СТРАНЕН НО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ !!! ПОМАГАЙТЕ.........

  • 11 548
  • 56
  •   1
Отговори
# 30
Zdravei skupa,az minalata godina se 4uvstvax taka -nqmax sila  i jelanie nito za qdene ,nito za sex ,nito za kakvoto i da bilo,dori mi se promeni cikula i tui kato baba mi i e sprqlo okon4atelno na 38god. t.e. moqta vuzrast si mislex 4e me e podxvanala kriti4eskata i men.vsi4ki izsledvaniq 4udesni ,no mi kazaxa 4e imam ASTENIA,koeto ozna4ava umstveno i fizi4esko izto6tenie.na momenti vijdax vsi4ko razmazano i trqbva6e da iz4akam za da produlja tova s koeto se zanimavam.pri men se polu4i ot preumora tui kato rabotix 20 dni po 14 4asa bez prekusvane i v ku6ti produljavam s domakinstvoto,spqx po 4-5 4asa na denono6tie.pri tazi bolest nai vredni sa cigareniq dim ,alkoxola i nedospivaneto.tova go pro4etox kato se razrovix malko,za6toto lekarite ne ti obqsnqvat ni6to,nito pri4inite.kazaxa mi da piq JALEA REAL -P4ELNO MLE4ICE edin mesec.
zabravi za vsqkakvi psixolozi i psixiatri i POVE4E PO4IVKA.muja mi se be6e upla6il i po4na da mi pomaga ve4e ne rabotix tolkova,4e kolegata mi se vurna ot otpuska,a ampulite gi piex ot vreme na vreme,4e kato ne obi4am lekarstva vse gi zabravqx.ve4e sum kato mlada kobilka.xa-xa-xa
po4ivai i burzo opravqne.a kolkoto do partnyora ti,nikoi muj ne zaslujava tolkova,no jenite ponqkoga ne si davame smetka ,4e sme maiki i sme po-nujni na na6ite deca otkolkoto na sinovete na svekurvite ni.

# 31
  • Мнения: 468
AGAPH  отиди на ендокринолог и си изследвай хормоните.Аз бях така , но никой не ме прати на ендокринолог.Много време се влачех така.Ходих по доктори , правих изследвания и всички добри но на мен ми  е зле.Накрая стигнах до психолог.А по - късно случайно откриха ,че имам проблем със щитовидната жлеза и от там това неразположение.Но вече психиката ми беше разбита.Сега хормона е в ред , но  още се боря със страха от прилошаване.
Успех.

# 32
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
Според мен се дължи на колебания в кръвното. Тези колебания могат са признаци на всякакви заболявания, едното от които е разстройство на вегетативната нерван система. Защо пък веднага сложихте на момичета диагноза паническо разстройство. Днес психиатрите само тази диагноза си знаят и бааам тежки антидепресанти през деня и успокоителни за през ноща. Така нещата се завъртат в порочен кръг.

# 33
  • Мнения: 293
Гери и Крисис,благодаря и на вас,че сте споделили вашата теза.в интерес на истината Вашите тези ми звучат по-добре,тоест по правдоподобни.наплаших се с тия страшни диагнози!!!! Crazy
Наистина не съм изследвала щитовидна жлеза и хормони- ще го направя.А що се касае до кръвното-то ми е доста ниско и понякога и от него ми прилошава но различавам двете чувства-когато е от кръвното усещам друго.
Определено не мисля,че при мен нещата са толкова задълбочени и сериозни - паническо разстройство.Нямам никакви страхове, а в това,което четох се говори само за страхове....Нямам здушаване и т.н.Просто усещането е че губя контрол над реалността и минава за секунди но ми се получава доста често може би по 10-20 пъти на ден и е много неприятно. Мислите ли,че това може да е свързано с хормоните? newsm78

# 34
  • Мнения: 4 451
Виж, не изключвам напълно възможността да имаш физически проблем. Но според това, което описваш и като човек минал по този път, ми прилича депресия или паническо разстройство. Понеже усещанията са чисто физически, аз дори и не подозирах какъв може да е проблемът. И се започна едно безкрайно висене пред лекарските кабинети - кардиограма, снимки на белия дроб (защото имах усещане, че се задушавам и не мога да дишам), изследвания на кръвта и хормоните  и какво ли още не... Докато един ден не ми прилоша на улицата, причерня ми, задушавах се и седнах на тротоара. Една жена извика Бърза помощ. Екипът дойде светкавично и тогава за първи път лекарите заговориха пред мен какво би могло да ми има. Предположението им беше Паническо разстройство, което по-късно беше диагностицирано и от психиатър.
Разбира се, направи си нужните изследвания за собствено спокойствие. Но според мен е добре да посетиш и психолог.
Разбира се, че ще забременееш. Успокой се! Но психотропни лекарства по време на бременност не се приемат, затова първо лечението, после бебето. Hug

Последна редакция: нд, 28 сеп 2008, 16:48 от Мари_Анка

# 35
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
....... Но според мен е добре да посетиш и психолог.

Точно! Освен другите прегледи посети и психолог. Но в никакъв случаи психиатър.

# 36
  • Мнения: 4 451
Гери, съгласна съм, че е по-добре да посети психолог, но понякога, когато състоянието е тежко, е много трудно и се налага да се комбинират медикаментите с терапията. В най-тежките моменти изпитвах неистов страх да изляза на вън. Ужас дори. Едва след като медикаментите свършиха своята работа, аз вече можех спокойно да излизам и тогава стана възможно посещението при психолог.
Разбира се, ако положението не е толкова сериозно, може да се справи само с разговорите с психотерапевта. Но при всички случаи е добре да се вземат мерки на време, за  да не се стига до състоянието, което описах по-горе.
Аз не съм лекар и не поставям диагноза на авторката. Просто виждам, че симптомите и се препокриват с моите тогава и споделям какво може да и е.

# 37
  • Мнения: 293
Разликата е ,че при мен няма страх.Единственото от което се страхувам е когато получа такова нещо докато шофирам и страха ми е да не се блъсна. Друг страх нямам.излизам,срещам се с хора, возя се навсякъде без проблем абе изобщо нямам фобии.Затова си мисля,че при мен не е толкова сериозно.Пък и си мисля,че психотропните са нож с две остриета и съм много против да ги пия....
На първо време ще си проверя щитовидната жлеза и хормоните,защото само тях не съм проверявала още.
А мислите ли,че рязката промяна в начина на живот, тоест от много веселия,финансова независимост и много приятели- в сиво ежедневие,безпаричие и без приятели е оказало до такава степен влияние и ако променя начина си на живот тоест да започна да излизам и да се срещам повече с приятни хора, да се смея и да имам повече положителни емоции и смях -бих се излекувала ? (Ако това е депресия разбира се ).....

# 38
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
Нервно-вегетативните проблеми понякога не се появяват само от страх. Може да е силен стрес, психическа преумора /дори от много активен живот/, ежедневно напрежение. Някъде четох че и сексуалната преумора води до такива проблеми. Не езадължително да те е страх за да имаш нервно-вегетативна дистония. По скоро страхът се появява в последствие и той е резултата от неприятните усещания които имаш Страх да излезеш на вън, за да не ти стане лошо, да стоиш права за да не ти прималее, както е при теб да шофираш и т.н.

# 39
  • Мнения: 4 451
А мислите ли,че рязката промяна в начина на живот, тоест от много веселия,финансова независимост и много приятели- в сиво ежедневие,безпаричие и без приятели е оказало до такава степен влияние и ако променя начина си на живот тоест да започна да излизам и да се срещам повече с приятни хора, да се смея и да имам повече положителни емоции и смях -бих се излекувала ? (Ако това е депресия разбира се ).....
Да! Но аз бих добавила освен всичко това и психолог. Колкото и банално да звуча.
Против психотропните лекарства съм и аз, но не взех мерки на време и стигнах до там. И аз в началото имах страх единствено от това да не ми стане лошо на улицата, в автобуса... За себе си бих добавила, че в този период се чувствах ненужна, заспивах трудно, сутрин се събуждах като парцал, чувствах се без настроение, търсих нещо да осмисли живота ми, но нямах сили да го потърся.
Желая ти успех, знам че каквото и да е, ще се справиш! Hug
Гери, писали сме едновременно. Абсолютно подкрепям казаното от теб.

# 40
  • Мнения: 293
Благодаря на всички ви ,които взехте отношение и изказахте мнение по темата.В интерес на истината мислех,че е нещо,което не мога да обясня и да опиша и въобще не подозирах,че и други хора страдат от подобно нещо,мислех си,че съм само аз.....
Ще се боря някак си и ще ви държа в течение какво се случва с мен и моята подобна на ваша история. Hug

# 41
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Благодаря на всички ви ,които взехте отношение и изказахте мнение по темата.В интерес на истината мислех,че е нещо,което не мога да обясня и да опиша и въобще не подозирах,че и други хора страдат от подобно нещо,мислех си,че съм само аз.....
Ще се боря някак си и ще ви държа в течение какво се случва с мен и моята подобна на ваша история. Hug

Радвам се, че си взела това решение. За твое успокоение направи каквито е нужно допълнителни изследвания и се противопостави на страха. Когато усетиш, че пристъпа наближава, пропъди лошите мисли от главата си, кажи си, че само си внушаваш, дишай дълбоко и ще видиш как след време ще контролираш нещата. Психотерапевта ще те научи как да се справяш със ситуациите.
Паническото разстройство не е страшна диагноза, както ти я възприемаш. Това е много често срещано разстройване на психиката и нервната система вследствие на силен стрес. Лекува се и се преодолява, така че не се считай за обречена и не си внушавай глупости.

# 42
  • Мнения: 1 575
Миличка, не се шашкай!
Като гледам къде те пратиха...вярно, че си разстроена, но раздялата най-вероятно е отключила дремещ проблем - мисля, че става наистина въпрос за вестибуларни апарати-те са два и са в ушите.Аз имам този проблем от 4-5 години, наследствено е при мен, първата криза беше кошмарна - не можех дори да ходя, срутвах се, защото нямах представа кое е горе и кое долу, всичко ми се въртеше като в центрофуга , не мога да стана от леглото и дори легнала, чувството, че падам не ме напускаше придружено с гадене и повръщане - красота просто Laughing.Пратиха ме на отоневролог, изследваха ме, предписаха ми лекарства и сега при най-лекото завиване на свят си гълтам медринчето.След това премеждие забременях, не съм имала проблем и сама контролирам състоянието си - без излишно вълнение, умора или напрежение!
Успех, не се притеснявай, ако имаш въпроси - питай!Но първо лекарите Peace
Поздрави!

# 43
  • Мнения: 229
Може би ще е добре да посетиш и еднокринолог да ти изследват някои хормони ,а пък ако лекаря е свестен  ако се налага ще ти даде направление и за друг специалист, май не си за психиатър още

# 44
  • Мнения: 293
Благодаря ви момичета. И аз мисля,че не съм за психиатър.Аз също мога да се контролирам , осъзнавам проблема, просто неизвестното ме плаши,че не знам какво ми е newsm78. А пък незивестното знаете,че най много плаши хората.
Откакто споделих проблема си тук между другото се чувствам по-добре - не знам дали има връзка но някак си се затавих да се преборя сама - може би,защото видях,че има и други като мен и аз не знам защо.....

Искрено се надявам да не съм за психиатър и да мога да се преборя с тая гадост сама....

Мерси и успех на всички !!!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт