Слушат ли ви 1,5 годишните ви деца?

  Роднините ти просто си търсят повод да правят физиономии. Дете на година и половина няма как да слуша, според мен, ако не го биеш, разбира се. В близко бъдеще ще слуша още по- малко, защото навлиза във фазата на позитивната агресия, за кратко наричана бебешки пубертет и на всичко може да казва НЕ или да прави обратното. така се отделя като личност и това е позитивен за детето, но труден за родителите /особено тези с голяма навъсена рода/ период.
Ти не спирай да обясняваш, но без агресия, защото последната ще го накара да упорства и да се противопоставя повече. Кураж! И роднините да си гледат своите деца.

Oт това по нормално няма на къде.
Кажи на роднините ти да си гледат работата. 

Няма как дете на годинка и половина да е послушно 
То сега опознава света и хвърлянето на бибата в тоалетната за него е страхотно преживяване, откритие, че бибата казва "цоп" и изчезва под водата, а пък мама се ядосва. Детето обаче няма съзнанието, че е направило беля.
Това разбира се не означава да го оставиш да прави каквото си иска, но да се определя като "непослушно" е нелепо.

Ситуация от преди няколко дни - на детската площадка пет- шест деца с майките си. Едно на пясъчника, друго на люлката, трето на пързалката. Пристигаме с Иво, при което той надава мощен възхитен писък: "Каааааааал!" и започва да тича към пространството отстрани, отредено да стане тревна площ, но понастоящем огромно кално място, само за газене и потъване  . Тичам след него и обяснявам, че ще стане мръсен, обувките ще натежат, което само подсилва ентусиазма му. Всички дечица, изследващи приспособленията за забавление, зарязаха кротките игри и тръгнаха към жадуваното блато. Изпопадаха, оцапаха дрехи, шапки. Укорителни погледи на останалите майки, аз хем потъвам от срам, хем леко ми е смешно..
Тръгваме си с триста зора от площадката, а на улицата -прекрасни локви за скачане. Не изпусна нито една...
Такива работи.

така се лъжем по пътя за да стигнем до някъде
относно държажнието си понася по шамар по памперса,което не боли,а плаши.Смея да твърдя,че започва да ме слуша,но за разлика от ВСИЧКИ други,аз не го утешавам след каране и той вече си има респект към мен.Много го гушкам и му угаждам,но като кажа не и той не слуша съм лоша

За да започнат да се вслушват на тази възраст в "не" - то, "не"-тата трябва да са минимум на брой. Колкото по - малко забрани, толкова по - лесно се спазват 

И аз мисля, че е нормално да не слуша от време на време. Но е факт, че едни деца са по послушни, а други по своеволни. Моите определено изразяват предпочитания към забранените неща, разрешените рядко са интересни. Но ги разбирам, искат да пипнат всичко, а не само с едно и също да си играят. Както и обичат да предизвикват и правят напук. Ама си е хамалогия, особено ако са няколко. Сега с мъжа ми  и двамата сме мъртви, тръшка ни грип и нямаме сила да озаптяваме трите беса. Те виждат и ни се кчават още повече на главите. А като им викнем идват и ни млатят, направо ни пребиват или хвърлят предмети по нас. Нема ти казвам кво ми е като ме замери по челото точно с една кула построена от Лего, а мен ме боли глава едва гледам. Или пък дойде Евата и с всичка сила ме шамароса. Ама то си боли, нищо че е на година и половина. Мани друго ами и аз нея като я ударя имам чувство че повече ме боли ръката отколкото нея удареното  Сега разбирам защо навремето дядо ми ни млатеше със жилави пръчки

 
Децата просто ви копират съвършено, NikiFin.

Някъде четох, че на тази възраст децата не правят нищо нарочно, както на нас ни се струва - т.е. гледа те в очите и прави точно обратното на това, което си казал - съвсем не е така За тях всичко е откривателство и предизивкателство, които непременно трябва да се покорят; за тях няма по-вдъхновяващи от нещата, които на нас ни изглеждат бели и лошотии. Което, разбира се, не значи, че трябва да ги оставим да съборят къщата или да си мият зъбите с вода от тоалетната. Говорим, говорим, говорим, обясняваме до припадък, елиминираме дразнители, отстраняваме примамливи обекти и ситуации, каваме едно и също нещо по 1000 пъти и о, чудо на 1001вия път - те решават, че вече не им е интересно това откривателство и спират, а ние си мислим, че най-после са ни чули. 
Ще отмине, търпението и стиснатите зъби са за сметка на майката/таткото. Друго, което ме впечатли беше, че пише, че не правят бели, за да те вбесят, а напротив, най-много си позволяват с тези, на които имат най-много доверие, защото с тях се чувстват най-сигурни.

Другаде четох, че японците не казвали "не" на децата си до 7 годишна възраст. Колкото по-малко "не"-та, толкова по-добри деца. Парадокс, а? И не съвсем. Когато синът ми беше на 1 година и 7-8 месеца, имах чувството, че единствената дума в речника ми беше "не". И колкото повече не-ках, толкова по-големи му ставаха рогцата. А уж си въобразявах, че съм либерална майка. Сега обаче жъна положителните резултати на по-малкото не-та и повечето обяснения.

Напълно нормално е на тази възраст да не слушат.Синът ми когато вземе дистанционното и го хвърли,аз му се карам и след малко отива взема го идва при мен и го хвърля като умира от радост.

и ние сме така разбира като и секаже но пак прави това което си е наумила!

у вас изглежда е някакъв ад. взаимното млатене и пребиване няма да доведе до нищо положително.
нормално е дъщеря ти да те шамароса, след като ти я шамаросваш. че даже не е тупване, а чак те боли ръката.......

сега по темата - да , слушаше ме на 1.5 г. слуша ме и сега, на 2г........доколкото е възможно за дете на тази възраст да слуша.
не я предупреждавам, ако седи на тоалетната и четката за зъби и е в ръцете "гледай сега да не я хвърлиш", защото това е като покана да го направи. но, когато си изхвърли четката, просто я изхвърлих и няколко дни остана без четка, като всеки път, в който искаше да си измие зъбите й казвах защо вече няма четка.
след купуването на новата, което направихме заедно, вече не й хрумва да я хвърля в тоалетната.
не съм и се карала, защото е нормално да иска да провери какво ще стане, но трябва да разбере, че всяко действие си има последстивя.
 разбира се, ако я видя да прави нещо не я оставям да си проверява, казвам й какво ще е последствието. казвам и "не" също така.

Дааа, и понеже цял ден хвърлям предмети и храна из къщата и се катеря и пищя и те ме копират съвършено  Дай следващото клише 

iviche, добре, че сама стигна до извода, че в нас е ад. Щото аз като го кажа ми рипат че съм се оплаквала, че всичко било нормално, без да знаят всъщност как е т.под. безсмислици. Хубаво е да се научиш да четеш всичко, а не избирателно и логически да свързваш нещата. Казах, че съм болна в момента от грип и ме боли всичко. Затова и ме боли ръката примерно ако ударя някой. А чак толкова силно да бия нормално, че да ме боли... избягвам, въпреки че в нашия случай е доказано, че понякога само боят има ефект. Не се и съмнявам, че сега ще го разбереш, че си го практикувам като нормално възпитателно средство, но това си е твой проблем. Как е само ние и Господ си знаем, а какво мисли сульо и пульо не ни вълнува 

Джи, хубаво е да се четат книги, ама не кви да е. Научи се да си ги подбираш, защото иначе си пълниш главата с глупости. Явно който е писал книгата е нямал никаква представа от деца и е визирал своите или на комшията. Но това, че малките деца не правят напук, нарочно забранени неща ИЗОБЩО НЕ Е ВЯРНО. Правят, и още как. Не всички разбира се, но на който му е заложено да е опак и инатлив си го прави. Ако видиш възрастен, който прави напук бъди сигурна, че като дете е правил само това. Просто като е порастнал по рядко му се случва, защото се е социализирал.
Ти си обяснявай ако искаш по 10000 пъти и се мисли, че детето ти от 1я път не те е разбрало. Моите много добре разбират веднага какво може и какво не, но пак си правят квото си искат, защото не им пука (на близнаците) и от инат ( при Давид ). Познавам си децата и не съм толкова наивна да чакам някой си писател на книги да ме учи какви са ми децата и да ми казва какво искат, не искат, правят, не правят и бла бла. Аз съм на мнение, че не бива да се повтаря много пъти. Макс 3 пъти и после се действа с др методи, защото очевидно думите нямат ефект 

Според мен едногодишните деца не се делят на слушащи и неслушащи.  Разделят се на такива които обичат да пускат разни неща в тоалетната, и на такива които не обичат.(говоря за конкретния случай, сега не искам да се задълбаваме в спорове) Обикновенно родителите на вторите се хвалят, че децата им "слушат".  А и на тази възраст детето се радва на всяко внимание - независимо дали го хвалиш или му се караш. Така че, ако не му попречиш да влиза само в тоалетната, само с каране и прикази ме съмнява да се научи.

А за да не си нарушаваш авторитета пред детето, може да действаш като царя от "малкия принц".

„Ако заповядам — казваше той обикновено, — ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз.“
" От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде."

Не мога да си представя детето ми да ме пребие...честно-ненормални ми се струват тия отношение дете-родител
Моето дете също прави напук и се тръшка доста,като ми писне да повтярям едно изречение и аз му лепвам по един шамар на памперса,но да го пребия...или то мен....егати хората има

Tisho_P Благодаря, че припомни този великолепен епизод от Малкият принц. Смятам, че ако се водим от него ще постигнем хармония с другите като цяло, а не само с децата.

добре си го написал.и аз мисля подобно

толкова ме слуша,че оня ден метна една железна количка по мене и ми рзби носа.сега ми е подут и как боли само... .но какво мога данаправя повече от това освен да му се скарам?

NikiFin, няма сила на земята, която да ме убеди, че ако си млатиш детето, докато теб те заболи ръката, това е нормално...  И какво очакваш от децата си? Да те гушкат, прегръщат и да са спокойни, че вечерната доза бой им е в кърпа вързана... 

Ти даже iviche разбра погрешно...
Ама какво ли се учудвам 

Не слуша, естествено, нямаше да бъде нормално да слуша. Понякога си мисля, че като прави бели, търси вниманието ми. Когато кажа "не", ако е взел нещо, дето не трябва, той започва да тича примерно към другата стая и се обръща да ме види дали го следвам, като се забавлява много. Бия го само по памперса и само на шега и той го разбира, това даже не е бой, а пошляпване. Когато наистина ме ядоса, го слагам в кошарата. Когато вече и тя няма да ме спасява, не знам какво ще правя, но ще му мисля тогава.
Понякога го оставям да прави каквото иска - примерно вчера отказа да се качи на количката, за да отидем на пазар /прави го за пръв път/. Опитах няколко пъти, не че не се ядосах, но в крайна сметка излязохме в градинката пред блока без количка и той един час си игра с боклучетата, в калта. Оставих го да прави каквото иска и само се опитвах да ограничавам щетите, т.е. да не яде кал. Имах частичен успех, но поне детето беше доволно.
По всяка вероятност това, което за нас е "беля", за него е начин да покаже от какво има нужда, какво му е интересно, какво го забавлява.

NikiFin, "сульо и пульо" са те чели и в други теми, така че вече са си направили изводите.
 диалог с теб няма, има само голо заяждане и оплакване от твоя страна. така си решила, така правиш. ок, твоя воля.


можеш да му отнемеш желязната количка, докато не се научи как да играе с нея, без да наранява околните.

sandcastle, дъщеря ми също "не слуша", тръшка се, инати се и т.н. Днес например обясних многократно, че по стените не се драска, но тя продължи. Тича, смее се и не спира, явно за нея това е някаква игра, макар че разбира какво и казвам. Накрая взех молива и естествено последва тръшкане с рев, но я оставих да се нареве. Предполагам утре пак ще поиска да драска, но тя е все пак на 1 година и нещо, така че според мен и трябва време да усвои някои правила. Мисля, че е съвсем нормално. Все пак децата не са войници и не всички са с еднакъв темперамент.


 

И моята дъщеря не винаги слуша. ))) Особено ако става въпрос за нещо, което и е много интересно да направи и да види какво ще стане. ))))
Не се притеснявам чак толкова за сега. )

като цяло слуша, но ако иска да направи някоя беля не чува, но аз съм за това да се намеся точно преди да  е станала белята, в повечето случаи не ми се и ядосва детето. На тази възраст разбират всичко но не могат д апредценят защо някои неща не може да се правят пък на тях им се иска, и си ги правят.

Къде ги тия хора дето децата им ги пребиват, че и на мен ми стана интересно 

На мен ли говориш извинявай. Сбъркала си адресата. Или може би имаш проблем с правилно интерпретиране на прочетеното

Наистина не искам да поучавам, сигурна съм че с три деца е адски трудно и си е малка лудница, но независимо от индивидуалните ни възпитателни убеждения, физическото наказание дори е забранено със закон - както в България, така и в Дания.
Това включва и обичайното пошляпване, което, със срам признавам, и аз правя инцидентно.
 
/България - Prohibited in 2000 Child Protection Act (amended 2003) and 2003 Regulation on the Implementation of the Child Protection Act./
/Дания - Prohibited in 1997 amendment to 1995 Parental Custody and Care Act., източник - http://www.endcorporalpunishment.org/pages/frame.html/

Никифин, четенето на книги е много полезно. На мен лично много ми помогна да осъзная, че 1.5 годишните рядко правят напук, че забраните трябва да са сведени до минимум, че има разлика между лоши действия и изразяване на чувствата, че неправилният подход към детето, включително и неправилните наказания само влошават ситуацията. А деца под 2 години едва ли разбират много за какво точно са били набити/млатени.

Подкрепям  После ще навлезе в бебешкия пубертет и тогава ще е непоносим 

Знам, че не мога да очаквам от малкия си син като му кажа "не прави това/не пипай онова/не ходи там", той да ме послуша. Така че си спестявам този начин на общуване с него, а с това и много нерви -мои и негови. Ако иска да хвърля нещо в тоалетната, а аз съответно не одобрявам, няма да кажа "не" и да гледам какво ще се случи, а ще затворя капака, ще взема един леген, ще го напълня с вода и ще го насоча там да си играе, примерно.

Забраните, от една страна, изнервят децата, от друга -самата постановка "не пипай/не прави ТОВА" фиксира вниманието върху предмета/действието, което искаме детето да не пипа/да прекрати, което само още повече може да провокира желанието му да го прави. Моите опити  са в посока да сведа употребата на думата "не" до минимум, а ако мога да предам мисълта си без "не" - най-добре. В един малко по-късен етап когато ще разбира повече, много по-удачен вариант е да се каже какво искаш детето ДА прави, вместо какво да НЕ прави. Вместо "НЕ викай", "Говори тихо", примерно. А  на тази възраст най-добре работят не думите, а действията - спираш това, което не желаеш и предлагаш алтернатива.

уча се от детенцето ми... в първите месеци, когато го улових, че ме разбира прекрасно се скъсвах от "не"-та и тн...въпреки,ч е не съм маниачка и му давам максимална свобода
не след дълго усетих, че , вместо да крещя" не"-то, мога да се обърна към детето и с много спокоен тон да му кажа твърдо какво очаквам от него, но това се случва вече много рядко! по простата причина, че ако трябва да си вземе якото почвам от -  "яяяяя камион( любимото ни нещо засега) навън, яяяя какво слънце... ииии искаш ли да излезем навън?.. а ще ми помогнеш ли, като ми подадеш якето си"
 а преди се отпускаше и почваше лигавнята едвам го обличах и обувах-  ставам кълбо от нерви, че накрая аз докато извадя количката и  заключа, търча да го търся,какво е налапал....и най вече камъчетата от градината на съседката

 разбира се ,като всяко дете обича да пипа тук и там, особено забранените неща... ами в даден момент го оставям, нали затова е дете?

има също  моменти ( все още не мога да си обясня на какво се дължи),  в които изпада в бяс -  дере се, опитва се да ме удря и скубе -  дори и тогава успявам да го разсмея, но след секунда пак се е върнал в изходна позиция -  тогава му обяснявам,ч е ме наранява и не ми е приятно и го игнорирам....и криво ляво се успокоява


съвета, който мога да дам е: не си изпускай нервите и направи така, че детето да се чувства значимо и част от процеса( най често" ще ми помогнеш ли...?" )

Аз досега не съм видяла дете на 1,5 години да слуша, но е факт, че някои са по-кротки, други по-буйни. Например дъщерята на една приятелка редовно си се сядаше на пода и се заиграваше сама кротко-кротко. Моят пакосник постоянно се катери по маси, мебели, стълби, скача, пада, удря се вече изнесохме някои мебели, оставили сме само най-необходимото, просто защото за него е опасно. И хич не съм съгласна, че малките деца не правят напук както му кажа да не прави нещо, веднага го е направил или го прави в знак на протест, т.е. много добре знае, че не му давам да щрака копчетата на миялната, на телевизора, клавиатурата на комютъра и в момента, в който иска нещо и не му се даде веднага започва да натиска бутоните на всички уреди около него преди да успея да го хвана.

"Не"-то при нас обикновенно дава обратен резултат, затова го използвам колкото се може по-рядко.

До скоро ме удряше и налагаше бая силно като не му разреша нещо, но от около месец насам от самосебе си спря сега пак посяга, ама много рядко. Преди постоянно ме удряше и каквото и да правех не помагаше. Беше ми много неудобно, особено като беше пълно около мен с хора, но и това свърши.

Интересно ми е какво да се прави от момента, в който принципът за отвличане на вниманието, в който като че ли най-много вярвам, че е действащ за дете на тази възраст, спира да действа. Синът ми по принцип е сравнително кротко дете, с часове може да си драска по разни листи, да разглежда книжки, да бута колички, да наблюдава пътя на мравките, да стои пред локва с пръчка вода и да чака да хване риба. При едно условие- да съм наблизо. Но именно тази трайност на интересите като че ли понякога създава проблеми.
Луд е по тракторите. На ден сигурно рисувам по сто такива машини, заради настойчивото му искане. Близо до нас строят детска градина, ходим да наблюдаваме обекта  . Способен е да прекара цял ден там, просто няма мърдане. Стои като хипнотизиран от движенията на багерите, пренасянето на пръст, строителни материали. В момента, в който направя опит да го прибера вкъщи, за да хапне, да поспи или просто, за да не измръзне след двучасово гледане, се появява такъв протест, че  е страшно. Каквото и да обяснявам, че е възможно като алтернатива, на него му се струва неприемливо . Последният път рева близо час, като непрекъснато повтаряше, "икам так" /иска да е при тракторите/. Не ги забрави. Страх ме е този плач да не му навреди. Гушкам го, пак продължава да хлипа. Пускам филмче, започвам да чета, показвам му неговите си трактори, той продължава. .
Същото е с интереса му към водата.

Внимавай какво пишеш, че и теб ще те заклеймят както мен вече ме заклеймиха някои, че децата ми ме бият защото аз ги скъсвам от бой и те милите просто ми подражават  И хвани прочети някоя книга най накрая за да ОСЪЗНАЕШ, че малките деца не правят НИКОГА НАПУК, а само на теб така ти се струва  

В_и_В_и , вярвам, че така пише в книгите и вярвам, че твоето дете може би се вмества в тези рамки. Но колкото и да се опитваш да ме убедиш, че и моите деца са като твоите просто нямаш шанс. Моите правят напук и освен това много добре разбират какво може и какво ине и защо ги бия. Може би не разбират защо да не трошат и да не ровят в боклука, но разбират, че не трябва да го правят и че именно поради тази причина им се карам или пляскам. За млатенето се върни малко назад и пак прочети кой кого млати, много ясно съм написала, просто не си прочела внимателно

темата пак се обърна(като още много други) в това NikiFin да се оплаква от това какви откачалки имало около нея,а после минава на дребнави заяждания как никой не я бил разбрал и те всъщност били много-много по-напред от нас и тем подобни глупости.
 Авторката е пуснала тема за да получи съвет,а тая кукувица пак ос.. цялата тема.
 Спирам да пиша-няма смисъл.

valerie, при нас е подобно ситуацията с гледане на Томи и Джери на комп. или игра с вода в леген. Стои кто хипнотизирана.Казвам й още преди това,че ще пусна само три филмчета и после котката и мишката лягат да спят. предупреждавам я 10мин преди края, че скоро ще свършва. После направо я хващам и я махам от там. Успокоявам я докато пищи, че знам колко е интересно филмчето, но котката и мишката са изморени и и искат да почиват и утре ще ги пуснем пак. Отиваме в друга стая да играем на друго. Тръшка се и пищи изветсно време, но няма друг начин. Гушкането обикновено не помага, а само още повече я вбесява, че именно аз съм спрял компютъра, а сега се опитвам да я баламосвам . Понякога вземам любима играчка и започвам да я заигравам с нея, да я гъделичкам и др.

В_и_В_и , правя подобни неща, но наистина ме притеснява това продължително спомняне на обекта на интерес . Страх ме е колко много време може да протестира, да се ядосва и  няма ли това да му навреди по някакъв начин. Или да го оставя да си изживява спокойно правото на протест и недоволство?

Аз мисля, че с всички деца е така. ВЪпреки, че синът ми е още малък, много добре разбира какво Не трябва да прави. Поглежда ме, ухилва се и си прави каквото иска.
Истина е, че ни копират, изследват реакциите ни и ни изпитват. Просто чрез нас се опитват да разберат света.

а ние висим на спирката да гледаме `ту-ту`-влакчето(трамвая)

 valerie, малкият ми син не е стигнал още този етап, но с големия съм минала през него. Може да не е класическата форма на познатото тръшкане - с ревове и въргаляне по земята, но е нещо подобно. И мен ме беше страх дали това не му вреди, и се опитвах по всякакъв начин да го разсея, да предлагам алтернативи и подобни. Голяма грешка от моя страна, това, като че ли удължаваше агонията. Нещата коренно се промениха в момента, в който осъзнах, че ролята ни като родители не е да предпазим децата си изцяло от  болезнените чувства, които неизменно ще изпитват, а да сме до тях, да ги изслушаме, да предложим подкрепа и съчувствие когато това се случи. Също както възрастните понякога имаме нужда просто някой да ни изслуша като ни е криво и болно, без да предлага алтернативи и решения, просто да ни слуша. Не знам дали си забелязала при твоето дете, но големият ми син след като се наплаче, грейва - настроението му се сменя за секунда, става много по-разбран и сговорчив.  Децата имат нужда да излеят чувствата си, също както нас. С опитите си да ги разсеем, ние подтискаме нуждата да се освободят от тези чувства и удължаваме страданието им. Може в един по-късен етап и да забележиш как децата могат да се разплачат и ядосат "от нищо". Синът ми, примерно, се е разревавал само защото сме му разбъркали манджата. Аз това го чета като натрупани чувства, които търсят повод да бъдат изляти....

Иначе, периодът на дългото пристрастяване, за който споменаваш, минава. Сега не четем една и съща приказака по 111 пъти на ден, нито пък има желание да кисне цял ден във вани и легени.

По темата, дете изследва света по свои начин и реагира така, като то си знае. Не мисля, че има повод за притеснение. При нас все още имама такива моменти, но с времето аз сама намерих начин да я "контролирам", но това определено става когато детето има вече желания и любими неща за които може да се "пазариш". Но 1,5 е още доста малка възраст. Ще мине А за роднините не ми се коменитра

Много обичат да правят всичко на пук,ти казваш не там,то се обръща и прави точно обратното

А за локвите и ние сме същата картинка,всяка едно ще е по пътя ни бива премината

Моите деца имат специални дрехи за дъжд и кал -гумени ботуши, гумен гащеризон и яке. Свободни са да джвакат из локвите колкото си искат.

Сори, ама имам непоносимост към хора, които се държат като че ли ме познават мен и децата ми по добре от самата мен. Постът ти беше излишен, всеки вижда на какво се е превърнала темата и тя не се е превърнала в това което казваш. Можеше просто да спреш да пишеш без излишни настройвания на другите юзери срещу мен. Ама явно не ти стига само ти да ме мразиш, а много държиш и всички останали да изпитват подобни чувства към мен. Жалка си

ЧеКа, сигурно това е правилното решение -да дадеш свобода да си излее чувствата. На няколко пъти оставах с усещането, че влизам неканена в пространство, което си е само негово -той размахваше ръчички и се повтаряше жадуваното до припадък, а аз буквално се правех на клоун, за да го извадя от там, дето може би е искал да остане за малко. Негов си заслужен или незаслужен гняв. Права си за настроението след яростен плач, изглежда някак учудващо нелогична тази веселост и жизненост.
А иначе за локвите... Синът ми вкъщи, в двора, е свободен да играе колкото иска. Проблемът идва на обществени места,  най-често детски площадки, заради различните очаквания на родтелите на другите малчугани. Децата обичат да си подражават едно на друго, а газенето в калта и локвите противоречи на правилата на някои родители. Оттук се чувствам леко неловко, когато синът ми почва нещо, което веднага привлича и други поддръжници. Идва обаче объркващия момент-вкъщи ми разрешаваш, навън не.. По каква логика? Затова днес при поредната подобна проява, реших да оставя свобода на детето ми да изследва света, както смятам, че му се полага за момента, а пък родителите на останалите деца да си действат според техните си представи за нормално забавление.

  Правилно си постъпила според мен. АКо някой не иска детето му да се влияе от др деца да си го крие в къщи

За посочената възраст не е нормално, според мен, децата да слушат!

Така е:) Хубаво или не, това е положението. И моят син не е от послушните деца, доста е буен и палав. Днес го изведохме на разходка с татко му на Гребната база, първите 15 мин беше добре, след което се започна - тича навсякъде,  най-вече към водата, в калта, в локвите, после се тръшка като не му разрешим и т.н....е овладяхме положението някакси и не си развалихме разходката:)

Аз лично не намирам за редно чак толкова свобода.Ами утре ако му се прииска да скочи от блока,за да изследва света(как летят птиците)пак  ли го оставяш?Че не слушат,не го правят,ама чак на самотек  Ами кога ще се научи да слуша като до един момент всичко му е било разрешено,а после се забранява?
NikiFin не разваляй поредната тема 

Да и аз съм била по строга и такива проблеми с хвърляне на биберони и четки в тоалетната и то пред мен не са се случвали. Зад гърба ми са ставали гафове разбира се. В нас никога не сме заграждали телевизора, защото детето го пипа. Ами да отначало прояви интерес и още при първите опити да си играе с ТВ я ударих през ръцете и се скарах. Детето едва ли е разбрало точната причина, но знаеше, че там не се пипа и толкова.

за един телевизор , да удряш дете през ръцете?


какво значи чак толкова свобода....?
естествено, че няма нужда да пробва летене от последния етаж... но детето има нужда от свобода !  за да изследва и да опознава света около себе си с възможно най малко забрани

Нашият малък човек е още на 1г 3мес, но за сега не се оплаквам. Като му кажа нещо ме гледа в очите и слуша. Дали все още е малък Иначе му давам нужната свобода.
Когато нещо не трябва да прави, му обяснявам много търпеливо като на голям.
Дано и занапред да е така, да ме слуша .
Иначе беше много капризно и ревливо бебе.

Това говори, че дълбоко не разбирате децата си. Ако се опитате да погледнете през техните очи света вероятна ще разберете за какво става въпрос. Ние също не сме го заграждали телевизора. Пипна го няколко пъти и и мина мерака.

Какво скачане от терасата, какви пет лева  

Кой е казал тук, че оставя децата си на самотек. Ако за теб телевизора или дистанционното са много важни, за мен не са.  В началото натискаше копчетата, вече й е безинтересно. А и вкъщи телевизия почти не се гледа, така че рядко се сеща.
За мен е по-важно да знае, че трябва да се дръпне на тротоара, когато идва кола, че не трябва да пипа контактите, газта, лекаствата, ножове, да слиза сама по стълбите на този етап, че чиниите не се хвърлят, защото след това може да се нареже и т.н. Малко ли ти се струват тези забрани. Ако я бия за всяка една от тях плюс допълнително, когато пипа телевизора, гази в локвите, минава през калта, разлива вода, хвърля си четката и т.н., къде ще му излезе края?
Както е казала Чека като  не искаме децата ни да правят нещо, отвличаме вниманието(предлагаме друго интересно занимание) или ограничаваме достъпа.

Гаранция, че на тези, на които не им пука за телевизора децата им просто не са били наистина опасни за самия телевизор. Наистина няма проблем да го пипа и ако това е само няколко пъти и му мине мерака няма дори причина да му се прави забележка, камо ли да се бие детето. Ама ако не само го пипа ами ежедневно месеци наред го бута така, че малко остава да падне, хвърля по него тежки предмети или направо удря екрана с най големия възможен черпак или друг тежък предмет.... тогава си става проблем и на най големият непукист ще започне сериозно да му пука за телевизора и изобщо за цялото обзавеждане, което е подложено на същите разрушителни атаки от страна на малкия разбойник. Не съм материалист, но няма да позволя на детето ми да разруши къщата и всичко, което е изграждано години наред за секунди да стане на пух и прах. Това най малко е неуважение към собствения ми труд, да не говорим, че е лошо възпитание за самото дете. И не виждам кво толкова ще му стане ако го пляснеш през ръцете понеже от дума не е разбрало. Лошото е, че често символичното плясване няма ефект и се налага понякога сериозно да зашлевиш. Аз понеже не обичам да удрям, в по сериозни случаи започнах да ги хапя по ръцете. Не късам мръвки и изобщо до кръв не се стига за тези, които вече са на път да ме нападнат със смехории от сорта, че съм отхапала ръцете на децата си примерно или... кой знае кво могат да им измислят главите
Мен лично в 1 клас даскалът по физическо редовно ми хапеше  пръста с цел да ме откаже да си го лапам. И май помогна. Освен това нямам никакви лоши спомени от този човек, много си го харесвахме всички, дори как ме хапеше не ми е лош, а приятен спомен, защото го правеше от загриженост и с любов, а не с цел да ми е гадно

онемях, честно казано

а за телевизора, имаме скъп телевизор, на който дистанционното му е също, доста скъпо -  вече едвам превключваме с него... сина ми хвърля насам натам предмети...обясняваме му, че не може да се прави такла -  но да тръгна да го пердаша или наказвам за това...не мисля - колкото и труда и парите да уважавам, детето ми е на първо място...
само погледни тук във форума колко несъгласие има -  нещо за което за теб е много важно, за друг  не е така.. ами така е и за детето, всеки си има гледна точка трябва да се намери разумна граница, всеки сам си я поставя( и съответно за детето си), затова има и толкова различни хора

Звездичке, от какво онемя не разбрах. Повярвай ми, хапането на пръста (без да се стига до кръв разбира се) за едно дете далеч не е такава трагедия, каквато може би си представяш. Една обида с думи може да е много по травмираща от това. Предпочитам за мое добро всеки път да ми хапе някой пръста когато си го лапа, отколкото да ми вика Не си лапаи пръста ма ИДИОТКО. От второто определено ще ми останат гадни спомени, нали разбираш.
За мое голямо съжаление аз понякога в яда си така наричам децата си, защото ми идва на езика и просто се изплъзва, не че искам наистина да ги обидя, просто така съм възпитавана аз самата с много обиди и това е една от причините да мразя майка си. И ако продължавам един ден и моите деца може много да ме мразят заради това. За това наистина съжалявам и ще гледам да го променя. Но не съжалявам, че понякога хапя Ева когато идва и ме удря примерно

  няма да се меся /въпреки, че и аз онемях..пък поне и хапането да беше от по-близък човек.../ Само да си отговоря на поставения въпрос. Слуша ме много, но аз съм й оставила почти неограничена свобода и не изисквам често нещо от нея. А поискам ли, поне засега, го прави с готовност.  Играе с всичко вкъщи /единствено не позволявам да пипа по контактите, не пипа и печката защото вече се опари няколко пъти/. Най-ценните ни неща съм прибрала, за да не я изкушават. Иначе почти няма ден да не се обади на някой или да не пусне смс, вече съзнателно и добре борави с дистанционното, здрав диск и книга не останаха /добре, че овреме заделих някои/ и т.н. Досега не съм я пердашила, защото е ясно, че е малка, за да носи отговорност за действията си. Обаче, съдейки по каката, сигурно и това ще стане. Голямата имаше период, когато нарочно правеше "на пук" и си просеше боя, явно искайки да изпита докъде се простира свободата й и колко са издръжливи нервите ми. И след като й "очертах" границите, миряса.   Така че, не съм генерално против боя, но само когато детето е достатъчно голямо, за да осъзнава сздалата се ситуация, загубило е мярка и наистина не може да му се въздейства с думи. А на възраст от 1,5 год. мисля, че по-ефективно е да отнемеш предмета или да отведеш детето настрани от създалата се ситуация, или да го хванеш под мишница докато се нареве и набеснее.

за пореден път се убеждавам колко важно е детството и колко трайни спомени оставя......
много е гадно да се обиждат децата. и то просто, защото са деца.
NikiFin , хубаво е, че си го осъзнаваш и знаеш откъде идва, но по-важното е да се пребориш с него.
не знам защо си натрупала толкова гняв в себе си, но явно има причина. дано  успееш да го превърнеш в по-позитивно и градивно нещо.

Децата наистина са различни и аз споделих как е при нас. Досега не е хвърляла предмети по някого или по нещо,като изключим храна и прибори по земята, но отмина.
Няколко пъти се е опитвала да ме ухапе в яростта си или да ме удари с ръка. Тогава й се карам и казвам строго, че не е хубаво. Засега действа.

На тази възраст май  определено не слушат.И моето  изобщо не чува.Изследователския му инстинкт е по-силен от думите на мама.Изобщо не му пука че може да се нарани.важното е да скочи от стола на килима по очи,да пипне запалена свещ,а когато кажа че не може започва да пищи и да реве.Надявам се като отрасне малко да слушка повече .

И аз разреших на синът ми да включи и изключи тв-то няколко пъти с надеждата да му стане безинтересен и да му мине мерака. Обаче НЕ! Няма такова нещо. Вече повече от половин година му е голяма страст. Както и включването и изключването на компютъра и изобщо изключването на всякакви електроуреди направо от контакта да не говорим, че от това последното косите ми се изправят всеки път, но той е доста пъргав, а аз с шкембака докато стана, докато стигна до него и той вече е направил белята Карам се, говоря, обяснявам, слагам го в тайм аут и 10 минути по-късно пак прави същото или ако не му дам нещо друго точно напук започва да щрака всички копчета, които са му наблизо. Е, какво да правя? Вече счупи дистанционното, телефона, ок, здраве да е, обаче най ме притеснява това, че "не"-то и наказанията ми нямат никаква сила и не му оказват никакво влияние

Не вярвам да има майка, която да върви срещу основните си инстинкти. Сред тях влиза и желанието да защитиш детето, да го научиш да се предпазва от опасности, както и да не създава такива за други хора. В този смисъл задължителните граници на позволеностите въобще не ми се размиват и са ми ясни, че на всички, писали по темата са ни едни и същи.
Оттам нататакък свободата, която даваме на децата или им позволяваме да си я вземат, много зависи от различни фактори-от характера на родителите, от тяхното преживяване на детството, както и от способността им да съпреживеят едно ново. Последните месеци установявам колко много малки житейски непосредствени радости съм забравила и съвсем доброволно се оставям да ми ги покаже синът ми. Знам, че нямам право толкова ненавреме да ги отнемам и на детето ми.
 

Прочетох доста крайни изказвания. Едва ли не, че телевизорът на еди-кой си е по-важен от детето.
Децата ни са най-важни от всичко, безспорно. Но трябва да има някакви граници, според мен.
И моят син посяга към телевизора, не му разрешавам. Защото не искам да го счупи. Това не значи, че телевизорът е по-важен от детето ми.
Ами, той може да поиска да счупи тв, пералнята, печката, да изрисува всички дрехи с химикал, да изпокъса пердетата и т.н. Тези дейности не са опасни за него, факт е. Това означава ли, че трябва да му позволя да ги извърши?! 
Прочетох цялата тема. Моиже уважения, обаче за някои неща не сте прави.
Темата пак стана за Никифин, защото след като тя си изкаже мнението по въпроса, започвате да се заяждате и тя ви отвръща. 
Много са майките, които "полудяват" с децата си, особено три. Моля, не се хващайте за думата, ако обичате! Само че много са малко тези, които си го казват в прав текст, като нея.

Точно за това говоря и аз!Какво означава свобода?Дъщеря ми никога не е бита,шляпвала съм през ръцете еднократно и рядко,но когато става въпрос за нещо което съм казала,че е опасно и тя на пук продължава.Нещо което разбира,и когато не го изпълни.Свободата я има-когато иска спи,когато иска яде.Оставям я сама да решава.Давам и две блузи и питам коя.Не иска още на куку-добре няма проблем.Дори на тази възраст искам сама да си избира.Но това далеч не означава,че свободата да ми обърне къщата ще я има.Естествено,че не само телевизора,то няма такова нещо у нас дето да ми е по скъпо и важено от нея.Изобщо как се изказвате толкова крайно, и сравнявате дете с предмет,независимо телевизор,компютър или друго.Не си представям утре да я облека с новите дрехи и тя да се пльосне в локвата,защото и било интересно.Тя няма да асимилира първо че днес е била с нови дрехи,а вчера с ботушите за локвите.Камо ли пък да разбере защо днес се караш,а вчера разрешаваше.Не само с това е така,а по принцип.Или забраняваш,или не.Утре когато порасне ще е същото,но тогава с  по сериозни неща.Мое мнение 

Исках да пиша разни неща, ама като прочетох някои отговори 

С дъщерята се разбираме много добре за сега. Не ме 'слуша', защото аз не го и очаквам от нея. Изобщо не ми е минавало през ум да я командвам, пък и тя не е склонна към подчинение (като всеки човек).
Ако тръгне да прави нещо опасно, просто не и давам възможност. Всъщност то почти няма какво опасно да направи вкъщи, цялата къща е пригодена така, че да може да пипа всичко и да прави с него каквото и скимне. често се е случвало тя да е в едната стая, аз в другата и от време на време отивам да видя какво прави - нищо опасно най-често. Случвало се е и да заспя, докато сме сами вкъщи  За кратко разбира се, но я заварих да си играе с прострените на сушилника дрехи.
Когато се научи да се качва от дивана на масата в хола, махнахме масата и сега пак всичко е ок.
Разрешавам и да разхвърля, защото така ме имитира, когато подреждам 
И общо-взето това е, нямаме конфликти. Естествено, ако тръгна да и забранявам да прави някои от любимите си щуротии, ще заимаме и още как 

е не прочете ли това за захапания пръст, а още се чудиш от какво и е на Ники?  
Ето тук си в огромна грешка. Голямата ми дъщеря го дръпна и той падна с всичките си 30 килограма върху нея, беше точно на година и половина  .
Колкото до въпроса на авторката, според мен това със слушането е ужасно погрешно схващане. Не мисля, че има послушни и непослушни деца-не и на тази възраст. за тях света е нов, те се опитват да очертаят границите си и ни изпробват. Не мисля, че има някое дете, което поне веднъж не е посегнало към нещо забранено. Детето просто иска да разбере докъде може в действителност да стигне и дали това не действително е не! Когато моите бяха на тази възраст и въпреки "не"-то се отправяха да направят каквото са си решили, просто ги хващах и ги отделях от обекта, ако са спокойни обяснявах защо, ако се изнервени просто прибирах човечето и толкова. Много пъти, когато на детето не му се покаже ясно, че това е границата и тя не се преминава при никакви условия, то просто прави напук. Практикувам и намаляването на "не"-тата. Прибрала съм всички ценни вежди от чекмеджетата, които са им достъпни, там сега има играчки и други техни вещи. Така хем не забранявам, хем не им е позволено всичко. Примирила съм се с това, че ако има фулмастри в стаята, ще има надраскани врати, мебели. Започнах да мисля, че детето просто е малко и не може да прецени какво е опасност, нито може да прецени други очевидни за нас неща. за това обяснявам всичко. Ако очакванията към човечетата станат по-реалистични и в зависимост от възрастта и индивидуалните им особености няма да се учудваме и да мислим, че някой ни прави напук или че децата ни са зли и т.н.

Айде и аз при вас,после ще прочета всичко.
Тъкмо се притеснявах,че започна с едно"НЬЕЕ" на всичко,което му кажа.
особено като го подканя да чишка-стиска до напикаване.
Иначе и аз гледам минимум забрани,но ме е страх да не ми се качи на главата 

valerie, прочетох за твоя случай с багерите.
Според мен е много важно, ама изключително важно, да се покаже на детето, че хубавите неща си имат край. Погледали сте багерите, станало е време за прибиране, прибирате се. Нормално е детето да иска да прави само нещата, които са му приятни, но точно това е възрастта, в която да се научи, че удоволствията се редуват със задължения. Лесно или трудно, трябва да го приеме, защото като тръгне на училище, може да му се играе с колички, но ще трябва да пише домашни и т.н. Мисълта ми е, че в тази възраст се поставят основите на самодисциплината и е много важно детето да придобие чувство за мярка.
Не се притеснявай, че е плакал, следващият път ще протестира по-малко и накрая сам ще се сеща, че е време за обяд.

Нашият педиатър казва-най-ме плаши някоя майка като каже,че детето и много слушало...Ми то не е нормално малко дете много да слуша,все трябва и да не слуша по малко.

Моето момченце засега ме слуша,малки белички прави,но не е изключено да се промени.И ние обичаме да газим в локви.Ама че то си е кеф бе,само че ние вече не си го позволяваме.Никоя от вас ли не е газила като малка ,особено на село,в локвите след дъжд,как водата се стича по нанадолнище ,а ние цопкахме с боси крачета,върховно удоволствие,незабравими моменти!

Спокойно,всичко си е наред с нашите деца.Аз съм гледана и възпитавана без бой,без шамар даже.Много бих искала и аз така да се справя с детето си,но си давам сметка,че днешните деца не можем да сравняваме с нас като деца,преди 30 години.
 

Ескарина, знам, че е така. Просто доскоро вършеше работа принципа на отвличане на вниманието, предлагане на алтернативни забавления и сега някак стряскащо ми се струва през какво е необходимо да  преминава, докато разбере, че забавлението е свършило. Синът ми, когато реве, е наистина страшно, изглежда като да няма измъкване, усилва децибелите, изпада в някаква инерция, която всеки би я изтълкувал отстрани като да му вреди. Имаш чувството, че въобще не можеш да го стигнеш по никакъв начин, че е невъзможно да те чуе, да види нещо различно, той си е там някъде, в неговото си недоволство. И не ми е нисък прага на чувствителност, мисля си, че имам реална преценка за това, което се случва.
 Досега всичко изглеждаше някак много лесно отстрани, сравнително бързо привличане на вниманието  с нещо различно, мислех си, че съм намерила правилните решения.Свободни пространства вкъщи, навън светът голям и вълнуващ. Вече просто има трайни влечения и е убеден, че трябва да си пази "любовите".
Достатъчно оспамих темата, но си мисля, че сигурно и други деца преминават през този период.

От малка я оставих да си изследва на спокойствие,в къщи е що годе обезопасено,знае да се пази от печкаъта и ъглите,не ми пречи да разхвърля,да си драска по дрехите,но само до там,научихме се почти,че рисуваме само на масичката,дори и не на хартия,а директно бна нея,не ми пречи.Храни се заедно с нас на масата,често не й е интересно в нейното столче и завършваме вечерята,тя седнала в мен да ми рови в чинията.
Навън е малко повече дръзка,но се опитвам да я науча,показвам й опасните неща.Харесва ми,че се вслушва,прави на инат разбира,дете е,понякога и на мен не ми издържат нервите,карам й се,и шамарчета е яла,но важното е,че винаги се поставям на нейното място,опитвам се да гледам през нейните очи.

valerie, мисля, че ще ти помогне, ако казваш на детето още като отивате, колко време ще останете. После като наближи време за тръгване, казваш, че остават още 15 минути, още 5 мин и така. В един момент ще свикне, че приятните неща имат край и няма да реагира толкова емоционално.
Не се притеснявай да бъдеш твърда. Това не значи лоша, просто да не отстъпваш след драма. Моите родители не ме научиха на това и сега и до ден днешен нямам грам самоконтрол. Даже и в работата много ми се отразява. Ако ще и след 5 минути да ми е крайния срок, ако ми се чете или играе игра, сядам и си изигравам, пък каквото ще да става.
Давам ти този съвет от гледна точка на детето, понеже като родител си по-напред от мен 

Само ще вметна, че не виждам други задължения за дете на 1 г. и 7 мес. освен играта, храната и спането, ако въобще тези нужди могат да минат за "задължения". Извън яденето, сънят и грижата за безопасността и здравето - на детето и околните (пазене на предмети, също), причините, поради които една игра може да бъде прекъсната е заради нашите собствени нужди (студено ми е навън, скучно ми е) и нашите задължения (трябва да напазарувам, да сготвя).  Сблъсък на интереси между двама души, а не между задълженията и забавленията на един. Мисълта ми е, Ескарина, че се съмнявам поведението ти днес да се дължи на това, че на година и половина родителите ти са те оставяли да си играеш колкото си искаш. 

Усмихнахте ме /емотикон, изразяващ заговорническа усмивка/.
Сещам се за един разговор със съпруга ми :  Ти май наистина вярваш, че хвърчилата не са илюзия ? -   Да, и какво, това с какво му вреди? -  Ами, ще го приземят. Неизбежно е. 
-Какво искаш да е детето ни ?  - Не знам точно,  да е щастливо ... -Рецепта? - Нямам. - И аз, но се оставям да го усещам.  Иво отстрани : "тате, ла, ла, влак"

Какво се оптивам да кажа? Не знам дали успявам. Сигурно всеки като родител преминава през някакви състояния, в които отговорите изглеждат нееднозначни. Ние сме си натрупали условностите от живеенето преди и сега, страхове, очаквания, предразсъдъци, "следсъдъци". Единственото, което безапелационно искаме е да отглеждаме щастливи деца, които после евентуално да бъдат и щастливи възрастни. Май, че просто трябва да се оставим на интуицията.
Ако се опитам да отговоря на въпроса "На какво точно искам да науча детето ми, какво ми е най-важно?", сигурно отговорите биха били в посока на това, че искам да му създам някаква емоционална интелигентност -да различава  сравнително изчистени категории като добро и лошо, да е състрадателен, да умее да се радва, тъгува, ... в тази посока.
И сблъсъците му с нас да са дотолкова големи, че да не успеят да изтрият усещането му за идентичност, но все пак и да създадат условия да разбере, че и другите имат такава. И им е важна.
Как се постига, дали ще успеем или ще изживеем провал, времето ще покаже.

ЧеКа, не знам дали става дума точно за сблъсък на интереси. На мен би ми било много по-лесно да оставя детето да си прави каквото иска, колкото иска, а когато огладнее, да си каже. Когато му се доспи, да си каже и т.н, всичко бих оставила на негова инициатива и така бих могла да избегна всички конфликти. Аз в момента точно така правя.
И родителите ми до един момент така ме гледаха - правех винаги само каквото си искам. Не само на 1.7 години, а чак до пубертета. Когато стана меко казано страшно.
Аз и до сега съм против режимите и смятам, че по отношение на физиологичните потребности, човек трябва да се съобразява единствено с нуждите, които изпитва, а не с условни правила. Да, но поради тази причина в нашето семейство никога не е имало общо сядане на масата, всеки си яде когато му скимне, поединично. И съм почти сигурна, че и занапред ще бъде така.

Мисля, че основите на идеята за дисциплина се поставят именно на тази възраст, когато детето вече е започнало да осъзнава, че родителите имат някакви задължения и ги изпълняват през деня, а то ги  имитира в игрите си. В един момент неизбежно ще има сблъсък с 'трябва' и 'искам' и ако детето отрано е наясно с идеята, че съществува и 'трябва', то много по-лесно ще приема всеки такъв конфликт в бъдеще.
Пазаруването не е маловажно, майката все пак има ограничено време, в което трябва да го свърши и понякога може да няма как да си позволи да остави детето да се наиграе. А ако децата са две, при всички положеният трябва да се научат да се съобразяват едно с друго, понеже е много вероятно моментните им желания да ги водят към конфликт.
Така мисля, просто разсъждавам по темата, верния отговор не го знам.

Нормално е да не те слуша и моя син е същия.Каквото и да му кажа имам чувството че нарочно прави точно обратното

Моето мнение е, че не е хубаво детето да се оставя да си прави когато и каквото си иска. Примерно да си ляга посред нощ и после да не може да стане за детска или училище, да е кисело и изнервено цял ден. Родителите трябва да проявят твърдост за доброто на детето си, прекалена либералност е вредна. Аз не мога да преценя дали съм била много ограничавана от майка ми. Но поне лягането беше ясно кога е и без проблем си ставах сутрин свежа и наспана. А някои мои съученици климаха глава и изобщо присъсътвието им в час беше излишно, защото или родителите са ги оставили да си лягат късно понеже така децата са искали, или са ги водили по гости до късно и не са се съобразили, че детето им не може цяла нощ да седи и да чака докато дъртите си направят кефа. И други примери и причини мога да изтъкна ама няма смисъл.
С Ескарина съм съгласна 90%. Но наистина и аз не мисля, че родителите и са изцяло виновни за това, че си прави нещата когато и както си иска и не може да се контролира. Дори като дете родителите ти да са упражнявали някакъв благотворен контрол върху теб Ескарина, ако на теб ти е заложен проблем със задръжките той обезателно ще се прояви, когато по силните контролиращи и внасящи ред фактори се отстранят, особено ако контролът, който ти е бил наложен не е бил осъзнат като полезен от теб самата. Не казвам, че цял живот ще си останеш безконтролна. Лека полека всеки се учи на ред, животът го учи, но трябва явно от собствен опит да се научим как да оцеляваме. И аз съм като теб. Бях контролирана до някъде от майка ми до като не отидох студентка. Тогава ми трябваше само около седмица за да се осъзная къде се намирам и станах съвсем друг човек. Аз самата не можех да се позная, а майка ми направо беше ужасена от промяната. Всъщност аз не съм се променила, а съм си станала каквато винаги съм си била, просто до тогава странични фактори са подтискали изявата на истинската ми същност. 
Все пак мисля, че е хубаво докато родителят има възможност да се погрижи за детето си по най добрият за него начин. Пък като порастне и напусне дома вече да се оправя как си знае. Поне родителят ще си знае че е направил всичко по силите си и няма да има за какво да съжалява. Не казвам да диктува изцяло живота на детето си. Разбира се трябва да се съобразява с възможностите и предпочитанията му. Но има неща, които всеки за себе си си усеща, че не бива да прави компромис с тях и трябва да даде всичко от себе си, пък каквото стане. От личен го казвам, защото майка ми от една страна е много силен и упорит човек, от друга е доста безскрупулен и като е решила да постигне нещо ще го направи дори прилагайки манипулативни, подмолни и изобщо крайни мерки. Повярвайте ми, въпреки че тези мерки обикновено са излишни и дори вредни, има случаи в които после ще благодариш на родителите ти че са ги приложили с цел да те предпазят.

Ники, а не допускаш ли възможността майка ти да е била прекалено строга с теб без да ти обяснява каквото и да е и ти после да не си станала каквато си си била винаги, а просто да си протестирала на този начин на възпитание? това, което искам да попитам е дали прекаленото стягане не води до обратен ефект и да отключва лошите ти черти, но тези черти да не биха се отключили при една умерена дисциплина, съпроводена с мотивация?

Темата гледам доста се е изместила от 1,5 годишните.
На тази възраст много малко неща осъзнават, че да се иска послушание. Те всичко приемат на игра.
Единственото условие според мен е като се поставят граници, те да се спазват винаги. Не може да речем един път да го хокаме, че цопнало в локва, а друг път да го пускаме на воля там. Или веднъж да му дадем да пипа дистанционното (само пример), а друг път да му се караме за същото.
Така детето се обърква.

Може. Когато примерно е с неподходящи дрехи не може да цапа в локвите. Когато е с дрехите за цапане съответно може. Това разбира се може да се обясни на детето. С дистанционното е същото. Понякога може да не е проблем да играе с него. Но ако гледам нещо интересно в момента и не искам да ми се базика картината тогава е ясно, че не може да си играе. Дори от моето настроение може да зависи дали нещо е разрешено или не в момента, от времето с което разполагаме и т.н. Ако се замислиш за много неща, на практика за всичко границите са размити и трудно може да се сложат лимити. Нормално е детето като е малко, не разбира езика и много др неща не схваща да се обърква. Ще се обърка няколко пъти и ще схване.

Дете на година и половина едва ли прави разлика между разрешените за цапане дрехи и другите. 
А пък още по гадно ми се струва забраната или разрешението за достъпа до дистанционното да е продиктуван от собственото ми настроение и какво искам да гледам аз. Т.е. нищо логично да няма в забраната, ами да му кажа "виж какво на мама сега и е кеф да гледа, така че ти си на втори план, като ми мине кефа и няма нищо интересно по ТВ-то тогава си ти наред". Никак не го смятам за редно. Дори и за по големи деца, този метод на моя кеф е пред неговия , като мотив за забрана е недопустим. Ама всеки си решава за неговите деца.
Аз като забранявам обяснявам кое е опасното и защо това не е редно. Никога повод за забрана не е бил личния ми кеф.
Така един ден като го накарам да прави нещо, той ще ми отговори "няма, защото не ми е кеф". И аз какво ще му кажа?

На тази възраст е нормално,опитват вече да налагат мнението си.Ужасно е,знам.Ние сме същите,много се изнервям,но се надявам да премине някога....

pasinet, правят разлика на дрехи и на обувки едногодишните. Освен това какво значи собствения ти кеф. Ти също си човек с нужди, които детето трябва да се научи да уважава. От къв зор то има право да си прави кефа играеки си с дистанционното, а ти нямаш право да си изгледаш новините или квото там те интересува. Детето няма да пострада от това, напростив, ще разбере, че както ти уважаваш неговите кефове така и то трябва да уважава твоите. Не бива да се превръщаме в роби на децата защото самите те ще ни третират като такива и ще си мислят, че е тяхно право и наше задължение да им робуваме на кефовете. Това че нещо не е опасно за живота, не значи, че задължително трябва да е разрешено във всеки един момент. Ако кажеш на детето със сериозен тон, че в момента гледаш ТВ и не може да си играе с дистанционното, а да почака докато свърши предаването сигурна съм че то ще те разбере достатъчно добре. Повечето хора оставят децата си да правят квото си искат за да има мир. Но аз не одобрявам този начин на възпитание. На теория не го одобрявам де, защото на практика и аз ги оставям понякога да правят нещо, което не ми е приятно, примерно да разхвърлят дрехи или съдове по къщата... само и само да ме оставят на мира да свърша нещо важно за дадения момент. 
Но това са си моите разбирания де.
Знаеш ли какви са хитреци бе. От сега ни мамят, знаят пред кой какво минава. С мъжа ми се шашнати от хитростта на близнаците. И Давид и той е по хитър от мен, мамка му, това явно си е вродено. Днес да видиш бяхме в парка. И Давид го мързи да ходи. Мрънка, реве, спира и не иска да ходи, иска да го носи някой. Ама не иска на врата на баща си, а на ръце. Ама никой не иска да го носи щото е 20 кила, освен това тичаме и след близнаците. След като 10 пъти разигра баща си да го качава и сваля от врата му накрая реши, че го боли крак. СПря и почва да пищи и сочи къде точно го боли. Ама все едно наистина го боли. Баща му пак му каза да му се качи на раменете и да видиш как веднага му мина и тръгна да си ходи. Страхотен манипулатор, не знам от къде ги е наследил тези способности. Не е от мен, щото аз никога не съм лъгала и не съм се преструвала

радвай се на находчивостта на детето си...колкото и да ми е неприятно на момента - бих му се възхитила тайничко и не бих използвала"мамка му"


а за дистанционното пусни си тв-то, скрий дистанционното и си гледай програмата -  каквому е сложното

На мен дори не ми беше неприятно, всъщност ми беше доста забавно и след като му казах че е голям хитрец го нацелувах и намачках.
А за дистанционното точно това и правя  Специално за него нямам проблем, просто си разисквахме с pasinet

ами така и трябва

за намесата

Снощи съвсем случайно се зачетох в едно старо издание на книга на Бенджамин Спок. И в една от главите той сравняваше удоволствието на детето  от цапането с удоволствието, което човек получава от слушането на хубава музика, четенето на поезия и пр. Тълкуваше го в посока, че така детето се облагородява и всъщност става по-добър човек. И съветваше да не се отнемат подобни радости.  А за да изпълнява някакви задължителности, детето първо трябва да намери, да му се помогне да намери посоката да стане добър човек. То ще се вслуша в потребностите на родителите и околните, ако всъщност не иска да ги нарани или  да ги остави  чувстват дискомфортно. Послушанието не трябва да идва по посока разбиране кой е притежателят на власт в момента, то трябва да е част от някакви взаимоотношения, основаващи се на взаимно уважение на чувствата и потребностите на другия.  И, ако ще му обясняваш, че трябва да си догледаш предаването по телевизията, по-добре да го сравниш с чувството, което то изпитва при прекъсването на "Ну, погоди!", например. Излиза, че наистина придобиването на емоционална интелигентност в първите години , е  доста важно.
Просто размишлявам, за първи път ставам родител, не съм намерила отговорите, но разсъждавам от позицията да не отнемаш чувството за достойнство и важност и да създадеш усещането, че всеки притежава такива.

valerie,много хубаво си го написала.В повечето случай аз оставам детето ми да прави всичко из къщи-вади тенджерите,тиганите,легените,щипките,безопасните инструменти,и го виждам че много се забавлява.Колкото  повече му се забранява на едно дете нещо,толкова повече му се иска,естествено.Така е и при нас ,възрастните...Даже взех съвет от една приятелка-давам едно руло тоалетна хартия,и час-два,ни гък ни мък,страхотно забавление.После пускам една прахосмукачка за 10 минути и готово.За да прибера всичко по местата след като заспи ми отнема също 5-10 минути.Е,не са му хрумнали идеи да си пуска четката в клекалото,но ще успокоя майчето,която го писа-на една позната мама,момченцето и и си пийвал водица от клекалото,така че...
Моето дете със сигурност още не разбира кога е с хубави и кога с всекидневни дрехи,та да знае,кога може в локвите и кога не,и ми се вижда наистина странно как на такава възраст детето може да прецени подобно нещо,може би става въпрос за по-големи дечица...

Има майки,които биха дали всичко за да правят дечицата им бели,да са непослушни,да викат,да крещят,да се смеят силно....но те немогат,защото са болнички.Така че не мисля да се ядосвам за дребни неща.Преди обичах да ми е винаги чисто и подредено,но сега ,честно казано не ми пука колко разхвърлено става понякога,стига да виждам усмивка на лицето му.Особено сега ,в студените дни,когато не може и да се излиза навън,и виждам че му е скучно цял ден в къщи с мен.

На година и половина единствените му забрани бяха свързани с физическата му безопасност. За всичко друго нямаше ограничения.