МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 36 586
  • 299
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 410
Цитат
Как се решихте на трето, или четвърто дете?
Винаги съм искала повече деца.Моите са от два брака.Просто  - такъв е живота!
Цитат
Започнах мечтаната ми работа
аз също ,при това добре платена.Но след като разбрах,че съм бременна вече нямаше никакво значение работата,дори нямах желание за такава.И все още не искам да се връщам.Децата са ми приоритет.Имах някой пропуски преди това и мисля сега да се поправя.

Маминка Ваня,четох нещо от теб в сп."Моето дете".Напиши го ,моля те ,тук.Ако ли не аз ще го пусна!Страхотно е!Ще си го сложа на хладилника .

# 151
  • Мнения: 2 641
галя както го разказваш звучи като голям майтап, ни сигурно в определен момент при вас си е било трагедия  Twisted Evil

дез много интересен коментар си направила за моите писания. в интерес наистината съм забелязала че в БГ съм много зле приета като цяло. не мога да се впиша в груповата простотия и фалшива солидарност. така например спрях да пиша в отчетния форум на декемврийките защото не ми харесват обръщенията им и просташкия тон, който лъха от доста постове там. пак там не можаха да приемат факта че съм с 3 висши /нещо с което сегордея защото сама съм го постигнала/, нито с факта че съм качила само 4 кг докато бях бременна. изобщо тук хората като цяло са толкова гадни, ако това е думата, и завистливи, че вече с мъжа ми неиздържаме. сигурно ако бях качила 30 кила и изглеждах зле щях да съм добре приета  Mr. Green опитах да им разкажа нещо от пътуванията с мъжа ми но и това се прие зле  #Crazy явно трябваше да пиша колко често сме болни или какво яде бебето. изобщо всичките ми познати са на мнение че сякаш съм живяла някъде другаде. а аз все тука съм била, но.......възпитанието ми  явно е друго. така се опитвам да се слея с народа и все нестава. изобщо само тук в този форум сечувствам добре и момичетата са достатъчно възпитани, че дори и да не им допадам, да не го казват  Mr. Green   bouquet

цветимира , аз и работа нямам. и аз искам да започна но невиждам как. преди 2 месеца си взех детегледачка, която зарази с нещо децата и оттогава поне бебето е все болно. повече експерименти не. искам и още едно но първо дано идем в чужбина. и без това имам още поне 6 месеца да чакам. мечтая поне за малко да зарежа децата и къщата и да работя и да неми се реве на главата и дабърша самозадниции да викам след тях ама са само мечти. няма кой да ни помогне и на този етап който е вече 5 години при мен ще е така.

# 152
  • Мнения: 1 410
Цитат
изобщо тук хората като цяло са толкова гадни, ако това е думата, и завистливи, че вече с мъжа ми неиздържаме
моля,моля - да не се обиждаме!

# 153
  • Мнения: 10 028
Цветимира, хубаво си си задала въпросите.
При нас не е ставало дума за "решаване", защото от самото начало на брака ни знаехме, че искаме повече от две деца.
Аз съм на 33г, а исках да имам 3 деца докато навърша 35, за да ми остане прозорец за още едно, живот и здраве.


За първи път попаднах в многодетно семейство като студентка в САЩ, бяха ме поканили на семейното им коледно парти.
Беше прекрасно изживяване и никога няма да го забравя. Бяха вече възрастна двойка и имаха толкова внуци, че не можех да се ориентирам от деца. Пълна къща, смях, музика, песни, танци... Дядо им си извади гайдата и свиреше шотландски народни песни.
Аз съм единствено дете, а от страната на баща ми и единствена внучка. Не че са ни били лоши празненствата, но това, което тогава видях ми показа, че съществува и друг семеен модел, а това е, което искам.

Това беше първото ми впечатление от многодетно семейство, а откакто се преместих в Чехия с мъжа ми (той е чех) попаднах на още такива, а сега приятелките ми са все многодетни или са бъдещи многодетни.

Кариерата не знам как да я коментирам. Зависи кой смисъл влагаш в думата. Кариера като професия, ходене на работа, или кариера при която трябва да си готова на саможертви в името на...по-добра позиция в обществото, доказване на качества, материален благобит...
Кариера можеш да отложиш, деца не.
Една от чешките известни актриси има 5 деца!
Не искам да омаловажавам факта, че в БГ социалния натиск е голям. Не живея в БГ от 11 години. От форума виждам, че държат хората до късно на работа, викат ги в събота и неделя и подобни изтезания в името на "кариерата".
Няма да правя оценка и да коментирам. Дори не знам дали това важи за всякъде.

За мен: не работя по специалността си и не съжалявам. Мисля, че живота е пъстър, и че трябва да сме гъвкави, за да съумеем да сме щастливи.
Майка ми ме съжалява обаче, а и от други места съм чувала "Защо ти трябваше..а пък сега...".
Смятам, че образованието ми ме е обогатило, че музикантската професия винаги ще е част от мен и личността ми.
Успехите са ме научили на много, но още повече съм научила от неуспехите си. Никой никога не може да ми отнеме това.
Като преподавател по английски език и педагогически асистент съм много по-щастлива, но досега никой не е могъл да ме разбере, та и сега не чакам чудеса.

Многодетните ми приятелки са юристки ( 3 деца), учителки (5 и 6 деца), университетни проф. (3 познати  с по 4 деца), и лекарки ( с по 3 и 4 деца)... Като се позамисля всички са високо образовани жени. Тези с поотрасналите деца отново работят по професията си, други изчакват докато децата пораснат. (В Чехия е прието да си гледаш детето в къщи до 3 или 4 години.)
Не е невъзможно да се справиш.
В България май хората не са свикнали на подобен брой деца, но това може да се промени, като гледам какъв голям медиен интерес предизвикват многодетните семейства.

Анаис, и мен в БГ ме имаха за екзот, и то в собствения ми род! Сега съм нормална- чудесно чувство! Laughing
Простете ми дългия пост.

Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 14:00 от Dez

# 154
  • Мнения: 349
Благодаря за отговорите. Дез, ние също сме с нагласата за повече деца, просто ми се иска подходящият момент да уцеля, но то май когато го чакаш, той все не идва.
Иначе за кариерата, просто тук /мястото, където живея/ трябва да се утвърдиш и чак тогава можеш да си "позволиш" да отсъстваш по дълго време, защото иначе биваш забравен и започваш отначало. Това е дилемата - хем се чувствам много добре на работа и не ми се иска да отсъствам /а и както писах имам шансове за повишение ако остана/, хем искам да гушкам пак малко човече, и все си казвам другият месец.....

# 155
  • София
  • Мнения: 1 001
Anaise, много ти се е насъбрало май...съчувствам ти за всичко, което преживяваш и с децата, и с другите неща. До голяма степен те разбирам...имала съм доста моменти, в които съм мислела, че "не съм за този свят" и всичко е толкова несъвършено, за да ми пасва...От сърце ти пожелавам да намериш своето място "под слънцето" и спокойствието, което е нужно на душата ти.... Hug

Mi6imadi, в октомврийския брой (10) на "Моето дете" бяха побликували малка част от един мой постинг, защото на техния сайт имам блог. За тази публикация ли говориш или за нещо друго, защото скоро не съм купувала списанието, а те имат позволението ми да ме цитират. Кажи за какво е и ще го постна тука или ще ви дам линк към блога.

cvetimira, въпроса ти е много хубав, но всеки сам си решава. Аз винаги съм искала да имам много деца, а с мъжа ми като се оженихме си казахме - 4 ще са или поне 3. След второто той взе да се отмята, 'щото "му стигали толкоз", но моите наивни мечти са по-силни от грубата действителност и се осъществяват! За мен беше лесно - на 24г. вече бях с две деца и реших да си ги гледам. Когато и малкия тръгна на училище вече имахме и трето, така че вече като ме питат за професията ми ухилено казвам :"Майка съм на пълен работен ден! Mr. Green Не съм имала примамливи предложения за скъпоплатена работа, а и да имах щях да откажа. Пълното ми посвещение на децата не ми остави време да уча, това което искам, но не съжалявам ни най-малко (пък и има време - може да се прочуя като "най-старата студентка в Художествената Академия, въвела новия стил на рисуване - "треперещи пръсти", за който колекционерите се изпотрепват" Joy) Имам планове за работа, но те вече са съобразени с децата ми. Наскоро споменах, че искам още деца и на плахата реплика;"Ама ти кога ще имаш време да се реализираш?" отговорих, че вече съм се реализирала и всяка друга работа ще е за да изкарвам прехраната си, а не за да търся друга реализация (като аз имам впредвид реализацията в живота ми, а питащия има впредвид професионална реализация, което за мен са различни неща). Това си е лично за мен, идеята ми за живота, професията и т. н. коренно се промени след първото ми дете и се оказа, че съм много семейно ориентирана, домошарка, с таланти, които чудесно се вписват в семейния ми живот и бит. Мъжа ми също е "family man" , за който е по-важно да има в къщи топла храна и топла прегръдка, и оценява работата ми. Бърза да се прибира у дома и да играе с децата, с които имат много общи неща hahaha Joy .

# 156
  • Мнения: 2 641
мишимади не е нужно да се засягаш лично  Peace това ми е мнението за хората тук като цяло, но има и изключения за щастие.

дез научих 2 нови думи за мен от постата ти - екзот и благобит  Grinning много ме кефят  Peace да проблема тук е че просто нямашизбор в общия случай.  или бачкаш по 12 часа за да си запазиш мястото или трябва да си от тези с връзките. ако си от тях ти е супер ама ако не си лошо. тук няма толерантност към хората с деца, просто защото царува модела на домашната баба. детето се прехвърля на нея и майката работи. който обаченяма баба наразположение дупе да му е яко.

# 157
  • Мнения: 10 028
Цветимира, дано се решиш. Заслужава си!
Успех на работа, и скоро да се похвалиш тук с бебче!
 Hug

Опа! Анаис, това са чешки думи, понякога не се усещам, защото са толкова...български почти...

# 158
  • Мнения: 2 641
да забравих да кажа навсички ви благодаря за разбирането и милите думи   bouquet наистина забравих какво беше в болницата, на мен ми харесват болниците, но не да съм пациент  Twisted Evil

# 159
  • Мнения: 2 433
Добре сте направили раздумката.
ДЕЗ - харесва ми как мислиш... Благодаря за споделеното.
АНАИС - наистина са крайни изказвания. Определено си права донякъде, но не може да  да се слагат всички под един знаменател. Вярно е че в България нещата са трудни. За да оцелееш трябва да работиш здраво и да правиш компромиси. А, компромиси се правят най-лесно с близките хора- защото сме сигурни че ще ни разберат. Но да ти кажа ли...аз май не искам друг живот - този ми харесва, мой си е, може и да не съм винаги на място, но миговете в които съм - не мога да сравня с нищо. Не мога да се откъсна от родители, от приятели, от дома си. От познатите хора и улици. Всеки сам си кове съдбата. Всеки сам си избира мястото и ако твоето не е тук - намери го! Имаш време още за това. Като поостарееш/помъдрееш с годините ще се превържеш към всичките тези неща , които сега са ти чужди. Неизменно е!

Вчера Къци ни изненада с агресия и счупи новият си ЛСД монитор. Не беше голям проблема...но явно не прецени как да овладява ядовете си. Историята е следната.
Мишката му отказа и той дойде да пита има ли мишки някъде резервни. Часът беше 20.30 и няма откъде да се купи нова. Казах му че утре сутринта баща му ще вземе мишка. Ама той се качил в къщи, помъчил пак със старата и като не станало я запратил по бюрото. Тя обаче отскочила и тряснала новият монитор 19"LG подаръкът от Дядо Коледа... В резултат на което монитора е пръснат през средата и долната част кристалите са прекъснати и няма екран. Много ми стана жал и ако беше реагирал по начин който заслужаваше ситуацията... щях още днес да ида да купя нов...
Обаче той пристига силен буен и вика: Мишката си заминава...монитора си заминава, сега и копма да се счупи и да знам че нямам" ама вика сърдит...моета реакция примерно би била страшно разочарование от прибързаните ми действия, бих се натъжила и бих се извинила... въпреки че и аз паля от раз. Но да съсипеш една нова и хубава вещ и после да обвиняваш света за несгодите ти е най малкото нагло.
Решихме с Галин че нов монитор няма да купим. Старите ги продадохме...та и стар няма... поставихме ултиматум да си събира пари и да си купи сам . Може да работи при нас и да изкарва пари. Но от нас да не очаква това. Не знам дали сме постъпили правилно...но си мисля че това е начина да се научи да пази вещите си.

Айде стига от мен!
Лек ви ден и целуФки

Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 14:37 от JuliS

# 160
  • Мнения: 11 607
Решихме с Галин че нов монитор няма да купим. Старите ги продадохме...та и стар няма... поставихме ултиматум да си събира пари и да си купи сам . Може да работи при нас и да изкарва пари. Но от нас да не очаква това. Не знам дали сме постъпили правилно...но си мисля че това е начина да се научи да пази вещите си.

Правилно, правилно...... Peace Peace Peace

# 161
  • Мнения: 1 410
Джулка - пубертет,какво да се прави?!Но мисля ,че сте направили добре -решението да работи събира пари.Така ще се научи да цени и труда и парите.Говоря аз ,ама още не ми е дошло до главата.

# 162
  • Мнения: 3 479
Джули, мен ако питаш много леко му се е разминало на Къци. Аз бих наложила поне още 1 наказание плюс купуването на монитора. Много си добричка, да знаеш Hug

Дез, много интересно пишеш. Нищо не знам за живота в Чехия, така че включвай се по-често.
Иначе и аз се чувствам различна в известна степен, но за мен това не е драма. Аз не държа хората да ме разбират нито да ме одобряват. Мразя да съм част от стадото. Не съм от най-общителните. Тесен кръг от приятели, семейството и аз - това ми е достатъчно.
Обаче в България вече взеха да ме дразнят много неща, най-вече мръсотията, грубостта, хаоса, беззаконието. Не мисля, че ще напусна. Може би съм вече стара, а може би и идеалистка. Напоследък обаче срещам мислещи като мен хора и това ми дава надежда, че нещо ще се промени. Гледам да не се дразня от гореописаните неща, а да впрегна сили в нещо полезно.
Както се очертава за срещата май ще съм с две деца. Мъжът ми ще ходи в командировка и аз трябва да водя Мати на градина, а това значи да вземем и Криси с нас. Голям екшън ще стане, ще си го спестя Laughing

# 163
  • Мнения: 1 410
Цитат
Напоследък обаче срещам мислещи като мен хора и това ми дава надежда, че нещо ще се промени.
И да успеем да променим !

# 164
  • През девет земи в десета
  • Мнения: 2 001
Леле Джулка,аз също напоследък приемам доста спокойно подобни изцепки,но определено нямаше да им се размине толкова леко на моичките Hug

Гале те са ти толкова кротички децата,какъв екшън,ще те чакаме да дойдеш Hug

Анайс,много изпатихте напоследък с бебока,а що се отнася до правенето на кариера,имаш време,радвай се на децата докато са малки,малки деца,малки ядове Peace 
И наистина не слагай всички под един знаменател и аз напоследък все повече се дразня от факта,че всеки гледа в чинията на другия,вместо да се радва на това което има,но от друга страна все си казвам,че хората не са чак толкова лоши.Просто живота е много напрегнат и някак ни озлобява,донякъде и поради факта,че на пръв поглед нищо не може да се направи по въпроса.Всички сме като коне с капаци,ако успяваме някак да се справяме с положението и да връзваме двата края нищо друго не ни интересува,тези които са по-зле от нас те да протестират, стачкуват и т.н.Нямаме си гражданско общество,робска психика ли е това що ли,но интересно,че се наблюдава само при българите май Thinking

Дез ,наистина много по български звучат тези думички Peace

Цветимира,чудесно нещо са бебетата,знаеш от собствен опит,най-добрият вариант ще бъде ако успееш да съчетаеш кариерата с раждането и отглеждането на още едно детенце.Ако наистина си го решила,това не е нещо което може да се отлага вечно,пожелавам ти успех и да вземеш най-правилното решение Hug

Общи условия

Активация на акаунт