Публикувана: 12 май 2009, 12:00 ч.
Последно мнение: 19 май 2009, 21:01 ч.

Бий ме, обичам те!

4 903
58
1

12 май 2009, 12:00 ч.

Мнения: 742

"Колкото по й въртя номера, толкова повече полудява по мен!" Реплика на колега, чийто външен вид и вътрешен мир могат да ме накарат да мина на другия бряг. Понеже ме вбеси със самодоволната, прасешка интонация, с която го заяви, взех че натиснах "нова тема"

Всъщност заглавието е тенденциозно, а това, за което си търся компания за разговор, е отново старата тема за междуличностните отношения. Да не ограничаваме кръга на субектите само до мъж-жена, все пак хората не общуват само на тая плоскост. Та тъй. Лошото отношение катализатор на любовта ли е, понякога? Как може да обичаш някой, който се държи с теб зле, и не само да го обичаш, ами и все повече да го заобичваш. Малкият ми братовчед казваше на майка си - ти като ме биеш, не ме боли. Моя приятелка ми разказва как мъжа й я обидил пред техни гости, но той всъщност много я обичал. Мъж на 40 години се върна при жената, с която се раздели, заявявайки, че въпреки болката(емоционална), причинена му от нея(и продължаваща да му я причинява), тя е жената на живота му. А де?

# 1 12 май 2009, 12:04 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Както е казал поетът - "Разни хора, разни идеали" Laughing

Има примери и в едната и в другата посока.

# 2 12 май 2009, 12:05 ч.

Мнения: 4 300

Aми аз го свързвам не с любов, а с други неща, които погрешно се приемат за любов. Желанието на всяка цена да не изгубиш някой, без значение дали наистина го искаш или се нуждаеш от него. Да избягваш раздялата въпреки всичко заради страх от новото или пък просто да не носиш печата "Отхвърлена/ изоставена/разведена". Зависимост, най честно финансова. Емоционална- "какво ще правя без него, вече съм на години, а с тези деца.. а и да намеря друг, той ще е същия като този, какво мога да очаквам от един мъж".
И разбира се, чисто спортната страст. Може и да не ти е кеф с него, но искаш първо да го "победиш" така да се каже, и чак след това евентуално да сложиш края. Тук разбира се , в съшото време другата страна се забавлява, гледайки как хем те разиграва, хем ти все повече и повече се стараеш да му се харесаш.

# 3 12 май 2009, 12:10 ч.

Мнения: 166

Съпругът ми многократно е заявявал, че ако съм била тиха, кротка, послушна, немятаща предмети и непрактикуваща саморазправа, щял да ме издържи точно една седмица. Да де. По същата логика ме държи и мен в напрежение. Така ми харесвало, казва. Пък аз не знам. А де?
Сериозно отговорът може да бъде многопластово представен. И така ще се пробвам по-нататък.

# 4 12 май 2009, 12:15 ч.

Мнения: 1 533

Рекох да цъкна в гугле на Бий ме, обичам те! и - естествено - бях препратена в ДиС към тема Бий ма, обичам та, която започва с "Комшията пак дървари жена си..."

По темата, аз лично нямам сили за такава емоционално (и физически) изтощителна връзка. Но това е танц за двама, ако ги кефи, да си танцуват.

# 5 12 май 2009, 12:17 ч.

Мнения: 2 448

Ами приемала съм много болка в любовта, и това изобщо не я е намалявало, но става дума за болка не причинена съзнателно от човека, когото обичам.
За номерцата и някакво тенденциозно лошо отношение, с цел да ми се прави на интересен, да ми бяга, да го гоня, няма такъв филм. Изпарява ми желанието на момента.
А за приятелските отношения още повече. Достатъчно напрежение ми е пратил живота, че да търпя и насадено напрежение от друг. Stop

# 6 12 май 2009, 12:18 ч.

Мнения: X

Аз лично не бих приела агресия, била тя вербална или (пази Боже) физическа като израз на любов. Със съпруга ми сме заедно вече 10 години и не се е случвало да си "въртим номера" или да си правим обидни квалификации. Не че са ни били спокойни взаимоотношенията през цялото това време, но никога не сме излизали от рамките на "добрия тон".

Обаче темата ме накара да се замисля. Май наистина много хора се придържат към принципа "Бий ме, обичам те". Случвало ми се е в заведение или в магазин да не получа очакваното отношение веднага, а след като повиша тон. После нещата тръгват съвсем нормално. За мен е супер странно, но ей на - хора всякакви.

# 7 12 май 2009, 12:35 ч.

Мнения: 592

Заради такива има измислени термини като мазохизъм и садизъм. Но по-вярното е че става въпрос за прости патки и загубени пухльовци! Тотално аграрна ситуация!
п.п. заглавието може да се редактира в "Бий ма /ъ/....

# 8 12 май 2009, 12:39 ч.

Мнения: 502

Хората са много различни. Има такива,които могат много,ама много да прощават. Това означава ли,че и по-силно обичат? Не знам. Но със сигурност обичат повече другия,отколкото себе си. Най-близък е примерът с майчината любов. Една майка би простила всичко на детето си,и лични обиди,болка-всичко. Ако по същия начин обичаш и човека до теб,това обяснява способността ти за безкрайна прошка. Не всеки го може. Повечето хора са егоцентрици и в любовта,мислят първо за себе си.

# 9 12 май 2009, 12:45 ч.

софия
Мнения: 3 380

Има една крилата фраза"Бий мЪ,обичам те.Умри,шЪ тЪ взема" Laughing

# 10 12 май 2009, 12:45 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Съгласна съм почти изцяло с мнението на Рокси, в тези случаи не става дума за любов, а за игрички и номерца.
В които точно изживяващите се като 'най-големите майстори' (въпросния колега) на финала остават с пръст в устата и общо взето се чудят откъде им е дошло.

ПП. Lyusil, във вашия случай по-скоро става въпрос за темперамент (и аз съм с подобен), в темата иде реч за друго. Но може пък да не разбирам правилно Peace

Последна редакция: вт, 12 май 2009, 14:04 от CTramell

# 11 12 май 2009, 12:49 ч.

Мнения: 5 370

Изневяра бих могла да простя, посягане-НИКОГА.
На часа бохчичката и чао. Не се е родил все още мъжът, на когото ще позволя да ми вдигне ръка.
Да не говорим, че ответният удар от моя страна би могъл да бъде доста краен.

# 12 12 май 2009, 12:53 ч.

Мнения: 673

Замислих се как аз бих реагирала ако мъжът ми си позволява редовно да ме млати като "маче у дирек" или най- малкото да си позволява грубост и арогантност спрямо мен... Ми не бих стояла със скръстени ръце, а пък още повече и да го обичам до полуда.Човешките взаимоотношение не винаги са гладки, но всяко нещо си има допустими граници и е възможно горния праг при някои да е завишен, така да се каже.
Сещам се и за един синдром наречен "стокхолмски" , при които се наблюдава привързване към обекта на насилие / нека по-компетентите ме поправят , ако греша/, та може и нормална човешка реакция да е. Thinking

# 13 12 май 2009, 12:53 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Жози, аз все си мисля, че иде реч по-скоро за психическия тормоз, отколкото за физически.

Посягането вече е крайна фаза и не мисля, че който го търпи би могъл да говори за някакъв вид обич.

Психическият тормоз обаче е много по-фин инструмент за мъчение. Понякога дори не можеш да се усетиш как те манипулират, а от друга страна няма физическо насилие, което моментално да те накара да си събереш нещата.

За мен типичен пример в това отношение е вечното критикиуване от страна на партньора - винаги ти се намриат кусури, нищо не правиш както трябва и най-важното - втълпява ти се че за нищо не ставаш, никой друг няма да те погледне и за това най-добре си стой при мъчителя.

# 14 12 май 2009, 12:57 ч.

Мнения: 5 370

Хммммм....добре де, нека го погледнем от тази страна.
Не търпя и лошо отношение, винаги показвам на отсрещната страна, че си е превишила правата.
Не говорим само за критикуване, говорим и за опити за заяждане, а после измъкване с думичките "ти пак ми се връзваш".
Между другото, както каза Радивдани, аз имам доста висок праг на поносимост. Не чупя и не крещя за щяло и нещяло.
Но....стигне ли се прагът, плюя....отрова. Tired

П.С Рядко се е случвало, но качествено.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

Причина:

Причина: