Проблемите ми с кърменето започнаха още от родилното. Не беше много лесно раждане, бебето ми го дадоха 24 часа след това. Беше с жълтеница, трудно ми беше да го събудя за хранене, не сучеше добре, а и аз не се чувствах добре. В резултат на това не тръгна добре кърмата и го дохранвах, но бях твърдо решена да спра с АМ-а.
Като се прибрахме вкъщи започнах да правя всичко възможно за увеличаване на лактацията: много течности, подходящи храни, чай за кърмачки, хранене на поискване. Всичко това даде резултат и към края на първия месец не бях увеличила количеството на АМ, с което дохранвам, а бях увеличила кърмата. Следващата стъпка беше да премахна напълно дохранването, като постепенно намалявам дозите и храня бебето, когато огладнее. Тази тактика се оказа успешна, но с това започнаха и проблемите – буци в гърдите. Като се появи първата буца се стреснах много. Беше голямо облекчението ми, когато буцата изчезна, бебо помогна в случая. Радвах се, че ми се е разминало, но ето че след 2 дена пак буца. Гърдата ставаше все по-болезнена и това продължи повече от денонощие. Бебето отказа да суче от тази гърда, а при опитите да го сложа на нея само хапеше и я разраняваше. В крайна сметка се оправи с помпата. След този случай отидох на лекар и ми препоръчаха да слагам 5-10 капки окситоцин под езика преди всяко кърмене. Това видимо подейства, личеше си по сукането на бебето.
Дойде обаче тъй наречения «скок в растежа». Аз, разбира се, реших да не додавам АМ, а да го храня колкото често поиска, за да се увеличи кърмата по естествен път. Изкарахме 2-3 дена в непрекъснато кърмене, след което количеството кърма много се увеличи. Не успях да се порадвам на този успех, защото проблемите със запушените канали станаха непоносими – всеки ден нова буца в гърдите. Някои минаваха бързо, други се задържаха за 2 денонощия. Освен, че беше много болезнено, беше психически изтощително. Всеки път си мислех, че ако не се махне тази буца в скоро време, ще стане мастит. Лекарката каза, да изпомпвам добре след всяко кърмене, за да не остава мляко и да продължа с окситоцина за по-добро оттичане. Така и направих, но проблемите с буците продължиха.
Животът ми беше станал кошмар: на всеки 3 часа кърмех (също и нощем) и цялата процедура на кърмене и изцеждане отнемаше около час и половина. При тесни канали млякото се процежда доста трудно и е нужно повече време, както на бебето, така и на помпата. Въпреки, че си спазвах режима много стриктно, проблемите продължиха. Всеки ден имах буци в гърдите, вече не си намирах място от болка, а психичното ми състояние беше такова, че цял ден ми се плачеше. Млякото ми, въпреки всичко не достигаше и дохранвах.
Накрая не издържах и оставих нещата на самотек. Кърмата намаля бързо и с това изчезнаха и проблемите. Вече цяла седмица нямам буци, които да се задържат повече от 24 часа. За съжаление, бебето ми получава около 30мг кърма на хранене + 90мг АМ. При всеки опит за увеличаване на лактацията, проблемите започват наново. Много пъти си мислех да спра кърменето. Когато се появява поредната упорита буца си казвам, че това е за последно и ще спра да кърмя, но след това размислям. Явно е, че организмът ми се справя с 30мг отделяна кърма без да има тежки проблеми, така че мога да продължа да кърмя, ако не увеличавам лактацията.
Въпросът ми към вас:
Мислите ли, че тези 30мг кърма, които получава бебето ми са от значение? Или по този начин само се правя, че кърмя, за да не се чувствам виновна?