма (сега, психосоматиката не бива да се изключва никога, но според мен би трябвало да има и физическа причина). Не мисля, че да го обвързваш с депресията, е нещо, което можеш да направиш сама за себе си. Най-малкото, след като не го е казал психиатър, трудно ми е да повярвам, че двете са обвързани. може да си внушаваш и самата обвързаност.

Иначе, има няколко варианта.

1. Нарушение във вестибуларния апарат, което причинява миниер (аз го имам в лека форма, по принцип е наследствено, така че, ако на някой в рода му се е виел свят и леко му прилошава, все едно не мошжеш да се изправиш, слабост в различна стапен, твърде е вероятно да е това). Вестибуларният апарат се контролира от малкия мозък, доколкото зная, но не съм специалист, поне зная за миниерните кризи, че са с подобна симптоматика. непредвидими са и са с различна продължителност, честота и сила.

2. Имам приятел психолог. Разправя ми за изследване, при което се прави запис на мозъчните вълни на човек, докато спи, което показва дали мозъкът наистина спи през нощта. ЧОвек си мисли, че спи, но мозъкът не почива реално. В БГ се прави това изследване. Симптомите може да са подобни на твоите - спиш, а не се чувстваш отпочинала, нискомфорт - физически и психически, отпадналост до наднормено тегло, например. Болестта се открива трудно, тъй като се доказва само с това изследване. Предполагам, че психиянтър или невролог трябва да даде съвет.

3. Лека форма на епилепсия. Не е ясно от какво се причинява. Брадовчедът на мъжа ми я има и симптомите са много подобни. Открива се с някакъв тип сканиране на мозъка, но предполагам, че при теб това отпада, заради доброто ЕЕГ.


В крайна сметка, ако си внушаваш, единственото, което можеш да направиш, за да видиш дали сама си го причиняваш, е да спреш да мислиш, че е причинено от въпросната раздяла.

НЯМА ЛИ НИКОЙ ВЕЧЕ ТУК ДА ОБСАДИМ ???? МНОГО МИ Е ТЕЖКО.....

Какво да обсъдим?

ГЕРГАНДИ.....къде да отида , какви изследвания да направя и към кого да обърна за да получА адекватни излседвания и резултат ?
Все пак ....човек с човек не си прилича и тук мога да чуя много мнения но не мога да се базирам на тях , защото не знам дали при мен е точно това ??? усещам безсилие когато ми се случи и мисля,че не е на емоционална основа заради това,което преживях но може и да е не знам ....

Мишел  това,което ме тормози.....да обсъдим...!!!!!

Ами аз ти писах, поискай направление за ендокринолог, може повторно да отидеш на невролог, но не отивай при когото и да е, а при добри специалисти. Ако всичко и ОК и нямаш физическа причина, трябва да се обърнеш към психиатър и психотерапевт.

И сега не се вманиачавай на тази тема, защото ще развиеш хипохондршзъм и ще се станеш постоянен посетител на лекарските кабинети. преди всичко се овладей, не е толкова страшно, колкото ти изглежда,  нито имаш някакви особени психически отклонения.  Проблема ти вероятно се дължи на прекаран силен стрес и може да се овладее и лекува.

мислите ли ,че цигарите например пречат на това , начина живот, храненето ? или мислите ,че изобщо няма общо с физиката???
Мислите ли,че евентуално забременяване може да се окаже проблемно,тоест да не мога да забременя заради това ?
вярно,че преживях голям шок,но въпреки това, мисля,че се справих доста добре и никога не съм губила вяра и разсъдък тоест винаги съм си казвала,че така е трябвало да стане ....,че го оставям защото не съм щастлива и т.н.Не мисля,че тази раздяла може да ми е причинила чак паническо разтройство??? макар,че на нищо не се чудя вече в живота....

Естествено, че начина на живот си оказва влияние, а физиката и психиката са неразривно свързани. Проблем със забревменяването можеш да получиш и от психическо напражение и по много други физически причини, а ти не си мисли, че всички зачеват от раз, напротив на много двойки им трябва от 6м. до година и нещо. затова гинеколозите говорят за безплодие чак, когато минат две години постоянни опити. Аз заченах трудно, заради хормонален проблем и защото се бях вманиачила и  в момента, в който се наложи поради повече работа и ангожименти да забравя временно за забременяването ме изненадаха двете чертички на теста за бременност.

Успокой се и лека вечер ти пожелавам!

Много искам да забременея и си мисля,че това би осмислило доста живсота ми и не бих се терзала толкова.... Затова ви питам всички тези неща....а за момента вече около 7 месеца опити без успех....,чудя се от къде да тръгна....С всички момичета,които са от Варна бих се радвала даже да се видим !!! На  останалите наистина благодаря за подкрепата и съветите.....,защото в такъв момент....те наистина са всичко за мен.....

Чак сега виждам колко си разстроена! Значи, на първо място не се притеснявай за забременяването! Но недей да се опитваш да забременееш с единствената идея да се закрепиш емоционално, защото хормоналният взрив на бременността често води до депресивни състояния. Ако се чувстваш несигурна, наистина първо направи всичко възможно да се успокоиш. проблемът не е в симптомите - очевидно е, че те не може да са пречка да забременееш, пречката е емиционалното ти състояние - вкопчила си се в мъката си, очевидно не си преодоляла това, за което говориш, че ти се е случило.
Трябва да вървиш напред.

Най-добрият вариант е да идеш на психиатър, но да знаеш, че е добър. Не на психолог, защото психиатрите все пак са медици и може да те насочат към адекватно изследване, което да провери и физиологичните ти параметри, освен ЕЕГ.

7 медеца не са толкова мвого време. Ако се притесняваш и от това, иди и на изследване за това. Важното е да отстраниш всички фактори, които те стресират толкова.

Засега, след като не пиеш никакви лекарства, няма причина да се притесняваш за евентуална бременност. НО помисли - първо се погрижи добре за себе си, защото после ще трябва да се грижиш изцяло за още едно същество! Не пий на своя глава нищо! Просто поразпитай за добър невролог или психиатър - за лекал във всеки случай, защото може и да има физиологична причина.

Като начало, спри цигарите и се храни редовно - начесто, но по малко. Спи редовно и достатъчно (7 часа е най-добрият вариант - в никакъв случай повече, но не и много по-малко!).
Като ти се случи, просто сядаш, затваряш очи и чакаш да отмине. Това е, което можеш да направиш сама, всичко друго ще ти кажат специалистите.

В крайна сметка, винаги можеш да отидеш на психиатър, след като се убедиш, че не е физиологично, както казва Мишел!

И още нещо, което може да помогне да се успокоиш - немери си хоби - салса вечер, айкито или нещо подобно - да не е свързано с умствена или повишена психична дайност! Разтоварването, мисля, ще ти дойде добре!

AGAPH  отиди на ендокринолог и си изследвай хормоните.Аз бях така , но никой не ме прати на ендокринолог.Много време се влачех така.Ходих по доктори , правих изследвания и всички добри но на мен ми  е зле.Накрая стигнах до психолог.А по - късно случайно откриха ,че имам проблем със щитовидната жлеза и от там това неразположение.Но вече психиката ми беше разбита.Сега хормона е в ред , но  още се боря със страха от прилошаване.
Успех.

Според мен се дължи на колебания в кръвното. Тези колебания могат са признаци на всякакви заболявания, едното от които е разстройство на вегетативната нерван система. Защо пък веднага сложихте на момичета диагноза паническо разстройство. Днес психиатрите само тази диагноза си знаят и бааам тежки антидепресанти през деня и успокоителни за през ноща. Така нещата се завъртат в порочен кръг.

Гери и Крисис,благодаря и на вас,че сте споделили вашата теза.в интерес на истината Вашите тези ми звучат по-добре,тоест по правдоподобни.наплаших се с тия страшни диагнози!!!!
Наистина не съм изследвала щитовидна жлеза и хормони- ще го направя.А що се касае до кръвното-то ми е доста ниско и понякога и от него ми прилошава но различавам двете чувства-когато е от кръвното усещам друго.
Определено не мисля,че при мен нещата са толкова задълбочени и сериозни - паническо разстройство.Нямам никакви страхове, а в това,което четох се говори само за страхове....Нямам здушаване и т.н.Просто усещането е че губя контрол над реалността и минава за секунди но ми се получава доста често може би по 10-20 пъти на ден и е много неприятно. Мислите ли,че това може да е свързано с хормоните?

Виж, не изключвам напълно възможността да имаш физически проблем. Но според това, което описваш и като човек минал по този път, ми прилича депресия или паническо разстройство. Понеже усещанията са чисто физически, аз дори и не подозирах какъв може да е проблемът. И се започна едно безкрайно висене пред лекарските кабинети - кардиограма, снимки на белия дроб (защото имах усещане, че се задушавам и не мога да дишам), изследвания на кръвта и хормоните  и какво ли още не... Докато един ден не ми прилоша на улицата, причерня ми, задушавах се и седнах на тротоара. Една жена извика Бърза помощ. Екипът дойде светкавично и тогава за първи път лекарите заговориха пред мен какво би могло да ми има. Предположението им беше Паническо разстройство, което по-късно беше диагностицирано и от психиатър.
Разбира се, направи си нужните изследвания за собствено спокойствие. Но според мен е добре да посетиш и психолог.
Разбира се, че ще забременееш. Успокой се! Но психотропни лекарства по време на бременност не се приемат, затова първо лечението, после бебето.

Точно! Освен другите прегледи посети и психолог. Но в никакъв случаи психиатър.

Гери, съгласна съм, че е по-добре да посети психолог, но понякога, когато състоянието е тежко, е много трудно и се налага да се комбинират медикаментите с терапията. В най-тежките моменти изпитвах неистов страх да изляза на вън. Ужас дори. Едва след като медикаментите свършиха своята работа, аз вече можех спокойно да излизам и тогава стана възможно посещението при психолог.
Разбира се, ако положението не е толкова сериозно, може да се справи само с разговорите с психотерапевта. Но при всички случаи е добре да се вземат мерки на време, за  да не се стига до състоянието, което описах по-горе.
Аз не съм лекар и не поставям диагноза на авторката. Просто виждам, че симптомите и се препокриват с моите тогава и споделям какво може да и е.

Разликата е ,че при мен няма страх.Единственото от което се страхувам е когато получа такова нещо докато шофирам и страха ми е да не се блъсна. Друг страх нямам.излизам,срещам се с хора, возя се навсякъде без проблем абе изобщо нямам фобии.Затова си мисля,че при мен не е толкова сериозно.Пък и си мисля,че психотропните са нож с две остриета и съм много против да ги пия....
На първо време ще си проверя щитовидната жлеза и хормоните,защото само тях не съм проверявала още.
А мислите ли,че рязката промяна в начина на живот, тоест от много веселия,финансова независимост и много приятели- в сиво ежедневие,безпаричие и без приятели е оказало до такава степен влияние и ако променя начина си на живот тоест да започна да излизам и да се срещам повече с приятни хора, да се смея и да имам повече положителни емоции и смях -бих се излекувала ? (Ако това е депресия разбира се ).....

Нервно-вегетативните проблеми понякога не се появяват само от страх. Може да е силен стрес, психическа преумора /дори от много активен живот/, ежедневно напрежение. Някъде четох че и сексуалната преумора води до такива проблеми. Не езадължително да те е страх за да имаш нервно-вегетативна дистония. По скоро страхът се появява в последствие и той е резултата от неприятните усещания които имаш Страх да излезеш на вън, за да не ти стане лошо, да стоиш права за да не ти прималее, както е при теб да шофираш и т.н.

Да! Но аз бих добавила освен всичко това и психолог. Колкото и банално да звуча.
Против психотропните лекарства съм и аз, но не взех мерки на време и стигнах до там. И аз в началото имах страх единствено от това да не ми стане лошо на улицата, в автобуса... За себе си бих добавила, че в този период се чувствах ненужна, заспивах трудно, сутрин се събуждах като парцал, чувствах се без настроение, търсих нещо да осмисли живота ми, но нямах сили да го потърся.
Желая ти успех, знам че каквото и да е, ще се справиш!
Гери, писали сме едновременно. Абсолютно подкрепям казаното от теб.

Благодаря на всички ви ,които взехте отношение и изказахте мнение по темата.В интерес на истината мислех,че е нещо,което не мога да обясня и да опиша и въобще не подозирах,че и други хора страдат от подобно нещо,мислех си,че съм само аз.....
Ще се боря някак си и ще ви държа в течение какво се случва с мен и моята подобна на ваша история.

Радвам се, че си взела това решение. За твое успокоение направи каквито е нужно допълнителни изследвания и се противопостави на страха. Когато усетиш, че пристъпа наближава, пропъди лошите мисли от главата си, кажи си, че само си внушаваш, дишай дълбоко и ще видиш как след време ще контролираш нещата. Психотерапевта ще те научи как да се справяш със ситуациите.
Паническото разстройство не е страшна диагноза, както ти я възприемаш. Това е много често срещано разстройване на психиката и нервната система вследствие на силен стрес. Лекува се и се преодолява, така че не се считай за обречена и не си внушавай глупости.

Миличка, не се шашкай!
Като гледам къде те пратиха...вярно, че си разстроена, но раздялата най-вероятно е отключила дремещ проблем - мисля, че става наистина въпрос за вестибуларни апарати-те са два и са в ушите.Аз имам този проблем от 4-5 години, наследствено е при мен, първата криза беше кошмарна - не можех дори да ходя, срутвах се, защото нямах представа кое е горе и кое долу, всичко ми се въртеше като в центрофуга , не мога да стана от леглото и дори легнала, чувството, че падам не ме напускаше придружено с гадене и повръщане - красота просто .Пратиха ме на отоневролог, изследваха ме, предписаха ми лекарства и сега при най-лекото завиване на свят си гълтам медринчето.След това премеждие забременях, не съм имала проблем и сама контролирам състоянието си - без излишно вълнение, умора или напрежение!
Успех, не се притеснявай, ако имаш въпроси - питай!Но първо лекарите
Поздрави!

Може би ще е добре да посетиш и еднокринолог да ти изследват някои хормони ,а пък ако лекаря е свестен  ако се налага ще ти даде направление и за друг специалист, май не си за психиатър още

Благодаря ви момичета. И аз мисля,че не съм за психиатър.Аз също мога да се контролирам , осъзнавам проблема, просто неизвестното ме плаши,че не знам какво ми е . А пък незивестното знаете,че най много плаши хората.
Откакто споделих проблема си тук между другото се чувствам по-добре - не знам дали има връзка но някак си се затавих да се преборя сама - може би,защото видях,че има и други като мен и аз не знам защо.....

Искрено се надявам да не съм за психиатър и да мога да се преборя с тая гадост сама....

Мерси и успех на всички !!!

Съгласна съм с Боби 1973. АЗ също имам проблеми с вестибуларния апарат .Имала съм 3-4 кризи .При първите / тогава бях на около 20г./ ми се виеши свят , прималяваше ми ,притъмняваше ми и припадах за няколко минути .Първия път на Република на плажа .Така съм била обелила очите , че мъжът ми / тогава бяхме още гаджета / ми казваше ,че нито съм мърдала ,нито съм шавала и толкова съм била отпусната ,че по стълбите до лекарския кабинет е щял да ми изпусне .Вторият път беше в трамвая .Така съм се хванала за панталоните на някакъв мъж та съм го повлякла и него.Свалили са ме на спирката малко вода ми плиснаха и после станах и тръгнах. В първите случаи след това се чувствах като нова. Тогава обаче въобще не обърнах внимание .Мислех си ,че е от ниското кръвно.Дори на лекар не отидох.Но на третия ми се виеше свят ,имах позиви за повръщанебез да повръщам ,не можех да си стоя на краката и накрая пак припаднах.Не можех да стана от леглото една седмица.Изписаха ми медрин.Сега си го нося в чантата,ако ми се случи когато съм навън.Но иначе никакви лекарства не пия.Само не се панирай!Мисли позитивно.Виж си хормоните и дали не събираш границзите на кръвното.Симптомите са почти същите.УСПЕХ!!!    

Забравих за забременняването.Имам две деца на 10 г. и на 1,3 м.Второто го родих на 38г. Забременях без проблеми и двата пъти.Бременностите ми бяха чудесни.Без никакви проблеми.Тичах като кон и се чувствах чудесно.Няма страшно .Давай каквото си намислила.

Направо съм шашната колко лесно ти сложиха психиатрична диагноза! И да не си в депресия, ще изпаднеш

AGAPH, моят съвет е да се върнеш отначало при ДжиПи-то. Добра идея е да поискаш да те изпрати на ушен лекар, за да се изключи възпаление на средното ухо. И отново невролог, друг обаче, не този при който си била. И не се отписвай, не се шашкай и не си мисли, че тук ще намериш вярната си диагноза. Но зачестяването на прилошаванията ти, броят им на ден (20 е много, твърде много!) не търпят и ден отлагане за отиването ти на лекар! Успех! Когато нещата се подхванат навреме, всичко ще е наред. Заеми се сериозно и не отлагай нито ден, наистина!

И аз първо си помислих за вестибуларен проблем, докато четях описанието на симптомите. Ако трябва върви при друго Джипи, но идеята да започнеш всичко отначало не е лоша, просто потърси първопричината, за да знаеш какво да правиш. Както виждаш тук ти се предложиха толкова много и различни  диагнози, че и аз настръхнах....апък симптомите сходни?!

хм, как е хемоглобина? възможно е да е хипогликемия също...

Да! Как се храниш? Поне кръвни изследвания не ти ли пусна твоето JP?

Лично аз съм изпадала един единствен път във хипогликемия и мисля че симптомите са други - трябва да има и студена пот, надебеляване на езика и всичко се предшества от омекване на капачките. Абе подобно на колапс състояние, само че си в съзнание, апък не можеш да мръднеш и да говориш. Бях на една опашка за закуски и явно вече съм била пригладняла доста...добре че ме сложиха да седна, инак през цялото време си мислех как да се строполя по-леко на земята и без да си ударя главата, че краката не ме държаха вече.
Мисля си защо не отидеш на ирисова диагностика. Задължително пълни кръвни изследвания и броене за всеки случай, ей така за успокоение. Очен лекар също. Просто търси, ти си знаеш най-добре какво ти е, ние тук от растояние само можем да гадаем и да си споделяме личния опит, ама нищо повече.

AGAPH има цяла отделна тема за паническите атаки, погледни в нея ще има кой да ти помогне 

Мили момичета, първо искам да благодаря на всички ви,че толкова охотно приемат чужд проблем и се опитвате да помогнете със съвети или просто подкрепа!!!Очарована съм !!!

Първо да кажа някои отговори на въпросите.Кръвни изследвания съм си правила- кръвната картина е отлична,няма нищо извън нормите! За кръвното- възможно е да е от кръвното тъй като имам доста ниско кръвно и понякога пада рязко - но съм се консултирала доста с лекари и сами казвали,че има много хора с ниско кръвно и така си живеят цял живот-тоест не е нещо заради което трябва да се лекувам и затова не вярвам от там да се получава това нещо?
Както съм писала правила съм си и ЕЕГ на главата по назначение на лекар което показа също отличен резултат.
Що се отнася до храненето-ето тук вече ме хванахте ,че съм в гаф. Храня се страшно наредовно и по малко....По цял ден пия кафета и пуша цигари, застоял начин на живот в офиса и така ....-това нещо,което със сигурност знам,че трябва да променя но не съм сигурна,че ако се храня редовно ще се оправя,защото съм опитвала и това чудо не се влияе от нищо.
Откакто пуснах темата се чувствам по добре.Мисля си дали наистина не съм скрила много болка в себе си непреодоляна и просто това да е стрес, не знам. Единственото,което мисля,че още мога да проверя са хормоните и вестибуларния апарат но в никакъв случай не искам да се вманичавам на тема хапчета и лекари,защото съвсем ще се побъркам.

По скоро мисля,че положителните емоции и истинския смях ще ми се отразят по-добре....


Благодаря ви момичета. И днес пак ми ставаше така замаяно и безтегловно но.....факта,че сте тук и ме подкрепяте и първата крачка към успеха ми , а знаете,че първата е най-важната!!!БЛАГОДАРЯ ВИ !!!

Ето я темата, посветена на паническото разстройство, всички момичета пишещи в нея са минали или минават през твоите преживявания:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=191998.0

      Смятам,че проблема ти идва от кръвното и от нередовното хранене.Аз съм на диета и ми се случи веднъж да се почувствам така, както ти описваш.По принцип съм хипертоничка,а тогава кръвното ми беше много ниско.Така,че се храни редовно и си наблюдавай кръвното!

И аз така смятам, че е от това  и го написах много напред. Но, ако не вземе мерки и продължи да й става така може и да развие страхова невроза, каквато диагноза й поставиха вече момичетата.