Днес случайно срещнах една моя учителка. Тъкмо щяхме да се разминем и аз я спрях:
"Г-жо, здравейте! Как сте?"
И тя в първия момент май се замисли коя съм... Около 30 секунди говорихме без тя да се сети коя съм! Поне аз така мисля! След това вече ми стана ясно, че се е сетила, защото започна да ме разпитва за брат ми, за майка ми! Говорихме сигурно 15 минути! Много приятна среща! Много се зарадвах!
Но се замислих: Помнят ли учителите своите ученици? Все пак "през ръцете" им минават стотици, дори хиляди деца! Кой помнят - лидерите, зубрачите, по-смотаничките.....? Дали си спомнят ярко за някой от тях? Дали пазят лоши чувства към други? Сещат ли се често за за бивши свои възпитаници?
Ако във форума има педагози ще се радвам да прочета мненията им?
От друга страна, Вие помните ли вашите учители? С какви чувства? Оценихте ли някои от тях, чак след като завършихте?
Напоследък доста се плюе по учителите , но аз си спомням с обич всеки един от моите
За всички мой учители: