Абсурдите в живота ви

Баси, мислех, че само аз съм параноик  в тоя форум

    Колкото по-различен си от останалите,толкова по-добре. Черната овца е по-симпатична от стотиците други бели,аз съм на този принцип. Добре че има и по някое цветно добиче в стадото,иначе ще е пълна скука.

Аз пък като казах, че у наше село има горен и долен център, колегата умря от смях...зер в геометрията има само един 

Родили са ме на 13 петък.

NikiFin, влизам в темата ти не толкова да говоря по същество, колкото да коментирам казаното от теб, за самата теб.

Надявам се, ще простиш 'оффтопика' 

Аз само да си кажа, че те харесвам Верно е, че понякога си 'цапната в устата', но си откровена и това си личи...
'
На мен такава 'първичност' ми допада...Прекалено 'префинените' неща и хора ме отчуждават...

Казва ти го човек, който си страда от своята доза 'снобария' и произтичащата от нея несигурност...

Мисля, че за откровени и спонтанни хора като теб наистина е трудно...когато не са заобиколени от себеподобни. Такава е ситуацията в повечето случаи, за съжаление...

В една тема беше обяснила как децата ти 'все ти висят по крачолите'...

Ами от това по-добра атестация...Децата никога не бъркат!

Дерзай, момиче! За мен ти си ПИЧ отвсякъде!

За това се сещам и аз, предполагам, защото разсъждават от тяхната гледна точка, т.е. масово послъгват 

И аз така, но не защото мисля, че повечето лъжат, а защото имам доста да ги нарека меко казано нестандартни случки в живота ми и ако споделя повечето ме гледат и по физиономията им се изписва "да, бе , как пък не".

Сещам се за една случка по тоя повод - на едно море се бяхме запознали с някакви хора, седим, пием, говорим си уж... ама по едно време ми изтъпя и станах да си ходя. На въпроса защо си тръгвам толкова рано, реших откровено да отговоря, че ми е скучно. Реакцията, за мое учудване, беше бурен смях. Аз още по-откровено продължих: "Не бе, не ми се обиждайте, ама не ме кефите нещо, тъпи сте ми...". Ей, тия хора паднаха от смях! "Ох бе, Дона, каква си майтапчийка само, опасна си...". Та така за откровеността 

Много точно казано,аз съм на същото мнение.

Марк Твен е казал по този повод "Truth is stranger than fiction, but it is because Fiction is obliged to stick to possibilities; Truth isn't. " И аз съм убедена, че истината звучи винаги откачено на фона на една хубава измислица, която винаги може да е по- приемлива и достоверна.

Извън това, защо обръщаш толкова внимание на това как те приемат другите? Ти си оригинал и е нормално да не се радваш на всеобщо одобрение. За него се иска да си по- банален, обикновен и предвидим. Или гениален, но далечен, чисто физически, защото странните птици не пречат, ако не живеят в съседната къща. Още повече си и провокатор и караш хората да си задават въпроси, за които предпочитат да не мислят. Разбира се, това са моите впечатления от теб тук във форума. Може и да бъркам.

В моят живот абсурдите са свързани с това, че колкото повече работя толкова по- мързелива изглеждам. На последното ми работно място като служител на друг, а не на себе си, си казах, че ще работя толкова, че да не ме уволнят веднага. В края на месеца направиха ревизия на свършеното и ми дадоха две заплати и половина, защото се оказа, че съм свършила работа за 4 души.  От тогава работя само за себе си. Понякога и за общата фирма със съпруга ми, в която казвам, че съм назначена, защото спя с шефа. И всички са убедени, че е така.

  Голем смех верно. Ако беше казала, че нещо глава те боли или че имаш работа по вероятно е да загреят, че всъщност умираш от скука. Виж, аз до такива откровености не съм стигала. Няма и да излъжа де. Просто ще стана и ще си тръгна. Ще кажа сигурно нещо от сорта Айде аз си бегам. И ако ме питат що може да кажа Писна ми да седя или Искам да се усамотя, което обикновено си е самата истина. Сред хора по често ми се случва да скучая, отколкото сама.

Бояна Ламбер   И ти не падаш по долу.

Абсурд не мога да го нарека, но ценя качеството си да казвам на една жена честно мнението ми за дреха, фигура, прическа... но така и не намирам голям възторг за това у ответната страна 

Добре де, а ако ти си пълен абсурд, съответно и живота ти...какво правим?  Трябва ли да се сърдим на някой освен себе си...

Яяяя, откровеността била първичност.. 
Мен пък ме отвращават хората, които виждат така нещата.  Не на всеки му стиска да бъде .. откровен.  Тези хора обикновено биват и уважавани. За разлика от плужеците избрали да играят цял живот постановки.
За абсурди в живота си не се сещам в момента.

Е що трябва да се сърдим, абсурдизмът си е много добър жанр даже 

Абсурдна е приказката - "няма ненаказано добро", но въпреки това, е толкова вярна, че винаги съм съжалявала за всяка своя добрина 

Истинското добро не се прави, за да се получи благодарност. Наказанието е нормално, защото получаващият добро е в слабата позиция, а даващия му е отнел добрината, инициативата, способностите и ред други неща. Малко хора умеят да приемат добро, а много не могат да приемат спокойно и подарък.
Да не говорим за ненужното добро, което е справедливо да бъде наказано, защото човекът е можел да се справи и сам, а идва един "умник", който оправя нещата без нужда и кара първия да се чувства като идиот.


NikiFin Благодаря!

Факт е обаче, че тези екземпляри живеят по-лесно.
Затова пък изпитанията са за силните.
Моята откровеност стряска хората. Това няма да ме накара да съм по-малко такава. Патила съм си и вероятно пак ще си патя, но така е по удобно за мен и севестта ми.
Абсурдите в живота ми са, че съм предавана от хора, които съм смятала за особено близки и са знаели всичко за мен. А още по-голям абсурд е, че с някои от тях преодоляхме това и сме още по-близки. Е, с други се разминахме завинаги.

Всичко това, което пишеш,  е вярно, но и зло не съм търсила за ответ на моята добрина, но съм го получавала с лихвите  . Ама, аз съм си виновна! Помоли ме някой, зареве ми,аз взема, че го съжаля и после съм по-черна и от Черен Петър и десетте малки негърчета взети заедно  

Между другото, като заговорихте за откровеност, на мен ми прави впечатление, че напоследък тя се преплита с отявлена грубост. Някой, някога се държал откровено, честно и предизвикал възхищение и сега изведнъж  - всички сме честни и .....откровено груби. Достатъчно такива хора познавам, които се бият в гърдите и кряскат колко са ...невероятни, та чак ми се повдига от тяхната откровеност. Аз гледам да съм умерено директна.Не искам да съм причината за нечии сълзи.
 П.п.  Написаното по-горе не цели да уязви никого, просто изказвам мнение за хора , които познавам и които са парадирали завидна директност в отношенията.

Аз съм родена в петък - 13-ти, по време на път и съм осмаче. 

Това ми прилича на лексиконни писаници, хеле пък силните и изпитанията им. За да съм в тон с тона - Не казвай всичко,което мислиш и не харчи всичко, което имаш.
Струва ми се, че не случайно мозъкът ни е скрит в главата, адски глупаво е да бъдеш винаги откровен докрай. На кого му пука за твоята откровеност, кой ти дава право да считаш мнението си винаги за меродавно. И най важното- какво правиш, когато откровено изреченото от теб се окаже невярно в последствие? Имате ли силата да поправите последствията от думите си, можете ли да върнете нещата?

Откровеността е за предпочитане в по- близки отношения с хора, които без тази откровеност няма да са наясно с желанията и намеренията ми. С не- близки хора, предпочитам възпитанието, било то и висша форма на лицемерие. И мен не ме интересува мнението за мен, за поведението и схващанията ми на хора, с които нямам практически допирни точки по тези въпроси. Гледам да не се обременявам и с изказване на мнение по чуждите такива. И откровеността, както и лицемерието е редно да имат цел в бъдещето на общуването с въпросния човек към когото са насочени.

В това отношение сме дружки 
Все съм крива,все съм черна.Нооо,аз не мълча на никой

Rafaella Izza , да, за ненаказаното добро бях забравила. И тук НЕ става дума за добро, което си направил по свое желание и преценка, направил си го с добри намерения и мислиш че си направил добро, но отсрещната страна нич не се чувства добре от това добро. Мен такива натяквани добрини ме дразнят.
Става дума за поискано добро, услуга примерно, за която си отделил време, може и нерви да си съсипал и накрая се оказва, че пак си направил или малко, или не е точно това което са ти поискали и те изкарват лош. Вместо да погледнат от положителната страна, да оценят поне опита ти да помогнеш. Това наистина се случва много често. Не знам защо обаче. Но поради това, че ме осират заради добротата вече все по малко ми се правят услуги. Дори подаръци не обичам да подарявам, защото имам чувство, че ако не подаря по няма да направи впечатление. Но като подаря направо може да направи лошо впечатление и да разочарова отсрещния. Точно минала седмица ми се случи нещо подобно.
Бяхме на екскурзия до Лондон с мъжа ми, а снаха ми и свекърва ми гледаха тук децата. Понеже и двете много пътуват, всеки месец почти и отдавна в тази фамилия не е традиция да се носят подаръци от пътувания. Само ако се иде на някакво особено екзотично място, примерно Китай,  може да се донесе нещо символично (на мен свеки примерно ми донесе чаша за чай от там. Беше много хубаво украсена и много и се зарадвах в интерес на истината. Отделно не очаквах подарък и приятно се зарадвах). И двете отделно са били в Лондон и то не веднъж. Но аз все пак исках да им взема нещо символично. Много се чудех, много мразя да избирам подаръци щото никога нямам подходящи идеи. И накрая влязох в един от магазините за сувенири и им взех по един чайник с изгледи от Лондон и по една кутия чай. Харесах си ги за мен и си взех и реших и за тях да взема. Като им ги дадох... авно толкова неприятно бяха изненадани, особено снаха ми, на свеки не и пука хич, че даже не можа и Мерси да каже. Но не това, а самото и изражение показваше че го приема като подигравка и отбиване на номер.  Много гадно ми стана. И мъжът ми, който не забелязва такива неща по принцип този път забеляза разочарованието изписано на лицето и. Те са хора, които според мен нямат нужда от нищо  и ми е голям проблем да тръгна да им купувам подаръци. Изобщо не мога да преценя как да постъпвам в такива случаи, като ходя по почивки примерно кво да правя с подаръците, защото не обичам да подарявам подаръци за отбиване на номера, а на практика така се получи, понеже просто не видях нещо, което наистина да ме грабне и да знам че и на тях ще им хареса. Просто нищо нямаше. Обичам да подарявам неща от които знам, че човек има нужда или нещо, на което знам, че много ще се зарадва. Но в случая те нито имат нужда от нещо, нито знам на какво ще се зарадват. Та взех нещо, на което аз бих се зарадвала. Но явно не и другите. Може би трябваше да взема само нещо за детето на снаха ми и така пак да отбия номера, но да си спестя разочарованото изражение. Явно не се справям добре с преценките.


Рокси , съгласна с теб за откровеността, че често няма нужда от нея. Не става дума обаче  да си откровен до там, че да обидиш човек примерно. Това е простотия наистина. Не че не е простотия и да си откровен когато става дума за теб самия. Хората само това чакат за да обърнат думите ти срещу самата теб. Мълчанието е злато. Ама баси скуката ще настане ако всеки за да се предпази спре да си казва мнението и да си споделя проблемите. Този форум трябва да го закрият. Но от друга страна пък е безсмислено всички да говорим само това, което ще се хареса на другите или което очакват, нищо че изобщо не го мислим или дори мислим точно обратното. Това пак ще доведе до малко по друг вид скука. Нали клюкарите трябва да се хранят с нещо, за да върви приказката. Така едни се предоставят доброволно за храна на други, лешоядоподобни и има тръпка. Всъщност тук пишат предимно тези 2 вида хора, искрено споделящи мнения и проблеми и сеирджии, които нищо не казват за себе си, а само обсъждат другите, дразнят ги и т.под. Тези, които не искат да си споделят живота, но и не искат да се гаврят с хората почти не пишат тук, а само четат. Не че не изпитват най вероятно задоволство от дискусиите де. Те са най хитрите, познавам и от този тип. Само дето от толкова хитруване често се самопрецакват много гадно. Та не искам и да съм на тяхно място, по добре черната овца. Но това вече е друга тема

Е, ако някой се забавлява по цял ден да рови, помни и класифицира чуждите животи, най вероятно му хлопа нещо. Или няма по смислено занимание. Особено гарнирано с настървени коментари.
Помислих, че с еима предвид откровеност от рода на :
-"Как изглеждам?"
-"Като гъз"

И вълкът сит, и агнето цяло. Е абсурд. Винаги съм гладен.

Това с абсурдите е така,защото хората винаги се стремят да докажат,че бялото е всъщност черно,като много често нямат дори намерението да го правят,а и не го мислят наистина-то просто им идва отвътре.Дразнители са си и това е!Те може би мислят също,като теб,но това което ги кара да говорят другояче това си им е по природа и го правят ,за да се дразниш.Много "човеци" умират от кеф,ако на някой му е криво,аз пък да ти кажа...С това се хранят,щото всичко друго им е безинтересно и банално!Какво по-хубаво забавление от това.Имаше една приказка и тя е:"Аз не искам я да съм добре,я искам Вуте да е зле!"...е точно за това става въпрос.На такива хора изобщо не трябва да се обръща внимание.Не им давай "храна"!Те ще гладуват ,гладуват,докато не си намерят някой друг да очернят!...

Къде казах "винаги съм откровена до край"? Естествено, че не си длъжна да се съгласиш с мен и маш право на своето мнение. Нали знаеш колко истини има? Колкото са хората на Земята. Всеки има своя истина или избира да вярва в нечия чужда такава. Никога не съм изричала такава истина, която да има пагубни последствия върху някого. Не ми се е налагало. А и не съм толкова ненормална, колкото ти изглеждам. Считам мнението си за меродавно само и единствено когато касае нещо, свързано с мен и произтичащо от мен. Аз съм човек и правя грешки. Важното е да можеш да забелязваш грешките си, да се стремиш да не ги допускаш отново и да си признаваш когато си сгрешил.
"Лексиконни" е определение за твоята представа за това, което съм написала. Моите са писаници, а другите творби, така ли? Що се отнася до това, защо мозъкът е скрит именно в главата, науката не е намерила обяснение, струва ми се. Или ако е намерила, то едва ли е за да не казваме винаги истината!
А когато животът ти поднася изпитания и въпреки това се изправяш, и продължаваш с оптимизъм, започваш да вярваш, че има истина в клишетата, които някога пишехме в лексиконите, просто защото сме ги чули някъде, пък те се оказват неща от истинския живот впоследствие.
Нямам силата да отговарям за всички, които предизвикват последствия с думи или дела. Аз отговарям само за себе си.

  Интересно място щеше да е светът,ако всички хора бяха напълно искрени и директни винаги. Да си представим,че човек не притежава способността да лъже. Ще е толкова забавно,като в една детска градина. Всички ще си казват какво мислят без задръжки,без "дипломатичност",лицемерие и подмазвачество....На практика интригите се обезсмислят,никой няма да говори зад гърба на другия. От "благородната" лъжа до лицемерието има една крачка. По-добре да понесеш истината тогава.

  Никога не ми е било ясно,как може да искаш всички да те харесват,при положение че ти самият симпатизираш на доста тесен кръг от хора? Одобрението на мнозинството е важно за хора,които мислят само и единствено как да направят добро впечатление на околните. Това понякога се превръща в тяхно жизнено верую."Как ще правиш това? Ами какво ще кажат хората?". Най-тежкият абсурд е да не осъзнаваш,че цял живот не си бил свободен,а си робувал на хорското мнение.

Повечето от нас сме гледали "Лъжльото"...
Интересно ще е, ако ако спре да съществува лъжата, а не ако не е съществувала въобще.

  Да. Дипломацията вид лъжа ли е в този случай? На мен понякога родителите са ми казвали,че с повече дипломатичност се стига по-далеч. Но не ставам за дипломат,паля се като фитил и изгарям за секунди!
  Ако лъжата изчезне изведнъж,дори и под формата на дипломация престане да съществува,сигурно планетата ще се взриви за броени минути. Просто вместо почести Кондолиза Райс ще получи искрено посрещане на Балканите например и всичко ще отиде по дяволите!

Хората казват, че са спестили истината, че са премълчали нещо, че са заобиколили честния отговор или каквото и да е само и само да не си признаят, че лъжат. Това не е ли най големия абсурдизъм!?! Лъжата е начин на живот за някой! Помислете върху това!  Аз също лъжа! Не харесвам това, стремя се да не го правя, но както съм написала в подписа си - Трудно е да бъдеш добър!

Темата от абсурди, станала, за истината и лъжата. 
Ами някои хора така те питат и си врат носа където не им е работата, че освен да ги излъжеш, нищо друго не ти остава.

И друго ми прави впечатление, че щом не се заяждаш във всеки пост, значи ти лъжеш или си лицемер с цел да се харесаш на другите.
Ей това за мен е абсурдно. Малко хора могат да приемат, че не всеки се дразни на нещата, които и той. 

tia_e_ , какво значи да бъдеш добър. За едни винаги ще си добър, за други лош. На всички не може да се угоди. Номерът е да си добър за себе си и да се чувстваш добре в кожата си. Е това е трудното, защото щем не щем се влияем от обществото, искаме да зарадваме хората, но като не успеем и се разочароваме.
Аз не бих нарекла дипломацията лъжа. Изобщо определение за лъжа е трудно да се даде. Има различни начини да кажеш твоята истина и дипломатичния е може би най добият.

dodyniki , това, че хората се кефят когато на другите им е зле е едно на ръка. Но аз нямах точно това предвид като писах за абсурдите. Това не са случаи, когато хората умишлено искат да ме дразнят. Те наистина си мислят и си вярват като ги говорят тези неща. Просто криво са ме разбрали. Абсурдът е защо така се получава, да кажеш, че обичаш краставици и дригия да го разбере, като че ли мразиш. Трябва да опитам да говоря обратното, тогава сигурно ще схванат какво имам предвид. С децата съм пробвала като реват им казвам Реви още по силно и казват Не и спират   Опак свят, поне този около мен

pasinet , напротив остава ти. Казваш им че не е тяхна работа и готово

От малки ни учат колко е лошо да се лъже. А животът без лъжа не може.


Май малко хора слушат какво им говориш. Чуват една-две думи и после си съставят историята. Може би и това е част от абсурдите. На мен ми е през .... дали ти обичаш краставици, но не съм достатъчно откровена да ти го кажа направо и слушам ли, слушам.

Най-големият абсурд е, че с мъжа ми все сме виновни за нещо, все сме черните овце в семейството... но няма да пиша подробности, защото е твърде лично. 

Напротив, това е отговорът, който ги кара да се интересуват още по настървено, защото ги кара да мислят, че има нещо супер интересно, което ще изпуснат.   За това го избягвам, когато искам да се отърва от нечие нездраво любопитство, предпочитам да го пратя да пасе с някоя красива лъжа и да не ми досажда.  

Точно този тип откровеност изобщо не я ценя. На теб става или ти приятно, когато някой се изкаже негативно за вида ти. Защото хора разни - вкусове различни. 

Комуникацията куца явно, за да разбират хората срещу теб съвсем различно нещо от това, което се опитваш да кажеш-помисли как го поднасяш, какъв ти е изказа, за да не те разбират...Това относно абсурдите, дет си ги нарекла.За мен не е абсурд, и както и после си писала-не мислиш, че е от зор да те дразнят-просто не те разбират.
Както и това, е всеки има своята истина...
Дипломацията е друго вече...

Леле, тук верно е станало като в лексикон на самотна тийнейджърка...пълно е с мъдри мисли, които не мога да вдяна.

НикФин, аз като не знам какво да подарявам винаги взимам бутилки- ако човека не пие, то взимам някакъв екзотичен оцет, зехтин, с разни джунджурии вътре или змия....

Тоя чайник верно какво да го правят? Аз бих го завряла в някой шкаф и така....  

Селтакис, не всеки иска да отговаря на последния пост, аз например съм писала във връзка с мненията на авторката на темата, не на твоите.

   Според мен е абсурдно да си мислим, че някой само от добри подбуди си бута носа в личните ти работи.

От сутринта се оплетох в Киркегор и Камю заради тая тема.

Уики каза: Абсурда е ситуация между човека и света, в която човек търси яснота, а света остава безмълвен и неразбираем - баш по темата.

Търсиш истината, а светът не те разбира - случва се.

Това също не го разбрах....явно глупостта ми е хронична 

явно, но, не е и нужно да разбираш всъщност, защото говорим за различни неща

Е те това е върха на абсурда - Селтакис и Киркегор!

Отивам за сладолед!

Супер, значи се връзвам поне със заглавието на темата и не мога да бъда обвинен, че се тикам, дето не ми е работа.

А по съдържанието на темата - и чайник им е много на тези дърти, неблагодарни датски крави. Нищо н ее трябвало да им купуваш! 

Бях пропуснала историята с чайника, но ако ще бъдем откровени - за мен точно тези сувенирчета са абсолютен кич и не съм сигурна как ще реагирам. Дори да успея да се усмихна мило, после ще го забутам в някой ъгъл и Ники ще пусне тема -  Те не ценят подаръците ми.

Аз съм откровена, но никой не ме разбира. Помагам, но все ми отвръщат с лошо. Изпитанията са за силните духом, низшите, които не ни възприемат (по презумпция) живеят лесно.


Горните обобщения говорят за личностни конфликти. Авторът се вживява и опиянява от ролята на жертва.
Когато твърде малко хора ви разбират, а твърде много ви отвръщат с "лошо", повредата може да е във вашия телевизор. Другото е абсурд.

За мен най-големият абсурд е когато нещо се случва, но не зависи от теб и  в крайна сметка, ти си попарен за цял живот от случилото ти се, защото косвено те засяга и като поведение и като начин на мислене. Обичайте се! 

Когато съм права не позволявам да ме убеждават в противното и не искам да ме гледат с насмешка.
Не ми пука за мнението на някои!!!

целият ми живот е един абсурд. за съжаление.

аз съм родена в петък но  в ЕГН имам три седмици .... 7 януари 1977г  

правилно

Защо винаги съм толкова проста и конкретна. Ни Киркегор ми помага, ни нищо. По повод това пътуване Никито пусна тема Защо са й изхвърлили манджата на 3 дни. Ми тя била годна за ядене. Честно казано, Ники, не те разбрах и дори не ти повярвах, че може да ядете 1 манджа 1 седмица. След обясненията, ти повярвах.  Та - всеки гледа от собствената си камбанария.

Ау, че дребнави подмятания за стара тема. Ми жегнала се НикиФин и ни сподели. Голяма работа станало.

Абсолютно си го признавам. Ама се сетих.

NikiFin,  какво значи да бъдеш добър ли!?! Това е нещо което се улавя в хората, то се усеща, то не е нещо което може да си, а може и да не си. Добротата не е угаждане на другите и начин за харесване от другите - тя е даденост, тя е в сърцето, тя е в главата на човек! Да си добър за себе си - в повечето случай означава да си егоист - което съвсем не те прави добър!  Ето едни думи на Майка Тереза. Помисли върху тях!

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро!
 
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи!
 
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро!
 
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит!
 
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай!
 
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това!
 
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си!

Бюти, като те гледам си нова и може би не знаеш.
Но НикиФин винаги си е била такава особена и честичко пуска теми от типа:
Защо все на мен се случва...

Да де, точно това е проблемът. Защо Не обичам крастависи се разбира като Мразя краставици. Точно така е поднесена информацията и понеже не виждам къде бъркам се консултирам с по големи специалисти относно живота.

pasinet, ако някой не разбира от Гледай си работата, няма да разбере и от лъжа и от квото и да било според мен,

То всичко, което не му трябва на човек заминава в дълбокия шкаф. Ти какво би подарила примерно

Защо се концентрирате сега върху моите абсурди. Те са си така от край време и не няма да се променят нито да намерят обяснение, затова са абсурди. Обогатете с други просто

Ох, вече точно мислех, че аз не съм наред. Мен ме разбират поне 90% от хората, с които общувам, не ми отвръщат с лошо на направеното добро и... май съм низша духом, щото не съм имала големи изпитания... Освен това ми правеха място в автобуса, като бях бременна, спират ми на пешеходна пътека, за да пресека и децата в нашия пясъчник са абсолютно кротки и неагресивни. А съседите ми са мили хора, с които се поздравяваме, от 2 до 4 и през нощта никога не вдигат шум и никой не си хвърля боклука през прозореца. Да, живея в България. Да, всичко, което написах е истина, макар да звучи абсурдно на фона на много други написани неща в други теми.

Е, нали си споделяме. Лошо няма.