Поощрявате ли децата си да бъдат нахални и това ли е по-доброто за тях?

  • 5 391
  • 66
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 3 421
Не насърчавам нахалството, не обичам нахални хора - дразня се ужасно много.

Навремето бях срамежлива, отстъпчива, да не би случайно да обидя с нещо някой - с времето се научих да си отстоявам правата без да бъда нахална. Да не позволявам да ме тъпчат. Ако успея да възпитам и децата си така ще съм доволна.

# 46
  • Мнения: 929
Не насърчавам нахалството, не обичам нахални хора - дразня се ужасно много.

Навремето бях срамежлива, отстъпчива, да не би случайно да обидя с нещо някой - с времето се научих да си отстоявам правата без да бъда нахална. Да не позволявам да ме тъпчат. Ако успея да възпитам и децата си така ще съм доволна.



Точно така мисля и аз. Срамежливоста и отстъпчивостта, не помагат трябва да можеш да си отстояваш правата, но не с нахалство.

# 47
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Ще тръгна от себе си. Знам, че не съм нахална, защото знам как изглеждам в очите на т.нар. "амбициозни" хора. Нещо повече - понякога и виждам, как за същите аз съм смотана. Не го преживявам.
Така, детето ми прилича на мен - виждам го. Срамежлива е, когато попадне в тълпа и сред повечко буйни деца. Смотана не бих я нарекла, както и не бих нарекла така което и да е дете.
В общите игри и при заиграване се получава бутане и гонене на първенство. Но е много важно, в играта, децата да имат "равен старт" и да спазват правилата. Ако липсват тези условия, това вече е нахалство и аз, съответно детето ми не сме там.

# 48
  • Мнения: 3 268
Поощрявам ги да бъдат напористи. Което означава да се опитват да постигнат целта си по начин, по който няма да оставят впечатление на нахалници в буквалния смисъл на думата, нито пък да заприличат на селски тарикати. Мисля, че тоя подход засега върши работа. Никога не съм харесвала нахалниците и не бих допуснала децата ми да станат такива.
Подкрепям това мнение.Мразя нахалните хора.Притеснителни и срамежливи също нямат шанс.Човек трябва да отстоява позициите си,но не и да мачка хората по пътя си.

# 49
  • Мнения: 1 572
Нахалството за мен е признак на ниска култура - бих го насърчавала да вярва в себе си и да опитва всичко , а не да чувам - "това не ства защото еди кой си пробвал и............"

# 50
Нахалството е нещо, което винаги ми е било изключително неприятно. Не поощрявам децата си да бъдат такива, дори и да е в техен ущърб...

# 51
  • Мнения: 8 999
По принцип не смятам, че притежавам такава сила, че да накарам което и да е живо същество да бъде нахално, арогантно, деликатно, чувствително, нежно или каквото и да е, ако то /самото същество/ не е такова по природа.
Не обичам нахлани хора и рязко се дистанцирам от тях, понякога дори доста демонстративно. Уча и децата си да се пазят от такива характери.

# 52
  • София
  • Мнения: 7 097
"Нахалството" е много обширно понятие. Действам според конкретната ситуация, не правя разни генерални изводи пред нея.
Но дори самата дума ми е неприятна, камо ли да я възпитавам в този дух.

# 53
  • Мнения: 480
Прясна случка от градината и нашето възпитание (разказано снощи от дъщеря ми): Една групичка деца се наредили до прозореца и играели на нещо, за нашата нямало място, а тя много искала също да играе с тях. Явно са й ясни последиците, защото ги е попитала: "Бихте ли имали чувството да ме биете и удряте?". Цитирам я дословно, знам, че не й е правилно изречението (тя все се опитва да ги реди  едни такива сложни). По принцип болшинството деца са лоши и агресивни, бутат се и се бият наред. Нейният пораженчески подход също не е правилен, но явно от опит го е казала, иначе няма откъде да й хрумне. Излишно е да ви казвам, че ми се скъса сърцето...

# 54
  • Мнения: 4 733
 Весела, сви се и нещо в мен като прочетох. Като зная колко са малки децата в градината и колко е съществено и там деленето на групи Tired

# 55
  • Мнения: 3 405
Аз не ги поощрявам.
Нахалството не носи добро никому.

# 56
  • Мнения: 480
Така е, Kasidy, оформят се групички, които отхвърлят другите групички. Първа група са още малки за да е осъзнато (поне според мен), но явно започват...  ooooh!
Трудно се обяснява защо другите деца я блъскат и удрят, пък тя трябвало да употребява думи като "моля", "може ли", "благодаря"...

# 57
  • Мнения: 3 405
Трудно се обяснява защо другите деца я блъскат и удрят, пък тя трябвало да употребява думи като "моля", "може ли", "благодаря"...

Трудно е, особено, когато блъскащият е поощряван и е получавал овации и горди погледи, че се е справил с юмруци. Била съм свидетел на такова поведение на родител, спрямо удрящото му дете.

Кое правилното - защитавай се сам, макар и с удари или отдръпни се, не се бий, въпреки, че са те ударили?

Аз знам отговора за себе си, но когато детето ми получава голяма доза удари, ми идва да му кажа да се защити с бой. Продължавам да не го правя. Колко ще издържа? То колко ще издържи? ...

# 58
  • Мнения: 480
Обикновено поощряващите боя родители упражняват същия подход и към собствените си деца. Тези деца това са видяли и така постъпват към другите. "Каквото на мен, това и на теб". Ходи обяснявай после как е правилно да си пробиваш път в живота...

Кое правилното - защитавай се сам, макар и с удари или отдръпни се, не се бий, въпреки, че са те ударили?

Правилното е сложно за едно малко дете, което разбира нещата първосигнално, дели ги на "черни" и "бели". Също като теб продължавам да поощрявам доброто поведение, внимателно отношение и толерантност към другите. Надявам се да е добра основа за надграждане на правилната самооценка и отстояване на позиция чрез не-нахалство.

# 59
  • Мнения: 1 572
Трудно се обяснява защо другите деца я блъскат и удрят, пък тя трябвало да употребява думи като "моля", "може ли", "благодаря"...
точно това е което ме кара да мисля на какво да уча детето си , кое би било по-доброто?

Общи условия

Активация на акаунт