Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

Лондон

Мнения: 51
Здравейте мами,

Чудих се как да озаглавя темата и само това се сетих.

Детето ми е на годинка и почти 2 месеца, от раждането до сега аз се грижа за нея, мъжа ми се прибира късно от работа и много малко време прекарва с нея. През почивните дни по някой път идват родителите ми за 2,3 часа на гости, през седмицата нямам много контакти с други майки само с една и то рядко. И мисля че от там идва проблема, който е че малката до такава степен е свикнала с мен че дори не ми дава да се отдалеча 5 крачки. Кухнята с хола са разделени с врата, която е постоянно отворена но всеки път когато отида в кухнята тя започва да плаче силно и дори не иска да стои до мен докато например мия чинии,трябва да я взема на ръце и тогава спира да плаче. Така е и с ходенето до тоалетна - заедно!
Какво ли не пробвах, да я залиша с любимо нещо, но щом започна да се отдалечавам зарязва всичко и тръгва по мен и докато не я гушна не спира да плаче.
По принцип майка ми успяваше да я залише за малко докато съм в другата стая, но сега вече не успява, нали порасна и не е лесно да я залъжеш.
С мъжът ми излезнахме една вечер, малката плака в началото и после забрави, като ме няма в къщи, няма проблем, но ако съм само в друга стая дори да се вижда от стая в стая, тя не спира да плаче докато не седна близо до нея.
Не знам как да постъпя, някои хора казват да я оставя да плаче да разбере че докато не си свърша работата в кухнята например няма да я взема или да дойда при нея. Пробвах,но през цялото време докато приготвях вечерята тя се държеше за крака ми и плачеше толкоз силно и не спря докато аз не се отказах от готвенето.
Други хора ми казват че това с времето ще отмине,но ме е страх да не стане по лошо, и когато дойде време за градина тя да страда от моята липса и да не може да свикне с другите деца.
Ако някоя майка вече е минала по моя път, моля дайте съвет.
Цитирай


Мнения: 9 816
Обикновено децата на тази възраст искат само мама.
Пораствайки и опознавайки света ще започне постепенно "да се откъсва" от теб.
Води я на места, където може да играе с други деца или да се забавлява по някакъв друг начин, така че да не се вкопчва постоянно в теб.
Цитирай

Няма такава държава!

Мнения: 784
Ами мойта е на почти 3 години и още сме така, но си ходи на ясла без проблеми. Аз реших в един момент, че ще ми коства много нерви и чувство за вина да я отказвам и просто оставих сама да се откъсне от мен. Когато мия чинии или готвя и намирам занимание до мен - нарязвам плод да хапва, докато свърша, или бисквити, сокче и т.н. Пак е лепната за мен, но поне свършвам нещо вкъщи. Също така я оставям на бабите доста често, за да свикне с повече хора. Друг вариант е да ходите на детски клуб заедно /не във всички приемат обаче толкова малки деца/ - отначало ще трябва да влизаш заедно с нея, но постепенно ще се заиграва и за теб ще остане време за едно бързо кафе - бъди готова обаче да те проверява на всеки 5 мин. Това е, за което се сещам. 
Цитирай


Мнения: 1 164
Ох позната история  ooooh! Сина ми е вечно до мен, оставя ли го и за секунда сам изпада в истерия направо. ooooh! Иначе когато сме с деца или в детски  клуб хичне ме и търси, но в къщи е ужас.

Надявам се просто да го израсне този период Peace
Цитирай


Мнения: 7 186
Споко-съвсем нормално поведение Peace
И нашият син е същата лепка за мен Laughing, а вече е на 3г Whistling
Ходи на градина, и всяка сутрин ми казва "мамо, не искам на гадина-там мама няма я!" Mr. Green
Цитирай

Върху лъчите на Слънцето.

Мнения: 1 671
При нас положението беше същото. Но с времето нещата се промениха. Не, че се е "откъснал" от мен, но вече някои неща правим заедно, за други ми помага, или си играе около мен, но и понякога се заиграва в другите стаи, защото му омръзва да стои само при мен, ако прекалено дълго се задържа да правя нещо на едно място Laughing.
Гледах го сама, не можех да го оставя на друг, защото се приспиваше на гърдите на мама (бозайниче Laughing) до април тази година..., събирали сме се постоянно с други майки и деца, но той винаги искаше и аз да съм при него и ме водеше за ръка, плачеше, дори да го оставях на баща му у дома. Донякъде нещата се пооправиха, когато проходи стабилно на около 1 годинка. Тогава сам идваше при мен. От тогава му давам да ми помага в готвенето (тогава започнах да готвя отново - преди това беше почти невъзможно!) - да слага подправки , да държи капаче на някое бурканче или неща от сорта... Хем работа върша, хем се занимава и е покрай мен, хем се радва, че ми помага.  Mr. Green Заедно белим варени картофи, яйца... или му давам лъжичките, с които го захранвах, една - две пластмасови купички и някое тиганче (здраво!), нарязан морков, стрък магданоз и той готви... Laughing За това към коледния му подарък прибавих и комплект детски тенджери, тигани и бъркалки. Не само да ми отмъква моите.  Laughing
А до тоалетна все още ходим заедно.  Laughing Но понякога и сама съм там, може би, защото и той иска сам да пишка вече, а аз отивам да му запаля само лампата.
Постепенно свикна да остава и при майка ми. Даже иска тя да го приспива за обедния сън. Все още не съм го оставяла там за през нощта. В яслата свикна сравнително добре. Дори един ден срещнахме една от сестрите и той дори се протегна да я целуне! Hug
Не се притеснявай- ще го преодолее. Или по-скоро пак ще си е до теб, но с времето заниманията се променят и положението ще се нормализира.
Цитирай


Мнения: 937
Абослютно същата работа. Само че, аз се върнах на работа, детето беше на 9 месеца и се обвинявах, че е заради това че съм я оставила. Едва ли не иска всеки момент да сме заедно.
Ама така като чета, явно наистина е период. Ние още сме в него. Детето е на година и 11 месеца и все още сутрин плаче, като излизам (ако е будна). Седя пред вратата и чакам да спре да плачка, обикновенно е около 2-3 минути след като съм тръгнала. Сякаш плаче от лоялност.
Когато се прибера се лепва и ходим заедно до вц, къпем се заедно, не че се гушка, а иска да съм непрекъснато до нея.
Даже ако реша нещо да сготвя и тя пристига, иска да я сложа на плота и ме имитира, взима си една купичка и лъжица и се прави че готви.
Само навън, или ако има деца, забравя за мен.
От няколко дена гледам, че почва да се лепи за татко си, ама да видим дали ще се "отлепи" от мен,
макар че на моменти ми идва в повече тази привързаност, не си представям как ще се чувствам ако я няма.
Цитирай


Мнения: 2 415
Че моя е на 5 години и понеже сама съм си го гледала, все още обича да е залепен за мама. Е, вече не идва с мен в тоалетната но до 3 години и половина беше като ваденка, чак тогава започна малко по малко да приема без драми отделянето си от мен.
Цитирай

Върху лъчите на Слънцето.

Мнения: 1 671
От няколко дена гледам, че почва да се лепи за татко си, ама да видим дали ще се "отлепи" от мен,
35 Надявай се!
Майката си е на първо място винаги!  Peace
Цитирай


Мнения: 937
От няколко дена гледам, че почва да се лепи за татко си, ама да видим дали ще се "отлепи" от мен,
35 Надявай се!
Майката си е на първо място винаги!  Peace

Smile , ама преди строяваше само мен, и таткото дишаше спокойно, сега и двамата сме в редичка и козируваме.
И камъните са в моят двор, че съм разглезила детето и си прави каквото иска.  newsm78
Таткото му идва нанагорно непрекъснато да тича след детето, особено в светлината на коледни партита и купони.
За да не реве малката за мама, тати тича и прави каквото нареди малкото командорче.
В резултат на което вече е залепена и за двамата, много бързо свикват да ни манипулират дечковците.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Според мен всичко си зависи от детето. Синът ми контактува с много хора, живеем в голяма фамилна къща,  късния следобед има възможност да бъде с доста роднини. През деня се виждаме с голяма компания майки с деца и въпреки това е много привързан към мен. Радва се на абсолютно всички, но има едно условие -аз да съм там. Немислимо е да излезна някъде вечер, защото, ако случайно се събуди и мен ме няма, просто няма да престане да реве до завръщането ми. Може да е час, два, три, но няма да спре. Дори баща му не може до го приспи при положение, че взаимно се обожават. До тоалетната ходим заедно, играем, във всичко сме двама.
« Последна редакция: пн, 15 дек 2008, 14:03 от valerie »
Цитирай

Там, където съм безумно щастлива!!!

Мнения: 943
Аз нямам дете,но ще ти кажа спрямо мен.Аз си спомням ,че бях по същия начин. Някакси се израства това нещо.дон'т уори
Цитирай


Мнения: 317
И аз смятам, че това е период и почти всички деца минават през него. Аз също си гледам детето сама. Таткото помага вечер, а през деня сме с други деца. Имам предвид, че не му липсват контакти. Въпреки това доскоро не можеше и дума да става за изпускане на мама от поглед. Напоследък имаме напредък - застоява се сам в другата стая, заиграва се сам докато аз върша нещо, стоял е с майка ми един цял ден без да плаче за мен и т.н. В тоалетната все още сме двамата, но и това ще отмине някога. Аз не се тормозя вече, приемам го като етап от развитието  Peace
Цитирай

в гори тилилейски

Мнения: 1 187
Минахме през този период. Всеки петък го водех при майка ми и го оставях там за през нощта. В началото плачеше, сега само пита кога ще го вземат.  Вече няма проблем дори когато съм в командировка по две седмици. Мама винаги ще си е мама...
Цитирай

Journeys end in lovers meeting.

Мнения: 3 036
това е период от нормалното емоционално развитие на бебето/детето (защото всъщност не е един периода). нарича се separation anxiety (безпокойство от раздяла). малкият човек осъзнава емоционалните си връзки и се страхува да не ги загуби. той/тя не знае, че те могат да бъдат вечни, това идва по-късно с израстването. ако четеш английски, има много статии по темата в Гугъл  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора