Започнах, но много не сериозно и в последно време не съм писала. Но намирам идеята за много хубава. Аз събирам в една голяма кутия разни неща, като дрешки, снимки, играчки и други дреболии, който да запазя и някои ден да отворя и да му ги покажа. Разбира се и ние да си припомни ме с баща му за първите месеци след раждането.
- Публикувана: 13 ноем. 2008, 17:40 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2008, 17:51 ч.
Водите ли дневник на детето си?
Аз водя визуален дневник още от първата ехографска снимка и на двете. Идеята ми дойде по случай това, че бащата на Вики следваше изящно изкуство в моя университет, където се и срещнахме де, и той трябваше да представя такъв дневник по модулите които взимаше. При нас този дневник се състои от най-важните снимки-раждане, първо зъбче, рождени дни... и леки записки към тях. И за Вай правя същия, но този на Вики е къде къде по-пълен. Тъй като не знам колко листа ми трябват тези неща ги редя на отделни листове в една голяма папка с кожени корици, към която се добавят джобове и смятам до 18 г. да ги докарам и да им ги подаря.
Аз също имам такъв дневник,че даже ми подариха и албум-дневник и двата ги попълвам 
.В началото пишех всичко най-редовно,но преди два дни се сетих,че от рожденният му ден не съм ги отваряла и взех,че понаписах нещо.
Не мисля,че е вманиачаване,просто и аз съм имала такъв дневник и сега ми е много интересно като го чета.Надявам се и на моя бандит да му е интересно.
.В началото пишех всичко най-редовно,но преди два дни се сетих,че от рожденният му ден не съм ги отваряла и взех,че понаписах нещо.Не мисля,че е вманиачаване,просто и аз съм имала такъв дневник и сега ми е много интересно като го чета.Надявам се и на моя бандит да му е интересно.
Надявам се да ми остава време,защото идеята е супер Наскоро,ровичкайки из шкафовете на нашите,намерих едно листче от тефтер,в който майка ми си е записвала разни неща.Не можете да си представите какви чувства може да породи едно хвърчащо листче,писано преди 26 години 
.Страхотно усещане 
Наскоро,ровичкайки из шкафовете на нашите,намерих едно листче от тефтер,в който майка ми си е записвала разни неща.Не можете да си представите какви чувства може да породи едно хвърчащо листче,писано преди 26 години .Страхотно усещане