Когато близки и приятели те засегнат?

зла, не зла... искам да знам, че са разбрали, че знам


дори и да не е типичната любовна ревност, може да е чувството на притежание и контрол....
 и аз съм губила приятелпо тази причина
жалко... но да са щастливи



Mirama
 ако са достатъчно нагли да ти поискат пак услуга, какво ще направиш?

Мирама, наистина момичето се е държало тъпо, но и мъжът й като е знаел, че тя ревнува, ами можеше да ти звънне един телефон и да ти обясни ситуацията. Явно двамцата са си лика прилика и хич не ти трябват за приятели.

Нас също миналата година едни "приятели" ни поставиха в супер тъпа ситуация. Момчето освен, че работеше и с двамата, ни беше много близък приятел. Толкова близък, че когато приятелката му беше заминала за няколко месеца, а той през това време се разболя, аз готвех за трима и му носехме храна в къщи всеки ден.
Скоро решиха да се женят (тя още беше в чужбина, но го бяха решили по телефона). Нямаше да има църкви и ресторанти, само подписване. Той ни покани да присъстваме и ние естествено приехме. Седмица преди сватбата си пристигна приятелката му, започнаха приготовления, уговорки с роднини и приятели, мацката дума не ни спомена, но решихме, че щом той ни е казал, значи просто ни броят за поканени, а и беше въпрос само на присъствие, все пак...
В денят преди сватбата се видяхме и с двамата и на тръгване споменахме "и утре ще се видим"... той смутолеви нещо с половин уста, тя - нищо. Докато се чудехме как да го разбираме ни се обади друг приятел от компанията. Оказа се, че са си вдигнали луд скандал след като сме си тръгнали. Мъжът ми му звънна и директно го попита какъв, аджеба, е проблема. Оказа се, че все пак били решили, че ресторант ще има и той й бил казал, че не може да си покани колежките защото са много, а баща му плаща. Тя се била съгласила, но поставила условие, че тогава и той няма да си кани колегите (демек нас), а на него не му било удобно да й каже, че вече ни бил поканил... искал бил да си поговори с нас и да ни обясни, но и от нас му било неудобно...в крайна сметка удобно си замълчал.
Не отидохме, естествено, решихме да не си слагаме случката на сърце и да си запазим поне колегиалните отношения, но няколко месеца по-късно, пак след ултиматум на любимата ни извъртя още по-идиотски номер с работата и с отношенията ни - дотам.

Много дълго стана, но мисълта ми беше, че може и услуга да са ти направили като са се показали колко струват в момент, в който не зависиш от тях. Представи си ако ситуацията беше друга...

*Jael* , мале ма смотани приятели имаш. Не понасям такива хора, които гледат да се изнижат без обяснения и не могат директно да ти кажат в очите какъв им е проблемът. Слагам ги в графа страхливци и смотаняци и лека полека отношенията ни охладняват до пълно замиране 

звездичка, аз съм почти убедена, че ще имат наглостта да се обадят отново за нещо. Смятам просто да откажа и до там.

Приеми,прости(за да не си трупаш негативни емоции),приключи и продължи нататък. 

Точно защото по описанието ти изглеждат неприятници и наглеци на n-та степен кошницата е била излишна.
Такива дебелокори същества не заслужават жестове, внимание, не биха оценили замисъла. А най-лошото в случая е, че кошницата не би ти коствала толкова средства, колкото емоции.

А те не го заслужават, понеже не са ти били приятели. Поне що се отнася до момчето - ако е усещал нещата, щеше да ти обясни за сватбата и причината да не присъстваш, а не да мълчи като че ли не си му никаква. Какъвто е и случаят, за съжаление.

Друга грешка, която си допуснала е, че не си им го казала 1:1. Такива не трябва да се досещат, защото не могат. На тях трябва да им бъде казано в пряк текст, да се поставят на място веднъж завинаги и край. Край!

Изживяла съм го с няколко предполагаеми приятелки, които вече не познавам, не поддържаме никакъв контакт. По-добре да нямам никакви приятели, отколкото само дразнители.
Кой каквото си направи, никой друг не може.

Ох, обидно и неприятно е, разбирам те!
И аз имах подобен случай. Една от трите ми най- добри приятелки се омъжи и не ни покани на сватбата си. Това донякъде го приех с разбиране, но да не ни каже, че се омъжва и да научаваме от трети случайни лица, не. И аз не я поканих на сватбата си, обидена и бях, много дори. Години след това, поне на няколко пъти ми е подхвърляла как само тя не е присъствала на моята сватба.  Как не се усети, не знам. Сега се виждаме, рядко, но нищо не е както преди.

Мисля, че безразличието и студенината към тях, ще е съвсем адекватен отговор на постъпката им.
Не разбрах само, ти все пак им изпрати кошницата, нали? А реакция някаква имаше ли?

Няма оправия - ако кажеш, че се жениш, ти се сърдят, че не си ги поканил; ако си мълчиш, пак зле. Как може такова светло събитие да е повод за сръдни и разпаднали се връзки...

Аааа, не е точно така! 
Ако не споделиш нещо толкова важно със близките си приятелки, значи че не са ти толкова близки, което си е тъжно. А за липсата на покана, може да има десетки вероятни причини и то уважителни. За мен не беше важно да ме поканят, но да си премълчиш пред най-добрите (така си мислех тогава) си приятелки ми се вижда непростимо. Един вид, "Кои сте вие, че да ви информирам какво се случва в живота ми!"
Моята приятелка в последствие се разведе с тогавашния си мъж и като се върна в родния град, изведнъж пак си станахме много обични. 

Е да де, ама как да се сърдиш, че някой не те чувства тъй близък, както ти го чувстваш? Все едно да се сърдиш на несподелената си любов, че не ти обръща внимание.

Може би премълчават тъкмо защото нямат възможност или не искат да присъстваш, а няма как възпитано и лесно да кажеш на някого, че не е желан, след като той очаква и подразбира покана. Та се поема по курса на по-малкото съпротивление, без обяснения, без неприятни разговори. Блажена тишина, а при свършен факт да се ядосва е късно.

Никой не е длъжен да кани никого на сватбата си. А и че не са споделили също не е болка за умиралка - може да си мислят, че вече са ти казали. Хората сватба стягат - няма да издребняват на кой са сварили да се похвалят и на кой не. Щом край теб има вече поканени хора е неуместно да се правиш, че не знаеш. Усмихни се и им се зарадвай на събитието. Ама чак пък да им пращаш цветя ми се струва излишно....явно не те чувстват толкова близка. С годините хората се променят, отношенията също. Не се натоварвай излишно и си живей спокойно живота. Хубаво е да преосмислиш твоето отношение към тях, за да не се чувстваш зле, прекарана и т.н. Ама не да им правиш на пук или да се показваш обидена, просто си стой на удобна за теб дистанция.

Бих изчакала да видя тези хора кога ще се сетят за мен - може да се е случило нещо, което е малко вероятно, та не са могли да ме поканят. Въпреки това у мен ще остане горчилката и вече ще са на една ръка разстояние от мен.

На няколко пъти споменах, че всъщност не съм държала някой да ме кани на сватбата си.
Но при положение, че момичето ме пита и разпитва за ресторанти и всякакви неща покрай една сватба, предположих, че може да споменат поне, че ще правят сватба.
В крайна сметка никой не е дължен да те кани, но както някой каза в началото, човек може да присъства и само на церемонията и да поднесе поздравления. Не съм искала някой да ме храни и пои.

Аз имах подобна ситуация. Само че аз бях от другата страна.
Сватбата ни беше с ограничен кръг хора в ресторанта.
Всички приятели поканихме вечерта на  бурен купон в заведение с басейн. Естествено всички приятели присъстваха и на ритуала и на заведението вечерта.
Една моя 'приятелка' толкова се обиди тогава, че не съм я поканила И в ресторанта, че и до днес не ми говори. Беше поканена  в ритуалната зала и после вечерта на заведението, ноо това страшно много я обиди и на заведението не  дойде. И повече не ми се обади. Голяма драма
И до днес се чудя колко са различни хората. Така че това не са проблеми.
По-добре им се зарадвай.

Оо, имаше тук по едно време спор за количеството гости на сватбата. Беше по времето на прословутата ГОЛЯМА тв сватба която всъщност си беше съвсем скромна със 100 човека поканени. За къде по-напред тези 100 човека не ми е ясно.

Та тогава толкова народ се разписа с някаква мизерна сума поканени, че направо се хванах за главата как не са си посритали шапките с половината рода и приятели.

По-отвратително нещо от сватба с ограничено количество гости няма. Аз лично няма никога да погледна повече човек ако съм го смятала за приятел а той не ме покани на сватбата си. Да му е за обеца на ухото куверта ли му е по-скъп или дружбата. Или НОРМАЛНА сватба, или НИКАКВА.

Цялата стина е че народът е ужасно стиснат. Това е. Отношението им към теб е било от самото начало на използвачество, защо се учудваш че им се е досвидяло да платят на един куверт повече?