БНД ми предложи формална връзка

Кво толкова пак драматизирате и мислите,че някой иска да ви прецака? Хората от векове го правят това нещо и му се вика "дворцов брак". А по-добре ли е да си бие шута и да каже "Опраай се!"

В никакъв случай 
Ама все си мисля аз, че има някакво средно положение де

а, ще ме прощаваш ама си има условности нали
щото ако мъжът си живее живота в такава ситуация е късметлия и за пример, а жената си заслужава доста обяснителни епитети
и защото когато моят ми предлагаше едно време такива неща си значеше баш той да обикаля досреднощ, а аз да си домакинствам вкъщи и да не питам къде е бил
еми не, няма да стане

Аре бе условности. Всеки както си го напрай. Явно искате и щепсела до края и душата в рая, ама като не стаа, треа да се мислят работещи варианти. Няма да скрия,че и аз съм го предлагал това, ама на много малко им изнася.

хех. а на теб ще ти изнесе ли?!
все си мисля, 4е не. ма, ако да предлагаш - некак друго си е.

Ми да ти кажа наще го разиграва некъф подобен вариант като прелюдия към разпърдяването и е доста по-елегантно от драматичното късане на ризи. Верно некво лицемерно и кофти е донякъде, ама е далеч за предпочитане пред грубото разделяне и мерене после кой е по,по,най.

Еее, на това предложение му се вика: НЕ благодаря! Какво означава това -аз ще си правя каквото си искам,а ти ще си ми благодарня, че не съм ти бил шута... Хайде нЕма нужда!

  Това мъжете, са голяма работа.

Глей ся, не е до драматизирането а до реалната възможност това да се случи и да е еднакво комфортно и за двете страни.
Напълно съм съгласна с написаното по-горе от catnadeen и ако няма неизживени чувства, които да ми разбъркват душата и мислите, и при условие на посочените "клаузи", с две ръце ще се подпиша под такъв "договор за дворцов брак".
       Да ама що тъй ми се струва, че ако мъжът ми е способен на поведение и отношение, каквито catnadeen е описала /изключая търкалянето нейде в чужд креват/, на мен и през ум няма да ми мине да се разделяме, па после да се споразумяваме за формално съжителство - от къв`чеп да я прая тая гимнастика?
       Но да речем, охладняли сме просто един към друг като партньори и сме стигнали до въпросното споразумение...
       Тъй без да изпадам в сексизъм, ама си мисля че е като да намериш игла в купа сено - да се натъкнеш на подобен мъжки екземпляр. Щото по нашите географски ширини /еле конкретно в БГ/, в съзнанието на поне 90% от мъжете е здраво вкоренена една патриархална представа за за ролята на двата пола в семейството - т.е. ангажиментът на мъжа се свежда основно до осигуряване на средства, докато жената отнася домакинската работа и грижата за челядта. И това не го казвам като упрек към мъжете - те не са виновни - просто директно си копират модела който са наблюдавали да действа при собствените им родители. На малко от тях им идва на ума, че този модел има нужда от корекция, а на още по-малко им идва желание действително да направят нещо по посока на такава корекция.....

       Та в тоя ред на мисли, ако един мъж не е способен на подобна "преоценка на модела" и не намери достатъчен стимул да предприеме нещо по въпроса докато още чувствата към жена му са налице, държи на нея и му е важно да съхрани отношенията помежду им.., някак неправдоподобно ми се види, когато връзката им вече има сериозни пробойни, той тепърва да се напъне и почне да се държи като равнопоставен и уважаващ другия съжител в един "дворцов брак".

Надявам се добре аргументирах тезата, че не става хич дума за драматизиране, а за реална оценка на нещата...
Та накрая и аз като Déjà vu ще река за такваз формална връзка "Хайде нЕма нужда!"

То явно се е стигнало до края , така като чета ...В крайна сметка , ако ти си наясно със себе си сама ще решиш, какво ти оттърва. За мен официалния развод си е официалната формула, ако е имало брак , ако ли не тук се отварят ред въпросителни , които по мои наблюдения върху познати вече не двойки са по-големия проблем. Аз съм човек, който обича с чувство за принадлежност и в двете посоки и на компромиси не съм съгласна. Няма ли ми я любовта , няма ли ми го секса , няма ли ми го задоволеното его ....формулата не работи.
Много отворковци напоследък се изживяват като махараджи, после си реват на рамото по баровете и  си разказват как гледали на тях като на банкомати. Ми като на к`во да ви гледат , като на вирнат чеп, дето не мисли к`во прави ....

Когато се отказах да чакам повече мъжа ми да се върне и духом в семейството, да скъса с любимата, за да се борим за подобряване на микроклимата и му казах повече да не ме счита за своя жена и че нямам вече против да си поддържа връзката, че го освобождавам от обещанието/ което той не спазваше, разбира се/ да не се виждат и че им пожелавам щастие, реално аз точно това предлагах - формална връзка. Престанах да го гоня периодически, защото вече не ме беше еня какво прави и къде ходи и не изпадах в състояния, че да го гоня, станах супер добра и учтива, услужлива и внимателна. Просто като като бащата на децата ми, с когото вече нямам нищо друго общо. Така продължи, обаче, само около 4 седмици, докато той не разбра, че се виждам с някого и не видя в очите ми липсата на любов към него. Той я забеляза чак тогава, макар че нея я нямаше от близо месец. И формалната връзка се разруши, защото човека се сети, че е сбъркал и си ме иска обратно.
Та исках да кажа, че такава връзка може да има, но май само, докато се появи сериозна друга за някой от двамата. И дори това да не събуди собственическото чувство у другия, си мисля, че намерилия пак любовта не ще иска да се продължава така.

съгласна съм за любовта
но зависи - тук в една тема една дама заяви, че така тече живота й - имат дойм и семейство, но любовта е другаде - просто и двамата с мъжа й не искат други бракове, добре съжителстват и са си поделили задълженията към детето....
"дворцовия брак" ако така му се вика за мен не е фикция и дори не е прелюдия към развод, а е вид брак - според мен с годините много двоййки преминават на такава връзка - няма страсти и секс до припадък, но може би се появяват други взаимоотношения и чувства...

авторката, съвети много...
важното е ТИ дали можеш да живееш така - без да се побъркаш емоционално, и дали мъжа ти реално си дава сметка - щото ако те види с друг да не запее друга песен...
за такава връзка трябва хладен ум, и много хладни и прецизни сърца...тук всякакви чувства освен уважение към личността на човека отсреща и зачитане на правата и свободите му - всички други чувства са излишни и ще съсипят всякакви опити за нещо подобно...

обаче аз на твое място ако нямам друг, ако не гоня голямата любов и най-вече ако вече мъжа ми ми е безразличен - бих избрала този вариант...
Девиатор е прав в едно - дори да е преход, може би е по-добрия от шут в гъза без предизвестие....
обаче всеки е различен по отношение на чувствата...та прецени за твоя душевен мир кое е енай-добро...
ако пробваш да не излезеш една влюбена патка в края.....

Вени, сценария явно си е класика..

И при мен беше така - в мига, в който разбра че имам сериозна връзка,  изведнъж ме заиска безумно отново..
Но вече нямаше как..и в мига, в който го осъзна бързо-бързо и той се обзаведе с вече само с една по-специална любима..

Абе шашави изклечения винаги ще се намерят...
Някъде бях разказала за много близка приятелка на майка ми, която от близо четери десетилетия си живее така с мъжа си. Вече са на по 72-73 години. Той с дългогодишна любовница, с която ходи по екскурзии, на виличка и т.н.- един вид "легализирана  кифла" /т.е. за която приятелката на майка ми си знае/ само дето в тях си не я води ... И по някакъв /признавам непонятен за мен/ начин тая конфигурация си ги устройва и тъй са карали през повече от половината си съвместен живот. При това без да имат деца, та да кажеш че някога си заради тях са си устроили така отношенията - да не ги лишават от двама родители...
Та свят широк, хора всякакви.

Питай го какво точно има предвид и после мисли. Ако погледнеш темата тук почти всеки има различно тълкуване по въпроса какво значи ФВ.