Ревнувам го,моля за съвет.

Не съм казала,че няма да говоря с него,но ми се иска ако може да е по начин,че да не ме заподозре в такава чак болезнена ревност,защото за него ще изглежда точно така,поради това,че до сега не сме се ревнували.И мисля,че няма да спре да се вижда с тях,защото с това момче замислят общ бизнес,което означава,че приятелката му ще е винаги около нас,ако стане бизнеса им.Не бих могла да му попреча,та това му е мечтата.Просто исках от вас да чуя дали наистина от изложените факти изглежда така както аз си мисля,или се заблуждавам,но е наистина така май,и сега ще трябва да се справям сама.Но за мен е по-важно да не му казвам нищо директно,да си тая в себе си,да не го упреквам преди да съм напълно сигорна в това и чак тогава вече,ако се окаже истина наистина ще предприемам мерки,но да имам доказателства.

Не не ме притеснява,че той ще ми изневери,а това,че ще вложи чувства.Говори ли сме за изневярата и аз съм му казвала,че ще простя стига да е било безразсъдно и само веднъж и не са се влагали чувства в това,просто съм такъв човек,че ще се боря до последно за връзката си и вече като видя,че няма на къде ще се откажа,но тук не става на въпрос за изневяра или по точно не за физическа а за психическа,която още повече ме притеснява,притеснява ме това,че примерно докато го правиме си мисля,че той мисли за нея,това ме измъчва.
Но и не мога да го питам диектно,просто не мога,не ме притеснява да ми се развика,нека да го направи ако мисли че така ще се защити,но нали важното е,че съм му казала какво мисля аз,но тогава всеки път вече ако той погледне някоя или я заговори и ще си мисли,че аз си мисля нещо за неговите чувства и ще си загубим доверието така,а точно това ми е коз  в момента,че ми има доверие и знае,че аз няма да му правя проблем.Но се имачвам аз,но съм склонна да си се измъчвам докато наистина нямам доказателства.
Благодаря ви за всяко едно мнение,ще пиша когато има развръзка по тази тема,трябва пак да се срещнем с тях,за да мога да го наблюдавам отстрани и да го изучавам по обстойно,за да имам какво да казвам все пак(то не,че е малко това което се е насъбрало до сега де).
ivafara,благодаря ти за разбирането и,да мисля,че той е човека,и да ще се боря до край за него.Но искренно се надявам,че ме разбирате,че не мога да говоря открито с него за това,не знам дали сам успяла да обясня разбираемо защо до сега,но не мога,ще търся по друг начин да покажа какво чувствам,но не и директно да казвам,че го ревнувам от това момиче.Точно като твоята приятелка сме,обичаме се,и двамата се борим.И не си мислете,че до сега никога не сме си споделяли кой какво чувства,имало е и такива моменти в които не сме,но и такива в които сме били до болка искренни и сме плакали заедно за нас,за нашите чувства.И точно за това,защото знам какво сме си обещавали и какво сме си говорили не мога да го направя и не мога да си причиня това да се съмнява той в мен постоянно,просто това ще убие връзката ни и всичко което сме постигнали до сега в нея.