Бихте ли сменили жилище в София за такова в близост?

Бих, да. Ако това ми си осигурява по-голямо спокойствие на семейството. Още повече, щом сте на 40 км, то София скоро и без това ще стигне до вас. Проблем е, ако хлапето е малко. Аз бих изчакала да поотрасне и тогава да се преместя.

на 3 г и 3 мес. е, ако ще се местим в същият глад, но отделно не е проблем аз си познавам детето. Ако ще се местим в София малко сложно незнам как ще му понесе. И да това ще осигури исканото нещо от всички с компромиси от мен за мястото и за др неща от мъжът ми примерно.

 Не, не бих заменила софийското си жилище за такова около София.Но при мен е въпрос на привързаност и навик, защото съм родена и винаги съм живяла тук.За какво точно се паникьосваш относно детето?Всяко място си има плюсове и минуси, решението трябва да вземете сами според вашите си критерии и гледни точки.

Не.
Искам магазини, транспорт, кина и т.н.
Ако искам да живея по селата, ще ида в някое, което наистина ми харесва - балкан, море, нещо такова, но просто да ида в село, само и само да не съм в София - не.
А и не искам детето ми да се чувства ограничено, когато порасне, пък личен шофьор за сега нямаме възможности да й наемем.

Не бих, ако не мога да осигуря транспорт и за детето. Това включва и човек, който да го води и взима.
Още е малко, но ще порасне, ще му трябва училище, занимания с езици и т.н.
Не бих разполагала с дарено ми от родителите ми жилище против тяхната воля.
Зависи и какъв е точно и къде се намира въпросният апартамент. Зависи и какво ще се купи в провинцията.
И накрая може и да звучи грозно, но предполагам, че апартаментът е само твой (наследство - дарение). С продажбата му и покупката на друг имот ще го трансформирате в СИО. Да не дава Господ, но после ходи доказвай с какви пари си купила имота и кой ги бил дал.

Този въпрос с покупката  и трансформирането не ме притеснява,защото винаги има решения. Апартаментът не е  с дарение не че има  значение, защото въпреки всичко не го чувствам моя собственост. Притеснявам се,че не мога да го пусна да играе така спокойно както тук.Не може като порастне,но не достатъчно да речем първи клас пак сам да се придвижва.Тук може сам да си стигне до баба си примерно. Все неща относно сигурността му. Апартаментът е на хубаво място. Не искам обаче да му отнема това,което на мен родителите ми са отнели  като са се преместили от София преди време заради същото спокойствие за тях. Аз знам колко съм била ограничена, като се почне от елементарни забавления до учебни заетости. Не съм живяла там от 7-мата си година. На практика съзнателният ми живот е на друго място и просто май неизвестното ме плаши

Щом самата ти си се чувствала ограничена като дете, защо искаш да причиниш същото и на детето си? И в София живеят деца.
Най-големият проблем би бил образованието според мен. Ако наистина не можете да му осигурите личен шофьор и разводач ще го ограничите. Не знам де, може и да не искате да го образовате много (не е обида).

Това с трансформирането го казах да го имаш предвид, не че вашият случай е такъв. И дано не се стига до търсене на такова решение. Няма да те плаша, но сега наблюдавам как една много близка се обвинява, че преди 10 години е била лековерна и е мислима, че това не е проблем.

Точно защото не искам да го ограничавам се допитвам до повече мнения. Но си мисля, ако го бутна изведнъж несвикнал с темпото на София за първии клас да речем няма ли да е по-вредно за него.Дали не трябва да свикне по - рано? И как да спра да се страхувам за него като помисля за там? И да искам да се образова  стига до тогава да сме на едно мнение пу пу

Децата често са по-лесно приспособими от възрастните.
Твоите притеснения са повече въображаеми май и продиктувани от собствената ти неувереност.
Решението си е ваше, но аз не бих продала апартамента ако е хубав и на добро място. Ще оставя това за сина ми.
Не се знае като порасне какво ще иска.

Мдаа, аз ипотекирах жилището ми в София, за да направим къща в близост /20 км./ Предимствата на това да живеем спокойно /и без съседи/ са доста повече от неудобството да е необходимо да карам детето ми с кола до училището, поне за мен. Засега така виждам нещата - всъщност не съм решила на 100%, затова и не продадох апартамента, а го ипотекирах. Времето ще покаже - детето също  аз свиквам бързо, така че не правя драми от което и да било от двете решения. Не си ли мислила за подобен "среден" вариант?

И ние искаме да живеем извън София, но ще го направим когато детето ни вземе шофьорска книжка. Защото дори да намериш вариант да го караш на училище, когато стане на 13-14 години това дете ще иска да излиза с приятели, да ходи на кино... Каквото и да си говорим в големия град е по-добре.

лично аз не бих продала.
пък решението си е ваше.

Защо вместо да продаваш апартамента не го дадеш под наем? След това с наема си наеми друг апарт. в по-малкия град. Като решите да се върнете в София, прекратявате наема, ремонтирате си апартамента и готово. Винаги може да се продаде апартамент, по-добре първо му вземи малко пари от наеми. Обсъди и това с родата.

Не бих продала апартамент в София, за да живея в провинцията. За мен е абсурд. Единственият компромис бих направила за преместване в Пловдив, ако някога това е възможно.

40 километра със сигурност не са "дълбоката застреляна" провинция, а си е почти София. Според мен детето има много повече шанс да стане "човек" в по-малкото населено място, защото разхайтеността и престъпността е по-ограничена и ще може много по-лесно да се контролира. Общо взето ще има значително по-безопасно детство, а близостта до София му дава възможности за добро образование. Въпреки че предполагам, че там където сте също има училища и учители...
Иначе, не бих продала апартамента в София. Това си е едно богатство за мен.  Това да продадеш апартамент в София си е направо изглупяване. Според мен си живейте там където сте, а апартамента го дайте под наем. Не се знае един ден детето ти като порасне дали няма да иска да е самостоятелно и това да е добър подарък за него. А от друга страна си е допълнителен доход в дългосрочен план, защото винаги ще се намери наемател на жилището.

Зависи какво имаш предвид под "добро образование" . ПРедимствата на селския живот ( т.е. чистия въздух) са до време или по точно докато детето не тръгне на училище. А това за разхайтеността и престъпността го оставям без коментар, едва ли целта ти е да отгледаш Тарзан.
Аз поне съм склонна да се боря с други средства, отколкото да изолирам детето си, а като стане в пубертета и не мога вече да упражнявам влияние върху него да се окаже, че той просто е изостанал от връстниците си и е неподготвен, неконкуретноспособен.

Не го продавай. Дай го под наем и с парите си наемете жилище там, където искаш Аз лично мисля, че София е отвратително място за малко дете и с удоволствие бих си отглеждала децата извън нея, но засега нямаме възможност. Като дойде време за училище, винаги можеш да го караш с колата - 40 км. се взимат за половин час А като си запазиш апартамента, винаги ще можете да се преместите тук, ако решите.

Предимствата на големия град като училища, културни институции, възможности за изучаване на западни езици, музика, спортове, избор на среда... са незаменими.
В провинцията на чист въздух може да се ходи от петък вечер до неделя вечер.
Ако съм разбрала правилно, родителите на съпруга имат къща на село. Защо тогава да продавате апартамента?
Имотите на село са евтини и идеята за ипотекиране или още по-добре за вземане на заем и изплащането му от наеми на апартамента е най-разумна.
Добро училище в София си е важно за бдещето на детето, както и да го погледнеш.
Освен това, ако детето трябва да пътува всеки ден, това ще му се отрази убийствено.

тъй като не харесвам софия,и няколкото месеца,които прекарах по неволя там ми се видяха ужасни,лично аз веднага бих продала апартамент там и бих купила друг някъде..
от друга страна не бих живяла и в дълбоката провинция,в някое малко и закътано градче,където всеки с всеки се знае и няма никаква перспектива.
за мен най-добър избор е да живееш в хубав,голям град,но в никакъв случай София..
добре дошла в пловдив!

Не става дума за село а за град.Имат къща амазаедно сто човека   Жилищата не са евтини тук където искам. Сносна къща стига 80000 евро апартамент и то не до ключ около 50000 евро.Заем не ща и да чуя.Аз за утре незнам камоли за години напред и то със сериозна вноска. Апартамента е даден под наем ама ако ви кажа баща ми какъв наем искаааа 200 евро за 96 кв. тристаен.Не мога да го убедя,че може и повече. Но определено почвам да се разубеждавам за продажба

Е не мисля, че хората само в София не са Тарзан. Сега не говорим за някое високопланинско село с 5 възрастни и 10 крави нали? Предполагам че авторката има в предвид някое малко по-оживено населено място където има хора, магазини, училище, заведения, интернет, кабелна и всички други удобства за един нормален начин на живот без лишения. Някъде където детето няма да е само и ще има връстници, с които да общува.
Под добро образование имам в предвид, че когато детето стане тинейджър и само ще има възможност да учи в математическата гимназия в София например или където си поиска. 40 км са по-малко от час път.  Що се отнася до основното образование е малко спорно кое би било по-добро в някое от основните училища в Люлин или в града където е авторката...

Един съвет, наистина хубаво си помисли преди да продаваш. Лесно се продава и се харчат парите, но после трудно би си купила апартамент в София. Иначе живота около София е в пъти по-спокоен и приятен, но имот в столицата си е истинско богатсво.

Не знам, всеки май интерпретира нещата различно. Аз тая каша съм я сърбала, затова си научих урока. Къща извън града- след като децата могат сами да шофират и/или да си плащат такситата.
Никой не може да ме убеди че качеството на обучението в Своге да кажем или Костинброд е същото като в СМГ. Нито пък че 13годишния ми син ( примерно) с огромно удоволствие ще се лангърка по два часа из маршрутки и ще изпуска всички срещи със софийските си съученици, с които е по половин ден. И не ми казвайте, че е все едно дали си в Люлин или в някое село на 30 км, защото не е така.
Това, че детето ми ще израсне сред по голям избор, повече възможности, ще познава повече неща, би трябвало да го направи по подготвен за живота, отколкото ако до определена възраст го "предпазвам". Защото рано или късно пак ще го дръпне към големия град, така върви живота напоследък.

Рокси , според мен авторката има в предвид или Самоков, или Своге или Елин Пелин, а може и Ботевград. Не знам може и да греша. Не мисля че е чак такава тъпотия да живееш на такова място, особено като се има в предвид че се стига до София наистина за по-малко от час, а основните училища там не мисля че са с нещо по-лоши от тези в Люлин или Надежда например. Когато детето порасне и трябва да учи в елитна гимназия това ни най-малко не би му попречило, защото винаги може да пътува до София с влак или маршрутка или пък да се преместят отново в София.

Не, не бих.
Не бих го заменила и с такъв в Младост, например.

Вмъквам се в тематата само да осветля един въпрос, който беше засегнат тук.
За възпитанието и средата в малките градове точно около София.
По стечение на обстоятелствата от 5 години работя в град на 25 км от София/пътувам всеки ден/ Там съм се нагледала на такива картинки, които са ме стряскали искрено. Децата масово пият/до оливане/ по кръчмите - малолетни хвърчат с някакви москвичи, разговорите им на ниво нечленоразделна реч... а ако се погледнат училищата ще ви стане тъжно.
Такъв тотален разпад на личността има и в София разбира се, но не е повсеместно все пак!
А за инфраструктура, забавления, здравеопазване въобще да не говорим. Днес точно гледам едни бараки, питах едно момче - тези бараки поне можеха да ги съборят, а той - ама тук са кабинетите на зъболекарите...
И щях да забравя - автобусите им до София пътуват по час и отгоре, висят по разни бариери и то това само до Люлин.. нататък още колко транспорта и колко време?

Позна точно за един от тези градове става дума няма да уточнявам

Ами всеки има право на мнение, разбира се и със сигурност не искам да си налагам своето. Просто лично според мен положението извън София не е чак толкова зле, колкото го изкарвате и не мога да се съглася с вас, че само в София има "интелигенция". То според мен самия живот в България си е един културен шок, но това е друг въпрос. Що се отнася до пиене и други такива пороци, аз смятам че ги има навсякъде и точно в София това ще е много по-трудно на авторката да го овладее и детето й ще в пъти по-податливо. Понеже съм във възраст, в която все още излизам из разни дискотеки и направо се плаша какви неща се случват. Смятам, че родителите дори не подозират какви ги вършат децата им из тоалетните на Ескейп например - ето, че тези неща ги има и в София не само в град на 25 км от София.  Това за мен си е изпростяването на чалга нацията ни като цяло, но не е предмет на обсъждане в тази тема. 
То ако човек ви слуша ще реши, че няма живот извън София....

Еvка, най-добре постъпи така както се чувстваш най-добре. Ти ако ни слушаш нас трябва да се заселиш на 5-те кьошета, защото иначе детето ти щяло да бъде Терзан. Живей си там където се чувстваш в кожата си и ти е най-спокойно.  Стреса иначе може да е пагубен.

Преди известно време, в пристъп на малоумие се изнесох да живея точно в едно от тези споменати места за да избягам от шума, задръстванията и т.н. с мотивацията, че е близо до София и ще си пътувам, а ще живея на чист въздух и спокойствие. Голяма грешка. След няколко месеца си запалих обратно към къщи и повече не мърдам от тук. Добре, че не си продадох апартамента в името на къща с двор и т.н. Избягах от неща, за които преди да отида там не бях и предполагала че ги има. И това при положение, че нямам малко дете или дете в ученическа възраст.
Еми тъпотия си е, да ме прощавате. А това с транспорта, че е лесно и бързо защото е близо, е една огромна заблуда - на практика е бавно, сложно, скъпо и тъпо. И най-вече много неудобно.
В една друга тема го бях описала подробно, ама сега не ми се рови да го търся.

Никога не бих продала апартамент в София/особено в хубав квартал/.Бих дала под наем и наела на друго място.Особено в последно време оценявам  какво е с малко дете да мога да стигна до всичко,което ми трябва даже и пеша-кино,лекар,МОЛ и прочие.В малките градчета си е голяма селения и на глава от населението престъпността е по-голяма.В твоя случай /поне аз така разбрах/ апартамента ти е от баща ти,а той е против.Бих уважила мнението му.Пък помисли,че ако имате брак и сега ап. е на твое име,всичко което купите вече е и на мъжа ти.Детето ти като стане на 18го. доста по-добре би се чувствало с ап. в София,отколкото където и да е в България/изключение са Пловдив и Варна и пак зависи от гл. точка/

Ами аз по горе точно Своге съм цитирала в примера си. Без да съм проверявала съм около 99% сигурна, че завършилите добра столична гимназия имат чувствително по добра последваща реализация от възпитаниците на училището в Своге, нищо лично.
Пътуването също го коментирах.
А Люлин и Надежда са различни по друга причина. Аз например живея в Надежда. Всяка сутрин си се качвам на колата и отивам на работа в центъра. Живот и здраве ще ми е най удобно детето ми да посещава ДГ или училище там. Но дори и да не го прави изборът е огромен, има поне 5 автобуса, трамваи, маршрутки, с които за половин час стигаш до центъра, а таксито струва 5 лв.
Когато ти звъннат другарчета да ходите на кино, в МОЛ-а или както там се забавляват децата сега ти трябват половин час и едно левче за транспорт. Цялата картинка ако си в Своге, а учиш в София е съвсем различна.
Живяла съм и в краен квартал, и във вилна зона, на 10 км от града, не говоря наизуст.

Не бих живяла с дете в София. Но блиzката провинция оzначава ужас , никакви пътища, zадръствания ако работите в града ... уф.

Много мнения са ти дали, сигурно и вече си взела решение, но и аз да се включа.
Преди две години моя приятел реши да си търсим къща и речено сторено имаме си къща на  12 км. от София. Първото ми мнение беше - не мога да живея там, всичко ще ми е далече, няма да познавам никой, ако имаме дете -детска, училище  и т.н. Но постепенно като ходим там и ремонтирахме и свикнах - там е различно, чист въздух, спокойно е - сега вече си имаме и едно прекрасно тримесечно бебе и вече мисля по друг начин - дори да е само за детето пак си струва да си извън София, но и да ще ни остане апартамента в София и като купонясваме до късно ще си спим тук, във вашия случай може и да го дадете под наем ако решите - това е и инвестиция за детето, а и така няма да се чувства, че сте го отдалечили от столицата и като стане голям ще може да се премести тук. Спомням си преди време ставаше дума за едни познати от Своге - оказа се, че те стигат по бързо до центъра на София от някой от Младост - с влака е за 30 мин, а с рейса от Младост поне 40  
И като завършек - мисля детето да бъде на детска градина в София, после и училището - защото и за нас ще е по лесно и за бабите ако трябва да помагат -не си представям да търча 25 км ако се наложи да го взема по спешност , нито тях да ги разхождам.
Успех желая  

Права си и заради баща си и заради това , че едва ли ще се чувстваш добре от София да отидеш в някакво село . Последното не е честно и към детето ви 
Мъжете много се палят по къщи , но аз не бих се спряла на такъв вариант .
Ти си знаеш най - добре ! Постъпи както чувстваш , а не както някой ти внушава !
Майка ми и баща ми живеят в прекрасна нова къща в Драгалевци ... дори и там не мога да изтрая повече от един ден 

Eй, не бях чувала, че има влак от Своге до центъра на София.
Иначе на въпроса, не бих си сменила жилището в София, за нещо на 40 км. И колкото и да ме убеждавате, че се стига по-бързо, ми не съм съгласна. Защото 40 км са си 30 мин в най-добрият случай и това до някой от входовете на София, а оттам нататък? Имам познат, които в четвъртък каза, че е пътувал от Младост до Перник 2 часа, като само от Княжево до Перник е чакал 40 мин.
Това означава, че си живеете в провинцията. Хич не разбирам как ви се пътува всеки ден.

Всеки сам трябва да прецени своите ЗА и ПРОТИВ - до такава степен съм отвратена от някои детайли на софийската действителност, че предпочитам да пътувам два пъти повече, и да живея в къща, отколкото да се налага да качвам детето си в асансьор, в който някой от съседите-софянци се е изпикал /извинете/, ако не той, то нечие куче, в който всеки ден се краде крушката и осветлението във входа не работи, не смея да си оставя колата пред входа и 5 години не можем да съберем по 100 лева за ремонт на покрива... ей такива подробности ме карат да забравям разстоянията 

Не бих продала апартамента в никакъв случай. Освен това не бих се съобразявала с желания на родителите. Хайде де - те не могат да ви казват къде да живеете, ако искате и в чужбина ще отидете.

Бих живяла възможно по-близо до мястото, където е работата ми, където и да е тя. Не бих пътувала всеки ден километри до работното си място.

Къща на село е супер преди детето да тръгне на градина или след като завърши гимназия.  А периодът 1-7 клас просто ми етрудно да си го представя- трябва всяко дете да си има шофьор. И не казвайте ,че 40км са нищо! Я се сетете какво става в петък вечер на изходите на София?! И от там нататък трафикът в София си е пак толкова време. Е, не, благодаря, за един чист въздух да си прекарам половината от свободното време в колата или , пу-пу! в градския /междуградския транспорт.

Е това какво ти говори - 1ч. и 20 мин се буташ в задръстванията вътре в София .

Има огромно значение къде работиш и къде живееш. Аз живея в Перник, но работата ми е в Красно село - всеки ден минавам това разстояние за 35-40 мин, като през това време шофирам, а не стоя на едно място да включвам и изключвам от скорост. Ексцесии като тези, за които ти е разказвал познатият ти, се случват много рядко.
Вчера обаче ходих до кв. Левски, час и половина ни отне да стигнем оттам до Руски паметник - то не са задръствания, то не са коли, то не са чудесии. Ако живеех там с настоящото ми работно място, щеше душата да ми излиза.
Да не споменавам за едно пътуване, което още ми държи влага -от бул. България до Румънското посолство - час и половина. Засичах на колата - 7км бяха това!!! Е предпочитам да мина 24км за 40 мин, отколкото 7 за един час, ако и първото да означава излизане извън София . 
И въобще, аз съм казвала винаги, че проблемът пред живеещите в София е в много случаи психологически.
Аз имам колежки, на които им отнема над един час да стигнат до работата си всеки ден и въпреки това те ме съжаляват, че живея далече. Просто усещането, че отиваш в друг град ти поставя бариери.

Времето за стигане до Стамболийси наистина ми е по-бърз от там отколкото от апартамента в София. росто по цариградско знаете какво е. Дори със задръстването по Ботев пак стигам по-бързо от колежката ми в Княжево. Но това с кола а ако не съм с кола си е гадно с влаковете свършвам в пет има влак към 6 и се прибирам в 7часа чак, а и докато напазарувам 7,30 даже. Там смятам обаче, че с маршрутките ще е същото примерно, защото с градския се сменят два превоза от центъра до Дианабад и като цяло ако няма задръствания ама никакви съм стигала за 25 мин, но ако имааа откарвало е и над час. С родителите си не се съобразявам, но в случая още в първият постинг написах причините. Не мога да не се съобразя със собственост на друг т.е. може да е на мое име ама аз лев не съм дала все пак и е го чувствам лично мое и да разполагам без съгласието на този,който го е създал.

Точно това ми харесва пътувам около 40 мин +- 10 мин, но шофирам не стоя на място. И  не разбирам,защо а това се обръща внимание толко.Все пак знае се за задръстванията в София и, че вътре в София отнема повече време за придвижване. По таз логика тези,които в самата София им отнема повече от 40 мин да речем провинциалисти ли са? Не искам темата ми да се превръща в поредното делене на Софиянци и провинциялисти моля Ви Наистина ми трябват доста гледни точки за да преценявам реално, а е само от моята камбанария

Evka, виж сега, детето ти е на 3 години, може да го запишеш на градина в София, добре. Като стане на 7 какво правиш? Къде ще ходи на училище? А като стане на 10? Ако е в София, как ще се прибира? А ако иска да ходи на английски, плуване или балет-как, къде? Като го поканят приятелчета на рожден ден кой ще го води и връща? А ако има и второ детенце, да кажем с 3 години разлика? За теб не е проблем, защото си с кола, но за детето ще е сериозен проблем. Градския трансппорт е гаден, но поне го има.

Много ми е интересно, като каже някой, аз 40км ги взимам по-бързо, от колкото някой от Младост до центъра. Ок, ама това ако работиш на края на града, и то от този край от който си ти. А ако живееш в Своге, а работиш в Бизнес парка в младост, как става това ? Тия 40 км ще ги вземеш за 20 минути, ама в София пак ще си висиш по задръстванията.
Както и да е, аз също съм за къща извън София, но никога не бих си продала имотите в града. Ако трябва ще си купя къща със заем, но имот не продавам. Това е наследството на децата ми, това е и инвестиция, дори.
Също е спорно за чистият въздух, за съжаление, повечето близки до София дестинации, вече са далеч от чист въздух.
Къщата е предимство за мен, главно защото има двор, и защото е далеч от шума на големият град.
Макар че зависи от съседите.
Всичко е толкова относително.
От друга страна като се замисля, снощи ми хрумна в 2 часа, че искам шоколад, ами на 5 минути от мен има 3 денонощни магазина и две аптеки. Обикновенно забравям, и пращам мъжът ми по нощите или за памперси, или за нещо друго спешно. Това как ще го реализирам в малко селце. 
Нашите са на 5 минути от нас, ако решим вечерта да излезем, мога да им се обадя по всяко време да дойдат, ако ни се случи нещо спешно също.
Има си големи удобста София, но как си мечтая за къщичка пък.

Да, но ти работиш близо до входа на София. И трябва да ти кажа, че една голяма част от пътуващите по околовръстното от Младост към Перник са перничани, т.е. те всеки ден губят по 2 часа в едната посока. А имах и колежка, която идваше в БПарка от Перник с рейсовете или влака, мислиш ли, че дълго време се задържа на работа?

Красно село не е съвсем "вход", според мен - цените на имотите там вече гонят тези на централната част  .. живеещите в Люлин, Суходол, Горна баня, Владая, също губят понякога часове - Бизнес парка в Младост пък си е вече другия "вход" на София 

Като цяло обаче, лично аз поне, си представям варианта работа на 30-40 км разстояние само ако се пътува с кола  иначе влакове, автобуси, връзки между тях, вече става много сложно...

Да си кажа и аз моята гледна точка....
Значи аз стигам от моя краен квартал до офиса за минимум 50 минути, защото прекосявам целия т.нар. "идеален център" на София. Моята приятелка от Елин Пелин до нейния офис на Цариградско е за 30 минути. Но...!!! Тук стигаме до НО:
1. Детето ти трябва да ходи на градина. Най-вероятно ще ходи в населеното място, където ще живеете. Представи си, че живееш на 40 км. от София и работиш в София. Какво се случва всяка вечер, за да си прибереш детето от детската градина? Кой ще е работодателя, който ще ти се радва да си тръгваш в 17.00ч. и да го гледаш истерично, ако иска да свършиш нещо до 17.05ч. примерно, защото ще си изтървеш транспорта?
2. Детето трябва да ходи на училище. От 1ви до 3ти клас поне някой ще го води, независимо от населеното място. Все пак говорим за град на 40 км. от София, което предполага население над 5 хил. жители...Не можеш да го пуснеш самичко. Кой ще го води и взема от училище, ако твоите родители са в София, ти и съпруга ти работите в София?
3. Детето трябва да ходи в гимназия. Предполага се, че ще искате да му дадете някакво по-добро образование. Най-вероятно то ще учи в София. Ти ще бъдеш ли спокойна всяка вечер то да се прибира по тъмно, с транспорт на 40 км.? И как ще се чувства то, ако трябва всяка вечер да гони автобусите, а да не може да иде някъде с приятелчетата си? Имах съученички и от Костинброд, и от Костенец, беше мъчение за тях. И не на последно място - колко часа ще му се губят в пътуване с градски транспорт?
4. Детето трябва да ходи в университет. Това вече по подразбиране е София. Повечето университети са в Дървеница. Тогава ще се наложи да е в общежитие или квартира - допълнителни разходи, неудобства и т.н.
5. Ти или съпруга ти трябва да си смените работата. Представи си, че се налага да си смениш работа с някоя в другия край на София. Ако живееш в София, ще теглиш няколко благозвучни майни към съдбата, ще се потюхкаш и ще приемеш. Ама можеш ли да си позволиш да живееш в Своге и да работиш в бизнес парка в Младост, примерно? Или да живееш в Ел. Пелин и да работиш в Лозенец? Такова местене ви прави крайно немобилни по отношение на нови работни места и поставя допълнително ограничения при обмислянето на нови възможности.    
Тъй като доста многословна станах, да резюмирам: ако съм на твое място, бих задържала апартамента в София със сигурност. Да, права си, че нямаш моралното право да се разпореждаш с него, след като родителите ти цял живот са се бъхтали за този апартамент и ти нямаш никакви заслуги за него. Ако толкова ме влече нещо по-близко с природата, в някакъв момент, в който се опарича, бих си купила вила или бих ходила за уикендите при свекърите, при които живеете така или иначе.

Колата е машина, която се разваля...Понякога са необходими и по-дълги ремонти...Едно е да имаш опцията за такси, друго е следващата ти алтернатива да са влакове, междуградски автобуси и т.н.

Не бих нарекла проблема с отиването до друг град само психологически.
Ако примерно в 8 вечерта в Люлин спра такси и поискам да ме закара до Младост, предполагам изобщо няма да ми се намръщи, а ще се зарадва. Едва ли би било същото ако от НДК поискам да ме закара в Своге. Силно се съмнявам, че ще съгласи. Да не говорим, че е едно да се возя с такси в града и съвсем друго извън него.

Да не споменаваме и разликата в сумата, която плащаш на слизане

При сегашното ниво на (липса) на инфраструктура не виждам смисъл от цялото упражнение.
С времето, ако изобщо се развият някакви нормални транспортни връзки сигурно ще има смисъл.
Влака да минава на всеки половин час и то денонощно, и за 40 мин да си в центъра на големия град - смисъл ще има.
Но засега според мен това е твърде смела 'евро' мечта. Негативите са много повече от позитивите.

Да входа/иzхода на града са много добро място zа живеене поне в моя случай. Живея в един град в кварталче с добра инфраструктура на края на града. ейс и трамвай до дентъра на 15 мим , че и влак мога да хвана zа 1 гара  6 супермаркета и то немалки са ми на пешачката раzстояние и имаме над 10 градини и ясли  За голям късмет работата ми е в "провинцията" на 15 км от където живея от моята страна на града  На междуградското иzлиzам след 1 свтофар и .... карам винаги срещу движението ... когато карам към работа насре9а са километри zадръстване , когато се връщам също . Средно 15 мин и съм на работното място с чаша кафе  Забавя ме само някой и друг камион , ако реши да ми се мотка .  Много голям късмет zа жилище го наричам аz. До центъра на грда ако река и с колело стигам  и природата ми е на 5 крачки  естоположението е мнооого важно zа едно жилище.

Предполагам, че не говориш за Перник 

не , но zащ пък да не е Перник? Заради манията наречена София и жадуваното нарицание "граждани"???

Ами, напротив. Всеки голям град има сателитни такива, които доколкото знам са притегателни места именно, заради картинката, която описа. Само че случая не е такъв, аз лично не виждам никакъв знак, че нещо ще се промени в тази посока.

Именно Заради манията наречена София и жадуваното нарицание "граждани" 

Не бих си продала жилището в София, но с удоволствие бих отишла да живея извън столицата.

Заради огромните разлики в развитието на отделните градове и региони. Хората следват бизнеса ( навсякъде). Има страни като нашата и Гърция например, където нещата изглеждат по този начин. Има и други разбира се. Но България не може да се превърне нито в Германия, нито в Украйна, нито в Дубай.

Израснала съм в София.Сега съм омъжена и живея и работя в град на 15 км от нея.Мисля,че и за мен и за децата тук е по спокойно.Няма такова движение.Големият ми син е втори клас и ходи сам на училище.В София щях ли да го пусна???Не бих се върнала в столицата.Бих сменила жилището си за спокойствието,което имам в по малкияград.

Както казах няколко пъти, всеки сам знае най-добре своята ситуация 
Ако ми се развали колата, ще взема тази на мъжа ми, или просто няма да ходя един ден на работа. Ако гледаме така на нещата, то винаги може да стане катастрофа, и движението да се блокира така, че да не можеш да се придвижиш до работата, дори ако пътуваш от Стамболийски до Цариградско шосе... но, това не е ежедневие, това са екстремни ситуации. Ежедневие е обаче детето ми да слуша кавгите на пияните съседи, да вижда в магазина пред блока как се купува една бутилка мастика "на кредит" 
Е не и не - предпочитам да го държа встрани от такава действителност, с цената на това да живея мааалко по-встрани.

Koлко все пак от семействата разполагат с две семейни коли? И колко въобще имат кола? Особено в по-малките населени места, където тя е почти излишна.
А колкото до съседите и пияниците-навсякъде ги има, това е най-малкият проблем на големият град.

Анна, както казах, точно поради сходни на тези причини решението е строго индивидуално 
Разполагам с колите, не искам съседи - това са моите аргументи. Всеки събира своите, и взима решението си. Не мисля че има универсален съвет как да се постъпи.