може ли някой да ми каже къде е по - добре да живея ? В големият мръсен и шумен град или в тихото селце ?
- Публикувана: 21 май 2009, 12:42 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2009, 07:15 ч.
животът на село - ад или рай
Ами не знам. Аз не съм живяла на село и честно казано ми е трудно да си представя подобна алтернатива.
За мен идеалното решение, (и непостижимо за момента) е къща в тих квартал, но в голям град с много перспективи за развитие, работа и образование.
Тиквички? Аз на това съм се спряла. 
За мен идеалното решение, (и непостижимо за момента) е къща в тих квартал, но в голям град с много перспективи за развитие, работа и образование.
А можете ли да ми кажете какво да вечерям днес? 
Навсякъде животът е такъв, какъвто си го направиш.
Това, което е идеално за един, може да е ужасно за друг. Готови рецепти няма, и няма как да има. Най-смешното е, когато човек взима решения, повлияни от "Така смятат другите". Всъщност не е смешно, а може да е трагично понякога.
Апропо, мисленето със собствената си глава не боли.
Още един глас за тиквичките може ли
Това, което е идеално за един, може да е ужасно за друг. Готови рецепти няма, и няма как да има. Най-смешното е, когато човек взима решения, повлияни от "Така смятат другите". Всъщност не е смешно, а може да е трагично понякога.
Апропо, мисленето със собствената си глава не боли.
А можете ли да ми кажете какво да вечерям днес?
Още един глас за тиквичките може ли
Ние мислим да предпочетем живота на село, имаме си самостоятелна къща с всички удобства и с голям двор.А в града сме 100 маймуни в един апартамент, и какво като сме в град като ни е тясно.Отиваме на село, до града сме точно за 7 минути с колата, така че каква ще е разликата като станем селяни?
На въпроса няма еднозначен отговор- зависи от възможностите!newsm10
На въпроса няма еднозначен отговор- зависи от възможностите!newsm10
Ние мислим да предпочетем живота на село, имаме си самостоятелна къща с всички удобства и с голям двор.А в града сме 100 маймуни в един апартамент, и какво като сме в град като ни е тясно.Отиваме на село, до града сме точно за 7 минути с колата, така че каква ще е разликата като станем селяни?
На въпроса няма еднозначен отговор- зависи от възможностите!newsm10
На въпроса няма еднозначен отговор- зависи от възможностите!newsm10
Кажи кое е селото и кой градът и ще ти кажа! 
...Пък и по селата почти няма работа...
По-важно е да има за е.ане, но ако няма, кво ти остава, освен по цял ден да поркаш.
Ами не знам. Аз не съм живяла на село и честно казано ми е трудно да си представя подобна алтернатива.
За мен идеалното решение, (и непостижимо за момента) е къща в тих квартал, но в голям град с много перспективи за развитие, работа и образование.
Тиквички? Аз на това съм се спряла.
За мен идеалното решение, (и непостижимо за момента) е къща в тих квартал, но в голям град с много перспективи за развитие, работа и образование.
А можете ли да ми кажете какво да вечерям днес?
...Пък и по селата почти няма работа...
По-важно е да има за е.ане, но ако няма, кво ти остава, освен по цял ден да поркаш.
Няма. Това, що става за е.... е в града. Да търси спонсори. Мама и тати от село инвестират в буркани, да може детето да намери Някого. И да възвърне инвестициите.
Гадни сте. Доядоха ми се тиквички.
Живяла съм на село до първи клас. Усещането за свобода е невероятно, познаваш всички (селото е доста малко), играеш по цял ден и се грижиш за животните и растенията. Общо взето бяха прекрасни години, изпълнени с усмивки, смях и игри. Сега живея в град (малко градче), но и тук ми е добре. Иначе за храната на село няма спор - най-вкусната и най-здравословната, откъдето и да я погледнеш.
Селтак, още ли ходиш да шибаш за без пари в студ. град? Ей голяма си пинтия! Ама щом ти е кеф....
Знаете ли я тая приказка, сигурно е селска - "гладна кокошка просо сънува".
Земете да олабите малко, че преебавате всичко наред така. Стана рутина и се загуби удоволствието.
Знаете ли я тая приказка, сигурно е селска - "гладна кокошка просо сънува".
Земете да олабите малко, че преебавате всичко наред така. Стана рутина и се загуби удоволствието.
Земете да олабите малко, че преебавате всичко наред така. Стана рутина и се загуби удоволствието.
Умна, на всичкото отгоре!
С такова удоволствие те чета и избщо не искам да се разочаровам.
За да не се терзаеш по този въпрос, купи си един апартамент в града и една къща на село.
Ето- аз вече не се терзая
Леле, сега се усещам, че май съм приключила с веселата част от живота. Ужас!
може ли някой да ми каже къде е по - добре да живея ? В големият мръсен и шумен град или в тихото селце ?
за България ли става дума?
За да не се терзаеш по този въпрос, купи си един апартамент в града и една къща на село.
Ето- аз вече не се терзая
Така де. Сега, обаче, не, че те плаша, но започва едно друго терзание, свързано с коли, яхти и едни други неща.
Няма спокойствие, това е.
Ето- вера и тишо за остров мислят.
Защото се радваш на природата, чистият въздух 
и си на една крачка от възможностите които ти предлага града. 
мда
в тих и зелен квартал предпочитам в София
на село е доста трудно
особено с деца--училище ,курсове и тн разправия
в тих и зелен квартал предпочитам в София
на село е доста трудно
особено с деца--училище ,курсове и тн разправия
хаха, Мънки, Банкя не е село, не се оправдавай!
Живея в тих зелен квартал на София но на моите години предпочитам селото. Ама де го? Нямам наследство и придобивки никакви, но бих искала - голям безопасен двор , река (или поне вада), добре снабден магазин, Интернет, кабелна и Пирогов. А да и добър път с бърза кола. Утопия!
Забрави да кажеш и някой дето да ти носи пенсийката.
Пък и да има какво да си кажеш с него, да си по хортувате, някак си.
хаааааа промяната София - с. Остров ....много радикална и самоубийствена , ако нямаш рента от голям имот или други сигурни доходи.....селото е прикрасно , но не и ако чакаш на помощи или пенсия.....помисли добре ...много добре, ако може поживей пробно - малко през лятото и малко през зимата , за да си прецениш...
за България ли става дума?
'Щото ако става въпрос за швейцарско село (без да губя работния си статус, който имам тук и миУото е в състояние да си телепортира бизнеса) няма да се замисля и за минута.
В софийско село (дори със статут квартал на София) не бих повторила пак, поне докато не се пенсионирам или проимам възможност да си наема иконом, който да се грижи за всичко.
Нямам наследство и придобивки никакви, но бих искала - голям безопасен двор , река (или поне вада), добре снабден магазин, Интернет, кабелна и Пирогов. А да и добър път с бърза кола. Утопия!
Като махнеш Пирогов, има такива села. Забрави за канализация, обаче. Ииии, такова... Няма да газиш кучешки лайна, а кравешки. Но това последното е до време, съвсем скоро крави ще има само в зоопарка.
Велкоме ту при мене. Кравешки лайна няма. Рядко кози барабонки.
И моля ви, софета, ако дойдете, спазвайте нашите правила.
Метем улиците пред дворовете си след като сме носили сено, не си хвърляйте боклуците където ви падне.
Кофи за боклук има и се изхвърлят редовно.
Не правета като нас, не отглеждайте растения и животни - гледайте си райграс.
За растениевъдство и животновъдство е необходима селскостопанска култура каквато нямате,
ще ви се смеем в кръчмата, на фурната, и където ви видим.
Едно софе бучило арпаджик с остричкото надолу, после питало що неговия лук е като лули.
Не очаквам да разберете вицовете ни.
И моля ви, софета, ако дойдете, спазвайте нашите правила.
Метем улиците пред дворовете си след като сме носили сено, не си хвърляйте боклуците където ви падне.
Кофи за боклук има и се изхвърлят редовно.
Не правета като нас, не отглеждайте растения и животни - гледайте си райграс.
За растениевъдство и животновъдство е необходима селскостопанска култура каквато нямате,
ще ви се смеем в кръчмата, на фурната, и където ви видим.
Едно софе бучило арпаджик с остричкото надолу, после питало що неговия лук е като лули.
Не очаквам да разберете вицовете ни.
Едно софе бучило арпаджик с остричкото надолу, после питало що неговия лук е като лули.
Оня ден си говорихме с една моя позната. И тя така бучила арпаджика, докато не я видяла майка И и не я подгонила.
По темата - предпочетам малко спретнато градче. На село не бих се справила. Земята ме плаши. Градска глезла съм си.
Вълчо-о-о-, по-леко със софетата 
Как се сади арпаджик, нали
с мустаците надолу?
Мен кравешките лайна и кози барабонки никак не ме притесняват.
На село се живее добре, но да не работиш селска работа или поне
само за удоволствие. Да имаш пари за една постоянна издръжка за
храна и отопление - ето ти рая на земята. Довечера отиваме на вилата,
биричка, скаричка, кукуригащи петлета, кучета, котета.. м-м-м
Ки май е въпросителна частица,а хвърколица е вилица 
Как се сади арпаджик, налис мустаците надолу?
Мен кравешките лайна и кози барабонки никак не ме притесняват.
На село се живее добре, но да не работиш селска работа или поне
само за удоволствие. Да имаш пари за една постоянна издръжка за
храна и отопление - ето ти рая на земята. Довечера отиваме на вилата,
биричка, скаричка, кукуригащи петлета, кучета, котета.. м-м-м
Знаеш ли какво е "кии" или "хвърколица"?
Ки май е въпросителна частица,
а хвърколица е вилица мда
в тих и зелен квартал предпочитам в София
на село е доста трудно
особено с деца--училище ,курсове и тн разправия
в тих и зелен квартал предпочитам в София
на село е доста трудно
особено с деца--училище ,курсове и тн разправия
хаха, Мънки, Банкя не е село , не се оправдавай!
За съжаление, единственият плюс на българските тихи селца е това, че са тихи. Аз лично на третия ден изпадам в депресия от мизерията и най- вече от манталитета на българския селянин /койтое функция на трудния живот, не отричам/. Може би, ако си живял там и имаш семейство, приятели, познават те от дете е друго, но иначе спрямо "чуждите" са груби и резервирани. Ако сте сами ще ви бъде адски трудно.
Да не говорим, че в българското село закони няма и всеки се спасява поединично.
Да не говорим, че в българското село закони няма и всеки се спасява поединично.
Здравейте,аз съм от новите мами тук.В България живеех в малък град и сь6то никога не съм си представяла как мога да отида и да живея на село,просто съм си градско чедо.Сега съм в Германия и живея в Кьолн.Но квартала в който съм е все едно малко селце,спокойно,приятно и чисто.Ако трябва да се преместя в центъра на Кьолн,няма да ми е приятно.Но има много голяма разлика от селата в BG и тези в по- развитите държави....става въпрос за условията които предлагат за живот.А и вси4ко мили мами е до самата нагласа на човек.Предварително се извинявам за правописа ми,но на тази клавиат. трудно се справям 
.Поздрави за вси4ки мамчета 
.
.Поздрави за вси4ки мамчета . Велкоме ту при мене. Кравешки лайна няма. Рядко кози барабонки.
И моля ви, софета, ако дойдете, спазвайте нашите правила.
Метем улиците пред дворовете си след като сме носили сено, не си хвърляйте боклуците където ви падне.
Кофи за боклук има и се изхвърлят редовно.
Не правета като нас, не отглеждайте растения и животни - гледайте си райграс.
За растениевъдство и животновъдство е необходима селскостопанска култура каквато нямате,
ще ви се смеем в кръчмата, на фурната, и където ви видим.
Едно софе бучило арпаджик с остричкото надолу, после питало що неговия лук е като лули.
Не очаквам да разберете вицовете ни.
И моля ви, софета, ако дойдете, спазвайте нашите правила.
Метем улиците пред дворовете си след като сме носили сено, не си хвърляйте боклуците където ви падне.
Кофи за боклук има и се изхвърлят редовно.
Не правета като нас, не отглеждайте растения и животни - гледайте си райграс.
За растениевъдство и животновъдство е необходима селскостопанска култура каквато нямате,
ще ви се смеем в кръчмата, на фурната, и където ви видим.
Едно софе бучило арпаджик с остричкото надолу, после питало що неговия лук е като лули.
Не очаквам да разберете вицовете ни.
ejjj, това беше постинг много ала Лиска. Задобравяш:)))
Нямам връзки със селото, докато не се омъжих за мъж, чиито родители живеят на село. За мен е ужасно винаги, когато трябва да ги посетим. Само ще пиша, че тоалетната е на другия край на двора.
Гражданка, която желае кенефа й да е до кухнята.
Опитите на софета да заживеят на село не са от днес.
Къщата на моята леля, лека и пръст, е жив пример за това. Така си седи сега, отремонтирана, с дървена перила на сдурмата, със стъпала от дялан камък, 2 дка, двор, превня, и ветеринарна аптека под плевнята. Ами как да му се обадиш на такъв ветеринар, то докато му обясниш къде живееш, кравата ти ще умре. Естествено се обаждаш на кореняка ветеринар и той след три минути е у вас, с колело.
Софето си вдигна инструментариума и се прибра, отдето е дошло. Може да се споразумеете за къщата.
Госпожа 10 цента и тя, взела да бучи домати италиански сорт. Ами че те стават големи колкото череши, за какво и са, да се чуди човек. Вчера ги гледах на пазара, пак им забравих името. Тъй си седят, никой не ги купува.
http://212.36.3.59/site_pics/163/9_1155483019.jpg Чери, голям майтап.
Нямам връзки със селото, докато не се омъжих за мъж, чиито родители живеят на село. За мен е ужасно винаги, когато трябва да ги посетим. Само ще пиша, че тоалетната е на другия край на двора.
Гражданка, която желае кенефа й да е до кухнята.
Опитите на софета да заживеят на село не са от днес.
Къщата на моята леля, лека и пръст, е жив пример за това. Така си седи сега, отремонтирана, с дървена перила на сдурмата, със стъпала от дялан камък, 2 дка, двор, превня, и ветеринарна аптека под плевнята. Ами как да му се обадиш на такъв ветеринар, то докато му обясниш къде живееш, кравата ти ще умре. Естествено се обаждаш на кореняка ветеринар и той след три минути е у вас, с колело.
Софето си вдигна инструментариума и се прибра, отдето е дошло. Може да се споразумеете за къщата.
Госпожа 10 цента и тя, взела да бучи домати италиански сорт. Ами че те стават големи колкото череши, за какво и са, да се чуди човек. Вчера ги гледах на пазара, пак им забравих името. Тъй си седят, никой не ги купува.
http://212.36.3.59/site_pics/163/9_1155483019.jpg Чери, голям майтап.
заведения няма, развлечения няма, нощен живот няма, по улиците с токчета не мога да ходя, всъщност гумени ботуши нямам дори. няма работа. няма училища, нито пък забавлениея за подрастващите. няма аптека, няма лекар, абе.....да ме вържат в Бг, на село повече от 2 дни не стоя. направо ме хваща клаустрофобия.
Ееей, аз така разчитах да дойдеш на село.
Като седнем на по бира да има с кого да се глумим.
Госпожа 10 цента и тя, взела да бучи домати италиански сорт. Ами че те стават големи колкото череши, за какво и са, да се чуди човек. Вчера ги гледах на пазара, пак им забравих името. Тъй си седят, никой не ги купува.
http://212.36.3.59/site_pics/163/9_1155483019.jpg Чери, голям майтап.
Aуу, каква ръкавица ми беше подхвърлена:)
Гледай сега какви селски истории в задния ми двор. Дон Домат Project, 2009:
цък биволско сърце, 2 типа чери на които им се смееш ( но да знаеш, че това са от най-ароматните сортове домати по принцип) ,някакви тоскански нам си кви, супер яките ломски домати, класика в жанра ( с които съм зарибила целия квартал) има и още ... Ще те държа в течение, като почна да бера, миналата година от таз педя земя 30кг домати... а колко пържоли сме изяли покрай тях
Селска идилия!
Аз пък съм За селото /моето/ на Дунав,красиво,спокойно,чист въздух,хубаво заведение,много посетители.През повечето време седим с детето там,понеже не работя в момента.Половинката си работи в София и си седи в големия,обиколен от газове апартамент 
- ПП.За последните 5 години,Столичани се изтрепват да си купуват къщи там.Казва се фурколица-не хвурголица
Нормално е живеещите в София да искат да излязат от този град във всеки удобен момент.
Имаме вила на 40км. от София и там е едно спасение - за родителите ми преди, а сега и за племенниците ми. Просто с малки деца, да има къде да потичат, да подишат по-чист въздух, малко на тишина ...
мястото не е село, вилна зона е, едно време не обичах кой знае колко да ходя, млад човек , исках да съм с приятелите си през уикенда и т.н, сега като се прибера в България, ако можеше изобщо да не стоя в София, а да си спя на вилата... променят се нагласите с ЕГНто много.
Имаме вила на 40км. от София и там е едно спасение - за родителите ми преди, а сега и за племенниците ми. Просто с малки деца, да има къде да потичат, да подишат по-чист въздух, малко на тишина ...
мястото не е село, вилна зона е, едно време не обичах кой знае колко да ходя, млад човек , исках да съм с приятелите си през уикенда и т.н, сега като се прибера в България, ако можеше изобщо да не стоя в София, а да си спя на вилата... променят се нагласите с ЕГНто много.
Въркулица, искаш ли въркулица, или ше си топиш?
За съжаление, единственият плюс на българските тихи селца е това, че са тихи. Аз лично на третия ден изпадам в депресия от мизерията и най- вече от манталитета на българския селянин
Живея на село , но това ме прави селянка само по местоживеене , а не и по манталитет. Предимството ми е че детето ми играе в собственият ни двор , а не в парковете заедно с разхожданите от гражданите кучетата. Незная за другите села , но нашето е голямо имаме у-ще и детска градина , каквато има в малко градове. Само на центъра имаме 4 хранителни магазина и 5 заведения , в две от които сервират и храна. В къщи не гледаме дори куче и котка , а растенията които отглеждам са само цветя и трева.Работим и двата със съпруга ми - аз в местното Кметство , а той пътува до работата си - докарваме си доход в порядъка на 1500 - 1800 лв.Е повечели ще съм гражданка , ако отида в града на квартира и си докарваме половината доходи.
Майка ми и баща ми живеят в град , но нямам желание да съжителствам с ничии родители и да стоя безработна или вечно търсеща работа. Добреми е да съм на село и да мога да си позволявам , когато искам да ходя където си искам.
Може би, ако си живял там и имаш семейство, приятели, познават те от дете е друго, но иначе спрямо "чуждите" са груби и резервирани. Ако сте сами ще ви бъде адски трудно.
Да не говорим, че в българското село закони няма и всеки се спасява поединично.
Да не говорим, че в българското село закони няма и всеки се спасява поединично.
Ако питате сина ми, на село е рай. И аз така мисля: свобода, чист въздух, еко продукция, тишина, природа. Пълен релакс. Място, където човек може да прочете книгите купени преди месеци. Последният път като ходихме такива птичи песни се носеха, че ми идваше да си отворя широко прозореца, макар че беше хладно.
Родителите ми живея на село след като се пенсионираха. И аз мечтая за това. Хубава спретната къща с максимално удобства, винаги готова да приема гости. Дори скоро си мислех, че непременно ще и сложа и някакво име. Това по повод "Къщата на духовете", която четох при последното си селско разпускане. Селото ни е на 35 км. от Бургас. Има си канализация, интернет и кабелна ТВ.
Родителите ми живея на село след като се пенсионираха. И аз мечтая за това. Хубава спретната къща с максимално удобства, винаги готова да приема гости. Дори скоро си мислех, че непременно ще и сложа и някакво име. Това по повод "Къщата на духовете", която четох при последното си селско разпускане. Селото ни е на 35 км. от Бургас. Има си канализация, интернет и кабелна ТВ.
Току-що се върнах от село. Животът там с много пари е рай,
макар и малко скучен. Хубаво е, спор няма. Идилия, звезди,
щурци, светулки. Отпочинах си много добре, направо супер.
макар и малко скучен. Хубаво е, спор няма. Идилия, звезди,
щурци, светулки. Отпочинах си много добре, направо супер.
Ахъ,особено ако имаш голям двор с басейн....ех много се размечтах,ама що пък и това да не стане.
Село има... ако имаше и пари за 50 год, напред - за храна за нас, за 2 коня и едно куче - купувам конете и отивам без да мисля нито секунда.
Не зная в колко села си ходила,но хората там,са доста по-любезни,от колкото гражданите.Когато се преместихме в нов апартамент,съседите гледаха надменно и високомерно.А,когато някои си купи къща на село,хората го посрещат с баница и мили думи.
Аз мислих че са "добри хора", но според мен, това не е съвсем актуално към днешна дата. Не са груби или резервирани. Посрещат с баница - вярно е. НО... В нашето сравнително малко село просто не можеш да ги разбереш какво искат. Зле са, работа и пари няма, но пак интригите са по-важни от колкото да си гледат сметката.
Не може всеки ден да са скарани с различен съсед - от това дали си в час, зависи дали са скарани с теб или не - съответно, дали да ти продаде краве мляко или не.
Не може най-интересната тема да е каква е заплатата ми. След това, попитах за помощ за ремонт на къщата - е, не може да ми иска колкото се плаща в града. Като ще е така, ще си взема помощници от града, поне ще разбират, а не аз да им казвам на всяка крачка.
Добавка: общо взето, според мен, проблемите на село са интриги и завист в големи количества.
Може би, ако си живял там и имаш семейство, приятели, познават те от дете е друго, но иначе спрямо "чуждите" са груби и резервирани. Ако сте сами ще ви бъде адски трудно.
Да не говорим, че в българското село закони няма и всеки се спасява поединично.
Да не говорим, че в българското село закони няма и всеки се спасява поединично.
Аз мислих че са "добри хора", но според мен, това не е съвсем актуално към днешна дата. Не са груби или резервирани. Посрещат с баница - вярно е. НО... В нашето сравнително малко село просто не можеш да ги разбереш какво искат. Зле са, работа и пари няма, но пак интригите са по-важни от колкото да си гледат сметката.
Не може всеки ден да са скарани с различен съсед - от това дали си в час, зависи дали са скарани с теб или не - съответно, дали да ти продаде краве мляко или не.
Не може най-интересната тема да е каква е заплатата ми. След това, попитах за помощ за ремонт на къщата - е, не може да ми иска колкото се плаща в града. Като ще е така, ще си взема помощници от града, поне ще разбират, а не аз да им казвам на всяка крачка.
Добавка: общо взето, според мен, проблемите на село са интриги и завист в големи количества.
Добавка: общо взето, според мен, проблемите на село са интриги и завист в големи количества.
О-о-о, на мен ми трябваха повече от 15 години да проумея това
и да го приема за нещо неизменно. На село манталитетът е
друг. Може би тежката работата и скуката си казват думата.
Може би тежката работата и скуката си казват думата.
Така е - разбирам че имат голямо оправдание - ако помислим колко буркани на времето се влачеха... и след това да погледнем как е днес. И не е само това.
Между другото - няма лошо, че някой коментира "заплатата ми". Лошото са мислите и решенията им след това: "той има пари" и т.н. - примера за ремонта който дадох
И няма лошо, че се карат за дребни неща - всеки ден различно. На мен не ми пречи, поздравявам всички, приятно ми е. Лошото е след това - ако поздравя или пия бира с неправилния човек, няма да пия краве мляко
... едни такива първични реакций, елементарни... в същото време озлобени - поради работа, скука или поради прехода...
За постоянно живеене на село ли става въпрос или за ходене на вилата или на гости при мама и татко в събота и неделя? Защото като чета тази тема, оставам с впечатление, че повечето гледат на селото като на място за почивка (особено ако има някой друг да готви, да поддържа къщата и са гледа доматите за салата и пилето за печене), а не за живеене през цялата година.
Иначе, няма еднозначен отговор. Зависи от много "зависи" - къде е селото, толко е голямо, пътища, училище, здравни услуги... Във всеки случай селото не е място за мен.
Иначе, няма еднозначен отговор. Зависи от много "зависи" - къде е селото, толко е голямо, пътища, училище, здравни услуги... Във всеки случай селото не е място за мен.
Първо Банкя не е село град е и много скоро ще е квартал на София както са Бояна Лозенец и т.н. Дразня се когато хората започнат да се делят на селяни и на граждани - всички сме хора еднакви сме висшето образувание не ни прави нещо повече от другите
Аз преди две години се преместих в Банкя да живея - извинете но си е всъвсем друго да си излезеш на двора басейна до теб люлки пързалки за децата чист въздух...няма дума за сръвнение с апартамента в София - имам 2 и нямам никакво желание да живея там
немога да търпя тази дъндания тази мръсотия... 
Аз преди две години се преместих в Банкя да живея - извинете но си е всъвсем друго да си излезеш на двора басейна до теб люлки пързалки за децата чист въздух...няма дума за сръвнение с апартамента в София - имам 2 и нямам никакво желание да живея там
немога да търпя тази дъндания тази мръсотия... 
... едни такива първични реакций, елементарни... в същото време озлобени - поради работа, скука или поради прехода...
Да бе..., то пък щото в града е пълно с духовно извисени аристократи...
За постоянно живеене на село ли става въпрос или за ходене на вилата или на гости при мама и татко в събота и неделя? Защото като чета тази тема, оставам с впечатление, че повечето гледат на селото като на място за почивка (особено ако има някой друг да готви, да поддържа къщата и са гледа доматите за салата и пилето за печене), а не за живеене през цялата година.
Както казах, имам село, баби/дядо вече няма и няма кой да ни посрещне. Понякога ми писва в града и разбирам колко много съм имал преди. Да не казвам колко много е необходимо ако искам днес да имам същото.
Преди може би беше важно че лук, чесън, домати - всичко е безплатно. Днес вероятно е важно, че е екологично, истинско мляко на баба
и на тихо и спокойно място.На вила е различно, само една крачка по-далеко от това да отида в гората с колата (и скарата). Друго си е постоянно на село... но там няма работа. Сигурно ще ми доскучее, ако живея постоянно (но сега не се замислям за това).
... едни такива първични реакций, елементарни... в същото време озлобени - поради работа, скука или поради прехода...
И това е вярно... в града друга марка свине отглеждаме
Аз преди две години се преместих в Банкя да живея - извинете но си е всъвсем друго да си излезеш на двора басейна до теб люлки пързалки за децата чист въздух...няма дума за сръвнение с апартамента в София - имам 2 и нямам никакво желание да живея там немога да търпя тази дъндания тази мръсотия...
немога да търпя тази дъндания тази мръсотия... Е не, не...
Аз помислих, че тук говорим за село, а не за къща в града... или в квартал на града...
Аз искам да копая и да кося трева, да садя пипер, да ходя с каруца в гората, а понякога и без каруца. Но искам кон, дядо имаше кон... и други неща имаха...
Но трябват пари, защото с копане не може да се живее, освен ако не си професионален копач (или имаш трактор). Само си представям какъв период на адаптация ще има
Аз си знам какво детство съм имал, дори само през ваканцията... пък вие си мислете каквото искате.
Ти ми говориш за тузарски работи... мани ги тия. Имаме един тузар в село - градината му с разни кедрови храстчета и разни такива. Това не ме влече. На село трябва да се изцапаш с кал. Там е тайната.
Както неведнъж съм казвала, живеем на село - девета година вече- но селото ни е близо до София, всички трудоспособни хора работят в София, децата ни учат в София. Много е хубаво това, че имаме достатъчно жизнено пространство, също двор, в който децата играят. Почиваме си спокойно, на чист въздух сме. Недостатъци-липса на квалифициран лекар наблизо, разходи по поддръжка и труд за такава са изцяло наши и по-високи, по трудно се отоплява през зимата. На всичко се намира решение, естествено, ако човек се чувства на мястото си. Ако имате имот "на село" отидете за известно време, вижте как ще се чувствате и тогава решете дали това е вашият вариант
Мечтая за село. Както каза някой всеки мечтае за това, което няма. И да, ще ми се смее Вълчо, чак сълзи ще му потекат от смях. Но ще се оправя. Много хляб ще изям, но ще ми тръгне някакси. И се надявам да не попадна на хора, които ще ми се смеят, а на такива, които биха ми помогнали. Манталитета ме притеснява.
Манталитета ме притеснява.
Манталитетът, мило дете, си е е... майката.
Никога няма да забравя как наши познати от село
коментираха пред децата, че баща им си е
надвил харчовете щом им е купил сладолед
...коментираха пред децата, че баща им си е надвил харчовете щом им е купил сладолед
мечтая да живея в малко селце в планината, край поточе, сутрин петела да кукурига , а птичките да пеят далеч от големия град и екстрите на цивилизацията
) , в селата вече почти няма училища, медицинска помощ...Там се живее най- близо до естествения отбор... трябва смелост и много вяра в собствените сили, за да го направиш 
Аз и сестра ми вече не живеем на село. Брат ми има семейство , те останаха при родителите ми. Къщата е много голяма, удобна, на 18 км. от големия град, училища, доктори. Уж би трябвало да е хубаво, обаче .... например - снаха ми изпрала 3 перални дрешки на близнаците, нейното спално бельо и куп още дрехи- Естествено прострени навън, да съхнат на слънце и да миришат на свежо. Да, ама комшийката точно в това време решава да си запали боклука от кравите. Ми що да не го запали, като си е в нейния двор. Само дето по всички закони на логиката гадния черен пушек се носи точно към прането. Еее, честито!!
Често разказвам следната случка като анекдот. Защото нали всеки вика "Ааа да си живея на село, никой да не ми хлопа по тавана, или да ми правят забележки съседите от долу. Да си знам че съм си господар в къщата си и да си правя каквото си искам". Та едно лято сме се събрали всички вкъщи. Ние със сестра ми, нейните деца и моето, Имаме стаи на 3-тия етаж. качваме се горе, но имаме толкова много да си кажем. Не бързаме да си лягаме. Излизаме на терасата, сядаме на столчета, любуваме се на небето и звездите, децата радостни, превъзбудени тичат насам натам. Божкеее колко е хубаво.... И по едно време отдолу се чува гласът на майка ми "Абе вас не ви ли е срам бе?!! Я да се прибирате и да лягате. Другите хора утре ще стават рано". Ха де. Хубаво било да си живееш в къща, да не ти пречат съседите и ти да не пречиш на другите
А комшийката как ли се чувства, когато сутрин в събота и неделя брат ми си пали трактора под прозореца й
Та значи, хубаво е на село, ама само през лятото и то за уикенда. От опит го знам
Често разказвам следната случка като анекдот. Защото нали всеки вика "Ааа да си живея на село, никой да не ми хлопа по тавана, или да ми правят забележки съседите от долу. Да си знам че съм си господар в къщата си и да си правя каквото си искам". Та едно лято сме се събрали всички вкъщи. Ние със сестра ми, нейните деца и моето, Имаме стаи на 3-тия етаж. качваме се горе, но имаме толкова много да си кажем. Не бързаме да си лягаме. Излизаме на терасата, сядаме на столчета, любуваме се на небето и звездите, децата радостни, превъзбудени тичат насам натам. Божкеее колко е хубаво.... И по едно време отдолу се чува гласът на майка ми "Абе вас не ви ли е срам бе?!! Я да се прибирате и да лягате. Другите хора утре ще стават рано".
Ха де. Хубаво било да си живееш в къща, да не ти пречат съседите и ти да не пречиш на другите А комшийката как ли се чувства, когато сутрин в събота и неделя брат ми си пали трактора под прозореца й
Та значи, хубаво е на село, ама само през лятото и то за уикенда. От опит го знам
doreto, това определено не са плюсовете на селото, но не са и минусите, защото ги има и в града. Аз също често ставам потърпевша от подобни случки и в блока 
Изпрала съм на малкия дрехите, отворила съм широко прозорците и някой идиот запалил казана за боклук, та дими цял ден и цял квартал му диша пушилката. Голямо проветряване му направих, няма и къде да избягаш, димът е проникнал навсякъде.Редовно палят и кофите за разделно сметосъбиране и даже не знаеш кого да напсуваш и с кой да се скараш Сутрин редовно се носи миризма на Екарисаж 
, съседката готви на терасата и всичките милизливи пари идват в спалнята ни, както и дима от цигарите й, а съседите отгоре редовно засипват едната тераса с пепел и фасове... За шума е аналогично. Та патилата на село, които даваш за пример са бели кахъри, даже придавът един приятен привкус на селската идилия...
Изпрала съм на малкия дрехите, отворила съм широко прозорците и някой идиот запалил казана за боклук, та дими цял ден и цял квартал му диша пушилката. Голямо проветряване му направих, няма и къде да избягаш, димът е проникнал навсякъде.Редовно палят и кофите за разделно сметосъбиране и даже не знаеш кого да напсуваш и с кой да се скараш Сутрин редовно се носи миризма на Екарисаж , съседката готви на терасата и всичките милизливи пари идват в спалнята ни, както и дима от цигарите й, а съседите отгоре редовно засипват едната тераса с пепел и фасове... За шума е аналогично. Та патилата на село, които даваш за пример са бели кахъри, даже придавът един приятен привкус на селската идилия...