Спомени от детската градина

Мразех градината от дъното на душата си! Аз бях рецитатора, помощничката на учителките/четях на другарчетата приказки вместо тях/тази дето си изяжда всичко, спи и е най- послушна. Ама аз исках при баба/не съм ходила на ясла и ме гледаха на село до градината/. Почти нищо смислено не помня от периода, освен петте си гаджета- много влюбчива бях .

Всеки обед лягахме да спим и си оправяхме леглата, но моите завивки бяха в доста високо шкафче и все виках другарката да ми ги свали.

Един път едно момченце ми показа пишката си в тоалетната (от каква възраст само искат да се нахвалят

Помня:
- облъчванията. Строени един зад друг, с очила обикаляме в кръг и правим гимнастика. Голи сме до кръста.
- следобедното спане (наказания за цялата група, защото аз не спя и се чудя с кого да си говоря);
- след събуждането по пантофки ни водеха на точно нашата си площадка за гимнаситка. Обожавах да чувам този така нежен звук, от търкането на пантофките по плочките.
- бях любимка на едната ни другарка (на Петрва). Затова тя ме вземаше в скута си и ме хранеше кат' за световното. За няма и 5мин. ми даваше и 3-те ястия 
- снимаха ни за някакво предаване по ТВ-то. То бяха едни тренирвки  ... почти месец;
- учехме руски. И такааааааа... ребята... А ние падахме от смях. 
- тържствата и костюмите към тях... Както и омразните стихчета 
- обожавах да съм дежурна. Да извиквам децата, когато идваха да ги прибират... защото се спускахме по дупета по 10 стъпала и беше егати кефа... а другарчетата ми в групата по това време учеха 
- как се люляме с всичка сила в 4-та група с още поне 3-4 момичета и пеем за някакъв принц 
- как се наду паркета, та стана като планина и никой не можеше да мине от там;
- как някакви бледи девойки си караха стажа при нас и едната ми прекопира нещо от носната кърпичка. Години наред бях убедена, че ми е надракала кърпичката;
- как с Евгени нахлухме в някаква невзрачна стая=килер и там видяхме струпани подаръците ни за НГ. Той си отскубна една панделка, щот' му се понрави 
- как Искрен скърцаше със зъби, докато спеше;
- как всички деца искаха моите флумастери и боички, щото бяха чуждоземни. И как Силва ми навлече чудоземния сукман, щото го играеше конферансие...Как моите ботушки с цип и вълна от вътре, стигащи ми до коляното обходиха цялата ДГ, за да се чудят и дивят другарките, каква красота могат да произвеждат на запад. 
- как Боби отсъстваше доста дълго време... накрая се появи с подута бузка и го качиха на един стол да се вижда от всеки, защото "който не казва, че го боли зъбче, ще се подуе така". Бях смразена от страх за дълго време
- как ни водеха на излет сред природата...
- миризмата, характерна за подобен род заведения;
И още и още и още...

- Първият разнополов екземпляр, който ме развълнува - Ивайло;
- Едно нежно създание - Стела, което на 12 години отиде при звездите и остави огромна празнота в детското ми сърчице;
- Победата ми в състезанието с колелета на 3 гуми и щастливата ми баба, която махаше радостно от прозореца;
- Противният крем карамел, който мразя и днес! Все оставах след обяда заради него...;
- Обърканото ми его, когато за първи път не съм избрана за най-важната роля, а Пролетта ще я играе моята най-добра приятелка - Стела. Още тогава мразех да не съм най-важната, но не го съзнавах... 

Еххххххх....

А, гардеробчетата - всяко, с различна картинка. Помня си гъбката.

И облъчванията не съм забравила - голи до кръста, с предпазни очила.

И мен. Всеки си мислел, че другия ще ме вземе. Преместиха ме в нощна група, беше в отсрещния блок, на първи етаж в апартамент. Тоооолкова много ревах, бях посиняла като ме взеха, не можех с часове да спра да хълцам. На другия ден ми купиха подарък- червен обръч.
Мразех шницели, за да се оттърва от яденето веднъж излях компота от череши при него. Накараха ме да си изям буламача, изядох го и повърнах. Помня как тичахме в двора и реших да прескоча едно забито желязо в земята, остатък от катерушка може би, разпрах си крака от глезена до зад коляното- изляха ми 1 шише кислородна вода. Помня как бутнаха от пързалката едно момиченце, което беше преживяло катастрофа и едвам се беше оправило, след падането окончателно изостана в развитието си- и до ден днешен я виждам 
и аз не обичах да спя, не можеха да ме накарат, но през последния ми ден в детската градина такъв хубав сън дръпнах- едвам ме събудиха 
Оказва се, че спомените ми от детската градина са предимно тъжни. 

Помня  
- как се страхувах от дядо Коледа (Мраз), докато ми подаряваше подаръка. Такъв огромен мъж бяха преоблекли, че пред него изглеждах като мухичка. Имам си и снимка за доказателство - с огромни панделки и фибички снежинки, който татко ми беше донесъл от Франция.
-помня тати, когато идваше да ме взима (когато не излизаше сутрин по тъмно) - най-красивия татко на света в униформата, най- силния татко на света, малката ми ръчичка в неговата ръка
-как избягахме от градината с Ангел. За ръчички двамата, за да ми купи сладолед с неговите стотинки. Любов голяма. Той наби Емил, щото ми счупи крака на куклата.  После след години той ми беше и първата любов.

   

Малеби?
Мразя го, мразя и грис, и грис халва, и кисел, и крем нишесте, и мляко с ориз и кисело мляко със захар, и тиква ...

Аз много обичах да ходя на градина, но сега като се замисля се чудя защо, при положение, че ме експлоатираха за всичко   Само аз можех да връзвам връзки на обувки и всеки ден връзвах на повечето деца обувките. Спомням си, че ни караха да бършем праха от листата на един огромен фикус и за тази цел се качвахме на столчета. И ме караха да подреждам детския кът, и да слагам паста за зъби върху четките на всички деца. Може би всичко е било част от възпитанието.  
Но ми харесваше цялата тази суетня около режима на децата. А  много обичах да рисуваме по глинени чинийки и да украсяваме за нова година. И обичах да спя на обяд, а след това другарките ме халеха, че първа се обличам и караха другите деца да гледат от мен.   Общо взето бях много добро дете и много ме обичаха другарките.

Ама едната другарка беше по-добра и много я обичахме,защото ни извеждаше на снега.   Много я обичахме тази другарка Митова.  

Не знам, не му помня името  Обаче се сетих за едно друго - ашуре. Не си спомням какво има, ама не ме кефеше определено.

крем Пинко 

Помня много от детската градина.Аз и сестра ми, всяка сутрин заедно с "другарката" как отиваме в градината."Другарката впрочем беше майка ни ! Тя беше много строга с нас и се държеше сякаш не сме и деца.Помня как ни забраняваше да и викаме със сестра ми "мамо", искаше "другарко". Помня , че си бях харесала едно момче, три пъти по-високо от мен , което ме разнасяше по цял ден из стаята  Имахме една стая в която ни прожектираха филмчета.Водеха ни често на разходки в паркаи музея.Език не сме учели, но пък много ни учеха да танцуваме.Аз все нямаше с кой, щото още от тогава си бях "къс баджак" (тоест дребна) и все нямаше партньор за мен.СТранното е че почти не помня сестра ми, ние с нея почти не си играехме заедно 
Абе доста неща помня, в общи линии беше хубаво на градина......

  Понякога даваха и жълт  И двата обилно полети с един червен сос (топинг)
А облъчването, освен с миризмата, си го спомням и със синя светлина
А помните ли как ни взимаха секрет за глисти ? С едни дълги пръчици, който на мен ми приличаха на за бенгалски огън 
А в нашата градина даваха червена звезда, ако си бил особено добър или си спечелил някоя игра и черна точка за лошо поведение (закачаха ни ги с карфица на престилката). Събирах си звездичките в едно пликче и си ги брояхме.  Много бях щастлива за звезда. Нямах търпение да я покажа на мама. За черните точки не помня. Сигурно ми се е карала, ама не много. Нямам спомен да съм ги крила.

Този ще да е бил изобретен след моето градинстване 

не ни ги даваха... Слагаха ги на таблото.