Тъй като съм страна в такъв конфликт, реших да опитам да си "сверя часовника" с обективни, странични оценки. Много ви моля, кажете ми вашето мнение! Става дума за ситуация, в която майката и бабата на детенце имат някои различни възгледи по отношение на детенцето. Не бих искала да обсъждам темата на самия конфликт (не става дума за насилие или нещо подобно - детенцето се чувства много добре и е много обичано от всички), а само поведението на участниците. Ще се опитам да представя максимално обективно двете страни - майката (М) и бабата (Б).
М: Омръзна ми и много ме тормози всеки разговор с Б да завършва с конфликт по темата. Приемам това като обидно поведение. Уважението към другия човек изисква съвсем различно поведение. Изказваш мнението си на несъгласие, защото другият човек може да не е взел предвид различната гледна точка, но когато другият я обмисли и съзнателно не я приеме, е редно да го оставиш на мира и да не му натякваш мнението си докато той приеме твоето. Поведението "аз съм прав и ще ти го натрапвам докато се съгласиш с мене, и ще твърдя, че ти не се грижиш добре за детето" е обидно за личността ми.
Б: Убедена съм в правотата си, отгледала съм две деца и знам за какво говоря. Не мисля, че поведението ми е обидно, не виждам защо дъщеря ми всеки път се засяга. Даже напротив, обижда ме нейното поведение, защото трябва да съм свободна да си изкажа мнението. Това, че го изказвам при почти всяка среща, не е повод тя да ми се сърди и да отказва да разговаряме за това.
Моля, кажете ми какво е вашето безпристрастно мнение? Обидно ли е поведението на бабата или майката преиграва?
Благодаря ви предварително!