Гръцки език (начинаещи)

Падежи и синтактични функции (обобщение)

Подлогът в изречението може да бъде открит с въпроса ποιός, ποιά, ποιό (кой, коя, кое?) или τι (какво?). Прякото допълнение се открива с въпроса ποιον (кого?) или τι (какво?). Някои езици (английски) изразяват граматичните връзки в изречението поставяйки ги на специфични места – строг словоред подлог-сказуемо-допълнение. В други езици, като гръцкия изразяват граматичните връзки в изречението посредством окончание. Окончанията на съществителните се променят по род, число и падеж. Освен това определителният (или неопределителният) член се поставя преди съществителното и също се променя по род, число и падеж. Определителният (или неопределителният) член + окончанието на съществителното се променят в зависимост от ролята им в състава на изречението. Подлогът винаги е в Именителен падеж (ονομαστική). Прякото допълнение обикновено е във Винителен падеж (αιτιατική). Изречението се състои от подлог и сказуемо, но в гръцкия език подлогът може да бъде изпуснат, а контекстът или окончанието на сказуемото подсказват кой е подлога или извършителя на действието. Сказуемото се съгласува с подлога по лице и число.
Пример: Είδα το γείτονα. Подразбира се, че подлогът е εγώ - аз. (Аз) видях съседа.
Някои глаголи като είμαι, γίνομαι, φαίνομαι, μοιάζω, δείχνω, σπουδάζω, μένω, παραμένω, θεωρούμαι налагат употребата на сказуемно (предикативно) определение и в този случай предикативът е в Именителен падеж.
Пример:Και γίνομαι γιατρός! Подлогът е εγώ - аз. Когато предикативът се отнася до прякото допълнение, той е във Винителен падеж. И в двата случай има съгласуване със съществителното по род, число и падеж.
В гръцки език подлогът и допълнението могат да стоят пред или след сказуемото.
Пример: Την Πέμπτη αρχίζουν τα μαθήματα. Подлогът (τα μαθήματα) е след сказуемото.
Τα μαθήματα αρχίζουν την Πέμπτη. Подлогът (τα μαθήματα) е пред сказуемото.
Окончанието на съществителното, а НЕ неговата позиция в изречението показват ролята му в състава на изречението (подлог/допълнение). Ето защо не е необходимо да се спазва определен словоред с цел отличаване на подлога от допълнението.(Това правило не важи за английския словоред, където се изисква фиксиран словоред.)
Ο Λάκης είναι παιδί της μαμάς του. Лакис е дете на майка си.
της μαμάς του (на майка си )- показва притежание и изисква Родителен падеж (γενική).Отговаря на въпроса “τίνος / ποιανού” (чий?) и изразява смислова връзка. С родителен падеж се изразяват и други смислови (семантични) връзки като произход, качество, време/място, количество, цел , съдържание и др.
Примери: Τα μαθήματα της επόμενης εβδομάδας δεν θα γίνουν.( της επόμενης εβδομάδας- за време)
Του αρέσουν πολύ οι ελιές Καλαμών, ο χαλβάς Μακεδονίας, το μέλι Αττικής και η γραβιέρα Νάξου.( за произход)
В най-общ смисъл Родителен падеж изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.
Звателен падеж (както подсказва името κλητική, от глагола καλώ:извиквам някого), се използва за обръщение към някого. Употребата му е свързана със съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. Съществителните в Звателен падеж в състава на цяло изречение се отделят със запетаи:
1.Θέλω, παιδιά μου, να σας πω.  2.Παιδιά μου, θέλω να σας πω.  3. Θέλω να σας πω, παιδιά μου.
При съществителни от м.род завършващи на –ος, при обръщение (Звателен падеж) приемат окончание-ε:
Примери: άνθρωπέ μου, δάσκαλε, κόσμε, ουρανέ, δειλέ.
При съществителни от м.род завършващи на -ας и –ης, при обръщение (Звателен падеж) отпада –ς:
Примери: κύριε διευθυντά, κύριε δικαστά, κύριε βουλευτά, κύριε συνταγματάρχα
При съществителни от ж.род и среден род – те запазват формата си в Именителен падеж:
Ж.р.-μητέρα, δασκάλα, αδελφή, φίλη, Ελπινίκη, Αθηνά, Χαρά, Κική. Ср.р.- καλό μου παιδί, πουλάκι μου εσύ.

Пряко и непряко допълнение (Έμμεσο και άμεσο αντικείμενο)

А. Употреба на Винителен падеж
Прякото допълнение се засяга , повлиява пряко  от действието на подлога. Но има случаи в които действието на подлога засяга два обекта.Пример:
Ο Γιάννης χάρισε στην Αλεξία ένα αρκουδάκι.

В изречението Ο Γιάννης χάρισε στην Αλεξία ένα αρκουδάκι.
Ο Γιάννης  отговаря на въпроса кой?- подлог, извършител на действието, Именителен падеж
ένα αρκουδάκι-какво (що)? - пряко допълнение, Винителен падеж
στην Αλεξία - на кого?-непряко допълнение с предлог, Винителен падеж

Б. Употреба на Родителен падеж
Родителен падеж може да се използва като второ допълнение
и в повечето случаи е непряко допълнение допълвайки сказуемото:

Ο Γιάννης χάρισε της Αλεξίας ένα αρκουδάκι.
Ο Γιάννης  отговаря на въпроса кой?- подлог, извършител на действието, Именителен падеж
ένα αρκουδάκι-какво (що)? - пряко допълнение, Винителен падеж
της Αλεξίας - на кого?-непряко допълнение, Родителен падеж

Упражнения за усвояване на съществителни и местоимения – първо ниво:

1.Напишете определителен или неопредел. член на съществителните в Именителен падеж:
δάσκαλος ...ο / ένας ....
φωτογραφία ..................
καθηγητής ..................
φοιτήτρια ..................
σχολείο ..................
δουλειά ..................
αθλητής ..................
κατάστημα ..................
εφημερίδα ..................
φίλος ..................

2.Напишете определителен или неопредел. член на съществителните във Винителен падеж:
τυρί ....το / ένα....
μαθήτρια ..................
πάρκο ..................
Ειρήνη ..................
μαγαζί ..................
φοιτητή ..................
τηλεόραση ..................
κρασί ..................
δάσκαλο ..................
Αποστόλη ..................

3.Напишете съществителните във Винителен падеж множествено число:
ο συνθέτης ……… …………………………
το σημάδι ……… ……………………………
το μπαλκόνι ……… …………………………
ο χορευτής ……… ……………………………
η θάλασσα ……… ……………………………
το μάθημα ……… ……………………………
το πανεπιστήμιο ……… ……………………
η επιστήμη ……… …………………………
η κυρία ……… ………………………………
η μελέτη ……… ……………………………

4.Допълнете изреченията с думите в скобите, използвайте неопределителен член:
Η Νίκη πίνει.............. (ο χυμός). Η Νίκη πίνει έναν χυμό.

1. -Τι αγοράζουν η Ελένη και ο Δημήτρης;
- Αγοράζουν …………………………………… (ο δίσκος).
2. -Τι θέλετε;
-Θέλουμε …………………………………… (η σοκολάτα).
3. -Πού δουλεύει ο κύριος Πέτρος;
-Δουλεύει σε …………………………………… (το γραφείο).
4. -Πού δουλεύεις;
-Δουλεύω σε …………………………………… (η ταβέρνα).
5. -Τι βλέπεις στην φωτογραφία;
-Βλέπω …………………………………… (ο κύριος).

5.Преобразувайте изреченията, като замените съществителното с местоимение,
както е в примера:
Ο Γιάννης / κάνει σπορ ………Του αρέσει να κάνει σπορ.

1. εγώ / τρώω σοκολάτα ………………………………………………….
2. εσύ / κάνεις ηλιοθεραπεία ………………………………………….
3. η Μαρία / ταξιδεύει στην Ελλάδα …………………………………
4. εμείς / πηγαίνουμε στην πινακοθήκη ……………………………
5. εσείς / αγοράζετε βιβλία ………………………………………………

6. Допълнете празните места с лични местоимения:

1. -Γεια σου! Πώς ………………… λένε;
-Με λένε Απόστολο.
2. -………………… είναι η Ειρήνη. ………………… ποια είσαι;
-………………… είμαι η Αθηνά.
3. -Πώς σας λένε;
-………………… λένε Κώστα και Μαρία.
4. -………………… ποιοι είναι;
-Αυτοί είναι ο Κωνσταντίνος και ο Νίκος.
5. -Πώς ………………… λένε;
-Την λένε Σοφία.

7. Допълнете с притежателни местоимения (кратка форма):
Εγώ έχω μία αδερφή. Είναι η αδερφή …μου… .

1. Εσύ έχεις ένα βιβλίο. Είναι το βιβλίο …………… .
2. Αυτός έχει ένα μαγαζί. Είναι το μαγαζί …………… .
3. Αυτή έχει μια φωτογραφία. Είναι η φωτογραφία …………… .
4. Εμείς έχουμε μια τηλεόραση. Είναι η τηλεόρασή …………… .
5. Εσείς έχετε ένα τηλέφωνο. Είναι το τηλέφωνό …………… .
6. Αυτοί έχουν ένα σπίτι. Είναι το σπίτι …………… .
7. Αυτές έχουν έναν δίσκο. Είναι ο δίσκος …………… .
==========
1. Αυτός είναι ο Λευτέρης. Η διεύθυνσή .....του....... είναι Ομήρου 14.
2. Αυτή είναι η Καίτη. Το σπίτι …………… είναι στο κέντρο.
3. Εμείς είμαστε από την Ιταλία. Η οικογένειά …………… μένει στην Βενετία.
4. Κώστα, πού είναι το σπίτι ……………;
5. Είναι ο κύριος Θωμάς και η κυρία Πόπη. Το τηλέφωνό …………… είναι 63273071.

8. Допълнете с лично (εγώ, εσύ, αυτός…) или притежателно местоимение (μου, σου, του…):

1. …………………… είναι ο Γιώργος, ο δημοσιογράφος. Το γραφείο …………………… είναι
στο κέντρο.
2. …………………… λένε Άννα. Είμαι από τη Ρουμανία και η διεύθυνσή …………………… είναι
οδός Σωκράτη 33.
3. …………………… είμαστε από την Ελλάδα. Η οικογένειά …………………… μένει στη
Θεσσαλονίκη.
4. …………………… είμαι στη στάση με μια φίλη …………………… . Περιμένουμε την Ειρήνη.
5. -Πώς …………………… λένε; -Κώστα και Πέτρο.
6. Η Ελένη είναι στη δουλειά. Το τηλέφωνό …………………… είναι 210 - 6729996.
7. Ο Γιάννης και ο Απόστολος πηγαίνουν σχολείο. Το αγαπημένο …………………… μάθημα
είναι η γυμναστική.
8. …………………… λένε Σοφία και Καίτη. Διαβάζουν μαζί ένα περιοδικό. Το περιοδικό
…………………… είναι καινούργιο.

Острови и островни групи на Гърция

Гърция е разположена на територия от 131 944 км2, от които 106 777 км2 са в континенталната част и 25 167 км2 в островната част. Континенталната част обхваща Атика, Пелопонес, Стереа Елада, Тесалия, Епир, Македония и Тракия и островите в Егейско и Йонийско море. Планините покриват почти 80% от континенталната част, а долините са значително по-малко и покриват около 20% от територията й.
Крайбрежната ивица на Гърция е впечатляваща със своята дължина (13 676 км) и сложност.  Крайбрежната ивица има голям брой дълбоки и широки заливи, полуострови, носове и проливи. Островната част на Гърция е съставена от около 2000 островни групи.
Два острова не принадлежат към островните групи – това са о.Евия (η Εύβοια) и о.Крит (η Κρήτη).
Островни групи: Йонийски острови (Επτάνησα), Източно Егейски острови (Νησιά Ανατολικού Αιγαίου), Споради(Спорадски острови) (Σποράδες), Циклади (Цикладски острови) Κυκλάδες (Νότιες Σποράδες), Додеканези (Δωδεκάνησα), Саронически острови (Νησιά Αργοσαρωνικού).

Επτάνησα



Νησιά Ανατολικού Αιγαίου



Σποράδες



Κυκλάδες



Νησιά Αργοσαρωνικού



Гърция граничи със седем морета: Йонийско (Ιόνιο πέλαγος) Егейско (Αιγαίο πέλαγος), Тракийско (Θρακικό πέλαγος), Миртонско (Μυρτώο πέλαγος), Карпатско (Καρπάθιο πέλαγος), Икарийско (Ικάριο πέλαγος, Ικάριος Πόντος) и Критско море (Κρητικό πέλαγος).
Малки морета, които съставляват част от Егейско море са Κρητικό, Μυρτώο, Ικάριο, Καρπάθιο, Θρακικό. Техните  граници са неразличими.
Заливи в Егейко море: Καβάλα, Στρυμονικός, Ιερισσού, Σιγγιτικός(Αγίου Όρους), Κασσάνδρα, Θερμαϊκός, Παγασητικός, Μαλιακός, Βόρειος και Νότιος Ευβοϊκός, Σαρωνικός, Αργολικός, Κισσάμου, Χανίων, Αλμυρού, Ηρακλείου, Μαλίων, Μιραμπέλου.
Заливи в Йонийско море: Λακωνικός, Μεσσηνιακός, Κυπαρισσιακός, Πατραϊκός, Κορινθιακός, Αμβρακικός
Егейско море е най-важно за корабоплаването и националната икономика. То е затворено плитко море, свързващо Средиземно и Черно море. Йонийско море е следващото по важност. То е по-дълбоко от Егейско, отворено на юг и се характеризира със силни течения. Ветровете, които духат често през летните месеци са μελτέμια, отличителен белег на островите в Егейско море.
Също така в Егейско море са се развили някои от най-древните европейски цивилизации (Цикладската, Минойската и т.н.) и затова те разполагат с уникални археологически обекти, богато архитектурно наследство и завладяващи местни традиции на една многовековна и многостранна култура.

Прилагателни имена (обощение)

Прилагателните имена се съгласуват по род, число и падеж със съществителните имена, които определят (τα κόκκινα τριαντάφυλλα). Прилагателните имена, които са взаимствани от чужди езици, не се променят по род, число и падеж. Например μπλε:ο μπλε τοίχος, η  μπλε φούστα, το  μπλε αυτοκίνητο.
Формите за женски род, завършващи на -α (νέα, βαθιά, πορτοκαλιά, ζηλιάρα) или –η (καλή), се скланят (променят) по същия начин, както и съществителните, завършващи на -α (ομάδα) или –η (νίκη).
Формите за мъжки и среден род, завършващи на -ος / -ο, се скланят(променят) както δρόμος и βουνό. Прила¬гателните, завършващи със звука -и (βαθύ, πορτοκαλί), се скланят (променят) както съществителното παιδί.
Ако основата на прилагателното завършва със звука -и , следва → женски род да приеме окончание –α.
πλούσι-(ος) → πλούσι-α
γελοί-(ος) → γελοί -α
Ако основата на прилагателното завършва на ударен гласен звук, следва → женски род да приеме окончание –α.
νέ-(ος) → νέ-α
αρχαί-(ος) → αρχαί-α
Ако основата на прилагателното завършва на неударен гласен звук, следва → женски род да приеме окончание- –η
υπάκου-(ος) → υπάκου-η
В гръцкия език прилагателното обикновено се намира пред съществителното, но може да се намира и след съществителното(обикновено при наличие на неопределителен член).Ако пред съществителното има определителен член, то пред прилагателното (стоящо след съществително) също има определителен член.
Η Αγκάθα αγόρασε ένα γαλάζιο φόρεμα.
Η Αγκάθα αγόρασε ένα φόρεμα γαλάζιο.
Η Αγκάθα αγόρασε το γαλάζιο φόρεμα.
Η Αγκάθα αγόρασε το γαλάζιο το φόρεμα
Η Αγκάθα αγόρασε το φόρεμα το γαλάζιο.
Към едно и също съществително може да има 2 прилагателни, като техните места могат да се променят:
η  όμορφη νέα κοπέλα  и η  νέα όμορφη κοπέλα

Показателни, неопределителни местоимения и други местоимения в ролята на определение:

На въпроса ποιος;/τι; отговарят местоименията:
αυτός / εκείνος
ίδιος / μόνος / άλλος
κάποιος / κάτι
κανένας / τίποτα
καθένας / καθετί
όποιος / ό,τι
οποιοσδήποτε οτιδήποτε

На въпроса  πόσος; отговарят местоименията:
τόσος ,όλος   
κανένας / καθόλου   
όσος,οσοσδήποτε

На въпроса τι είδους; отговаря местоимението:
τέτοιος

Местоименията се   променят по род, число и падеж, следвайки склонението  на прилагателните завършващи на –ος, -η, -ο и –ος, -α, -ο.
Местоименията καθένας и κανένας се променят по род и падеж, но се употребяват винаги в единствено число.
Местоименията οποιοσδήποτε и οσοσδήποτεсе променят  както и όποιος, όσος, съотвено наставката -δήποτε не се променя.
Местоимения τι, κάτι, τίποτα, καθετί, ό,τι, οτιδήποτε, καθόλου не се променят.
Местоименията κανένας, καθόλου, τίποτα имат отрицателно значение само тогава,когато се употрбяват в отрицателни изречения. В тези случаи е задължителна употребата на δεν/μην. (Όταν γύρισε о Γιάννης στο σπίτι, δεν βρήκε κανέναν. Δεν είχε τίποτα να φάει.) κανέναν-никого, τίποτα-нищо. Когато тези местоимения се употрбяват във въпросителни и положителни изречения, те имат неопределено значение (а не отрицателно).
Λέω να πάω κανένα ταξίδι, γιατί έχω κουραστεί. κανένα - някакво
Θα πάρεις και κανένα φίλο σου μαζί; κανένα –някой.
Местоимението ίδιος, -α, -ο може да има следните значения:
О Γιάννης κατάλαβε ότι ο άνθρωπος που του τηλεφώνησε χθες ήταν ο ίδιος με αυτόν που του είχε τηλεφωνήσει και πριν από τρεις μέρες. ο ίδιος-същият
О Γιάννης είναι ίδιος ο παππούς του. ο ίδιος-прилича на...
О Γιάννης πήγε ο ίδιος να δει τον παππού του που ήταν άρρωστος. ο ίδιος-сам

Упражнения за усвояване на прилагателни, местоимения – първо ниво:

1.Допълнете с прилагателни в подходящата форма:
1. Την Άνοιξη μου αρέσει να περπατάω και να θαυμάζω την …………
φύση!(πράσινος-η-ο)
2. Η Κλεοπάτρα έμεινε στην ιστορία ως η ……………… γυναίκα. (αιώνιος-α-ο)
3. Γνωρίζεις μήπως την …………………… κυρία που έφυγε πριν λίγο; (γλυκός-ιά-ό)
4. Η κόρη σου είναι ………… ή ………………; (ξανθός-ιά-ό,μελαχρινός-ή-ό)
5. Κοιτάζεις πάντα τα …………… κορίτσια; (όμορφος-η-ο)
6. Βλέπεις εκείνο τον …………… στη γωνία; Είναι ο ………………
αδερφός μου. (ψηλός-ή-ό, μικρός-ή-ό)
7. Πού είναι οι ………………… κάλτσες μου και το ………………………
παντελόνι μουμαύρος-η-ο)
8. Μήπως φοράς το δικό μου …………… φόρεμα; (λευκός-ή-ό)
9. Θέλεις την ………………… ή την ………………μπλούζα; (πορτοκαλής-
ιά-ί, κόκκινος-η-ο)
10. Όλα τα σπίτια στο νησί είναι …………………………………… και τα παράθυρά τους
…………………………………… (άσπρος-η-ο, γαλάζιος-α-ο)

2. Подберете подходящо прилагателно:
1. Η ………………… γάτα σημαίνει ………………………τύχη!
α. μαύρη, κακή β. κόκκινη, καλή γ. άσπρη, κακή
2. Μου αρέσουν τα ……………… τριαντάφυλλα και οι …………… τουλίπες.
α. κόκκινα, άσπρα β. κόκκινες, ροζ γ. κόκκινα, ροζ
3. Το ………………φανάρι σημαίνει στοπ, ενώ το ………………σημαίνει το αντίθετο.
α. πορτοκαλί β. κόκκινο γ. πράσινο
4. Η ντομάτα έχει ……………… χρώμα.
α. κίτρινο β. κόκκινο γ. μπλε
5. Οι ……………… μαθητές συνήθως πηγαίνουν στο Πανεπιστήμιο.
α. καλοί β. τρελοί γ. Κακοί

3. Подбрете подходящо показателно местоимение:
αυτός - αυτή - αυτό                               εκείνος - εκείνη - εκείνο
………………… ο κύριος ………………… ο κινηματογράφος
………………… τα παιδιά …………………η βιβλιοθήκη
………………… οι μαθήτριες ……………  οι κοπέλες
………………… το βιβλίο ………………… το σχολείο
………………… τον φίλο ………………… τον καθηγητή
………………… την εποχή ……………… την δασκάλα
………………… τα σπίτια ………………   τα τετράδια

4. Допълнете с показателно местоимение дадени в началото:

αυτό, εκείνη, εκείνες, αυτό, αυτοί
α. ………………………… εδώ το μολύβι γράφει πολύ καλά.
β. ………………………… οι μαθήτριες έρχονται στο δικό μας σχολείο;
γ. ………………………… οι μαθητές είναι από τον Λίβανο.
δ. ………………………… τον καιρό είμαι πολύ καλά!
ε. Μου αρέσει πολύ ………………………… η κόκκινη τσάντα.

5. Допълнете с местоименията дадени в началото:

κάποια, κανένα, καμιά, κάποιο, κανένας
α. Υπάρχει …………………………………… φαρμακείο εδώ;
β. Θα έρθουμε …………………………………… μέρα στο σπίτι σου για καφέ.
γ. Δεν θα έρθει …………………………………… μαζί μου. Θα πάω μόνη μου.
δ. …………………………………… παιδί στην τάξη μου μιλάει γερμανικά.
ε. …………………………………… μέρα θα γίνω πλούσιος!

6. Допълнете с подходяща форма на прилагателното πολύς – πολλή – πολύ
или наречието πολύ.
1. Όταν το φαγητό μου αρέσει, το τρώω με πολ…… όρεξη.
2. Σήμερα, έτρεξα πολ….. γρήγορα, για να προλάβω.
3. Έχω δει το έργο αυτό στο σινεμά, πολ…..φορές.
4. Το ποδόσφαιρο παίζεται με πολ….. παιδιά.
5. Σήμερα, έκανε πολ….. ζέστη.
6. Ο καιρός σήμερα, ήταν πολ…… ζεστός
======================
1. Δεν έχω ---------------όρεξη για διάβασμα αυτή την εποχή, αλλά πρέπει να διαβάσω
 _________, αλλιώς θα τα πάω ___________ χάλια στο τεστ.
2. Ο δρόμος που μένω έχει _____________ φασαρία.
3. «Όπου ακούς _______________ κεράσια, κράτα και μικρό καλάθι.»
4. Το ______________ το “Κύριε ελέησον” το βαριέται κι ο παπάς.
5. «Η __________________ δουλειά τρώει τον αφέντη.»
6. Τα _____________ λόγια είναι φτώχεια.
7. «Τα λόγια των _____________ κάνουν τον άνθρωπο λωλό.»

7. http://dim-pa-athin.att.sch.gr/pollys.htm

8. www.lakoniki-fragi.gr/uploads/files/Γραμ_ … 942;%20Γ.doc

πολύς – πολλή – πολύ

Единствено число:

Им.падеж
М.р. ο πολύς,Ж.р. η πολλή,Ср.р. το πολύ
Винителен падеж
М.р. τον πολύ,Ж.р. την  πολλή,Ср.р. το πολύ
Родителен падеж
М.р. (του πολύ /πολλού),Ж.р. της πολλής,Ср.р. (του πολλού)

Множествено число:

Им.падеж
М.р. οι πολλοί,Ж.р.οι πολλές,Ср.р.τα πολλά
Винителен падеж
М.р. τους πολλούς,Ж.р.τις πολλές,Ср.р.τα πολλά
Родителен падеж:
М.р. των πολλών,Ж.р.των πολλών,Ср.р.των πολλών

                                                       Числително име


Числителното име в гръцкия език е част на речта, която изразява количество или поредност. Разделении са на две групи αριθμητικά ουσιαστικά и τα αριθμητικά επίθετα.
Αριθμητικά ουσιαστικά
е съществително име, което показва общ брой лица, животни, предмети.
Αριθμητικά ουσιαστικά завършва на –άδα и показва конкретно количество, част от целостта. Например: μία πεντάδα παιδιά, μια δεκάδα παιδιά,  μια εικοσάδα παιδιά, μια δεκάδα κάτοικοι.
Αριθμητικά επίθετα
е прилагателно име, показва количество и поредност и се съгласува със съществителното, което определя. Например:
1.ένας μαθητής, δύο/τρεις μαθητές – количество
2.πρώτος, τρίτος, δέκατος , εικοστός-поредност.
Αριθμητικά επίθετα показващи количество и абсолютни стойности са числителни бройни.
Ο μήνας έχει τέσσερις εβδομάδες. Месецът има четири седмици.
Числителните бройни 1,3, 4 се променят в зависимост от съществителното, а от 5 до 100 не се променят. От 200 нагоре имат само множествено число. Променят се по род и падеж, като приемат съответно рода и падежа на съществителните имена, към които се отнасят. Числата от 13 до 19 се пишат с една дума, а от 21 нагоре - с две думи, освен тези които са кратни на 10 (кратните на 10 се пишат с една дума).
Αριθμητικά επίθετα показващи поредност са числителни редни.
Ο Κώστας έφτασε πρώτος στο τέρμα. Костас пристигна първи на спирката.
Числителните редни от 13 и нагоре са пишат с две думи, освен кратните на 10 (които се пишат с една дума). Окончанията им са: -ος, -η, -ο. Скланят се като съответните съществителни за м.р. завършващи на –ος,ж.р.завършващи на –α,ср.род завършващи на -ο.
  
         Числително бройно + числително редно
1 ένας (м.р.), μία (ж.р.), ένα (ср.р.)– Πρώτος, -η, -ο.
2.δύο – Δεύτερος,-η, -ο.
3.τρεις(м.р.), τρεις(ж.р.) ,τρία (ср.р.) - Τρίτος-η, -ο.
4.τέσσερις(м.р.), τέσσερις(ж.р.) ,τέσσερα(ср.р.)- Τέταρτος,-η, -ο.
5.πέντε – Πέμπτος, -η, -ο.
6.έξι – Έκτος, -η, -ο.
7.εφτά (επτά)- Έβδομος, -η, -ο.
8.οχτώ (οκτώ)- Όγδοος, -η, -ο.
9.εννέα (εννιά)- Ένατος, -η, -ο.
10.δέκα- Δέκατος, -η, -ο.
11.έντεκα- Ενδέκατος, -η, -ο.
12.δώδεκα- Δωδέκατος, -η, -ο.
13.δεκατρία- Δέκατος τρίτος, -η, -ο.
14.δεκατέσσερα- Δέκατος τέταρτος, -η, -ο.
15.δεκαπέντε- Δέκατος πέμπτος, -η, -ο.
16.δεκαέξι (δεκάξι)- Δέκατος έκτος, -η, -ο.
„
„
20.είκοσι- Εικοστός, -η, -ο.
21.είκοσι ένας, είκοσι μία, είκοσι ένα- Εικοστός πρώτος, -η, -ο.
22.είκοσι δύο- Εικοστός δεύτερος, -η, -ο.
„
30.τριάντα- Τριακοστός, -η, -ο.
„
40.σαράντα- Τεσσαρακοστός, -η, -ο.
„
50.πενήντα- Πεντηκοστός, -η, -ο.
60.εξήντα- Εξηκοστός, -η, -ο.
70.εβδομήντα- Εβδομηκοστός, -η, -ο.
80.ογδόντα- Ογδοηκοστός, -η, -ο.
90.ενενήντα- Ενενηκοστός, -η, -ο.
100.εκατό- Εκατοστοσός, -η, -ο.
101.εκατόν ένας, εκατόν μία, εκατόν ένα- Εκατοστοσός πρώτος, -η, -ο.
102.εκατόν δύο- Εκατοστός δεύτερος, -η, -ο.
„
„

Πολλαπλασιαστικά αριθμητικά- умножителни числителни имена, използват се за определяне броя на частите на даден предмет, парче, порция.
Те са: απλός-ή-ό (единичен,-а,-о), διπλός-ή-ό (двоен,-а,-о), τριπλός-ή-ό (троен,-а,-о), τετραπλός-ή-ό (четворен,-а,-о) и т.н.
Τρώει διπλή μερίδα φαγητό. Яде двойна порция храна.
Образуват се с наставките:- πλός – за м. род, - πλή – за ж. род, - πλό – за ср. род

διπλός, διπλή, διπλό
τριπλός,τριπλή, τριπλό
τετραπλός,τετραπλή,τετραπλό

Αναλογικά αριθμητικά – аналогични числителни, показват колко пъти една сума е по-голяма от друга. Те са: διπλάσιος-α-ο, τριπλάσιος-α-ο, τετραπλάσιος-α-ο и т.н.
Κερδίζει τα διπλάσια χρήματα τώρα. Сега печели двойно повече пари.
Образуват се с наставките:- πλάσιος – за м. род, - πλάσια – за ж. род, - πλάσιο – за ср. род

διπλάσιος,διπλάσια,διπλάσιο
τριπλάσιος,τριπλάσια,τριπλάσιο
τετραπλάσιος,τετραπλάσια,τετραπλάσιο

Упражнения с числителни (Αριθμητικά ) – първо ниво:

1.Напишете с думи числата съгласно примера:
12-δώδεκα
5 ...........94 .........
18......... 83 ........
26......... 68.........

2.Попълнете празните места съгласно примера:

Ο Κώστας μένει στην Ελλάδα (7) χρόνια.
Ο Κώστας μένει στην Ελλάδα εφτά χρόνια.
1. Ο Δημήτρης είναι ....χρονών. (5)
2. Ο θείος μου έχει .....(3) γιους και ..... (1) κόρη.
3. Στο σπίτι μένουν ....(4) άντρες και ....(4) γυναίκες.
4 .....(7) και..... (1) κάνουν....
5. Διάβαζε, γιατί θα πάρεις ......(0).

3.Попълнете празните места с числително редно съгласно примера:

Ο Νίκος είναι .....μαθητής. (1) ---Ο Νίκος είναι πρώτος μαθητής.
1. Τον..... ..χρόνο η Μαρία άφησε το σχολείο. (2)
2. Η Καίτη κέρδισε το....... βραβείο στον διαγωνισμό. (1)
3. Μένω στον ......(3) όροφο, .....πόρτα αριστερά. (2)
4. Ο Αύγουστος είναι ο........ μήνας του χρόνου.
5. Διαβάστε καλά το ..........κεφάλαιο του βιβλίου. (13)

4.Попълнете текста с числителните в скобите:
Η παρέα των παιδιών της Ε' τάξης αποτελούνταν από __________(4) παιδιά. Τα σπίτια των______________(3) ήταν στην ίδια ίδια γειτονιά. Μόνο του _______(1) ήταν αρκετά μακριά. Ωστόσο, φρόντιζαν να συναντιούνται τουλάχιστον _________(3) φορές την εβδομάδα για να παίζουν τα αγαπημένα τους παιχνίδια και να συζητούν τα νέα τους. _______(1) φορά το μήνα οι γονείς τους του επέτρεπαν να πηγαίνουν στο Λούνα Παρκ. Εκεί διασκέδαζαν όλοι εκτός από ______(1) που φοβόταν και δεν ανέβαινε ούτε σε ________(1) παιχνίδι!

Числата над 200:
200 διακόσιοι, διακόσιες, διακόσια
300 τριακόσιοι, - ες, - α
400 τετρακόσιοι, - ες, -α
500 πεντακόσιοι, -ες, - α
600 εξακόσιοι, -ες, - α
700 εφτακόσιοι, - ες, - α
800 οκτακόσιοι, - ες, -α
900 εννιακόσιοι, - ες, - α
1000 χίλιοι, χίλιες, χίλια
2000 δύο χιλιάδες
10000 δέκαχιλάδες
100000 εκατό χιλιάδες
1000000 ένα εκατομμύριο

μισό κιλό –половин килограм. (Βάλε μου μισό κιλό φέτα. Сложи ми половин килограм сирене)
Ένα κιλό… 1 кг ,  Δύο, τρία... κιλά-....2 кг,3 кг
ένα τέταρτο (του κιλού) –четвърт килограм. (ενα τεταρτο πατατες-четвърт кг картофи)
250 γρ. = διακόσια πενήντα γραμμάρια -250 грама (Βάρος: 250γρ. Тегло-250 гр.)
500 γρ. = πεντακόσια γραμμάρια -500 грама
700 χλμ. = εφτακόσια χιλιόμετρα -700 километра
54 εκ. = πενήντα τέσσερα εκατοστά -54 см
358 μ. = τριακόσια πενήντα οκτώ μέτρα -358 метра
6.000 ε. = έξι χιλιάδες ευρώ- 6000 евро
653 χλμ.= εξακόσια πενήντα τρία χιλιόμετρα -653 км

Учебни материали:
http://www.armoniaeditions.gr/menu/numbers.pdf
http://eduoff-melbourne.world.sch.gr/files/grammar/126-127a.pdf
http://eduoff-melbourne.world.sch.gr/files/grammar/129b.pdf

                    Предлози

Предлозите са неизменяеми части на речта, чието място е пред имената (съществителни,прилагателни), местоимения и наречия и показват място, начин, време, причина.

Έρχομαι από το σπίτι. От къде?-за място
Είναι άρρωστος από χτες. От кога?-за време
Έκλαιγε από χαρά.Защо?-причина
Πηγαίνω στη δουλειά με τα πόδια.Как? – начин
Едносрични предлози са: με, σε, για, ως (έως), προς
Двусрични предлози са: αντί, από, κατά, μετά, παρά, χωρίς, δίχως
Трисричен предлог е ίσαμε

Предлогът από (от) означава дистанциране , отдалечаване, разделяне, изваждане, деление. Служи за посочване на произход, причина, начин, време, за сравнение.
Τον βλέπω από μακριά.-дистанциране
Σε ψάχνω από το πρωί.-време
Από τις πολλές δυσκολίες έγινε σκληρός.-причина

Предлогът για (за,на,по,през и др.) служи за посочване на причина,стойност,свойство (качество), продължителност и др.Преводът на български е в зависимост от контекста.
Το αγόρασα για πέντε ευρώ.- стойност
Τα είπα αυτά για πολλούς λόγους.-причина

Предлогът με (с/със) служи за посочване на придружител, средство, начин и др.
Η Όλγα έφυγε με τη μάνα.-придужител
Ο άλλος τον έπιασε με τα χέρια και τον τράβηξε.-средство

Предлогът προς (към) означава посока, приближаване, посочване на приблизително място и време.
Τα παιδιά πήγαιναν προς τη θάλασσα.-посока
Προς το βράδυ η παρέα γύρισε σπίτι.- приблизително време

Предлогът σε (към, в, за, на,по, след) означава посока,време,място,начин.Преводът на български е в зависимост от контекста.
Σε λίγες μέρες θα σε δω.-време (след нялколко дни)
Θα σε περιμένω στο σταθμό.-място (на спирката)
Bάλε με στην αγκαλιά σου.-място( в прегръдката си)

Предлогът ως (до) и μέχρι (до)означават крайна точка, граница за място и краен срок за време.
Τα όρια της Ελλάδας φτάνουν ως τη Θράκη.-граница за място (до Траки)
Θα είμαι εδώ ως τις εννιά η ώρα.- краен срок за време (до 9 часа)
Τα τραίνα θα φτάνουν μέχρι το Μοναστηράκι.

Предлогът αντί (вместо) означава замяна.
Του έδωσαν εκατό (100) ευρώ αντί ογδόντα (80).

Предлогът κατά (към, в /във, от, по, пред, сред, около, при) означава посока, приближаване, приблизително място, приблизително време,причина, съотношение/зависимост, разделяне.
Преводът на български е в зависимост от контекста.
Κατά την Τουρκοκρατία ο Ελληνισμός ήταν υπόδουλος. Време (при господството на Турция)
Θα συναντηθούμε κατά τις δέκα. приблизително време (около 10 ч.)
Μένω κατά τα Εξάρχεια. приблизително място (около „Екзархия”)

Предлогът μετά означава след.
Θα σε δω μετά το σχολείο.Ще те видя след училище.
Но може да се използва и като наречие (Θα τα πούμε μετά.).

Пαρά (в, при, до, въпреки, освен, само, отколкото) служи за отличаване , сравнение, противопоставяне.
Είναι καλύτερα εδώ παρά εκεί.-отколкото (сравнение)
Παρ’ όλα αυτά, ο υπουργός προχώρησε στις δηλώσεις του.-въпреки(противопоставяне).

Предлозите δίχως и χωρίς (без) служат за означаване на липса, лишаване.
Έχω μείνει δίχως λεφτά.

Роля на предлозите в състава на изречението, употреба на падежи

Обикновено след гореизброените предлози се използва Винителен падеж.
1.Предлогът εξαιτίας, както и предлозите από, αντί , μετά, προς и др. се употребяват както с Винителен, така и с Родителен падеж :
(εξαιτίας - поради,заради,по причина на, в следствие на, за сметка на )

Τον συμπαθώ από καρδιάς.

Οι δουλειές του πήγαν κατά διαβόλου.

από: απαρχής, απεναντίας, απευθείας, αφότου, αφ’ υψηλού, από γεννησιμιού του, από καρδιάς, από καταβολής κόσμου, αφενός, αφετέρου.

αντί: αντί της καθιερωμένης σύνταξης.

μετά: μετά βίας, μετά φόβου, μετά μουσικής, μετά φανών και λαμπάδων.

μέχρι: μέχρι τέλους, μέχρι θανάτου, μέχρι αναισθησίας, μέχρι αηδίας.

2. Предлозите αντί, από, για се свързват с употребата на Именителен падеж:
Ας ξεκινήσει η Μαρία αντί η Ελένη.
Από πλούσιος έγινε ζητιάνος.

Остарели предлози

Остарели предлози идващи от старогръцки ( с изключение на άχρι, ένεκα и др.) имат място и употреба в новогръцки език поради широкото всеобщо използване на популярни изрази. Предлозите άνευ , διά, εις ,εκ-εξ, εν, επί, προ, περί, υπέρ, υπό се използват в доста случаи, често пъти с Родителен падеж. Тези изрази са умишлено използвани в съвременния гръцки език чрез ежедневната реч, жаргона на социалния живот или научни изрази под формата на закостенели речеви клишета.

Примери:
Άνευ (без): υπουργός άνευ χαρτοφυλακίου.

Διά=για(за,на,по,през и др.): διά βίου, διαμέσου, διαμιάς, διά δέκα, διά ξηράς, διά θαλάσσης.

Εις=σε (към, в, за, на,по, след  и др.): εις πολλά έτη, εις βάρος μου, εις επήκοον, εις το διηνεκές, εις τον τύπον των ήλων.

εξ (εκ)- от,за, по, на и др: εξάλλου, εξαρχής, εξίσου, εξάπαντος, εξανάγκης, εκ του προχείρου, εκ του φυσικού, εκ Θεού, εξ αίματος, εξ ουρανού, εξ αδιαιρέτου, εκ περιτροπής, εκ περισσού, εκ των προτέρων, εκ των υστέρων, εκ πρώτης όψεως.

Εν (в,на, с, от): εν μέρει, εν όλω, εν σχέσει, εν γένει, ενόψει, εν συνεχεία, εν είδει, εν πάση περιπτώσει, εν αποστρατεία, εν στάσει, εν εναντία περιπτώσει, εν πρώτοις, εν αντιθέσει, ο εν λόγω.

επί (върху,на, по, при, към, за, от): επιτόπου, επιτέλους, επί μέρους, επί δημοκρατίας, επί Θεοτόκη, επί δύο, επί τάπητος, επί τη βάσει, επί τετρακόσια χρόνια.

προ (пред,преди): προπάντων, προπαντός, προ ολίγου, προ μηνός, προ εβδομάδος, προ έτους,-προ του κινδύνου, προ καιρού, προ του φαγητού.

Περί (около,към): περί τίνος πρόκειται, περί διαγραμμάτων, περί ανέμων και υδάτων, περί Ρητορικής, περί συλλογικής εργασίας, περί αρχής.

Υπό (от,под,при, пред): υπόψη, υπό τας διαταγάς.

υπέρ (за,над): υπέρ τρίτου, υπέρ πατρίδος, υπέρ ανεξαρτησίας, έχει πολλά υπέρ αυτού, υπέρ βωμών και εστιών.

πλην (минус, с изключение на, но ): δέκα πλην δέκα, πλην Λακεδαιμονίων.

συν (плюс, с, заедно с, между, по ): δέκα συν δέκα, συνδυό-συντρείς, αυτός έχει τα συν και τα πλην του, συν Αθηνά και χείρα κίνει.

1 октомври 2010 година – 50 години от създаването на Кипърската република




Кипър има щастието и нещастието да е разположен на кръстопът между три континента и за 6000 години да бъде обект на различни завоевания.
Османската империя продава Кипър на Великобритания през 1878 година.
През 1960 г. oстров Кипър става независим. От 1974 г.в резултат на  турската инвазия на северната част, островът е разделен. По-конкретно на 20.07.1974 г. в резултат на държавния преврат пет дни по-рано срещу президента на Кипър архиепископ Макариос, Турция нахлува в северната част на  Кипър. С втората атака на 14. 08.1974 г. , когато се провеждат мирни преговори в Женева, турците завладяват северната част на острова (36.4% от територията). Турската армия се спира пред една линия, която турската страна е предложила през 1964 г. за разделителната линия на острова. Така през 1974 г., т.нар. "линия на Атила " (днес „зелена линия”, която се охранява от миротворците на ООН) разделя острова на две части. От тогава до сега двете общностни групи живеят мирно заедно. Кипърски гърци, които притежават по-голямата част от острова и кипърските турци, живеещи в окупираната част на Кипър. Но белезите, оставени от инвaзията на турците са много. Уникални антични останки са били откраднати, а църкви са превърнати в джамии. Хиляди кипърци са станали бежанци в страната си, изгубили имуществото си, а хиляди са все още са в неизвестност до момента. През 2004 г. Кипър се присъедини към ЕС. Културата на Кипър е доминирана от много народи, но преобладава гръцкия елемент. Столицата на Кипър е Никозия, която е разделена от „зелената линия. Други важни градове на Кипър са Пафос в югозападната част, Лимасол на юг и на югоизток Ларнака, Кирения е в северната част, Амохостос (Фамагуста) на изток.
Население на Кипър: Кипърски гърци (80%), потомци на древните гърци, които са колонизирали острова от 15-ти до 12-ти век пр. н. е. Кипърските турци (18%) са потомци на турците, които завладяват острова през 1571 г. от н.е. Маронити с произход от Ливан и Сирия, които са избягали от арабите  в Кипър през 7 век  от н.е. Арменци, които живеят на острова от  5-ти век от н.е. Латиноамериканци, които са потомци на франките и венецианците, завоювали Кипър (1192 - 1571 г. от н.е.)
Език: Кипърските гърци са носителите на диалектичното разнобразие на гръцкия език, което се използва главно в устната реч и в някои други форми, които излизат извън рамката на официалния език – литература и поезия, театрални постановки. Кипърският диалект е повлиян от най-различни езици като романски, венециански, средновековен френски, каталонски, а също така и арабски, турски и напоследък от английски език - езиците, на които са контактували завоевателите на острова. Успоредно със своя диалект кипърците имат и вътрешни диалекти. Английският език е използван до неотдавна в законодателството на страната и продължава да се използва в частните висши училища и отчасти в държавното образование. От друга страна изучаването и разпространението на английски език се насърчава от туризма и финансовите услуги. Съществуват различни мнения по отношение на използването на английски език. Много хора изразяват мнение, че местният език е показател за бедност, а английският език отразява нова градска култура на по-младите поколения, особено някои професии (медии, свободни професии и др.). Други смятат, че използването на английски език създава нови изказни възможности. Климатът на несигурност по отношение наличието на английски език в определени обществени сфери, създава условия в средата на 80-те години да се предприемат инициативи за регулиране употребата на езика. Бяха приети закони според които употребата на гръцки език основно обхваща области, свързани с упражняването на властта и демократичните институции, а употребата на английски език използван в съдилищата се преустановява  през 1989 година. През 1989 г. преподаването на гръцки език във висшите училища става задължително. Превеждането на кипърските закони от английски на гръцки приключва през 1996 г. Въвежда се и задължително публикуване на официални съобщения, публикации и документи на държавните институции на гръцки език, като не се пренебрегва и публикуването им на английски. Образователната система в Кипър следва насоките на гръцката образователна система, а гръцкият език е средство и предмет на обучение.

Упражнения за предлози

1. Допълнете с подходящия предлог:

εναντίον, παρά, από, για, με
1. Πέρασα δίπλα ……………………… το γραφείο σου, αλλά δεν είχα καιρό να σε δω.
2. Ήρθε στην Αθήνα ……………………… τρεις μήνες.
3. Ο λαός πολέμησε σκληρά ……………………… των εχθρών.
4. Σύμφωνα ……………………… τις πληροφορίες που διαθέτουμε, η οικονομική
κατάσταση της εταιρείας του είναι χειρότερη.
5. ……………………… την υπόσχεσή της, τελικά δεν ήρθε ούτε μια φορά στο σπίτι
μας.

Отговори : από, για, εναντίον, με, παρά

2. Допълнете с подходящия предлог:
1. Πρέπει να πάτε ……………………… τα κει.
α) για β) από γ) προς
2. Θα συναντηθούμε ……………………… τις έξι.
α) σε β) κατά γ) με
3. Προτιμάει να φύγει ……………………… μείνει εδώ.
α) παρά β) αντί γ) παρά να
4. Τα ελληνικά σου είναι καλύτερα μέρα ……………………… τη μέρα.
α) με β) από γ) κατά
5. ……………………… τη βοήθειά σου δεν μπορώ να τα καταφέρω.
α) ίσαμε β) χωρίς γ) παρά

Отговори : προς, κατά, αντί, με, χωρίς

3. Допълнете със следните предлози: σε, από, με, για, κατά, εξαιτίας.

Καλωσορίσατε στο ξενοδοχείο Αφροδίτη!
Το ξενοδοχείο Αφροδίτη βρίσκεται ……………………… ένα μαγευτικό τοπίο δίπλα στη
φύση, 10 χλμ. ……………………… το κέντρο της πόλης. Προσφέρει διαμονή
……………………… ένα μοντέρνο και φιλικό περιβάλλον, ……………………… μια μοναδική
θέα στη θάλασσα. ……………………… της προνομιακής του θέσης, το ξενοδοχείο
Αφροδίτη προσελκύει πολλούς επισκέπτες ……………………… όλο τον κόσμο. Το
ξενοδοχείο λειτουργεί ……………………… τη διάρκεια όλου του χρόνου.
Ένας χώρος ……………………… ξεκούραση, χαλάρωση και διασκέδαση.
Σας περιμένουμε!

Отговори : σε, από, σε, με, εξαιτίας, από, κατά, για

4.Допълнете изреченията използвайки предлозите «από», «έως» και «στις - στη»:

1. Αύριο το απόγευμα έχω τρεις ώρες μάθημα: …………………… τις 10.00 ……………………
τη 13.00.
2. Απόψε …………………… δύο ακριβώς σε περιμένω σπίτι μου.
3. Αύριο το πρωί θα είμαι στη δουλειά …………………… τις 08.00 …………………… τις
12.00.
4. Την Τετάρτη …………………… μία το μεσημέρι θα πάμε για φαγητό;
5. Το τραμ θα περάσει από τη στάση …………………… 17.20.

Отговори: 1.από- έως,2. στις,3. από- έως, 4. στη, 5. στις

Когато  трябва да се посочи час се използва στις (Винителен падеж) след което се казва часа. Например: στις 22.00 (ώρα), στις 12.00 (το μεσημέρι/ μμ), στις 11.55 π.μ. ,
στις 08.00 (πριν το μεσημέρι /π.μ.),
μμ= μεσημέρι (следобяд), πμ= πριν το μεσημέρι (преди обяд)
Дати: Винителен падеж за деня, Родителен падеж за месеца.
στις 22 Φεβρουαρίου-на 22 февруари
Когато часът или датата са 1 , се използва στην .Пример: στην 1 ώρα, στην 1 Μαΐου

5.Допълнете с подходящия предлог - упражнение за употребата на остарелите (катаревусни) предлози.
δια, υπό, συν, εκτός, άνευ, εκ, χάριν
1. Δεν θέλω να κρίνω ……………………… των προτέρων.
2. Δύο ……………………… δύο ίσον τέσσερα.
3. Παραδείγματος ………………………, πώς λέμε στη γλώσσα σου ≪ξενοφοβία≫;
4. Το έργο πραγματοποιήθηκε ……………………… την αιγίδα του Υπουργείου
Πολιτισμού.
5. Τριάντα ……………………… τρία ίσον δέκα.
6. Παραδόθηκε ……………………… όρων.
7. Ευτυχώς, είναι ……………………… κινδύνου!

Отговори:
1.Εκ των προτέρων-преди всичко
2. συν-плюс, ίσον-равно
3.Παραδείγματος χάριν (π.χ.)- например,
пαραδείγμα - пример
χάριν (предлог) - за, заради
χάριν σου- заради теб
4. υπό (την αιγίδα) - под (егидата)
5. δια –раздлено, ίσον-равно
6. άνευ όρων- без условия, безусловно
7. εκτός (κινδύνου)-извън (опасност)

Предлози използвани в математиката: συν-плюс,πλην – минус, μείον-минус, δια –делено, επί – умножено, ίσον-равно.
Примери:
Δύο συν πέντε ίσον επτά. (2+5=7)
Πέντε πλην δύο ίσον τρία.(5-2=3)
Οκτώ μείον πέντε ίσον τρία.(8-5=3)
Χίλια επί δύο.(1000.2)
Εκατό διά τρία.(100:3)

Глаголните времена в новогръцки език са 8, въпреки че не всички глаголи притежват 8 времена:

1.Ενεστώτας - сегашно време
----------------------------------------
2.Παρατατικός – минало несвършено време (имперфект)
3.Παρακείμενος- минало неопределено време (перфект). В гръцките учебници παρακείμενος се отнася към сегашните времена (сегашно перфектно).
4.Αόριστος -минало свършено време
5.Υπερσυντέλικος-минало предварително време
-----------------------------------------
6.Μέλλοντας Διαρκείας – бъдеще многократно (бъдеще продължително)
7.Στιγμιαίος Μέλλοντας (Μέλλοντας απλός)  – бъдеще еднократно време
8.Συντελεσμένος Μέλλοντας – бъдеще предварително време


ΧΡΟΝΟΙ ΤΟΥ ΡΗΜΑΤΟΣ

                         Παρατατικός – минало несвършено време (имперфект)

Παρατατικός изразява продължително и многократно действие в миналото:
Πέρσι διάβαζα ελληνικά δύο ώρες κάθε μέρα. Миналата година четях на гръцки два часа всеки ден.
Έκλεινα τα παράθυρα πάντα, όταν έφευγα από το σπίτι μου. Затварях прозорците винаги, когато излизах от къщи.
Минало несвършено време за глаголите от първо спрежение се образува като към основата в сегашно време прибавим окончанията:
1л.ед.ч.- -α (άρχιζ-α, έγραφ-α)
2л.ед.ч.- –ες (άρχιζ-ες, έγραφ-ες)
3л.ед.ч.-  -ε (άρχιζ-ε, έγραφ-ε)
1л.мн.ч.- -αμε (αρχίζ-αμε, γράφ-αμε)
2л.мн.ч.- –ατε(αρχίζ-ατε, γράφ-ατε)
3л.мн.ч.- —αν(άρχιζ-αν, έγραφ-αν)
Минало несвършено време за глаголите от второ спрежение се образува като към основата в сегашно време прибавим окончанията:
1л.ед.ч.- -ούσα (χτυπούσα,ρωτούσα)
2л.ед.ч.- -ούσες (χτυπούσες ,ρωτούσες )
3л.ед.ч.- -ούσε (χτυπούσε ,ρωτούσε )
1л.мн.ч.- -ούσαμε (χτυπούσαμε,ρωτούσαμε)
2л.мн.ч.- -ούσατε (χτυπούσατε,ρωτούσατε)
3л.мн.ч—ούσαν (χτυπούσαν,ρωτούσαν )
Ударението в Παρατατικός се измества една сричка напред (наляво). Затова
там където е необходимо пред основата на двусричните глаголи се прибавя ε-
γράφ-ω => έγραφ-α, έγραφ-ες, έγραφ-ε,................
Когато глаголите са трисрични, не се добавя ε-.
Както в минало свършено (Αόριστος), така и в минало несвършено време (Παρατατικός)
се използват наречията χθες, προχθες, πέρσι и т.н, които показват че действието се е извършило в миналото. Кога се използва минало несвършено време (Παρατατικός)?
а) когато действията в миналото са многократни:
Παίζαμε κάθε πρωί και κάθε απόγευμα.
Έκλεινα τα παράθυρα πάντα, όταν έφευγα από το σπίτι μου.
б) когато действието се върши продължително и/или в развитие:
Πέρσι διάβαζα ελληνικά δύο ώρες κάθε μέρα.
Кога се използва минало свършено (Αόριστος)?
Когато действието в миналото е протекло в определен момент и е приключило:
Χθες το πρωί το έγραψα.

Упражнения за усвояване мин.несв.време на глагола

1.Напишете мин.несв.време на глаголите без да променяте лицето и числото:

1. διαβάζω
2. παίζω
3. περιμένω
4. θέλω
5. μαγειρεύω
6. ξέρω
------------------------
1. περιμένουν
2. δουλεύει
3. ξέρεις
4. θέλετε
5. πληρώνουμε

2.Допълнете изреченията с мин.несв.време на глаголите в скобите:

1. Ο Κώστας ………………………………… (ετοιμάζω) το νέο του βιογραφικό όλη μέρα.
2. Όταν ο πατέρας μου ………………………………… (πηγαίνω) στο χωριό του,
………………………………… (νιώθω) πολύ ήρεμος.
3. Είμαστε όλοι κουρασμένοι, γιατί χθες ………………………………… (ταξιδεύω) πολλές
ώρες.
4. Η Πόπη ………………………………… (δουλεύω) όλο το καλοκαίρι για να βγάλει τα
έξοδα των σπουδών της.
5. Στη Γ΄ Λυκείου ………………………………… (διαβάζω) πέντε ώρες την ημέρα, γιατί
ήθελα να περάσω στο Πανεπιστήμιο.

3.Изберете правилния глагол за да допълните текста:

Το διάστημα που................ 1 (δούλεψε, δουλεύει, δούλευε) στην προηγούμενη
επιχείρηση ..............2 (αντιμετωπίζει, αντιμετώπισε, αντιμετώπιζε) προβλήματα. Ο
διευθυντής του................ 3 (μιλούσε, μίλησε, μιλάει) αρκετές φορές προσβλητικά
και δεν του ......................4 (πληρώνει, πλήρωσε, πλήρωνε) ποτέ τις υπερωρίες.
Επίσης, οι παλαιότεροι εργαζόμενοι δεν του............ 5 (προσφέρουν, προσέφεραν,
προσφέρουνε) καμία βοήθεια.

4.Подчертайте наречията и определете времената на глаголите.

Τηλεφώνησα χτες στο δάσκαλο.
Μιλούσε πέρυσι μάζι μου στο τηλέφωνο.
Έγραψα πριν από σένα.
Φέτος διάβαζα τα μαθηματα μου.

5. Напишете мин.несв.време в същото лице, но в противоположното число:

έβαφε το σπίτι => έβαφαν το σπίτι
δουλεύατε πολύ=> δούλευες πολύ
1. σκούπιζες την αυλή
2. λέγαμε παραμύθια
3. ετοιμάζατε το φαγητό
4. έδινε λεφτά
5. έπλενα τα ρούχα

6.Преобразувайте в мин.несв.време, както е в примера:

Ο Γιάννης παίζει όλη τη μέρα. -->Ο Γιάννης έπαιζε όλη τη μέρα.
1. Το πρωί φεύγω από το σπίτι για τη δουλειά.
2. Είναι κουρασμένος και ίσως έχει πυρετό.
3. Οι μαθητές θέλουν να πηγαίνουν εκδρομή κάθε μέρα.
4. Οι γυναίκες στα χωριά κάνουν πολλές δουλειές.
Ζυμώνουν ψωμί, πλέκουν, πλένουν τα ρούχα και δουλεύουν στα χωράφια.

Отговори:
1. διάβαζα, έπαιζα, περίμενα, ήθελα, μαγείρευα, ήξερα//περίμεναν (περιμένανε), δούλευε,
ήξερες, θέλατε, πληρώναμε
 * θέλω, ξέρω – неправилни глаголи, приемат удължение ή-

2. ετοίμαζε, πήγαινε, ένιωθε, ταξιδεύαμε, δούλευε, διάβαζα

3. δούλευε, αντιμετώπιζε, μιλούσε, πλήρωνε, προσέφεραν

Глаголът προσφέρω приема вътрешно удължение -ε (εσωτερική αύξηση)
Προσ-ε- φέρ-α,
подобно на глаголите:
εκφράζω - εξ –έ- φραζα
εγκρίνω – εν- έ -κρινα
ενδιαφέρω - ενδι –έ- φερα
εμπνέω – εν- έ- πνεα
συμβαίνει – συν- έ- βαινε
επιτρέπω - επ -έ -τρεπα

4. Τηλεφώνησα χτες στο δάσκαλο.мин.свършено
Μιλούσε πέρυσι μάζι μου στο τηλέφωνο. мин.несвършено
Έγραψα πριν από σένα. мин.свършено
Φέτος διάβαζα τα μαθηματα μου.мин.несвършено

5. 1. σκούπιζες την αυλή –σκουπίζατε την αυλή
2. λέγαμε παραμύθια – έλεγα παραμύθια
3. ετοιμάζατε το φαγητό – ετοίμαζες το φαγητό
4. έδινε λεφτά – έδιναν (δίνανε) λεφτά
5. έπλενα τα ρούχα- πλέναμε τα ρούχα

6. Έφευγα, ήταν- είχε, ήθελαν (θέλανε), έκαναν (κάνανε)- ζύμωναν-έπλεκαν-έπλεναν-δούλευαν

Мамииии... нещо не мога да си го преведа - Σε σκεφτομαι συνεχεια κουκλα μου!!!
Помагайте!!!

Здравейте!
И аз се включвам тук но много много в началото. Регистрирах се в livemocha за аудио упражненията, но от всички други онлайн курсове, които намерих за гръцки език Лана26 златна си. Много хубаво си ги написала и разделила. Благодаря ти !   

Мисля за теб непрекъснато, куклата ми!