Аз доста честичко се карам,правя забележка и наказвам,но не мога да кажа че съм от строгите, защото като ги накажа изведнъж ми става жал и омеквам.Накрая се оказва че ако наказанието е било например една седмица без компютър на втория ден вече са пак там.
- Публикувана: 13 май 2009, 15:57 ч.
- Последно мнение: 21 май 2009, 18:20 ч.
Строги или меки родители сте. Вашето лично усещане какво е
По-скоро съм мека 
не само към детето. Рядко може да ме чуе човек да викам. Опитвам се първо да постигна успех с дипломация и обяснения. Повечето пъти дава резултат. Всъщност сина ми е на 3,6 години, обаче явно вече ми се е качил на главата, защото напоследък започнахме да "сключваме сделки" - миене на косата срещу пингвин (шок. десерт) и подобни.
Чувствително дете е и много се разстройва, когато накрая стигнем до твърдата ръка. Вероятно успеха на мекия ми подход се дължи на твърдия подход на мъжа ми - детето предпочита да се съгласи с моите изисквания, отколкото да влезе в спор с баща си
. Тези спорове са безкрайни - и двамата са инати и последния път 3 часа седяха на масата безмълвни, в очакване на другия да си промени решението. Не стана 
и се наложи да постъпят по моя начин.
не само към детето. Рядко може да ме чуе човек да викам. Опитвам се първо да постигна успех с дипломация и обяснения. Повечето пъти дава резултат. Всъщност сина ми е на 3,6 години, обаче явно вече ми се е качил на главата, защото напоследък започнахме да "сключваме сделки" - миене на косата срещу пингвин (шок. десерт) и подобни. Чувствително дете е и много се разстройва, когато накрая стигнем до твърдата ръка. Вероятно успеха на мекия ми подход се дължи на твърдия подход на мъжа ми - детето предпочита да се съгласи с моите изисквания, отколкото да влезе в спор с баща си
. Тези спорове са безкрайни - и двамата са инати и последния път 3 часа седяха на масата безмълвни, в очакване на другия да си промени решението. Не стана и се наложи да постъпят по моя начин. 
Хм, само изглеждам строга, като кучето което лае, а не хапе. За това сина ми е станал мамин глезан, чак ме дразни понякога.
Виж, мъжът ми иизглежда много добър, разбран... а малкият само от погледа му замръзва.
Виж, мъжът ми иизглежда много добър, разбран... а малкият само от погледа му замръзва.
Друго си е мъж в къщата. Една приятелка ми беше споделила (понеже аз баща никога не съм имала и не знам кво е на практика), че от майка и никога не я било страх, но от баща си я е било. Аз не съм забелязала баща и да е върха на строгостта. Майка и обаче ми изглеждаше голям цербер, много строга. Но явно само е лаела без да хапе. Така сме си жените. Аз се имам за строга, ама като гледам мъжа ми колко е строг като е строг и брат му особено колко е непреклонен...
на мен това ми изглежда прекалено и излишно. Но явно не е защото има ефект, децата тях ги слушат и нямат никакви проблеми. 
Строга съм при мен лигня няма. Ако аз съм там когато се хранят няма гъг няма мък, ама ако баща им е при тях започват с тате не искам това а онова, така е и горе-долу със спането с него заспиват по 2часа с мен заспиват за 5мин.Явно виковете и санкциите помагат иначе ще ми седнат на главата отгоре ако не се възпита едно дете докато е малко после няма смисъл.
Строга съм при мен лигня няма. Ако аз съм там когато се хранят няма гъг няма мък, ама ако баща им е при тях започват с тате не искам това а онова, така е и горе-долу със спането с него заспиват по 2часа с мен заспиват за 5мин.Явно виковете и санкциите помагат иначе ще ми седнат на главата отгоре ако не се възпита едно дете докато е малко после няма смисъл.
Явно при някои деца. При моите тц
Друга ще да е причината. Аз много повече им се карам и наказвам, ама при мен ни ядат, за спане е невъзможно да ги сложа да спят. Няма да спрат да реват с часове. Баща им само им се озъби и легат на секундата. Явно усещат на кой му пука за тях и на кой не, а не при кой минава. Щото при мен определено не минава, ако става дума за спане. До сега никога не им се е разминал обедния сън, без значение дали ще заспят или ще изберат да реват през цялото време, те са си неизменно в леглата и стават когато аз преценя. Но явно тъпо и упорито отакзват да се научат, че няма да бъде тяхната
Вече и аз не знам каква съм. Факт е, че детето ми по цял ден реве и пищи за щяло и нещяло. Истерия след истерия и всичко това край няма... в такива моменти нищо не помага-нито каране, нито викане, нито бой едвам съм жива на моменти... айде оплаках се.
Междудругото искам и аз да се озъбя и да млъкне и да спре да врещи и да започне да ме слуша. Ама не - нищо не помага при това моето. Няма страх нито от мен, нито от баща си. Ако ми кажете как да го постигна тоя ефект, ще спасите душата ми от много мъки
едвам съм жива на моменти... айде оплаках се.Междудругото искам и аз да се озъбя и да млъкне и да спре да врещи и да започне да ме слуша. Ама не - нищо не помага при това моето. Няма страх нито от мен, нито от баща си. Ако ми кажете как да го постигна тоя ефект, ще спасите душата ми от много мъки
Вече и аз не знам каква съм. Факт е, че детето ми по цял ден реве и пищи за щяло и нещяло. Истерия след истерия и всичко това край няма... в такива моменти нищо не помага-нито каране, нито викане, нито бой едвам съм жива на моменти... айде оплаках се.
Междудругото искам и аз да се озъбя и да млъкне и да спре да врещи и да започне да ме слуша. Ама не - нищо не помага при това моето. Няма страх нито от мен, нито от баща си. Ако ми кажете как да го постигна тоя ефект, ще спасите душата ми от много мъки
едвам съм жива на моменти... айде оплаках се.Междудругото искам и аз да се озъбя и да млъкне и да спре да врещи и да започне да ме слуша. Ама не - нищо не помага при това моето. Няма страх нито от мен, нито от баща си. Ако ми кажете как да го постигна тоя ефект, ще спасите душата ми от много мъки
Дай го на друг да го гледа. Моите в чужди ръце са най добрите деца на света
И това съм пробвала. Живея в чужбина и баба ми беше тук за известно време. Майка ми и баща ми също са идвали за по-месец и още по-лошо положението, когато го гледат те. Там е непозната територия не знае какви са границите и постоянно се опитва да се наложи с още повече рев и тръшканици.
След няколко месеца ще го пускам на ясла и това ще ми е спасението
иначе ще лудна.
НикиФин, твоите кротнаха ли се? Всеки път като ти четях темите имах чувството, че пишеш за моя син.
След няколко месеца ще го пускам на ясла и това ще ми е спасението
иначе ще лудна.НикиФин, твоите кротнаха ли се? Всеки път като ти четях темите имах чувството, че пишеш за моя син.
Рени, изобщо не са се кротнали. Все по диви и инатливи стават. Но за мое щастие тръгнаха на ясла и мога да си поема въздух. Тия дни ни нямаше с баща им, гледа ги снаха ми и свекърва ми тук в нас и казаха, че веднъж не са ревнали. Даже нощем не се будели изобщо цели 3 нощи. Недоумявам как е възможно щото с мен не спират да реват и нощем се будят по 100 пъти. Но явно е възможно. Има нещо, ама не знам какво е. Да не би баба ти и родителите ти да го глезят още повече. Моята снаха и свеки не ми изглеждат строги бе ама не знам го постигат децата да им се подчиняват. Има нещо в излъчването, иначе не мога да си го обясня. И децата не личи да са подтиснати, въпреки че предполагам са, защото като се върнах като че ли имат нужда да си излеят натрупаните емоции и още повече реват и се тръшкат. Мани ужас.