Как са кърмили нашите майки и баби?

Баща ми е кърмен до 1г и 7м. Само на кърма! Баба ми го е отбила с метода на четката за дрехи в пазвата. Разказвала ми е, че както си играе, отива ,взема си столчето и си е искал да суче. И двамата седнали на столчета, някаква такава поза са имали. После директно на храна за възрастни. Другата ми баба не съм я разпитвала подробно, но имам някакви бегли спомени за парче бисквита в тензух на два месеца.
Аз и сестра ми сме кърмени около 1г и 3-4 м. Отбити сме от раз, майка ми си е спирала кърмата с бинтове, ние сме плакали много, но тя стоически не ни е давала.
Дадохте ми идея да разпитам бабата на мъжа ми, тя е отгледала 4 дъщери. Иначе свекървата е кърмила мъжът ми 40 дни, брат му-20. Децата били много лакоми и по съвет на акушерката е нямало как да ги изхрани само с кърма и е давала кисело мляко. После кърмата й спряла. Защо ли?

Аз съм кърмена 4 месеца, сестра ми изобщо. Според майка ми нямала кърма.
Съветите за успешно кърмене и справяне с проблеми ги получих тук, за което съм изключително благодарна. Иначе най-вероятно щях да смесвам добавки в момента.

По спомени на моята баба, която скоро навърши 84 години, децата са били кърмени толкова време, колкото са искали. Докато не  започнели да проявяват интерес към храната на възрастните и не били "педагогически" захранени, както го наричаме сега, с всичко, което има на масата. Разбира се случвало се е и да няма кърма (както при раждането на майка ми, дали от стрес, дали поради други причини) и тогава са хранени с козе мляко.

През 70-те години, когато съм родена аз, не бих казала, че дългото кърмене е било "порицавано", по скоро причините да се кърми основно до 6 месец са рано захранените бебета. Все пак една млада неопитна майка слуша своя педиатър, а той казва - от 40 ден сокчета, от 4 месец препечено брашно и така в 6-я месец кърма няма.

Между другото и през 1996 година, когато раждах дъщеря си все още беше така. Но пък кърменето беше поощрявано, макар и като единствената възможна храна за бебето.

Ех, че хубава тема! Ескарина  

Първо на Ася - през 60-те години отпускът по майчинство е 3 месеца, май до началото на 70-те. През 1976-а вече 2 години платен, трета - неплатен отпуск със запазването на работното място и стаж. И имаше седмични ясли наистина - не е мит!

Сега за примерите от моето семейство в последните 50 години. Уви, role model-и освен вас, в тоя форум, нямам  

1967 г. 20-годишна, абсолютно необразована майка. Поема по инстинктивния път да дава гърда на детето всеки път, когато плаче. То е на около месец, когато започва да ака зелено и местната педиатърка (акушерка?!) отсича, че е прехранено, без каквото и да било предположение за другите възможни причини. Следва 48-часово ГЛАДУВАНЕ на детето - само чай, и то не на поискване, а по 3-часовата схема, и неистов рев. След тази тъй "компетентна" медицинска намеса, майката продължава да кърми частично, тъй като кърмата не е съвсем спряла. Дохранва с краве мляко от близки на село. Връща се на работа след 3-ия месец, както повелява строителството на социализма, детето се гледа от баба си. Скоро след това й се налага раздяла за цял уикенд (очевидно тогава е кърмила в най-добрия случай сутрин и вечер). След тази пауза получава друг компетентен съвет - вероятно от същото мед. лице - че кърмата й вече е "застояла" и трябва да спре кърменето.

1976 г. Това съм аз. Кърмена съм "героичните" за онова време 5 месеца, разбира се, никога изключително. Вода със захар от първия ден, сок на 40, пюрета от третия месец.

1981 г. Малко знам за този случай, но очевидно поради недобро сукане на детето и недостатъчно изпразване на гърдата - мастит и ОПЕРАЦИЯ преди края на първия месец. Край на кърменето.

1992 г. Много здраво, голямо (4+ кг) и ящно дете. Суче като трифазна помпа, само си спира нощното хранене (та не се налага да го насилват) и успява да докара лактация до шестия месец въпреки режима, ранното захранване и т.н.

2001 г. Същата майка от предишния пример, но този път с по-фино, флегматично и не толкова лакомо дете, изобщо не си задава въпроса защо втория път дохранва от 2-ри месец и скоро след това спира. "Нямах кърма" е лаконичният отговор.

Между другото прави ми впечатление, че най-възрастната от трите жени, въпреки капиталните си грешки, е с относително най-запазени майчински инстинкти. Другите две са с изцяло канализирано мислене тип "комсомолски секретар" въпреки образование и т.н.
Бабите ми, за съжаление, са починали доста преди да започна да се интересувам от майчинство, кърмене и подобни. Мисля си само за една - бабата на баща ми по бащина линия, много властна жена, отгледала е 7 (СЕДЕМ) сина малко преди и по време на Балканските и ПС война, едва ли с кисело мляко. Но кой знае...  

Друго - за кърменето на публични места и изобщо пред хора, дори от семейството - десетилетия наред се е смятало за едно от големите табута на сексуалността заедно с половия акт и раждането. И като тях, е било потънало в було от срам и невежество.

Интересна история има вашето семейство, Параход. Сигурно с бабите е било иначе, но няма как да ги питаш вече...
"Подой го, булка" за ревящото дете често се е чувало на село, знам аз. По-рано, въпреки и не масово, не е било неприлично да се кърми бебе, ако зареве от глад, да кажем. В това отношение не мисля, че българите (пък и европейците като цяло) са особени пуритани

Мани ти, Бу, да е така.
И до днес мога да ти посоча хора, които смятат, че кърменето трябва да протича в пълна изолация и тишина, далеч дори от членовете на семейството!

А за табу-статуса съдя също и по неохотата и свяна, с които съм се сблъскала, изкрънквайки тези данни.

Лятото изкарах една дълга "селска" ваканция с малкия на чист въздух и ми беше супер интересна темата за храненето и кърменето на бебетата едно време. Та разпитвах и много досаждах на бабите там, пък те си умираха от кеф да си припомнят младостта. Та едно време - говоря за първата половина на миналия век (една от бабите там беше на 99 години ) децата са се кармели когато и както дойде. Тоест - заплаче детето и хоп, дават гърдата. Самото дете е било винаги в торбата на гърба и навсякъде с майката: на нивата, в двора, на седянката... Все пак жените са си имали бая работа за вършене и са гледали да се справят с бебе и къщно-полева дейност едновременно и успешно. Вода никой не се сещал да дава на детето. Това продължавало докъм втората годинка на детето. Захранването, ако може така да се нарече най-често ставало с варена тиква, че децата най-лесно я поемали. И после - директно с каквото има на общата трапеза. Не са се занимавали да готвят специални неща за децата, но те пък са били и вече доста големички. Та това ми разказаха жените от селото, където бяхме. То е в Хасковска област. За някой друг регион на страната може други традиции да има, незнам. Аз това научих от възрастните жени там.
За по-късно време Аз съм родена 1967 г. Във Велико Търново. Една година съм била единствено и само на кърма! Захранена съм чак на една годинка. Това са препоръчали тогава лекарите на майка ми, това е направила тя. При това говорим не за София, където уж лекарите са били най-начетените и информирани за онуй време. Говоря за Търново. Между другото това са препоръчвали масово на родилките в онези години. Разбира се, не всички са го спазвали. Моят мъж например, който е роден в София е бил кърмен само 3 месеца, защото свекито - сама го казва и то с гордост, я мързяло и изобщо не й се занимавало с подобни "глупости". Това са нейни думи и тя често обича да ги повтаря, тупайки се в гърдите каква е майка героиня.   Имало е естествено и жени, които по различни причини не са могли да кърмят. Масово обаче жените са кърмили и никой не ги е спирал. Да не говорим и за големите отпуски по майчинство, които са се давали тогава. Майка ми например, е изкарала близо 3 години у дома, за да ме гледа. Говоря за 1967 г., тоест лошото татово време.

Попитах бабата на мъжа ми колко е кърмила децатат си. Била е на 16, поцелувала се с един левент от армията и хайде оженили ги, че да не прегрешат (през 40-те години става това). По-голямото дете - свекърва ми, е кърмена няколко дни, бабата казва, че не е знаела какво да прави, била е на 17. Подкрепа никаква от никъде и още рано-рано е започнала да я храни с краве мляко, прясно при това.

Втората дъщеря, лелята на мъжа ми е кърмена повече от година, не помни колко точно. Но там е било интересна история. Бабата е забременяла с второ, не съвсем желано в бедните години, дори е била "виновна" за това. Когато пък се оказало момиче, мъжът й не отишъл да я прибере от болницата. Така се прибрала сама в къщи и никой не й обръщал внимание (живели са с родители и други женени братя на мъжа). Тя кърмила детето в стаята и сама се грижела за всичко. На около 6 месеца извадила детето на слънце и домашните за пръв път му обърнали внимание и забелязали колко е красиво. Тази красота ги накарала да го обикнат. Аз бях малко шокирана от тази история, но тя твърди, че било често явление. Всъщност бях чувала и за други подобни, но никога не е било за член от семейството. Та така къде по принуда от обстоятелствата, къде по осъзнаване и инстинкт е кърмила по-дълго втората си дъщеря.

За моята рода съм писала вече в друга тема, затова няма да занимавам аудиторията отново

Аз съм  абсолютен прецедент в моето семейство с такова дълго кърмене...

1954 - свекърва ми почти не е кърмена, може би около месец - бабата на мъжа ми я е оставяла във вързопче на нивата, докато са работели и в тензухче са й слагали хляб или нещо друго за хранене и са я оставяли така 

1957 - ражда се майка ми - баба ми неопитна 19-годишна, започва да кърми, но й казали, че кърменето предпазва от забременяване  и майка ми е отбита на 3 месеца, защото баба забременяла с вуйчо...

януари 1977 - мъжът ми - свекърва ми го кърмила безпроблемно до 8 месеца, но им се приходило на море, оставили го за 10 дни при майка й, като се върнали тя още си имала кърма, но бабата на мъжа ми не дала, щото щял да урочасва 

1980 г. - аз - мама студентка, ходела на изпити, кърмила ме 3 месеца и нещо и тогава заради някакъв тежък изпит "от стрес" спряла кърмата... Сега като ме гледаше с Калина как действам, сама откриваше грешките, които е правела - нямало е нито информация, нито кой да ги посъветва...

1986 - сестра ми - много лениво бебе, не искаше да засуче - много ясно помня как мама цедеше в една червена купичка мляко, страшно интересно ми беше. Мисля, че изкара така около месец...

2-3 приятелки родиха преди мен, но никоя не кърми повече от 2-3 месеца. Някак подсъзнателно мислех, че по толкова се кърми, нямала съм други примери...

Но тогава се запознах лично с Бу и представите ми се преобърнаха   

Четейки темата се замислих, че не съм разпитвала за кърменето бабите ми 
От леля ми съм чувала, че баща ми е бил кърмен 3 години /най-малкото дете в семейството и Синът!/
Аз и съпругът ми сме кърмени по 20 дни и съответно преминали на кис.мляко.
Голямата ми дъщеря - с изцеждане и на смесено хранене до 5 месеца.
Малката - вече 3 годишно кърмаче ....
какво ли не прави правилната информация! 

Аз съм разказвала и друг път, ама темата си ми е все така любима, така че пак ще досаждам
Баба ми по майчина линия - родена е 1901г, почина на 90г и много неща ми е разказвала, докато още беше с акъла си. Родила е 8 деца, всичките са раждани в болница! (това го разбрах наскоро, покрай една тема тук питах баща ми), от тях са оцелели 5. Очевидно са кърмени всичките - баща ми е последното й дете, роден е когато е била на 42г и е кърмен 3,6г - при толкова възрастна майка, отбележете Отбила го е от срам накрая, била го завела на село да си види роднините (иначе семейството ми живее на пъпа на София от началото на миналия век - голямата гордост на баща ми ) и й се смеели, че още го кърми.
Най-голямото й дете - леля ми (18 години по-голяма от баща ми) - е родила и двете си деца вкъщи, но не е кърмила нито едно от двете. Баща ми е бил голям вече и помни доста, като казва, че са й казвали, че нейната кърма била `отровна` за децата й, които страшно пищяли, а от гърдите й хвърчало мляко като чешма (от което веднага става ясно откъде е бил проблема...).
Другата ми баба родила майка ми през 1950г, майка ми не е искала да засуче и я дали за един ден на опитна кърмачка от селото, която я научила. Впоследствие баба ми я кърмила 4 месеца - казва, че по нова година нещо гърмели навън, тя се стреснала, направила мастит, абцес, оперирали я и била дотам с кърменето. Второто й дете, родено 6г по-късно, е кърмено 6 месеца - сторило й се, че нещо не му стига, предложила му 1-2 пъти шише и той категорично отказал повече да суче... Сестрата на баба ми обаче е кърмила изключително по една година, че и отгоре - кой да се занимавал да им готви, да сучели там, докато могат да ядат вече човешка храна. А другата й сестра има дъщеря, която като студентка след раждането на детето си година и нещо се издържала само от продажба на кърма в банката - не си представям по колко литра е цедяла...
Аз съм родена 1975г и майка ми не ме е кърмила почти никак - в родилното са ме носели на 4 часа, вкъщи ме е хранела на 3ч с 9ч нощна пауза през нощта! (майка ми е медицинска сестра!). На пробното кърмене след излизането от болницата съм изсукала само 10 мл - интересно защо ли! - и дотам е било. Дали ми хумана вечерта и не съм се събудила цели 12ч... майка ми се уплашила, че съм умряла А всъщност съм се била нахранила за първи път през живота ми
С брат ми е кърмила 20 дена, докато баба ми била вкъщи да й помага - в момента, в който баба ми си тръгнала, кърмата й спряла и това е (интересното е, че казва, че изобщо не е имала напрежение в гърдите повече и хич не се е и опитала да сложи бебето на гърда - нали знаете, че веднъж спряла кърма не теква пак ).
Свекърва ми обаче е кърмила и двете си деца по 1г  (родени са 63 и 69г) - накрая им цедяла и давала в чашка, да не сучат директно. Трудно си е спирала кърмата, с бинтове и т.н. Когато се роди Камен, нищо не ми е казвала за тези неща (тогава и не бяхме в най-прекрасни отношения, та не съм я разпитвала) - разбрах повече чак след като отдавна вече успешно кърмех Ева. Казвала ми е, че с месеци е била с разранени зърна, но търпяла. Хранила си е децата когато ревнат - кой ще ги чака да реват, защото не е дошло време за хранене. И макар че са й казвали да дава сокчета и т.н. на консултацията, тя не го е правила и започвала да им дава кашички доста по-късно, към 4-5 месец някъде.

Hedra, много интересна история!!!

Аз знам само с майка ми и зълва й как стоят нещата. Майка ми по чудо е успяла да ме кърми 9 месеца. Казма по чудо, защото са започнали със сокчета още през втория месец, а на 6 м. съм ядяла кремвирш  (да не споменавам от тази "схема" какви проблеми са ми докарали и колко десителетия после се борих с тях! но ги преборих  ). А ме е кърмила 9 месеца понеже имам по-малък породен брат - 13,5 м разлика! Казали и да ме отбива, че иначе застрашава нероденото бебе. Брат ми обаче е с вродено стестнение на черния дроб (открито 20 г. по-късно) и не е можел да се справи с кърмата, на втория месец започнали с киселото мляко. Никога в живота си той не пожела да пие прясно мляко под каквато и да е форма, освен в палачинки 
При зълвата нещата още по-зле изглеждат - вяко бебе е кърмено по месец и нещо - нямала кърма, казва (тя е медицинска сестра).
Действията се разиграват края на 70-те и началота на 80-те.

Хедра, възрастта на майката и кърменето имат ли връзка помежду си? Това ме учудва!
А историята е много интересна, наистина!

И двете със сестра ми сме кърмени около година. Нямам добра представя как сме захранвани - сега, когато ме интересува, мама не е между живите. Родена съм 1976 г., живеехме на село, където баща ми беше първо кмет, после учител. Върнал се в училище, за да могат да ни гледат на смени със сестра ми (майка ми също беше учителка). В семейството ми нямаше и помен от патриархални отношения. Според баща ми има работа, която можеш да свършиш, и работа, която не можеш...Постарах се и в моето семейство да е така
Родителите ми са ни родили възрастни за онова време, затова братовчедките ми са доста по-големи от нас. Леля ми е раждала в края на 50-те, кърмила е и двете си деца "до края", както казва. Поинтересувах се какво означава това - оказа се, че е докато проходят, защото ако ги отбие преди това, може да забави физическото им развитие. Така е решила самата тя. И очевидно идеята за ходещо кърмаче й е била чужда Така едната ми братовчедка, понеже е бързата, е кърмена само осем месеца и половина. Другата - цяла година и четири месеца.
Свекърва ми не е кърмила почти - според нея децата не искали да сучат. Нейната майка, баба Яна, е кърмила нея по-малко, но сестра й е била поне на две години, когато е посрещала майка си от работа, за да цокне...
Зълва ми кърми до годинка някъде, когато Марти се отби сам. Роди във Франция. Казва, че там е научила за късното захранване, беше го приложила и така ми спести доста евентуални сблъсъци със свекървата, когато две години по-късно захраних Румен.

Аз доста съм си мислела за времената, когато жените са разнасяли бебетата си на нивата и като заревяли са давали да сучат. Как ли са се оправяли без педиатри които да ги слагат на диета за щяло и нещяло, дали са готвели отделно за кърмачките (без краве мляко, без яйца, без риба, лук, чесън и др.)? Дали толкова модерната напоследък АБКМ не ги е мъчила и тях, и бебетата са били целите в обриви и са акали слуз и кръв? И дали са се главоболяли месеци наред кога и как да въведат глутена?  Как са били тоооолкова неинформирани и са си кърмели децата до година, две, три....? Баба ми много се учудваше на глупостите които ми говореше педито. Много и беше странно как няма да ям толкова много храни и ще имам кърма. За 5 месеца вече 3 пъти бях на диета защото когато каквото да му станеше на бебето все кърмата ми беше виновна. За коликите, за инфекцията.... аз и кърмата бяхме виновни. И айде на диета. Затова съм се чудила как преди век не е имало педиатри и АБКМ и децата са оцелявали. И са били кърмени колкото и както желаят....