Ако някой ми твърди, че сами избираме кого да обичаме, дълбоко се съмнявам обичал ли е някога...
- Публикувана: 16 дек. 2008, 11:31 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2009, 01:46 ч.
От другата страна на медала или ние, любовниците...
Охх, не съм чела цялата тема, ама едва ли съм и загубила кой знае колко. ))))
Към авторката на въпросната тема....чудя ти се какво точно искаш да се пише тук. Мацки като теб да се жалват една на друга и да си плачат на раменцето колко са онеправдани като любовници. Да се подкрепят и да си дават съвети как по-хубаво да оплюват настоящата съпруга, или нещо друго. ))))
За мен хора захванали се с тази задача просто обичат да са малко или много нещастни, да се вайкат как не може всичко да е за тях и т.н.
Ако ще си любовница, поне го прави с цел - пари, издигане в кариерата, или за да постигнеш развод. Във всички останали случаи това е губене на време, средства, нерви и в крайна сметка през цялото време си с празни ръце.
А що се отнася до любовта.....е, хайде стига...много е лесно да обичаш някого, когато го виждаш за по 2-3часа на ден и то не всеки ден. Когато и двамата се опитват нещата да са розови, да прикриват недостатъци и т.н. Я да живееш с него, да го чуваш как пърди и се оригва в тоалетната, да събираш мръсни дрехи от пода, да му търпиш капризите, пък тогава да видим колко ще го обичаш.
Към авторката на въпросната тема....чудя ти се какво точно искаш да се пише тук. Мацки като теб да се жалват една на друга и да си плачат на раменцето колко са онеправдани като любовници. Да се подкрепят и да си дават съвети как по-хубаво да оплюват настоящата съпруга, или нещо друго. ))))
За мен хора захванали се с тази задача просто обичат да са малко или много нещастни, да се вайкат как не може всичко да е за тях и т.н.
Ако ще си любовница, поне го прави с цел - пари, издигане в кариерата, или за да постигнеш развод. Във всички останали случаи това е губене на време, средства, нерви и в крайна сметка през цялото време си с празни ръце.
А що се отнася до любовта.....е, хайде стига...много е лесно да обичаш някого, когато го виждаш за по 2-3часа на ден и то не всеки ден. Когато и двамата се опитват нещата да са розови, да прикриват недостатъци и т.н. Я да живееш с него, да го чуваш как пърди и се оригва в тоалетната, да събираш мръсни дрехи от пода, да му търпиш капризите, пък тогава да видим колко ще го обичаш.
Кога го изтри?! Това беше най-добрият съвет!
Такааа, сега по любимата ми тема. Много интересно е как (почти) всички скачат в тия теми, все едно имат доживотна застраховка от подобни преживявания. Наистина, на всеки може да се случи. Дори на мен се случи! Само че, аз бях от тези, които не седят самотно да чакат, т.е. по-лекия вариант. Никога не съм имала намерение да развалям семейства, не съм го и направила. Не съжалявам за нищо, преживяла съм прекрасни моменти.
Но, все пак, бих предупредила всички млади, необвързани дами - не се захващайте с женени мъже, ще страдате много!
Ако някой ми твърди, че сами избираме кого да обичаме, дълбоко се съмнявам обичал ли е някога...
Ако някой ми твърди, че сами избираме кого да обичаме, дълбоко се съмнявам обичал ли е някога...
Така е, няма гаранция в кого ще се влюбиш...
А що се отнася до любовта.....е, хайде стига...много е лесно да обичаш някого, когато го виждаш за по 2-3часа на ден и то не всеки ден. Когато и двамата се опитват нещата да са розови, да прикриват недостатъци и т.н. Я да живееш с него, да го чуваш как пърди и се оригва в тоалетната, да събираш мръсни дрехи от пода, да му търпиш капризите, пък тогава да видим колко ще го обичаш.
Изумена съм от подобна глупост!
Това ли е, което е най трудното за преодоляване с някой човек, това че пърди и има мръсни чорапи. Как живеете със себе си тогава. 
А и защо се смята, че темата е пусната за оплакване и съжаление. Никога не бих си помислила да съжаля някой, който обича, нито бих искала да бъда съжалявана заради любов, пък била тя и невъзможна.
Бърза си
Ами така де!!!
Тези,които повръщат на подобни теми
и то сериозни (уж) хора,разбирачи...да не го правят "срещу вятъра" някой ден 
Цитат
е, има случаи когато Волвото бива заменяно със стар, раздрънкан Москвич, но пак си е тръпка
Познавам един приятел, който се забърка в отвратителна история с една 18 годишна, не раздрънкан Москвич, а направо Трабант без гуми...
Един гол секс за една вечер се превърна в семейна драма. И за какво?
Има прекрасна жена, красива и много интелигентна, две невероятни деца. Една вечер в една дискотека вижда, тоест не вижда добре, то в тази тъмница, някаква нежна и миловидна девойка. Оказва се, че девойката е някаква недохранено лапе, слаба, нечистоплътна и най-вече откачена. За секса да не говорим, пълна скръб, може ли да сравним сексуално една зряла жена с едно почти дете. После се почват заплахи за самоубийство, ако не напусне жена си, сцени на ревност, преследване
И всичко това подплатено с големи скандали в семейството....
Така, че от любовница, до любовница има голяма разлика и всяка случка си е много индивидуална.
И някой ако ми беше казал, че в това семейство може да има подобен проблем, защото жена му е невероятно красива и успяла професионално, никога не бих повярвала.
И някой ако ми беше казал, че в това семейство може да има подобен проблем, защото жена му е невероятно красива и успяла професионално, никога не бих повярвала.
повечето случаи са точно такива
пък и кво като е красива и успяла...това ква гаранция е за каквото и да било
pasinet, защо смяташ че е глупост?
Или ще ми кажеш, че любовницата е третирана като законната съпруга?
Аз подобно нещо до сега не съм видяла честно казано.
И по-нагоре казах, че също съм била в подобна позиция и продължавам да твърдя, че всичко е хубаво точно защото е за малко. В 90% от случаите ако тези двама души се съберат заедно то много бързо любовта им ще се изпари. Едно е да познаваш човек от позицията на любовница, друго е да си на мястото на съпругата.
Или ще ми кажеш, че любовницата е третирана като законната съпруга?
Аз подобно нещо до сега не съм видяла честно казано.
И по-нагоре казах, че също съм била в подобна позиция и продължавам да твърдя, че всичко е хубаво точно защото е за малко. В 90% от случаите ако тези двама души се съберат заедно то много бързо любовта им ще се изпари. Едно е да познаваш човек от позицията на любовница, друго е да си на мястото на съпругата.
Цитат
е, има случаи когато Волвото бива заменяно със стар, раздрънкан Москвич, но пак си е тръпка
Познавам един приятел, който се забърка в отвратителна история с една 18 годишна, не раздрънкан Москвич, а направо Трабант без гуми...
Един гол секс за една вечер се превърна в семейна драма. И за какво?
Има прекрасна жена, красива и много интелигентна, две невероятни деца. Една вечер в една дискотека вижда, тоест не вижда добре, то в тази тъмница, някаква нежна и миловидна девойка. Оказва се, че девойката е някаква недохранено лапе, слаба, нечистоплътна и най-вече откачена. За секса да не говорим, пълна скръб, може ли да сравним сексуално една зряла жена с едно почти дете. После се почват заплахи за самоубийство, ако не напусне жена си, сцени на ревност, преследване
И всичко това подплатено с големи скандали в семейството....
Така, че от любовница, до любовница има голяма разлика и всяка случка си е много индивидуална.
И някой ако ми беше казал, че в това семейство може да има подобен проблем, защото жена му е невероятно красива и успяла професионално, никога не бих повярвала.
И аз знам за подобни случаи - да се чудиш къде му е отишъл акъла на човека. И то не за една нощ. Меркантилно, глупаво създание, (може би всъщност не толкова глупаво...), а съпругата - хубава, свестна жена. Ама любовта е сляпа, какво да се прави, пък и долната глава очи няма, а доста мъже явно с нея мислят...
Пиша анонимно, мисля, че е ясно защо ...
Тогава тъкмо бях навършила 17 години, а той беше на почти 27. Бяхме от общо сдружение, но от различни градове. Имаше канал в чата на нашето сдружение и чатахме именно по теми, свързани с него. Не говорехме за лични работи, отношения, чувства ... В един момент обаче той явно е усетил, че понеже съм малка се връзвам в нещо, което той не е искал от мен. Каза ми да не се привързвам много към него, попитах защо, а той отговори, че е женен и има дете. Отначало ми беше като в сън, защото действително бях започнала да изпитвам чувства (сега естесвтено не бих се вързала на някой в чата
). Поговорихме за семейтсвото му и т. н. Оказа се, че се карат доста (то в много семейства е така), но той сържи на семейството си. Бързо обаче двама се вързахме един за друг, бях отдушник, бях малка, вярвах в идеали (както все още вярвам) и осъзнахме, че започваме една виртуална връзка. Той идва 2 или 3 пъти да ме вижда в моя град, първия път имахме и сексуален контакт, а следващите той идваше за съвсем кратко. Наистина изпитваше истински чувства и дори мислеше за бъдещето. Скоро обаче той започна да ме обвинява, че не правя усилия да се виждаме и чакам само него. А аз бях малка, как да тръгна на толкова километри заради него, какви обяснения да дам ... Дори не съзнавах ясно какво правя, въпреки че тогава вярвах, че го обичам. Тинейджърско влюбване, какво да се прави. Накрая аз започнах да изпитвам раздразнение от него, защото той си живееше неговия си живот, а аз ... Всичко продължи около 3-4 месеца, но и сега знам, че не ме е лъгал. Все още поддържаме чисто приятелски контакти и мъжа ми знае, дори се бяха запознали веднъж. Аз също се запознах с жена му, доста след приключване на отношенията ни. Тя не знае коя съм и даже може да не ме помни.
Обаче сега той се намира в предишното положение на съпругата си - тя си има друг и от около 2 седмици не живеят заедно. Поне засега жена му е категорична и е доста влюбена. Той не знае какво предстои, а я иска и желае да запази семейството си ...
Тогава тъкмо бях навършила 17 години, а той беше на почти 27. Бяхме от общо сдружение, но от различни градове. Имаше канал в чата на нашето сдружение и чатахме именно по теми, свързани с него. Не говорехме за лични работи, отношения, чувства ... В един момент обаче той явно е усетил, че понеже съм малка се връзвам в нещо, което той не е искал от мен. Каза ми да не се привързвам много към него, попитах защо, а той отговори, че е женен и има дете. Отначало ми беше като в сън, защото действително бях започнала да изпитвам чувства (сега естесвтено не бих се вързала на някой в чата
). Поговорихме за семейтсвото му и т. н. Оказа се, че се карат доста (то в много семейства е така), но той сържи на семейството си. Бързо обаче двама се вързахме един за друг, бях отдушник, бях малка, вярвах в идеали (както все още вярвам) и осъзнахме, че започваме една виртуална връзка. Той идва 2 или 3 пъти да ме вижда в моя град, първия път имахме и сексуален контакт, а следващите той идваше за съвсем кратко. Наистина изпитваше истински чувства и дори мислеше за бъдещето. Скоро обаче той започна да ме обвинява, че не правя усилия да се виждаме и чакам само него. А аз бях малка, как да тръгна на толкова километри заради него, какви обяснения да дам ... Дори не съзнавах ясно какво правя, въпреки че тогава вярвах, че го обичам. Тинейджърско влюбване, какво да се прави. Накрая аз започнах да изпитвам раздразнение от него, защото той си живееше неговия си живот, а аз ... Всичко продължи около 3-4 месеца, но и сега знам, че не ме е лъгал. Все още поддържаме чисто приятелски контакти и мъжа ми знае, дори се бяха запознали веднъж. Аз също се запознах с жена му, доста след приключване на отношенията ни. Тя не знае коя съм и даже може да не ме помни.Обаче сега той се намира в предишното положение на съпругата си - тя си има друг и от около 2 седмици не живеят заедно. Поне засега жена му е категорична и е доста влюбена. Той не знае какво предстои, а я иска и желае да запази семейството си ...
Понякога любовта просто се случва. Гледах скоро по телевизията дечица в "Малкия коментар по БТВ", които отговаряха на въпроса Какво е лукс? Отговорите бяха - хотел с басейн, плазмен телевизор, маркови дрехи. А аз си мислех, че лукс е да се влюбиш на 41 години... Колко могат да си го позволят?
Та... любовта се случва. И в света, в който живеем, и в който е нормално да кажеш на някого "боклук", "тъпак" , "комплексар", би трябвало да е още по нормално да можеш да кажеш "обичам те", "харесваш ми", "остани", "погали ме". Да си достатъчно смел освен да оплюваш чужди грешки и да обвиняваш, да можеш да дадеш и обич или ако не това - разбиране към другия.
Случвало ми се е да изпитам емоция към обвързан (женен) мъж. Случвало се е и наистина да е красиво. Доколкото това не е наранило никого и не е имало последствия - не съжалявам. Любовта е един много рядък момент, който може и никога да не се случи. Това, че има някой, който е готов да ти даде обич, вълнение, част от мечтите си, най малкото което можеш да направиш, е да го оцениш. Защото обикновено хората не дават, а искат.
И да ме извинят тези с тенджерите, памперсите, отговорностите към семейството, оригването в банята, съпружеското жилище и т.н. но без всичките тези неща една любов може наистина да е голяма и красива, и шансът да е такава е много по голям.
За тия дето ще гракнат - омъжена съм от 4 години, щастливо. Като казвам щастливо имам предвид и двама ни:)))) Но не съм сектант дето бидейки щастливо омъжена няма да виждам по далеч от носа си и ще защитавам любовта - брак. Имала съм късмет да ми се случи любовта - брак, но мога да оценя и другата любов, да я разбера.
Та... любовта се случва. И в света, в който живеем, и в който е нормално да кажеш на някого "боклук", "тъпак" , "комплексар", би трябвало да е още по нормално да можеш да кажеш "обичам те", "харесваш ми", "остани", "погали ме". Да си достатъчно смел освен да оплюваш чужди грешки и да обвиняваш, да можеш да дадеш и обич или ако не това - разбиране към другия.
Случвало ми се е да изпитам емоция към обвързан (женен) мъж. Случвало се е и наистина да е красиво. Доколкото това не е наранило никого и не е имало последствия - не съжалявам. Любовта е един много рядък момент, който може и никога да не се случи. Това, че има някой, който е готов да ти даде обич, вълнение, част от мечтите си, най малкото което можеш да направиш, е да го оцениш. Защото обикновено хората не дават, а искат.
И да ме извинят тези с тенджерите, памперсите, отговорностите към семейството, оригването в банята, съпружеското жилище и т.н. но без всичките тези неща една любов може наистина да е голяма и красива, и шансът да е такава е много по голям.
За тия дето ще гракнат - омъжена съм от 4 години, щастливо. Като казвам щастливо имам предвид и двама ни:)))) Но не съм сектант дето бидейки щастливо омъжена няма да виждам по далеч от носа си и ще защитавам любовта - брак. Имала съм късмет да ми се случи любовта - брак, но мога да оценя и другата любов, да я разбера.
Мдаа.....бих искала да се включа и аз от позицията си на съпруга. Значи за да не се мъчи таз мома, да страда, да чака, да плаче и прочие трагедии, за да не се мъчи и скъпия ми благоверен съпруг и да се притеснява ще го хвана ли няма ли, и понеже не съм грозна, космата, невчесана и стара, предлагам да я вземем у нас за постоянно и да си направим тройка, а като му омръзне и тя, може и четворка да сформираме. Белким накрая остане тоз човек задоволен и обгрижен отсякъде.
Има и любов, безусловна такава, която все пак остава неживяна...а как се преодолява това....
Преодолява се като изведнъж кажеш "Край" и почнеш да си търсиш ново гадже.
До каква перспектива ще те доведе една такава връзка, само ще си изгубиш ценни години от живота.
pasinet, защо смяташ че е глупост?
..... В 90% от случаите ако тези двама души се съберат заедно то много бързо любовта им ще се изпари. Едно е да познаваш човек от позицията на любовница, друго е да си на мястото на съпругата.
..... В 90% от случаите ако тези двама души се съберат заедно то много бързо любовта им ще се изпари. Едно е да познаваш човек от позицията на любовница, друго е да си на мястото на съпругата.
Смятам, че е глупост това, което си дала кат пример за мръсните чорапи и т.н.
Статистиката е всякаква, семейната и извън семейната, случаи толкова, колкото и хора.
Не всяка извънбрачна връзка е любов, както и не всяко семейство е любов.
Съпругата и любовницата може и да са третирани различно, както и самият съпруг е третиран различно от всяка една от тях.
Има и много случаи , в които любовницата познава по добре мъжа отколкото съпругата му, с която живее. Защото за да опознаеш един човек, е нужно първо да поискаш да го направиш.
Не изказвам мнение за или против, казвам, че любовта не пита и не търпи граници. Всеки да го разбира както си иска, но не бих давала съвет на някой , нито да го упрекна.
И аз понякога си казвам "брей какъв прекрасен мъж, как се грижи за детето си и т.н.", а в същото време виждам жена му да кръшка. Не разбирам, но това не значи, че жената няма причина. Дори и само това, че не го обича вече би могло да е достатъчна за това.
... унижението, на което се подлагат жени като теб.
Негативите от тази ситуация са изцяло за теб. Събери кураж, върни си достойнството и кажи "край".
Негативите от тази ситуация са изцяло за теб. Събери кураж, върни си достойнството и кажи "край".
Все едно е моето мнение. Това, което не ти достига, е ВОЛЯ. И не цениш себе си достатъчно, може би не можеш да стоиш "на празно" и трябва задължително някой да има в живота ти, не знам, ти знаеш най-добре.