Бременност и стрес

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=366955.0 ела се запиши в тази тема-там споделят момичетата,които чакат бебе през август.Ще ти помогнат със съвети

Вземи си болничен и не се чуди изобщо.Здравето е най-важно-твоето и на детето.Щом виждаш,че никого не го интересува и не се съобразява с положението ти,това е начинът.Между другото точно първите седмици на бременността са решаващи в много аспекти 
Ако те притеснява,че ще ти е скучно да си стоиш вкъщи,намери си някакво занимание,каквото и да е-хоби,помисли от какво ще имаш нужда занапред,планирай как да преподредите или ремонтирате жилището си,обиколи магазините...

Аз съм в непрекъснат стрес.
Работата ми е такава, че е свързана с много нерви, бързане и напрегнати ситуации.
Никой не се съобразява с бременността ми, работата ми е толкова колкото и преди това.
На моменти ми идва в повече, но.....няма как.
Вариантът е болнични, но на мен не ми е изгодно финансово.
Първата си бременност изкарах у дома- не работех, учех задочно....Е, няма такова приятно време и добре оползотворено време като това- разходки, курсове за бременни, гимнастика, четене..... С носталгия си спомням как беше преди 5 г. и се ядосвам, че подлагам нероденото си дете на този стрес.
Много малко е нужно понякога - малко човечност!- права си, но човечност не очаквай да срещнеш в големи дози- нито от близки, нито от непознати.
Лично аз, ако имах възможността бих избрала да си остана у дома!
Лека бременност!  

За сега нямам никакви проблеми. Колегите, които знаят се отнасят с много разбиране, а и напоследък дотолкова съм свикнала с работата си, че я върша по-скоро рутинно.

Не знам какво да те посъветвам, но ако бях в твоята позиция, щях да потърся начин да работя от вкъщи. Стига работата да го позволява, разбира се. Ако е съвсем нетърпимо - болничен.

Така е, на никой не му пука. При първата ми бременност заради лелките с топли вълни на работата, които само надуваха климатика, получих бъбречна криза и се наложи да лежа в болница за задържане. Сега наскоро пак бях бременна, но хванах някакъв вирус и загубих бебето. Вземай си болнични и не рискувай въобще, не си заслужава, няма да ти дадат медал затова, че си ходила бременна на работа.

ако имаш възможност си остани вкъщи
лека бременност! 

Мила, в такава ситуация аз съм твърдо за болничния. Една моя колежка беше в болнични през цялото време не защото и беше зле ами просто не харесваше работата и колегите си. Има вариант да говориш с шефа си да ти намали задълженията и да му намекнеш, че ако това не стане ще се принудиш да излезеш в дълги болнични. За него е по-изгодно да работиш макар и по-малко, отколкото да си в болнични защото тогава и трудно може да те уволни. А и трудно ще намери човек да те замества, защото ти ще си в болнични, а не по майчинство. Зависи обаче колко е разбран. В крайна сметка пък като не се съобразяват с теб да се разправят да търсят кой да те замества.

Ако не се чувстваш добре на работа, остани си вкъщи.Детето е по-важно ,както и твоето емоционално състояние.Може да ти се сторят "бабини деветини", но децата наистина усещат всичко.

И аз бях в подобно положение по време на първата ми бременност,работих по 8-10 часа на крак,работат като цяло беше адски изморителна и напрегната.Никой браво не ми каза за услията,шефа даже ме излъга,че щял да ме премести в един отдел ,където се работи само на компютри за да не се претоварвам физически,но след като не си спази обещанието и аз реших да си взема болничен за да си изкарам нормално бременността.

И аз бих те посъветвала да си вземеш болничен. Пази се. Аз при предишната бременност като съобщих на шефката си тя не беше особено щастлива, а след това като и казах, че се налага да правя аборт беше на седмото небе. Няма човечност от непознати.  Затова се пази ти, друг няма да те пази. Сега сама съм си шеф и ми е най-добре.

Тъй като си в начална бременност и още не ти личи, може би затова колегите ти не се съобразяват със състоянието ти. Когато коремът ти порасне, смятам че ще ги респектира, дано да не греша. Поне при мен така беше, дори постоянно ми носеха разни неща за ядене... Ако пък ти идва в повече стресът - болничен и си почивай!

Много сте мили, наистина се зарадвах на бързите ви отговори!
Везните накланят към болничен. Моите притеснения относно това да си стоя в къщи е не, че няма да мога да си уплътнявам времето, а по-скоро финансови. Не съм наясно как се отразява болничния през цялата бременност на платеното майчинство.

ако те осигуряват на реалната заплата - проблем няма.Когато си в болничен ще получаваш 80% от брутнара раб.заплата,а след това - 90% по време на майчинството,което започва 45 дни преди термина.От личен опит да ти кажа,че аз предпочетох болничен,понеже припървата бременност от стреса на работа направих спонтанен аборт и после като забременях за миг не се поколебах.

По добре си вземи болничен и си остани вкъщи ако можеш. Много пъти съм се чудела как може такова отношение да има към бременни

е бременните не са болни! или поне не в общия случай освен това понякога хормоналната криза ни прави доста по-чувствителни и често се реагира на съвсем безобидни неща. освен това не е длъжен целия свят да те понесе на ръце заради нещо толкова физиологично и есествено като една нормална бременност. тук изключвам особените случаи, че вече усещам как сте ме оплюли. 

вземи си болнични и какво значи "ще ми е скучно" - докато прочетеш за бебето и обиколиш магазините ще ти е минала бременността. или си извади карта за библиотеката.

Гледай сега вярно е, че бременните не са болни, ама и ти трябва да си създаваш вътрешен комфорт. Не обръщай внимание и бъди спокойна. Аз съм се притеснявала доста, нервирала съм се и всичко по време на бременност. Чела съм, че не е опасно, все пак не може девет месеца птички да ти пеят и пеперудки да ти прехвърчат ...

mishka_moja, не съм писала, че ще ми е скучно да си седя в къщи. Напротив - ни най-малко няма да ми бъде. Също така не съм казала, че трябва да ходя на работа и нищо да не върша, по цял ден да си клатя краката на бюрото. Обаче, да поясня, става въпрос да издържам нервните изблици на шефа за щяло и не щяло. И също така да поемам от работата на колежките, което те спокойно могат да ми го спестят. И най-вече - просто цялата обстановка е стресова, а не че искам да избягам от работата.

Към мен също не е имало "специално" отношение, но аз не съм го и търсила Даже напротив - редките прояви на такова ме дразнеха
Работата ми не беше тежка, но за сметка на това - на моменти доста напрегната - гонене на крайни срокове и пр.
Въпреки това, работех с удоволствие до излизането ми в майчинство.
Имах колежки, които обаче, веднага, щом разбраха, че са бременни, излязоха в болничен. Никоя от тях не съжали за избора си. Така че е въпрос на избор и лично решение, все пак.
За съжаление, по време на моята бременност ми се наложи да преживея други, изключителни тежки стресове, които, за жалост нямах избор да "си спестя, или не". Искам само да ти кажа, че това СЕ ОТРАЗИ после на бебето ми. Категорична съм на 100%, че всичките тревоги, проблеми, безсънни нощи и хиляди периптии, които имах първите 2 месеца след раждането се дължаха именно на преживения от мен стрес.
Така че, вземи най-адекватното за теб решение, ти се познаваш най-добре. Лека бременност от мен, чудесно, здраво бебче ти желая!

Аз също работех до края на 8-ми месец работа изпълнена със стрес. Съжалявам сега, защото можех да посветя времето си в четене на книжки за бременни, почивка, и каквото си поискам. А бях през деня супер натоварена, вечер едвам гледам от умора, сутрин едвам ставах, гадеше ми се до края на 5-и месец почти...
Като бях бременна и първите месеци като родих не виждах толкова негативите, но сега ги виждам.

Дега, в какъв  смисъл са се отразили тези негативи на бебето ти? По-нервно ли е то?

Вземи си болничен.Не се подлагай на стрес и напрежение,това малко или много се отразява и на бебето и на теб.Почивай си активно и се наслаждавай на спокойна бременност.Успех

И аз бих те посъветвала да си вземеш болничен. Спокойствието по време на бременността е много важно. Няма да намериш човечност сред непознати, пази се ти, защото друг няма да помисли за теб.
Лека и безпроблемна бременност ти желая.

Здравей мила бъдеща мамо и аз съм бъдеща мама (в 11 г.с.), която не издържа на темпото, негативизма, грубостта на моята работа и вече от 25 дни съм в болнични. Живот и здраве ще съм в болнични през цялата бременност. Чичо Доктор сам ми предложи болничен, като каза, че културата на хората в България към бременната е много ниска. Според него бременната трябва да прекара бременността си в пълно спокойствие, хармония, далеч от всякакъв стрес. Разбира се никой не може да намери "стерилната среда" в която ще бъде защитен от всички странични негативни въздействия, но поне да направим това, което е по силите ни. Вземи си болничен (никой лекар не отказва болничен на бъдеща мама), помисли за малкото човече в теб, сега се формират неговите органи и от изключителна важност е да си здрава, да успееш да се предпазиш от върлуващите вируси, защото те са враг номер едно на  малкото крехко телце. Ограничи за известно време контактите си хора, за да избегнеш заразите. Наслади се пълноценно на времето прекарано с още нероденото си детенце, чети книжки за душата, слушай любимата си музика, обгради се с положителни емоции и мисли, изгради една стена, която ще ви предпази от стрес, негативизъм, депресии, интриги, грубо отношение, несправедливост, злоба, умора, недоволство.... Не са ли това неизменните спътници на работата в еднообразното ежедневие?! Така ще успееш да помогнеш на детенцето си да не страда още от сега от влиянието на тези странични неприятни усещания, защото това, което чувстваш ти това чувства и мъничето ти..... ти трябва да успееш да създадеш едно спокойно, уравновесено, щастливо малко човече. Прегръщам те, защото знам какъв ще е изборът ти, знам че ще бъде правилният...

Разбирам те напълно.С първата бременност ме подложиха на такъв стрес,че се принудих да напусна

Вземи си болничен, ако наистина ти се струпва много напрежение. Но както едно друго момиче вече е писало - бременността не е болест, та да изисква някакво специално отношение от околните. Никога не съм очаквала такова, още повече в самото начало, когато не ти тежи и не се влачиш с патешка походка. Работих до края на осмия месец на 8-часов работен ден.

Бях в болнични през първите месеци на бременността си. Така избегнах първоначалния стрес - първа браменност, динамична работа, физически неразположения и т.н. За този период колегите ми научиха и свикнаха с това, че съм бременна. Като се върнах на работа , стресът оставаша извън моя офис. Работех динамично, не очаквах да "се съобразяват с бременността ми", давах колкото можех и дори на края не исках да излизам в болничен 45 дни преди раждането.
Съветът ми е да прецениш за себе си ситуацията.

Определено по-нервна. По-страхлива. Изключително много се плашеше (дори и сега), дори от най-най-малкия шум.
А периода на коликите беше самия АД!!!! Не ми се иска да си го спомням и на никоя майка не го пожелавам
Понякога плачеше толкова много, че имах чувството, че няма да има силици да си поеме следващата глътка въздух...

При първата си бременност бях подложена на стрес също, но тогава не толкова на работното място, а при други обстоятелства. Наистина мисля, че се отрази на сина ми - както казваш, Dega, определено е по-нервен и много, много страхлив.
Да, бременните не са болни, но определено не съм съгласна, че тяхното положение не изисква специално внимание от околните. Вече окончателно реших - в понеделник отивам да си взема болничен поне за този месец. Пък за по-натам ще видим. 

Вземи си болничен и направи всички неща които си искала(аз отидох до рилския манастир и обиколих някой интересни места в България) най-вече се наспи защото за доста дълъг период от време ще се разделиш със спокойния сън Пък и никой няма да ти каже евалата за това че работиш аз работих до 8 месец - стана проблем и си взех болничен. Не трябва да стават проблеми... Успех и леко бременеене

И според мен ако имаш възможност си остани в къщи.

Успех и лека бременност

И аз те съветвам да си вземеш болничен.

Аз съм в същата дилема в момента. Работи ми се, искам да работя и да давам всичко от себе си, вярно че се изморявам повече и не работя със същата динамика, но все пак се чувствам по-добре когато съм малко или много полезна. Наистина не сме болни, а сме бременни и това не задължава никой да има специално отношение към нас, но поне да не се губи човечността. Не ми тежи работата, а ми тежи това, че съм като кошче за душевни отпадъци (все пак става въпрос за душевното здраве на моето дете, което каквото сега му го създам такова ще е в общи линии и за напред). Всичко бих преглътнала и бих пуснала покрай себе си, но това когато на някой му е нервно да си го изкарва на другите, а при мен винаги аз съм насреща, защото с шефа ми сме в една стая и всеки ден трябва да му търпя виковете и набежденията насочени срещу мен. От 2 седмици съм влезнала в страшна дупка и незнам какво да правя, защото винаги съм била много съвестна и в случая ако си взема болничен, невинни хора ще страдат от моята липса относно работата. Моя съвет към теб е: ако можеш взимай си болничен до края на бременността и изобщо не го мисли. Пожелавам ти безпроблемна бременност и многооо спокойствие ..... никой няма да ни даде дори тиквени медали .... работата си е работа .... работа,колкото щеш, но здравето на дечицата ни е най-важно .... дано и при мен нещата тръгнат в правилната насока .... много    и   

И аз мисля чеако в рабоата ти има стре е по добре да излезеш болничен

baby12, при теб нещата наистина са същите, поне така ги почувствах. Аз взех решение и дори се обадих на шефа, че от утре няма да съм на работа за неопределено време. Но да ти кажа - изпитвам угризения.  Непрекъснато си повтарям, че това е правилното решение и може би като си остана в къщи, ще се поуспокоя, ще постигна някакъв вътрешен мир. Пожелавам ти и при теб нещата да се развият в най-добрата насока.
Желая на теб и на всички бъдещи мами лека бременност и прекрасни бебета на финал!   

Ако не помислиш за спокойствието си точно в този момент, не след дълго ще съжаляваш .Каквото и да ти коства, гледай здравето и спокойствието на теб, и твоето бъдещо дете .

Вземи си болничен. И аз бях в същата ситуация, щом сега не се съобразяват не очаквай да започнат, когато бременността ти напредне.

Вземи си болничен - не му мисли.
Мен ме е яд, че по-рано не помислих за това, а докато се реша и вече съм началото на седмия месец и чак преди две седмици си вземах болничен. На работа е доста напрегнато, много изнервено и всички си го изкарваха на мен, щото на мен най-ми пукаше. Малко съм гузна дори, че съм подложила детенцето си и семейството си на този стрес в началото, особено когато хормоните в този период са доста бурни.
Успешна бременност ти желая

Моята работа също е свързана с много напрежение и стрес. Исках поне до 9-ия месец да работя, но още в 5-ия получих преждевременни контракции и си казах, че бебчо е по-важен. Едно разбрах - бременна или не, работиш наравно с другите. По-специално внимание ?  Не, не съм и очаквала такова. Като се замисля така и би трябвало да е, защото всички сме поставени при равни условия и една бременност не би трябвало да дава привилегии и да изисква по-специално отношение. При дискомфорт и невъзможност за работа - болнични. Затова ги има 

Напълно те разбирам. И аз бях така, на работа на никой не му пукаше че съм бременна и през цялата бременност си работих както съм работила и преди, наравно с другите, без никакво по- специално отноение. Имало е дни, в които съм се прибирала и съм ревала от преумора и стрес. Работата ми беше свързана с взимане на важни решения постоянно и изискваше висока концентрация и за капак почти по цял ден стоях права защотот нямах време да седна. Взимах си болнични по ден два от време на време, за да мога да издържа до края. Много ми беше трудно, но аз съм в чужбина и за тук това е нормално, а и от финансова гледна точка не можех да си позволя да си остана в къщи, трябваха ми парите. Определено никой няма да те пожали, затова ти трябва да мислиш за себе си. Ако можеш да си го позволиш, остани си в къщи, ако не взимай си болнични когато ти дойде в повече и така. Лека бременност.

Не бих си позволила да ти дам съвет. Сама можеш да прецениш, кое е по-изгодно за теб. Мога да споделя, че аз работех през цялата си бременност, дори продължих да ходя на работа, когато вече бях в първите 45 дни болнични, по своя инициатива. не ми се стоеше вкъщи, а и в работата се чувствах по-добре и по-разбирана, отколкото вкъщи, с изключение на мъжа ми. Затова избрах да пътувам всеки ден от единия край на София до другия, но да се чувствам добре. Вкъщи или на работното място стрес винаги има в някаква форма.

Аз излязох в болничен през 2 месец от бременността, защото и при мен ситуацията беше стресова.Сега съм в 6 месец.Повярвай ми не съжалявам дори и за миг.Моят съвет е да си вземеш болничен.Ако ти не помислиш за себе си, никой няма да го стори.Почивай си повече и се радвай на бременността.Желая ти приятни мигове и едно здраво и хубаво бебче.

Ако имаш тази възможност вземи си болничен,почини си пък ако ти писне в къщи можеш пак да отидеш на работа  .

и аз съм в същото положение.Предпочитам да ходя на работа т.к изплащаме жилището си и се моля всичко да въде наред с бебчето .ПОЖЕЛАВАМ ТИ ЛЕКА БРЕМЕННОСТ

Не очаквай съчувствие от тотално озлобени хора (каквито са повечето на днешно време)...
Грижи се за себе си и за бебчето, все пак носиш голяма отговорност и не би трябвало твоите приоритети да са на прима виста.
Вкъщи може да ти е скучно, но може и да не ти бъде, зависи как си го направиш. Във всички случаи напрегнатото и стресиращо ежедневие може да причини голяма беля. Пази се и не го позволявай.

и в моята работа напрежението е голямо и съм решила да изляза в болнични, за да си изкарам една спокойна бременност 

Най-добре сама претегли плюсовете и минусите на едната и другата ситуация и избери по-доброто за теб и бебето. Болничен за известно време най-вероятно ще внесе нужното спокойствие и ще можеш по-трезво да прецениш дали искаш да си останеш у дома или предпочиташ да поработиш още. Въпрос на лична нагласа е. Но наистина е супер важно и как ще се отнасят с теб колегите ти. Ако тормозът е в повече, хич не се колебай и си остани у дома. Празното време винаги ще намериш с какво да запълниш.

Стреса се отразява на детенце. Вземи си болничен.

Радвам се, че моята работодателка е ЧОВЕК. И с първата и с втората бременност не съм имала никакви проблеми и с удоволствие ходя/ех до последно на работа.

Аз не съм съгласна, че не трябва да си с привилегии като си бременна. Разбира се, че трябва. Защото бременната жена е толкова крехка. Аз съм в 4ти месец и до 2 мес. ми се гадеше ужасно. Сега пък се изморявам страшно бързо. Но колегите ми са Хора и постоянно ме обгрижват и се отнасят с нужното уважение. Затова мисля да си работя до края. Но ако се отнасяха зле просто не бих стояла и секунда. 

През първата ми бременност аз бързах да излезна в болнични точно поради твоята причина. Сега съм бременна за втори път и е по-различно, защото колективът, с който работя е по-различен и не бързам чак толкова. Но понеже фирмата, в която работя е със сезонен характер и в моментанавлизаме в сезон, нямам намерение да продължа дълго да работя. Вярно е, че ще се откъсна, ще си стоя вкъщи и т.н., но поне няма да се притеснявам, стресирам и т.н. Помисли първо за себе си и за бебето в теб, после - за всичко останало. Моят съвет е да се постараеш да ти е колкото се може по-спокойно, за да расте и бебчето спокойно и да не се случват лоши неща, да изкараш спокойна бременност и раждане. Успех!