Публикувана: 14 март 2009, 19:03 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2009, 17:53 ч.

вашите деца изпадат ли в "истерии" когато не е на тяхното

8 817
104
1

1
2
3
4
...
7
Всички

14 март 2009, 19:03 ч.

Мнения: 446

По принцип е добричка и весела,не и се караме или да я шамарим,но ако нещо не стане на нейната започва да се тръшка и реве и накрая толкова се прехласва че въобще не чува какво и се говори.Това особено често става като сме навън.Последният път бяхме в кауфланд количката беше пълна и тя реши че иска да влезе при самите продукти вътре в количката.Започна се такова тръшкане,орева целия магазин,предложих шоколадово яйце да я взема ,но нищо не помогна .Вашите деца тръшкат ли се така и как се справяте,особено на обществени места. Sad

# 1 14 март 2009, 19:13 ч.

София
Мнения: 12 554

Не. Случвало се е да се разреве за нещо, но в никакъв случай да истерясва. А и когато го направи е достатъчно баща му просто да повиши тон и плачът престава моментално.

# 2 14 март 2009, 19:48 ч.

Мнения: 8 999

Точно между 2 и 3 г. е този ужасен период на тръшкането. Честно казано, понякога така ми е прекипявало, че съм се фръцвала насред пътя и съм ги оставяла да реват на улицата. Изключително бързо се опомняха и ме настигаха меки като памук.

# 3 14 март 2009, 19:55 ч.

Мнения: 299

И с двамата ми сина се е случвало , малкия дори още от време на време го прави , но все по-рядко. Май е "нормално" на 2-3 г. тези изпълнения. Говоря , обяснявам но няма резултат.

# 4 14 март 2009, 19:56 ч.

Мнения: 3 804

При мен средната беше така- и всеки път с различен номер-но както и по горе са казали с времето минава.Аз се правях като сеправих,че не забелязвам и така след малко тя самата спираше.

# 5 14 март 2009, 19:59 ч.

Мнения: 417

И на мен ми се е случвало към 2г. и нещо , оставях го да се тръшка 2-3 пъти без да обръщам внимание като премине кризата и се успокои му обяснявах че като прави така не ми харесва и след време разбра ,че не минават тези номера и престана.
Виждала съм майки на улицата които прескачат тръшкащото дете, даже в кално време и продължават по пътя си(разбира се на безопасно място) и детето като види че майка му спокойно си заминава и не му обръща внимание я догонва и се успокоява веднага. Това е правилно според мен. Непременно след това трябва да се поговори с детето спокойно за да разбере,че така не трябва да прави и че не се постигат нещата с такова държание.
От доста време нямаме такива кризи и това не ни се е случвало ,защото разбира кото му говоря много по добре и се разбираме чудесно.

# 6 14 март 2009, 21:02 ч.

София
Мнения: 62 595

# 7 14 март 2009, 21:10 ч.

Мнения: 418

Цитат на: Andariel в сб, 14 мар 2009, 21:02

Моите не са се тръшкали, но сърце няма да ми даде да оставя тръшкащото си дете и да го подмина. По-скоро ще го хвана и ще го изнеса от магазина, но няма да го изоставям. И изобщо не мога да разбера каква е тази мода напоследък да се игноринат децата, когато плачат, тръшкат се или изобщо правят неща, които не се харесват на възрастните. На вас харесва ли ви да ви игнорират?
[/quote
Точно защото не са се тръшкали децата ти не знаеш за какво става въпрос!На мен никак не ми е приятно да не му обръщам внимание на детето като се тръшка,но то въобще не чува нищо какво му се казва като изпадне в това състояние.И слава богу все по-рядко е вече това.

# 8 14 март 2009, 21:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Хващаш го и го гушкаш и така си излизате от въпросното място.
Не приемам за аргумент това, че не зная какво е.

# 9 14 март 2009, 21:16 ч.

Мнения: 994

Големите не си спомням да са имали някакви такива изпълнения (по-вероятно е вече да съм забравила, все пак отдавна бяха на по 2), но малкият от както стана на 2 много се тръшка. Чак в истерия не е изпадал, но примерно скача с два крака, крещи или пък ляга на земята и рита. Слава Богу не го е правил досега навън. Вярвам че ще го израсте. Реагирам обикновено с отвличане на вниманието - често успявам, но ако е много уморен, не става. Чакам да порасне още малко и мисля че ще му мине. Ако ми се случи навън ще постъпя като Andariel - гушвам и изнасям.

# 10 14 март 2009, 21:19 ч.

Мнения: 3 804

Цитат на: Andariel в сб, 14 мар 2009, 21:13

Хващаш го и го гушкаш и така си излизате от въпросното място.
Не приемам за аргумент това, че не зная какво е.

А ти деца имаш ли newsm78

Защото ако имаш сигурно знаеш че децата не се вадят под индиго-всяко дете си е различно,и за да се стигне до игнориране значи,че майката е опитала всички възможни методи Peace

# 11 14 март 2009, 21:29 ч.

София
Мнения: 62 595

Деца имам. Зная, че всяко дете е различно. Но и игнорирането не е начин за справяне със ситуацията.
Зная, че когато човек бива игнориран, а той и без това е разстроен от нещо става още по-разстроен, започва да се чувства още по-зле и не може да сдържа емоциите си. Не сте ли виждали какво става с възрастни хора, когато някой ги игнорира? Направо могат да подивеят или да изпаднат в ярост.

# 12 14 март 2009, 21:43 ч.

Мнения: 3 804

Добре- ето ти следната ситуация/една от многото/ на центъра на Варна сме в разгара на туристи4еският сезон-детенцето иска бонбони-купих и ,но тя нещо се ядоса-захвърли ги на земята ,хвърли се и тя и запо4на да рита и крещи-събрахме цяла група от разли4ни националности-опитах се да я взема-тя се върти и не дава и продължава да крещи,до момента в който тръгнах и я оставих-е постоя и порева още малко и стана и тръгна след мен-мирна ,тиха и кротка

# 13 14 март 2009, 21:47 ч.

Мнения: 2 197

Да.
И оправянето е по два основни начина: или я оставям на мястото, където е решила да истерясва или я вдигам и я изнасям. Това зависи от ситуацията: примерно ако на 20 метра от вкъщи реши да се тръшне на земята и да се разреве, че не иска да се прибира аз я оставям и си отключвам вратата. Точно след 20 секунди и тя е вътре. Ако в магазин се тръшне и започне да пищи , че иска нещо - вдигам я, изнасям я и и обяснявам, че ако до 5 секунди не престане не само, че ще бъде оставена на място, но и ще остане гладна (при нея храната е от първостепенно и постоянно значение, добре, че не и личи пу-пу)

# 14 14 март 2009, 21:59 ч.

Мнения: 1 541

Цитат на: Andariel в сб, 14 мар 2009, 21:02

В такава ситуация не съм в състояние да го гушна - рита, опъва се и не мога да го удържа - пробвала съм и в къщи на спокойствие - т.нар. силна прегръдка, и на вън... - не става.
Варианта с обяснението - всички знаем, че нищо не чуват, така че и това отпада за по-късно.
Ако сме навън и някой доброжелател се опита да ми направи услуга и да го заговори и успокои, настава 3 световна.
Ако го подмина и оставя - престава и идва при мен сам и вече можем да говорим спокойно. Peace

Напоследък драстично намаляха случаите на тръшкане - само когато е изморен, гладен и т.н.

# 15 14 март 2009, 22:01 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: Andariel в сб, 14 мар 2009, 21:29

Не си много на прав път Peace

# 16 14 март 2009, 22:30 ч.

Мнения: 1 121

Andariel, моят син е 94 см и 14 килца, с две думи едричък. Когато се тръшне, ако понеча да го вдигна започва да се извива на дъга и едновременно с това да рита и като направи така просто не ми стигат силите да го вдигна. Затова го игнорирам и като се поуспокои го гушкам и хващам за ръка. В момента на тръшкането нищо освен игнора не помага ooooh!

но това няма как да го разбереш, ако твоите деца не са изпадали в такова състояние. И аз си мислех, че с много гушкане и любов се оправят тия ситуации, даже си мислех, че тръшкането е в резултат от липса на достатъчно внимание от страна на родителите, но откакто синът ми навърши 13 месеца и започна да се тръшка, разбрах колко много греша.

# 17 14 март 2009, 23:20 ч.

Мнения: 446

да и аз съм пробвала да я гушкам но тя в повечето такива случаи не дава,а започва да се гъни навсякъде.И аз също не мога да я удържа.Май и аз ще пробвам да игнорирвам да видя как ще подейства. Rolling Eyes

# 18 14 март 2009, 23:28 ч.

Мнения: 2 090

Напоследък не се е случвало чак да изпада в истерия,случва се да се заинати,но по-бързо и лесно му минава.Кошмарът беше на около 2 годинки,няколко месеца направо се бях видяла в чудо Tired

.Слава Богу че не го държа дълго Whistling

# 19 14 март 2009, 23:36 ч.

Мнения: 417

Цитат на: Andariel в сб, 14 мар 2009, 21:02

Andariel Явно не правиш разлика между тръшкане и плач. Много добре е ако твоите деца не са се тръшкали никога.

Прочетете книжките на Фридрих Дотсън-едната се казваше "Изкуството да бъдеш родител",другата забравих,но май могат да се намерят заедно.Та той пише,че това тръшкане е характерно за възрастта около 2 години и го нарича "бебешки пубертет". Автора препоръчва именно да оставяме децата да изразят емоциите си, било то гняв или радост.Свързан е с по-големи промени в развитието на детето,самоосъзнаването му като личност,вписването му в света,който то вече осъзнава.Как да се преодолее този период?По няколко начина,трябва да се сменят ,като престанат да действат:
1)Като се тръшне детето,клякаш до него и започваш да му задаваш въпроси-"Ти си ядосан,нали?Много си ядосан за еди какво си...Разбирам те,и аз бих се ядосала..."Показваш му че го разбираш,но няма да се оставиш да те манипулира.Детето всъщност е много объркано и не знае какво точно иска,затова се нуждае най-вече от разбиране.Този метод помага ,изпробвала съм го лично,особено ако става на улицата.
2)Ако сте в къщи-тръшвате се и вие на пода до него и "плачете".(според мен не при всички това помага)Макар да стискат очи,децата слушат какво става около тях и дали ще им мине номера.Плачът на мама ги стряска и те се опитват да я утешат-те започват да питат мама защо плаче.нататък е лесно-обяснявате,че не можете да му позволите еди-какво си,защото ще се нарани и затова ви е мъчно.
3)Оставяте го да си поплаче,ако дотук няма успех-децата имат много енергия за изразходване и това е един от начините.
Но ако считате,че нещо е опасно за детенцето,в никакъв случай не отстъпвайте-то пробва границите ви на търпимост и ако успее да ви надвие няколко пъти,ще се тръшка винаги и за всичко.Като види границата ви на поносимост,то ще се съобразява с нея и пристъпите му ще спират много бързо.

Успех и по-малко тръшкащи!

# 20 15 март 2009, 03:21 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 929

Аз също не съм привърженик на зарязване на детето. Убедена съм, че действа, защото страхът, че го изостават надделява. Това, което съм правила, е да стоя близо до него, и да го изчакам да свърши. Признавам, че когато е на публично място, се чувстваш доста неудобно от погледите на останалите - малко са хората, които биха издържали това. Имах един единствен случай и това, което направих, е да го взема в ръце, притиснат към хълбока ми, с гръб към мен, ритащ и мятащ ръце - не беше никак лесно. Заведох го на усамотено място и там се наплака на спокойствие.

Между впрочем ние възрастните също правим подобни тръшкания. Е, не лягаме н земята, ама може да тряскаме врати, да чупим чинии и да фучим - изпускаме пара и после обикновено ни олеква. Същото е и с децата. Като си излеят насъбраното и се успокояват.

# 21 15 март 2009, 03:27 ч.

Мнения: 46 515

Ооо, че то от тази възраст друго не си спомням Mr. Green

От 1.5 до 3 г. беше редовен номер. Нищо не помагаше, освен игнориране. Говорене, успокояване, залисване - всичко това утежняваше и засилваше истерията.

От 3 до към 4 г. постепенно се разредиха и съвсем изчезнаха.

# 22 15 март 2009, 08:06 ч.

Мнения: 9 814

Не, не изпада в истерии често, но понякога се случва.
Имах два метода за действие във времето между 1,5 г. и 2,5 г.- или отклоняване на вниманието или игнориране.
След това, започнах да говоря, както се изразява майка ми "на съзнание". В повечето случаи разбира, че не може вечно да е нейното.
Не може в по-късна възраст да го игнорираш или баламосваш с глупости, за да си отвлече вниманието.

# 23 15 март 2009, 08:21 ч.

Мнения: 999

Малката още от сега се тръшка, а при каката е по сложно. По принцип никога не се е тръшкала, но от както ходи на градина /там има едно детенце което го прави и тя попива/като не и изнася нещо, започва да пищи със всички сили. Направо не знам какво да правя толкова. Наказвала съм я, шляпвала съм я, и с добро съм пробвала но нищо. Дано го израсте по скоро.
Аз малко се отнесох, но по принцип като се тръшка малката ако сме в къщи я оставям да се тръшка, ако сме на вън я гушкам защото все още мога, но когато започне да натежава ще я оставям да си се натръшка.
Ти постъпвай както го чувстваш за правилно. Ако мислиш че не трябва да оставяш детето да се тръшка ,не го прави Simple Smile

# 24 15 март 2009, 09:46 ч.

Мнения: 299

Всеки път различно се справям с истерииките . Вчера влезе в такава фаза - дереше се аз му говорих , но нищо. Тогава ми хрумна да го накарам да вика по-силно - извика , но му казах " О това не беше силно , можеш ли по-силно " той се постъписа и се опита пак . После го накарах да направи нещо друго. Така неусетно превърнах истерииката в игра. Естествено не винаги успявам да отвлека вниманието и аз понякога използвам игнора , но тогава става по-зле поне при нас.

# 25 15 март 2009, 09:59 ч.

София
Мнения: 62 595

сори, няма да ви хареса, но на мен вече този бебешки пубертет ми изглежда като родителско оправдание за всичко. Да, правя разлика между плач и истерия. Но не съм сигурна дали всички родители правят тази разлика. Родителят също много се изнервя от детския плач или се обърква и не знае как да постъпи. Човешко е. Има едно нещо, което не мога да разбера - как напоследък се оказа, че много деца изпадат в истерия или се тръшкат. Има някаква причина, което не може да е само в бебешкия пубертет. Мисля, че от една критична точка нататък се преувеличава.

# 26 15 март 2009, 10:11 ч.

Мнения: 3 425

Познато....период е....аз действах с непокизъм...гледах да не се удари лошо....не ме интересуват хората наоколо....предлагах вода и го изчаквах да мине....след това при удобен случай се връщах да обясня защо е 'Не' и не е станало,както той иска Peace

С отвличане на вниманието не ставаше,но като започне много да се тръшкоти и хайде вкъщи Crazy

Андариел, обади се на майка ми Joy

аз съм била по тръшкането Joy

добре, че детето ми не прилича на мен Mr. Green

# 27 15 март 2009, 10:22 ч.

София
Мнения: 62 595

Вече започвам да проявявам много сериозен интерес към това тръшкане и истерии. Съвсем сериозно. Не се засягайте, доброжелателно съм настроена. Просто много ми е трудно да проумея как се получава така. Дали сегашните деца са по-различни, дали родителите са по-различни...

# 28 15 март 2009, 10:30 ч.

Мнения: 1 547

О, ето че имало цяла тема по въпроса, който зададох в една друга. Любимото ми тръшкане. По принцип всичко, което мисля, е казано от Andariel. Явно и аз съм от "късметлийките", изтеглили нетръшкащ се билет от лотарията. Вероятно защото методът "игнор" за мен не съществува. Колкото повече игнор, толкова по-зле, по мои лични и немеродавни наблюдения. Мода ли е, що ли, но имам чувство, че напоследък освен за хиперактивност и пуберитети, за друго не се говори. Все едно не може едно дете да се тръшка, само защото майка му не знае какво да го прави. Онзи ден гледах сеира на една жена, която влачеше сина си за якето, а той от своя страна пищеше като заклан, защото искаше някаква тотална дреболия. Тази женица дума не продума, само запушваше устата на детето с ръка и гледаше с израза на мъченица. Пълна трагедия е да наблюдаваш подобна безпомощност.

# 29 15 март 2009, 10:35 ч.

Мнения: 3 804

crazy chick и Andariel -добре според вас проблема е в родителите-е, аз имам 3 ,защо тогава при положение че ги гледам и възпитавам по еднакъв начин само едното беше тръшкащо се newsm78

.Като при големите поради малката им разлика ги гледах като близначки-от всичко по 2.

# 30 15 март 2009, 10:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Единственото, което ми хрумва е да го оставяш на баща му или някой друг член на семейството от мъжки пол. От това, което са споделяли други майки съм останала с впечатлението, че при татковците истерии и тръшкане почти не се забелязва. Може и да са прави някои психолози, които казват, че мъжката фигура е много важна - патриархът, който създава законите в семейството.

# 31 15 март 2009, 10:44 ч.

Мнения: 1 547

dtti, безпроблемното раждане и отглеждане на едно дете не гарантира същия резултат при второ, трето или пето. С всяко следващо дете всичко започва отначало - и търсенето, и разбирането, и уроците. Още в самото начало с почуда установих, че някои от дребните успехи, които постигах със сина си, се оказаха провали при дъщеря ми. Оттогава досега подхождам към тях с идеята, че нямат нищо, ама нищичко общо и така, както не мога с лъжица да ям и супа, и пържола, така и при тях трябва различен подход за постигането на еднакъв резултат.

# 32 15 март 2009, 10:55 ч.

Мнения: 3 425

Андариел, всичко е различно и деца, и родители, и среда Peace

Вече децата не са само деца а личност, с която комуникираме и растем Peace

По времето на нашите баби и дори и майки (в нашето детство дори) доста неща са били различни....от пресичането на улицата всеки ден до състава на храните...просто е различно....много,даже прекалена информация Peace

А несигурността в ежедневието....

Това е с 2 думи Crazy

# 33 15 март 2009, 11:27 ч.

Мнения: 2 448

Истерии на обществени места е имал в такъв ранен период, до момента, в който започна да разбира какво му говоря и съм успявала да потуша ситуацията, без да го изкарвам насила от магазина. До тогава естествено нямаше друг начин за справяне. Ти му говориш искаш да го гушнеш, то реве до посиняване. И разбира се не става дума за шоколадово яйце, а например да поиска да се купи нещо скъпо, за което в момента няма пари.
Сега вече като голям, също има моменти, в които иска закупуване на играчка, която не мога да си позволя, но сърденето му не е истерично. По скоро трагично заплаква и се гушка в мен. Ако много силно иска играчката и ме моли, а аз не мога да я купя ми се сърди. Но за съжаление нямам неограничени финансови възможности.

п.п. Истериите му като малък , както и сегашният плач за невъзможни неща никога не е бил свързан с мен. Тръшкал се е и в яслата и в градината и при баща си, с една дума не е от човек, при когото му минава номерът.

# 34 15 март 2009, 11:31 ч.

Мнения: 3 804

crazy chick -и по горе бях написала ,че децата не излизиат изпод индиго т.е всяко си е отделна личност-но да се прехвърля абсолютно всичко върху родителите едва ли е правилно.Някой деца са по емоционални -и по този начин изразяват себе си-сега в пуберитета същата госпожица понякога действа по подобен начин-е не се хвърля на земята и не рита,но истерията си я има за около 10 минути-след около 10 минути-след като е изпуснала парата ,си е пак весела.

# 35 15 март 2009, 11:36 ч.

Мнения: 2 478

Досега не ни се е случвало.Той е добро дете и не си е позволявал да истерясва за нещо.Разбираме се лесно,но знам ли какво ще се случи по-нататък.Въпреки това при мен не съществува игнорирането.Може би защото детето ми е такова,че не реве за глупости,а когато го прави значи има проблем.Е не мога да не обърна внимание и да се опитам да му помогна.

# 36 15 март 2009, 12:01 ч.

Мнения: 2 448

Да попитам идеалните майки на нетръшкащи се деца пишещи в темата как биха постъпили в следната ситуация, която не е измислена, а реална такава от преди. В универсалния сме на детски кът като единствено закрито място зимно време , но отстрани естествено са магазини и някои от тях за детски играчки. На витрината на единия от тях детето ми вижда кукла на Шрек струваща 80 лв и иска да му я купя. В момента, в който казвам, че не може, защото няма пари, той сяда на земята и започва да реве. Нищо не е в състояние на промени желанието му. Обясняване с говор не помагаше в тази възраст, защото той не разбираше.
При такива случки сега винаги обяснявам, че в момента няма пари и можем или да купим нещо по евтино или да изчака до рожден ден или друг повод когато ще я купим. Сега минава, но тогава нямаше никакъв шанс. Дори опитите да го гушна или поговоря провокираха агресия и се е опитвал да ме хапе , блъска и т.н.

# 37 15 март 2009, 12:07 ч.

Мнения: 2 478

Паси,без да се визуализирам с идеална майка,просто детето ми засега е такова.Не се тръшка,не се налага,но и не е ограничаван много.Често го оставям да направи това,което иска,с ясното съзнание,че не мога всичко да му забраня.И защото за мен самата като родител е по-добре да не го насилвам с наложено от мен решение,а да го оставя сам да се откаже,като види,че не е възможно да постигне целта си.
А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.

# 38 15 март 2009, 12:13 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Le Soleil в нд, 15 мар 2009, 12:07

А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.

Личи си , че отговаряш хипотетично. Laughing

Защото да го изведеш гушкайки го е невъзможно. Може само да го изведеш борейки се с него, защото гушкането провокира казах борба и опити да ме удря и хапе. Последното, което иска в такъв момент е да бъде гушкан. Имам такова ухапване от него по врата от тази му възраст, че ми причерня пред очите от болка. ooooh!

# 39 15 март 2009, 13:23 ч.

Мнения: 3 804

Цитат на: pasinet в нд, 15 мар 2009, 12:13

Цитат на: Le Soleil в нд, 15 мар 2009, 12:07

Личи си , че отговаряш хипотетично. Laughing

Пасинет подкрепям те с 2 ръце Peace

# 40 15 март 2009, 13:46 ч.

Мнения: 299

Едно време пак е имало тръшкашти се деца , не мисля че е до времена. Просто това си е един "Наполеоновски" момент на детето , което иска да завладее света и да го управлява то. Точно този момент е доста труден докато разбере , че не всичко което иска може да стане . И както crazy chick е казала аз съм изтеглила явно от лотарията тръшкашто се дете , голямото само веднъж ми се е въргаляло по земята, малкото почти всеки ден.

# 41 15 март 2009, 14:01 ч.

Мнения: 46 515

Цитат на: Andariel в нд, 15 мар 2009, 10:39

При нас беше точно обратното. Когато е била с мен истериите бяха значително по-малко, в сравнение с който и да е друг, включително баща й, въпреки, че отношението е еднакво. И мисля, че беше точно, защото аз успявах да я игнорирах напълно в такива моменти.

# 42 15 март 2009, 14:27 ч.

София
Мнения: 62 595

И защо изведнъж майките на нетръшкащи се деца станаха идеални? Някой да е намеквал за такова нещо? Не е.
За куклата на Шрек - или го изнасям въпреки драскането, хапането и ритането, или стоя до него и чакам. Но доколкото познавам себе си, по-скоро ще го изведа оттам с цената на издрано лице.
Да не мислиш, че моите не са искали всякакви неща? Искали са и продължават да искат. Но просто казвам "не" и обяснявам защо. Не ме е срам или страх да кажа, че нямаме пари за нещо или че еди какво си е твърде скъпо за нас, а дори съм казвала, че за такава глупост пари не давам, а като пораснат и започнат да изкарват могат да си купуват каквото искат. Винаги, винаги и винаги съм била абсолютно откровена с тях, дори и когато бяха много малки. И сега съм много пряма. За много неща някой би ме определил като мекушава - наказвам ги много рядко и почти винаги на десетата минута съм размислила и отменям наказанието. Но си признавам, че и те не прекаляват. Може би сме успяли по някакъв начин да се сработим, знам ли! Може и по наследство да е - нито аз, нито баща им сме били тръшкащи се или капризни деца.

# 43 15 март 2009, 14:45 ч.

София
Мнения: 6 363

Цитат на: Andariel в нд, 15 мар 2009, 14:27

Да не мислиш, че моите не са искали всякакви неща? Искали са и продължават да искат. Но просто казвам "не" и обяснявам защо.

нека те върна към темата на разговора. става дума за истериите ("тръшкането") при деца в интервала 1.5-3 години. тогава твоят подход изобщо не работи по обективни причини. не че не сме пробвали.

казваш, игнорирането разярява. но насилието (под формата на "хващане, гушкане и изнасяне от мястото") разярява още повече.

имала си късмет да нямаш такива деца, затова не можеш да си представиш за каква истерия става дума. то се мъчи буквално - и телесно и душевно. не знае какво иска, хвърля и блъска, удря, удря себе си, "иди ми-дойди ми", не може и да се успокои само, не приема и да го успокоиш. много е трудно овладяването на тези състояния и няма общовалидно правило, нито подход. всеки се учи сам и отначало.

и не мисля, че тези състояния са някакъв резултат от последните няколко години, откакто са пораснали децата ти. Laughing

# 44 15 март 2009, 14:53 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, може да се каже, че съм извадила късмет. Като бяха точно в описаната от теб възраст вече бяха двама, защото са с година разлика. Можеш ли да си представиш какво е като тръгнат и двамата да реват и да искат? Или се случи така, че нещото е единствено, а те и двамата са готови да се бият за него? Наложи се да действам къде инстинктивно, къде рационално, за да не се стига до такива случки. Ами, изнасяла съм ги (в количката) и съм се отказвала от покупките в началото. Вярно е, че всеки се учи сам и отчаяно. Сега ми е трудно да опиша какво съм правила, но в един момент налучках - предварително обясняване за какво отиваме в магазина, какво ще купуваме, какво ще готвим от него дори и като бяха на по годинка. Колко са разбирали не зная, но явно им действаше. И винаги носех някаква играчка или нещо за ядене, което да им дам преди да влезем в магазина, за да има с какво да се занимават. И друго нещо за магазините - винаги действах по най-бързия начин, за да не им доскучава.
И вкъщи имаше изпълнения, но предимно конфликт между двамата за играчка. Но като цяло са разбрани деца.

# 45 15 март 2009, 14:56 ч.

Мнения: 46 515

Цитат на: jam в нд, 15 мар 2009, 14:45

Не всички приемат тази възраст за "оправдание", според тях причината е в родителите, така че няма да ти я приемат като аргумент ...

Цитат на: Andariel в нд, 15 мар 2009, 14:27

... Но просто казвам "не" и обяснявам защо ...

На колко годишно? Защото при нас на преди 3.5 г. същото това нещо превръщаше леката истерийка в огромно истерище.
Сега вече - действа, но в темата говирим за малки деца.
До 1.5 г. също не съм имала никакви проблеми, седеше си в количката и нищо не е искала.

Може и да е наследствено, но в смисъл - комбинация м/у характери, защото ние с мъжа ми също не сме били такива по отделно.

# 46 15 март 2009, 15:01 ч.

София
Мнения: 62 595

Нали това написах - още от съвсем малки, на възраст година и полонвина - три. За да бъда точна, на три вече се държаха доста зряло, но зорът беше около две. Не зная колко са ме разбирали, може би говорът ги е успокоявал или това че повтарях едно и също нещо винаги като развалена плоча и това е бил някакъв сигнал за тях.

# 47 15 март 2009, 15:04 ч.

Мнения: 46 515

Разбрах те, иска да кажа, че трябва да се водим при децата - нещо, което успокоява едни, действа обратно при други, няма друг начин, освен налучкване за да се постигне оптимален ефект Simple Smile

# 48 15 март 2009, 15:26 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Ми да и при нас се е случвало. Веднъж когато бяхме на вън и искаше да върви към едни боклуци (строителни отпадъци), така започна да се мята, че щях да го изпусна на земята (опитвах се да го гушна). Иначе и в къщи от време на време се опитва да се налага по този начин, но като спра да му обръщам внимание престава.

# 49 15 март 2009, 15:30 ч.

София
Мнения: 2 686

Болна тема! Докато между година и година и половина мислех, че сме в кофти период, сега знам колко много съм се лъгала... Тогава се случваше да се тръшне на земята и успявах почти винаги да овладея ситуацията с гушкане, спокойно говорене, залъгване, и в редки случаи с игнориране. Сега, обаче, изпадаме буквално в истерище, както каза Не се сърди, човече. Доста често, дори когато сме и двамата с мъжа ми заедно, не можем да овладеем ситуацията и това ме плаши ужасно. Всичките ни опити буквално действат обратно и го нахъсват и разяряват още повече. Забелязала съм, че при моя син тези истерични кризи са на периоди. Миналия месец в продължение на около 2 седмици беше почти постоянно в това състояние... Сега от две седмици все едно имам друго дете. Не, че пак не се инати от време на време, но не може да се сравнява с истинските му истерични кризи. Дано да е период, защото е ужасно един родител да се чувства безпомощен. Двамата със съпруга ми сме били изключително спокойни деца. За сметка на това сина ми откакто се е родил е изключително различен от "спокоен" Laughing

Четем книги с мъжа ми и се чудим дали причината не е в нас, дали не грешим някъде... Защото детето е съвсем различно, когато нас ни няма. В детската градина нито веднъж не се е случвало да се инати, камо ли да истерясва (бях предупредила в началото да имат предивид, че прави такива неща). Постоянно ми го хвалят колко бил спокоен, послушен и весел... При бабите си и пред други хора винаги също се държи перфектно. Дали пък защото в градината пази поведение, не изпуска парата след това в къщи? newsm78

Незнам, но е много трудно, а аз усещам, че мойто дете винаги ще бъде с такъв нрав. Дано поне като започне да разбира повече намери по-различен начин да изкарва напрежението.

# 50 15 март 2009, 15:43 ч.

София
Мнения: 175

Синът ми изпадаше често в истерии когато беше между 2 и 3 годишен. Не се притеснявах особено, защото бях наясно, че това е период и ще отмине, както и се случи. Сега вече почти няма подобни изпълнения, но навлезе в период на сърдене - когато нещо не стане на неговото казва че съм лоша и ходи да се цупи в другата стая.

# 51 15 март 2009, 16:04 ч.

Мнения: 2 908

Да,истерясва точно като описаното-тръшва се и реве,та оревава света-няма значение къде се намираме. Mr. Green

# 52 15 март 2009, 17:40 ч.

Мнения: 157

Цитат на: crazy chick в нд, 15 мар 2009, 10:30

. Все едно не може едно дете да се тръшка, само защото майка му не знае какво да го прави. Онзи ден гледах сеира на една жена, която влачеше сина си за якето, а той от своя страна пищеше като заклан, защото искаше някаква тотална дреболия. Тази женица дума не продума, само запушваше устата на детето с ръка и гледаше с израза на мъченица. Пълна трагедия е да наблюдаваш подобна безпомощност.

нали темата е за това? Сподели своя опит! Нека и ние станем майки, които знаят какво да правят децата си.
вчера, след поредното тръшкане пред паркинга на Била, нямах голям избор. / тръшкането беше, защото дъщеря ми реши, че иска да тича точно там/ . Не приличам на мъченица, но със сигурност се чувствам безпомощна.

# 53 15 март 2009, 18:46 ч.

Мнения: 4 292

Случвало се е като по-малък. Не много често, но пък изключитело зрелищно. Потъвала съм си в земята от срам. И докато при някои деца действат обясненията и забраните, то моето не се впечатляваше изобщо. Нито от игнорирането, нито от нищо. Освен това беше и ужасно гръмогласен, за да е картинката пълна.
С времето се успокои, вече не изпада в такива крайности, сега проблемите са от друго естество. Радвам се, че този период отмина. И се надявам дъщеря ми да го прескочи.

# 54 16 март 2009, 00:24 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 929

Убедена съм, че част от тръшканиците могат да бъдат избегнати ако някои фактори, които подпомагат избухваният - като, примерно, глад, умора, превъзбуда - бъдат предотвратени. Носиш ябълка кагото взимаш детето от яслата, не го водиш с теб по магазини в края на деня когато е уморено и/или превъзбудено от изминалия ден... Това са няколко примера само. Аз самата когато съм недоспала и уморена се изнервям и мога да избухна от неща, които принципно ни най-малко не биха ме провокирали. Логично за мен е и дете, което е недоспало и/или уморено да избухва също лесно.

Мисля си, че тръшканиците могат да бъдат провокирани и от поведението на родителите. От липсата на търпение, неспособността ни (или липсата на време) да изчакаме детето да се настрои, за да изпълни това, което искаме от него. Едно подобие на тръшкане на големия ми син беше когато си тръгвахме веднъж от детската площадка. Случи се така, че трябваше веднага след проведен разговор по телефона да си тръгнем. Нямаше време да се настрои и това беше резултатът.

Друга причина, поради която децата се тръшкат, е да излеят насъбрано напрежение от деня, за да им олекне. И го правят пред хората, на които имат най-много доверие. Мисля, че особено много важи за чувствителни деца, които прекарват част от времето си през деня далеч от родителите си, в детски заведения. Това бе голямото "истерясване" на сина ми - веднъж след взимането му от ДЯ. В същото време там всички се кълнат колко е спокоен. След като обаче си изля натрупаното, без по никакъв начин да му преча, да се опитвам да го разсейвам, а просто бях до него ако има нужда от мен, се успокои, стана усмихнатото ми и мило дете.

Още една ситуация се сещам, в която е възможно децата да "истерясват". Когато са ядосани от неспособността и неумението да направят нещо, което искат. Моят син чак истерични кризи е нямал, но се ядосваше когато строеше високи кули, а те по някое време взимаха, че падаха. Строях и аз кули, които падаха. После бутахме заедно кули и се учихме, че дори и да падне, после можем да построим нова. Сега като падне кулата само казва "Я, падна" и хайде отначало...

Последна редакция: пн, 16 мар 2009, 03:08 от ЧеКа

# 55 16 март 2009, 00:42 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 929

И още нещо. Понякога "най-малката дреболия", за която отстрани някои вижда, че едно дете реве, въобще може да не е истинската причина за този рев... Лошото е, че много родители не се замислят за това, а повече им пука за погледите и мнението на сеирджиите.

# 56 16 март 2009, 08:36 ч.

Мнения: 118

Старая се да предотвратявам тръшванията, които обикновено са да се купи нещо. В повечето случаи успявам, но понякога се налага да купя нещо, за да не се излагаме пред хората.

# 57 16 март 2009, 08:44 ч.

Мнения: 1 174

Не, имам разкошното за пред хората дете. Просто е идеална в поведението си навън! Не, че имам особени проблеми с нея вкъщи, но само у дома се проявява като инатлива, тръшкаща си и т.н., та даже и това става рядко. Пак си знам, че това е само период и го изчаквам, опитвам се да съм търпелива...

# 58 16 март 2009, 09:22 ч.

BG
Мнения: 1 900

Да случвало се е,но бързо й минава.

# 59 16 март 2009, 09:39 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: ЧеКа в пн, 16 мар 2009, 00:42

И още нещо. Понякога "най-малката дреболия", за която отстрани някои вижда, че едно дете реве, въобще може да не е истинската причина за този рев... Лошото е, че много родители не се замислят за това, а повече им пука за погледите и мнението на сеирджиите.

Това е наистина голяма глупост, от която мога да кажа бях имунизирана. Защото не само сеирджии, ами и намесващи се чужди хора са се опитвали да ми дават акъл какво да си правя детето в такива моменти. Но само поглед от моя страна им е показвал ясно, че трябва да си замълчат и да не се месят в чужди работи.

# 60 16 март 2009, 09:43 ч.

Мнения: 93

Моя малък "вампирчо" е на година и два месеца и като иска нещо не спира да реве и мрънка!
Като реши да седне в мен... ей докато не го взема няма да спре да ме дърпа и реве!
Иска да си взима абсолютно всички нещо, които не са за игра... и съответно се сърди като не ги давам!
Абе определено мрънка доста!

# 61 16 март 2009, 12:09 ч.

Неизживени спомени
Мнения: 488

Момичета,при нас проблемът не е тръшкането,а пищенето.Той е прекалено емоционален.Когато не е на неговата или просто ей така,започва да крещи буквално като обезумял. #Crazy

Това случва ли се при вас?Няма начин,по който да му обясня,че така не е нормално и не се прави. Sad

Трябва или да му угодя или да го оставя да си крещи.Което направо не се издържа-може да спука тъпанчетата на околните.Моля Ви дайте ми съвет или поне кажете дали е нормално Tired

# 62 17 март 2009, 18:20 ч.

Мнения: 1 217

С баткото почти не ни се е случвало,но със сестра му Sunglasses

често.Правя се,че не я виждам и в никакъв случай не отстъпвам,дори да сме на обществено място,иначе ще ми се качи на главата.

# 63 17 март 2009, 18:22 ч.

вкъщи
Мнения: 704

когато бяха по малки да но сега вече не -преодоляхме го

# 64 17 март 2009, 22:33 ч.

плевен
Мнения: 644

Определено да.И то голямо ДА.На 1 годинка сме и е ужас отсега,когато не е на неговата,тръшка се,сяда не земята.Незнам причината в мен ли е да съм го разглезила или си го има това във всяко дете но е ужас.Дано като започне да разбира малко повече да се промени

# 65 17 март 2009, 23:04 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Не не се е случвало.

# 66 18 март 2009, 09:30 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

До скоро си мислех, че нас ще подмине този бебешки пуберитет.
Децата на всичките ми приятелки изтерясаха на 2 годинки. Моето беше кротко, мило и любвеобилно. Сега техните деца се кротнаха, а моето изтеряса ooooh!

Крещи за всяко нещо което не става по негов желание, опитва се да се налага "мамо седни, легни, стани, мини от тук....", последният път в магазин за играчки направо ме хвана срам Embarassed

След подобни сцени направо ми се отщява да излезем на разходка. Има дни с проблясък, когато пак е моето добро и кротко момченце, но има дни в които за около час ми се завива свят от преумора.
Опитвам се да не викам, да говоря спокойно, защото ако повиша тон той хич не се впечатлява, а само моите нерви са пред скъсване. Искам да започне да разбира от дума, както другите му приятелчета. Все имам чувството, че сравнен с тях той е като бебе.

# 67 18 март 2009, 09:32 ч.

Мнения: 537

Аз съм едно от тия деца, дето са изпадали в истерия. Тръшкала съм се за всичко на публични места и майка ми е избягвала да ме води на разходки в центъра на града. Mr. Green

Моето дете не се тръшка, но се е научила да пищи, ако не става на нейната, което си е много изнервящо. Crazy

Когато баща й или аз й се скараме или не й обръщаме внимание в такива моменти, тя отива да реве на бабите и те естествено веднага я гушкат. Много ме дразни това, колко пъти съм им казвала, че така няма да се научи да слуша, щом има хора при които номерата минават. ooooh!

Иначе все още не сме в периода "Купи ми" и слава богу. Praynig

# 68 18 март 2009, 09:33 ч.

Мнения: 2 677

Рядко, но се случва.
Не знам дали мога да го нарека истерия, може би. Когато се ядоса достатъчно, започва да сваля покривки, да хвърля и да се тръшка с всичка сила на земята. Слава богу, засега се е случвало само вкъщи. И бързо му минава.

# 69 15 апр. 2009, 12:36 ч.

София
Мнения: 932

Днес ни се случи, бяхме в мола и след хиляди молби да тръгваме , тя се прави че не ме чува. При всеки мой опит да я взема и гушна за да я изнеса тя почваше да реве, е стигнахме някак до изхода и точно понечих да й облека якето и тя като ревна , като почна да се тръшка и извива. Облякох някак си якето, опитах да я гушна ама тя още повече зарева. Е и аз съм човек сложих я в количката , закопчах колана и тръгнахме, през целия път до нас около 500 метра не спря да се дере и да реве и да рита в количката. Всички хора се обръщаха след нас, а две лели ми казаха открито в очите , как може да съм толкова зла, че да си оставя детето така. На първата нищо не казах , на втората продавачка на спирка - само се обърнах и наистина злобно й казах , че това не е нейна работа , а тя продължи да роптае по мой адрес, ама си отминах. Стигнахме до блока , заведох я на площадката зад него, беше пълно с майки и деца от детската кухня, гушнах я, най после , но тя не спря да реве, порева още поне 5 мин. истерично.Затова и аз не съм много съгласна с Andariel Peace

, че гушкането помага повече от игнорирането - понякога нищо не помага.
Случи ни се за първи път днес и много се надявам да се да не се повтаря, но истината е че аз нищо че външно бях като камък , бях истерясала повече от нея и реших че е по-добре да се дере , отколкото да я напляскам , защото и това ми мина през главата, докато се мяташе , ревеше с пълно гърло и риташе в количката. Tired

Не се гордея с постъпката си , но тя просто нито ме чуваше нито виждаше , само защото не стана на нейното.

Последна редакция: ср, 15 апр 2009, 12:48 от nellyani

# 70 15 апр. 2009, 12:48 ч.

София
Мнения: 62 595

е, случва се и нищо да не помага. А и е много трудно човек да се овладее в такава ситуация.

# 71 15 апр. 2009, 13:03 ч.

София
Мнения: 932

Цитат на: Andariel в ср, 15 апр 2009, 12:48

е, случва се и нищо да не помага. А и е много трудно човек да се овладее в такава ситуация.

Много точно казано Peace

То всъщност да отгледаш и възпиташ дете е едно от най-трудните неща , за мен си е цяло изкуство и голямо предизвикателство. И понякога се чудим и ние коя е правилната реакция, всеки ден е различен, всяка ситуация различна, важното е любов да има и да им се показва на децата, че са обичани - чрез гушкане , целувки, разбиране и т.н. .Но не може всичко и винаги да е на тяхното, как да го постигне всеки родител сам намира пътя според детето си и себе си.

# 72 15 апр. 2009, 13:56 ч.

Мнения: 301

Съгласна съм с постовете и на Пасинет и на ЧеКа. Поне при нас положението беше такова, но се подобряваме. Mr. Green

Лека истeрия прекарва всеки ден след градина - поне 1,5 час след прибирането ни е кисел, вечно недоволен и ревва за най-малкото нестанало по неговия начин. Това отминава след посочения период, в който детето вечеря и после "мези" и пие сокове и вода. Т.е. вечерната му нервност си е чиста проба глад - наяжда се и става най-слънчевото и добро дете. Mr. Green

Истериите по магазините също решавам като Пасинет. Проблема е, че обясненията не вършат работа, когато детето изобщо не чува какво му се говори - реве и не те чува. Като се нареве- и гушкане, и обяснения.
Истериите ги прави най-вече пред мен, пред мъжа ми само се опитва, но само след един негов поглед или дума прекратява. Вярно е, че аз съм по-меката, но има значение и връзката на детето с родителя. Мъжа ми е повечето време зает и се прегръщат, и се целуват, но е по различно от с мен, защото е не само нежност, ами и борене ... мъжка му работа. Детето никога не се оплаква на мъжа ми, винаги на мен. И винаги за помощ търси мен.

# 73 15 апр. 2009, 14:13 ч.

София
Мнения: 614

Случвало се е да се "тръшне", ако не е на нейната, но без истерии и мятания по земята. Успявала съм да й отвлека вниманието с нещо друго, но явно има по-емоционални и нервни деца, при които това не върши работа Confused

Цитат на: Дяволита в пн, 16 мар 2009, 12:09

Това случва ли се при вас?Няма начин,по който да му обясня,че така не е нормално и не се прави. Sad

Не знам дали е нормално, но със сигурност такъв проблем съществува и при други деца. Дано да се включат препатили мами, за да ти дадат съвет Peace

# 74 15 апр. 2009, 15:13 ч.

Здравейте,момичета.Аз съм нова в форума.
Имам момченце на годинка и почти 10 месеца.Oткакто се научихме да ходим,започна да се тръшка когато не е на неговото и плаче, а е доста гласовит.Напоследък се тръшка всеки ден почти за всичко.Пoнякога не мога да разбера дори за какво се е ядосъл newsm78

.Понякога не издържам и го плясвам по дупето.Пробвала сам с добро,с говорене( не че ме чува плаче много силно)с игнориране,залисване (невинаги успявам),помага понякога да го гушна и все пак продължава да ми плаче на ушето и дълго не се успокоява.Дано мине скоро защото това е един много важен и труден период, ooooh!

а аз не съм от най търпеливите.

# 75 15 апр. 2009, 15:39 ч.

Мнения: 4 401

О да случва се и още как Confused

С пълна програма.
Сега като е мокро на улицата направо на прасе замязва Sick

ЩЕ чета и аз.

# 76 15 апр. 2009, 15:45 ч.

Мнения: 157

Цитат на: nellyani в ср, 15 апр 2009, 13:03

Цитат на: Andariel в ср, 15 апр 2009, 12:48

е, случва се и нищо да не помага. А и е много трудно човек да се овладее в такава ситуация.

Много точно казано Peace

съгласна съм с вас! колко различно ми е изглеждало отстрани...все съм си мислилс, че ако имаш добър подход, няма лошо дете..
Моята писана не ходи на ясла тази седмица, че пак е със сополи. И познайте как става великденското почистване в нейно присъствие. Всяко нещо иска да го прави тя, обяснявам, забранява, все тая...Последно не издържах, мкогато искаше тя да избърше пода. Предупредих я, че ще я сложа в кошарата, ако продължи да настоява...и какво пищене последва...комшиите все ме гледат като най-лошата майка #Crazy

Надявам се да е временно и скоро да излиза от този пубертет /ако е това/

# 77 15 апр. 2009, 15:47 ч.

Мнения: 157

А как ще боядисвам яйца и меся, не ми се мисли. Даже не всеки ден спи следобед.

# 78 15 апр. 2009, 16:28 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 929

Вечер като заспи. Или някой да се занимава с детето докато ти спряташ гозби. Другото е да ги правите заедно, но да очакваш строшени яйца, брашно по цялата кухня и времето, за което обикновено спряташ всичко сама, да умножиш по три. Това е положението. Децата си искат своето внимание и най-вече да правят това, което ние правим. Grinning

Аз като правя с моите деца хляб и подбни е голям купон. Само нерви да имаш и търпение. Mr. Green

# 79 15 апр. 2009, 16:36 ч.

Мнения: 301

mynichka ние с сина ми (на 3,5 години е) и миналата година ги боядисвахме заедно. Просто аз нямам опция да го оставя на друг, защото мъжа ми все е на работа, а бабите са далече и също работят.
Облякох го с моя стара блуза (като рокля му беше Laughing

) сложих му едни наилонови ръкавички и с мен. Е, счупихме няколко яйца, ама ... поне решихме салатата за другия ден. Laughing

Пък той един доволен и щастлив, не остана роднина или познат, на който да не се е похвалил какви красиви яйца оцветява. Crazy

А за къщата и почистването - откакто почнах да следвам съвета на мъжа ми "по-добре усмихнато дете, отколкото блестяща от чистотa къща" ми е по-леко. Пак така процедирам - обличам му работни дрехи и мием (мацаме) заедно.

# 80 15 апр. 2009, 16:46 ч.

Мнения: 157

ЧеКа, вечер като заспива, заспивам и аз, няма как да стане тепърва да меся, втасвам...
Джулия, предполагам, че точно така ще стане, но ме притеснява, че малката е малката яйцетрошачка. много и харесва да хвърля яйца и да гледа как се разпльокват. Не ме притеснява "пропиляното" време, нито мръсната кухня, не съм и от педантичните чистофайници. По скоро ме е яд, че не съм намерила начин да не се изнервям, когато дъщеря ми много държи нещо да се случи както иска и моите думи не могат да я "вразумят"

# 81 16 апр. 2009, 20:37 ч.

София
Мнения: 5 079

Тръшка се, и се тегли и се отпуска на земята. Ужас е някакъв. На периоди са му тези изцепки, но като се случат, едвам се сдържам да не го ошамаря. Twisted Evil

# 82 17 апр. 2009, 00:56 ч.

Мнения: 1 586

Тръшка се и още как....точно днес в Кауфланд просто искаше всичко ама всико,което видя да се купи... Crazy

и почна рев,пада на земята и не иска да става,крещи...аз говоря,обяснявам,карам се и накрая просто го завлачвам до колата... Tired

# 83 17 апр. 2009, 06:33 ч.

Мнения: 1 199

Цитат на: Дяволита в пн, 16 мар 2009, 12:09

Това случва ли се при вас?Няма начин,по който да му обясня,че така не е нормално и не се прави. Sad

Ако е нещо неразумно или неотговарящо на принципите ти, не трябва да му угаждаш. Аз на пример на моето дете колкото и да ми се тръшка, шоколад няма да му купя, нито ще го оставя да пресича сам улицата (ама ще се опитам да го успкоя за това). Ама ако е нещо което не ти коства нищо и в което няма нищо лошо, защо да не му угодиш? Само за да му правиш напук ли? Постепенно ще започне да усеща че му отказваш не само защото иска нещо нередно. И без това не им е лесно на душичките когато са още малки и не могат да разбират - отказват им нещо което изглежда толкова лесно достъпно, без да могат да разберат защо. Мама е лоша щом го прави ли, какво?

# 84 17 апр. 2009, 08:17 ч.

Мнения: 919

И още как! ooooh!

Напоследък като че ли разреди уж.Но пък сега започна да се сърди и да ми мълчи,което е за предпочитане де. Mr. Green

# 85 17 апр. 2009, 09:20 ч.

Мнения: 730

На тази възраст моето дете проявяваше страшен инат и се засиняваше от рев ако не стане на неговото. Много усилия ми е коствало да не се стига до тези ситуации, но това изчезна от самосебе си.

# 86 17 апр. 2009, 09:27 ч.

кв.Изток
Мнения: 1 219

Със синът ми не съм имала такъв проблем.Обаче дъщеря ми се тръшка още от сега, а е само на 1г.и 8 месеца.Ако не получи желаната играчка или каквото и да било настават едни писъци, сяда на земята.Ужас Shocked

Гушкам я и се опитвам да й отвлека вниманието с нещо друго, но не всеки път се получава. Rolling Eyes

# 87 17 апр. 2009, 10:02 ч.

Мнения: 681

Здравейте.
Моята дъщеря вече 8 дни ходи на ясла.Много бързо свикна,ходи с голямо желание.Много слушала там,играела си с играчките,хранила се добре,с две думи нямало никакви проблеми с нея.
Притеснена съм много.Вече 3 вечери подред се събужда по няколко пъти на вечер и започва да реве силно,да се свива, да се гърчи,все едно че нещо я боли.Става от леглото(спи със мен),скуби ме за косата с голяма злоба,бласка си главата в леглото,направо изпада в истерия.В началото си мислех,че нещо я боли.Но явно,не това е причината.Аз я милвам по главичката,успокоявам я,гушкам я,държа я за ръчичката,успокоявам я,обаче няма никакъв ефект.След 15 мин.рев заспива,но след 2 часа пак се събужда и пак започва да реве.Искам да и помогна,но не знам как.

Имамали ли сте подобни проблеми с вашите деца,тези които ходят на ясла или детска градина?

# 88 17 апр. 2009, 10:35 ч.

Мнения: 8 230

Случва му се да изтерясва и още как Rolling Eyes

Навън обаче го прави изключително рядко и на всички показва колко е възпитан и послушен. Обикновено е много очарователен, а пълната програма с истериите си я запазва за вкъщи. Joy

Като се затръшка за нещо, се сеща за още 100 неща, за които си заслужава да реве. Накрая изобщо не е наясно, защо всъщност плаче. В последно време като се разреве, му казваме да излезе в коридора, да се погледне в огледалото каква прелестна картинка е, и като се наплаче да се върне в стаята. Понякога методът работи, друг път не... Абе има по една истерия минимум на ден. ooooh!

# 89 17 апр. 2009, 10:59 ч.

Мнения: 3 268

Не,никога.Явно съм късметлийка.Със сина ми имах ядове,беше буен и ме ядосваше,но никога не се е тръшкал.Дъщеря ми е едно слънчице просто.Много е добричка.

# 90 17 апр. 2009, 12:17 ч.

Мнения: 139

Моето дребосъче започна с тръшкането още преди първата годинка. Лазеше и пипаше навсякъде и когато чуеше думате Не - рев, сълзи, писъци ooooh!

Когато проходи стана още по-лошо - когато нещо не му изнася просто се тръшва на улицата - ако има локва в нея #Crazy

и пак писъци, рев, извиване.... и очакващо гледа кой "ще го спаси" от "лошата му майка", а такива винаги се намират повярвайте ми, идва ми да ги Mr. Green

. Сега е на 2 и горе-долу разбира, че и да се тръшка номера няма да мине, но от време на време като се сети за нещо пак ooooh!

. Аз обаче съм безкомпромисна - грабвам го под мишница с краката назад за да не може да ме рита и право в къщи, реве, не реве - Това е!

# 91 17 апр. 2009, 12:37 ч.

Мнения: 3 268

Хаха,така правеше и синът ми,но не ревеше,а просто сядаше в някоя локва.Полудявах.Като стана на 3г. от раз спря.

# 92 17 апр. 2009, 12:46 ч.

Мнения: X

moon, виждам, че децата ни са на една възраст.
При нас е същото положението. Тръшкането на дъщеря ми е сериозно, често на публични места и продължава и по половин час понякога.
Никога не съм я шамарила, въпреки, че много ми се е искало. Когато сме сами и повишаването на тон върши работа.
Навън обаче не викам - грозно е. Вземам я и започвам да обяснявам защо не може конкретното желание да се изпълни. Максимално ясно и близко до нея. Казвам й какви ще са последиците - счупване, нараняване и т.н. Когато не е много страшно я оставям сама да види, че конкретното желание води до лоши последици. Стига да не е опасно разбира се. Например - игра с дискове. Като надраска любимия си диск с филмче, въпреки моите обяснения и повече не пипа дисковете.

Това е. Много търпение трябва и е трудно, особено като сте навън и някой ти висне на главата да говори колко ти е невъзпитано детето. Като че ли някои хора никога не са гледали деца .... ooooh!

Успех.

И аз чакам заветните 3 години, когато уж ставало по-добре.

Последна редакция: пт, 17 апр 2009, 12:52 от Анонимен

# 93 17 апр. 2009, 12:51 ч.

Мнения: 3 268

Това с 3-те години и на мен не ми се вярваше,но наистина се промениха нещата.Дано това ви успокои.

# 94 17 апр. 2009, 14:39 ч.

Мнения: 766

и аз съм за тук Tired

Ина по принцип е много весело и приветливо дете.
Рядко изпада в истерии, но случили се е страшно направо Sad

Не чува, не вижда, направо се дере, а не реве, мята се, рита, хапе, ударя................
Успокояване съм пробвала:
с отвличане на внимание - не става;
с изнасяне в буквалния смисъл с борба - не става, даже се увеличава истерията;
с говорене - абсурд, просто не чува;
с игнориране - позволявам си го само, когато сме вкъщи - почва да ме гушка и да продължава да се дере, тогава обикновено ревем заедно Sad

Случили ли се - няма значение дали баща и е с нея или аз, при двамата протича по един и същи начин.
Понякога успявам да я успокоя само като и измия лицето.
Много трудно запазвам самообладание в такъв момент.
А 3-те години са далече Sad

# 95 17 апр. 2009, 16:00 ч.

Мнения: X

Единични случаи. Преди година, година и половина - имаше един период от около 1 седмица, мина. Последната една година - буквално 2 пъти. Пълен игнор съм. На улицата винаги. Игнор - ходя си - викам, чао, аз си тръгвам, и той става, почва да мрънка Мама, мама и тръгва след мене и млъква. Вкъщи... чак тръшкане мисля не е имало. Когато нещо не му изнася, сменям, давам ново занимание, почти безотказно работи при мен. Не го оставям да мисли за нещата, които няма, концентрирам върху нещата, които има в момента. Но това се случва преди 'истерията', ако се стигне до истерия, разсейването не помага, доколкото помня от единичните такива случаи. Ако е навънка, изненада вадя от чантата, винаги си имам подръка Wink

, я дъвка, я бонбон, каквото и да е, билетче от градския транспорт върши работа - обожава билетчета, но - всеки според детето. Wink

# 96 17 апр. 2009, 16:35 ч.

Мнения: 157

Цитат на: venush в пт, 17 апр 2009, 12:46

[детето. Като че ли някои хора никога не са гледали деца .... ooooh!

Kaзват, че бързо се забравяло...
Понякога като детето ми пищи на улицата, някоя майка с по- голямо дете му казва самодоволно "виждаш ли и ти беше същия"

# 97 17 апр. 2009, 16:37 ч.

Мнения: 157

Цитат на: Kаси в пт, 17 апр 2009, 16:00

Пълен игнор съм. На улицата винаги. Игнор - ходя си - викам, чао, аз си тръгвам, и той става, почва да мрънка Мама, мама и тръгва след мене и млъква.

И на мен ми се иска така да действам, от всичко това най-много помага, ама като все мястото не е подходящо да си тръгна, без да се обръщам...

# 98 17 апр. 2009, 22:33 ч.

Мнения: 299

Не при всички деца игнорирането помага. На малкия като му кажа чао той също ми казва чао и си запрашва в обратната посока , като го настигна ме бута и ми казва да си ходя. ooooh!

# 99 17 апр. 2009, 22:58 ч.

Мнения: 6 713

При нас ситуацията е същата. Почна с тръшкането от 11 месечна възраст. Вече почва да ме бие по лицето, да ми бута ръката, бута лъжицата, взима нещо и го хвърля ядно и после пак го взима и пак го хвърля.... Confused

# 100 18 апр. 2009, 12:57 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 291

Абе не знам за трите години. Дъщеря ми вече е на 4 почти, но все още има периоди, в които светът й е крив и изпада в истерии за щяло и нещяло Tired

# 101 18 апр. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 4 433

Прави ми някой път номера,като не е по неговата удря на колене и стои.
Или както ходим си подвива краката Twisted Evil

# 102 18 апр. 2009, 17:09 ч.

Мнения: 636

Цитат на: Andariel в сб, 14 мар 2009, 21:29

Наистина щом не си го преживяла, съветите не са много уместни Grinning

Казваш да гушнем, само че истерията не спира с гушкането, може да последва скубане, хапане, ритане. И си оставяш цялата пълна количка в Кауфланд всеки път, когато детето се тръшка?

Там-там, разбирам те напълно. При нас игнорът дава най-добър резултат.

# 103 18 апр. 2009, 17:49 ч.

Мнения: 1 924

И моят прави подобни сцени,но не ми се удава игнорирането,ама никак Rolling Eyes

Гледам да го разсея с нещо и му говоря спокойно.Ядосам ли се,нещата се влошават.

Основното ми старание е НЕ-тата да са сведени до абсолютен минимум/което всички знаем колко е трудно/.Според мен има връзка между честите забрани и проявата на инат.

# 104 18 апр. 2009, 17:53 ч.

Мнения: 1 541

Хахах, аз пък наскоро попаднах на една майка на площадката, която като ме видя и започна: Оооо, и ние сме в същия период като вас преди.... " И аз я гледам мигащо и неразбиращо, но се сетих, че беше една майка, която много лошо ме гледаше в периода, в който Марти хапеше и биеше и се тръшкаше, ако случайно му нарушиш кефа. Сега нейното дете изля кофичка пясък върху главата на Марти, удари го с лопатката и какво ли не, а тя беше тази, която се извиняваше .... Стана ми много смешнооо..., но и тъпо, защото точно на нея се бях впуснала в едни обяснения какъв ни е проблема, точно защото ме гледаше лошо, но тя упорито си мислеше, че аз съм най-лошата майка на света, щом детето ми се държи така Mr. Green

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: