Слушат ли ви 1,5 годишните ви деца?

valerie, мисля, че ще ти помогне, ако казваш на детето още като отивате, колко време ще останете. После като наближи време за тръгване, казваш, че остават още 15 минути, още 5 мин и така. В един момент ще свикне, че приятните неща имат край и няма да реагира толкова емоционално.
Не се притеснявай да бъдеш твърда. Това не значи лоша, просто да не отстъпваш след драма. Моите родители не ме научиха на това и сега и до ден днешен нямам грам самоконтрол. Даже и в работата много ми се отразява. Ако ще и след 5 минути да ми е крайния срок, ако ми се чете или играе игра, сядам и си изигравам, пък каквото ще да става.
Давам ти този съвет от гледна точка на детето, понеже като родител си по-напред от мен 

Само ще вметна, че не виждам други задължения за дете на 1 г. и 7 мес. освен играта, храната и спането, ако въобще тези нужди могат да минат за "задължения". Извън яденето, сънят и грижата за безопасността и здравето - на детето и околните (пазене на предмети, също), причините, поради които една игра може да бъде прекъсната е заради нашите собствени нужди (студено ми е навън, скучно ми е) и нашите задължения (трябва да напазарувам, да сготвя).  Сблъсък на интереси между двама души, а не между задълженията и забавленията на един. Мисълта ми е, Ескарина, че се съмнявам поведението ти днес да се дължи на това, че на година и половина родителите ти са те оставяли да си играеш колкото си искаш. 

Усмихнахте ме /емотикон, изразяващ заговорническа усмивка/.
Сещам се за един разговор със съпруга ми :  Ти май наистина вярваш, че хвърчилата не са илюзия ? -   Да, и какво, това с какво му вреди? -  Ами, ще го приземят. Неизбежно е. 
-Какво искаш да е детето ни ?  - Не знам точно,  да е щастливо ... -Рецепта? - Нямам. - И аз, но се оставям да го усещам.  Иво отстрани : "тате, ла, ла, влак"

Какво се оптивам да кажа? Не знам дали успявам. Сигурно всеки като родител преминава през някакви състояния, в които отговорите изглеждат нееднозначни. Ние сме си натрупали условностите от живеенето преди и сега, страхове, очаквания, предразсъдъци, "следсъдъци". Единственото, което безапелационно искаме е да отглеждаме щастливи деца, които после евентуално да бъдат и щастливи възрастни. Май, че просто трябва да се оставим на интуицията.
Ако се опитам да отговоря на въпроса "На какво точно искам да науча детето ми, какво ми е най-важно?", сигурно отговорите биха били в посока на това, че искам да му създам някаква емоционална интелигентност -да различава  сравнително изчистени категории като добро и лошо, да е състрадателен, да умее да се радва, тъгува, ... в тази посока.
И сблъсъците му с нас да са дотолкова големи, че да не успеят да изтрият усещането му за идентичност, но все пак и да създадат условия да разбере, че и другите имат такава. И им е важна.
Как се постига, дали ще успеем или ще изживеем провал, времето ще покаже.

ЧеКа, не знам дали става дума точно за сблъсък на интереси. На мен би ми било много по-лесно да оставя детето да си прави каквото иска, колкото иска, а когато огладнее, да си каже. Когато му се доспи, да си каже и т.н, всичко бих оставила на негова инициатива и така бих могла да избегна всички конфликти. Аз в момента точно така правя.
И родителите ми до един момент така ме гледаха - правех винаги само каквото си искам. Не само на 1.7 години, а чак до пубертета. Когато стана меко казано страшно.
Аз и до сега съм против режимите и смятам, че по отношение на физиологичните потребности, човек трябва да се съобразява единствено с нуждите, които изпитва, а не с условни правила. Да, но поради тази причина в нашето семейство никога не е имало общо сядане на масата, всеки си яде когато му скимне, поединично. И съм почти сигурна, че и занапред ще бъде така.

Мисля, че основите на идеята за дисциплина се поставят именно на тази възраст, когато детето вече е започнало да осъзнава, че родителите имат някакви задължения и ги изпълняват през деня, а то ги  имитира в игрите си. В един момент неизбежно ще има сблъсък с 'трябва' и 'искам' и ако детето отрано е наясно с идеята, че съществува и 'трябва', то много по-лесно ще приема всеки такъв конфликт в бъдеще.
Пазаруването не е маловажно, майката все пак има ограничено време, в което трябва да го свърши и понякога може да няма как да си позволи да остави детето да се наиграе. А ако децата са две, при всички положеният трябва да се научат да се съобразяват едно с друго, понеже е много вероятно моментните им желания да ги водят към конфликт.
Така мисля, просто разсъждавам по темата, верния отговор не го знам.

Нормално е да не те слуша и моя син е същия.Каквото и да му кажа имам чувството че нарочно прави точно обратното

Моето мнение е, че не е хубаво детето да се оставя да си прави когато и каквото си иска. Примерно да си ляга посред нощ и после да не може да стане за детска или училище, да е кисело и изнервено цял ден. Родителите трябва да проявят твърдост за доброто на детето си, прекалена либералност е вредна. Аз не мога да преценя дали съм била много ограничавана от майка ми. Но поне лягането беше ясно кога е и без проблем си ставах сутрин свежа и наспана. А някои мои съученици климаха глава и изобщо присъсътвието им в час беше излишно, защото или родителите са ги оставили да си лягат късно понеже така децата са искали, или са ги водили по гости до късно и не са се съобразили, че детето им не може цяла нощ да седи и да чака докато дъртите си направят кефа. И други примери и причини мога да изтъкна ама няма смисъл.
С Ескарина съм съгласна 90%. Но наистина и аз не мисля, че родителите и са изцяло виновни за това, че си прави нещата когато и както си иска и не може да се контролира. Дори като дете родителите ти да са упражнявали някакъв благотворен контрол върху теб Ескарина, ако на теб ти е заложен проблем със задръжките той обезателно ще се прояви, когато по силните контролиращи и внасящи ред фактори се отстранят, особено ако контролът, който ти е бил наложен не е бил осъзнат като полезен от теб самата. Не казвам, че цял живот ще си останеш безконтролна. Лека полека всеки се учи на ред, животът го учи, но трябва явно от собствен опит да се научим как да оцеляваме. И аз съм като теб. Бях контролирана до някъде от майка ми до като не отидох студентка. Тогава ми трябваше само около седмица за да се осъзная къде се намирам и станах съвсем друг човек. Аз самата не можех да се позная, а майка ми направо беше ужасена от промяната. Всъщност аз не съм се променила, а съм си станала каквато винаги съм си била, просто до тогава странични фактори са подтискали изявата на истинската ми същност. 
Все пак мисля, че е хубаво докато родителят има възможност да се погрижи за детето си по най добрият за него начин. Пък като порастне и напусне дома вече да се оправя как си знае. Поне родителят ще си знае че е направил всичко по силите си и няма да има за какво да съжалява. Не казвам да диктува изцяло живота на детето си. Разбира се трябва да се съобразява с възможностите и предпочитанията му. Но има неща, които всеки за себе си си усеща, че не бива да прави компромис с тях и трябва да даде всичко от себе си, пък каквото стане. От личен го казвам, защото майка ми от една страна е много силен и упорит човек, от друга е доста безскрупулен и като е решила да постигне нещо ще го направи дори прилагайки манипулативни, подмолни и изобщо крайни мерки. Повярвайте ми, въпреки че тези мерки обикновено са излишни и дори вредни, има случаи в които после ще благодариш на родителите ти че са ги приложили с цел да те предпазят.

Ники, а не допускаш ли възможността майка ти да е била прекалено строга с теб без да ти обяснява каквото и да е и ти после да не си станала каквато си си била винаги, а просто да си протестирала на този начин на възпитание? това, което искам да попитам е дали прекаленото стягане не води до обратен ефект и да отключва лошите ти черти, но тези черти да не биха се отключили при една умерена дисциплина, съпроводена с мотивация?

Темата гледам доста се е изместила от 1,5 годишните.
На тази възраст много малко неща осъзнават, че да се иска послушание. Те всичко приемат на игра.
Единственото условие според мен е като се поставят граници, те да се спазват винаги. Не може да речем един път да го хокаме, че цопнало в локва, а друг път да го пускаме на воля там. Или веднъж да му дадем да пипа дистанционното (само пример), а друг път да му се караме за същото.
Така детето се обърква.

Може. Когато примерно е с неподходящи дрехи не може да цапа в локвите. Когато е с дрехите за цапане съответно може. Това разбира се може да се обясни на детето. С дистанционното е същото. Понякога може да не е проблем да играе с него. Но ако гледам нещо интересно в момента и не искам да ми се базика картината тогава е ясно, че не може да си играе. Дори от моето настроение може да зависи дали нещо е разрешено или не в момента, от времето с което разполагаме и т.н. Ако се замислиш за много неща, на практика за всичко границите са размити и трудно може да се сложат лимити. Нормално е детето като е малко, не разбира езика и много др неща не схваща да се обърква. Ще се обърка няколко пъти и ще схване.

Дете на година и половина едва ли прави разлика между разрешените за цапане дрехи и другите. 
А пък още по гадно ми се струва забраната или разрешението за достъпа до дистанционното да е продиктуван от собственото ми настроение и какво искам да гледам аз. Т.е. нищо логично да няма в забраната, ами да му кажа "виж какво на мама сега и е кеф да гледа, така че ти си на втори план, като ми мине кефа и няма нищо интересно по ТВ-то тогава си ти наред". Никак не го смятам за редно. Дори и за по големи деца, този метод на моя кеф е пред неговия , като мотив за забрана е недопустим. Ама всеки си решава за неговите деца.
Аз като забранявам обяснявам кое е опасното и защо това не е редно. Никога повод за забрана не е бил личния ми кеф.
Така един ден като го накарам да прави нещо, той ще ми отговори "няма, защото не ми е кеф". И аз какво ще му кажа?

На тази възраст е нормално,опитват вече да налагат мнението си.Ужасно е,знам.Ние сме същите,много се изнервям,но се надявам да премине някога....

pasinet, правят разлика на дрехи и на обувки едногодишните. Освен това какво значи собствения ти кеф. Ти също си човек с нужди, които детето трябва да се научи да уважава. От къв зор то има право да си прави кефа играеки си с дистанционното, а ти нямаш право да си изгледаш новините или квото там те интересува. Детето няма да пострада от това, напростив, ще разбере, че както ти уважаваш неговите кефове така и то трябва да уважава твоите. Не бива да се превръщаме в роби на децата защото самите те ще ни третират като такива и ще си мислят, че е тяхно право и наше задължение да им робуваме на кефовете. Това че нещо не е опасно за живота, не значи, че задължително трябва да е разрешено във всеки един момент. Ако кажеш на детето със сериозен тон, че в момента гледаш ТВ и не може да си играе с дистанционното, а да почака докато свърши предаването сигурна съм че то ще те разбере достатъчно добре. Повечето хора оставят децата си да правят квото си искат за да има мир. Но аз не одобрявам този начин на възпитание. На теория не го одобрявам де, защото на практика и аз ги оставям понякога да правят нещо, което не ми е приятно, примерно да разхвърлят дрехи или съдове по къщата... само и само да ме оставят на мира да свърша нещо важно за дадения момент. 
Но това са си моите разбирания де.
Знаеш ли какви са хитреци бе. От сега ни мамят, знаят пред кой какво минава. С мъжа ми се шашнати от хитростта на близнаците. И Давид и той е по хитър от мен, мамка му, това явно си е вродено. Днес да видиш бяхме в парка. И Давид го мързи да ходи. Мрънка, реве, спира и не иска да ходи, иска да го носи някой. Ама не иска на врата на баща си, а на ръце. Ама никой не иска да го носи щото е 20 кила, освен това тичаме и след близнаците. След като 10 пъти разигра баща си да го качава и сваля от врата му накрая реши, че го боли крак. СПря и почва да пищи и сочи къде точно го боли. Ама все едно наистина го боли. Баща му пак му каза да му се качи на раменете и да видиш как веднага му мина и тръгна да си ходи. Страхотен манипулатор, не знам от къде ги е наследил тези способности. Не е от мен, щото аз никога не съм лъгала и не съм се преструвала

радвай се на находчивостта на детето си...колкото и да ми е неприятно на момента - бих му се възхитила тайничко и не бих използвала"мамка му"


а за дистанционното пусни си тв-то, скрий дистанционното и си гледай програмата -  каквому е сложното

На мен дори не ми беше неприятно, всъщност ми беше доста забавно и след като му казах че е голям хитрец го нацелувах и намачках.
А за дистанционното точно това и правя  Специално за него нямам проблем, просто си разисквахме с pasinet

ами така и трябва

за намесата