Кога го намразихте?

Не го мразя сега, когато сме разделени от доста време, но го мразех и докато живеехме заедно. Освен в някои ситуации, част от които много приличат на тези, за които говориш.
Не смятам, че е обратимо. Вероятно е обратимо близостта между двама души да се позагуби, да престанат да се виждат влюбени, да престанат да се забавляват заедно, да престанат да се желаят за определен период - вероятно всяко едно от изброените може да се поправи . Обаче ако наистина го мразиш, със сигурност някой ден ще си тръгнеш

Не го мразя- нито когато се резделяхме, нито сега.
Ти си се настроила негативно сега към него, ако обаче се вгледаш в себе си и си поприпомниш и хубавите моменти от съвместният ви живот, вероятно ще си спомниш кои са нещата, които те накараха да се влюбиш в този човек. Та в този ред на мисли- Обратимо е.

Имала съм усещането че го мразя в определени ситуации, но не мога да кажа че го мразя-нито сега, нито преди да се разделим

Всичко е обратимо, само смъртта не е.
Случва се хора да се мразят, а след години да се влюбят отново.
А в брака така или иначе има различни фази. Ако съумееш да се подсвиркваш и да изчакаш докато отмине даден период, може би ще имаш по-дълготрайни отношения

За съжаление съм в подобна ситуация. Мисля, че го мразя в по-голямата част от денонощието, говорихме за раздяла, каза, че няма да ми помага финансово ако реша да се изнеса, защото той ме обичал, аз съм виновната за разпадането на брака ни. Не сме интимни от около година, не знам дали има адруга,според думите му не. Аз също нямам и не знам дали искам да имам... Много е тежко, не знам дали бих могла да се справя сама - финансово и психически - с тежестта, че съм оставила детето си без баща, защото на мен така ми е по-добре... Ужасно ме е страх, много се колебая какво да реша, дали няма да сгреша? Работя, получавам добри пари, но ако се изнеса ще трябва да плащам квартира, на някой да гледа детето. И аз се питам дали има начин и желание нещата да се наредят... има ли начин да заобичаш някого отново? Има ли ги наистина тези щастливо омъжени хора или се преструват? Проблемът в мен ли е, че не мога да изградя стабилна връзка?

Мразех го ужасно много когато си тръгвахме с детето.
Сега не го мразя, но адски ме дразни. Така и не разбра защо се стигна до тук и смята, че аз съм виновна за всичко.
Сигурно и той ме е мразел тогава.

Не го мразя.Мисля, че и по време на развода не го мразех.
Беше ме яд на него, и сега ме е яд понякога, но за други неща.
Това, обаче не го променя.Търпение за нещата , които не можем да променим!
Доволна съм, че се разделих с него точно защото правех компромиси със себе си и не можех да се понасям.
Компромиси не за пари, както е при "писна ми", а със свободата си.Можеше да намразя себе си...

Аз пък понеже не събрах на време сили и смелост да си тръгна, минах и през периода, в който живеех заедно с него, но ми беше тотално безразличен. И трябва да ти кажа, че хич не ми беше леко . Може и аз да съм някаква сбъркана, ама все си повтарях, че така не мога да съм спокойна, каму ли щастлива - при съжителство с някакъв статист в ежедневието ми...
Така че поне при мен този вариант не работеше

Аз също  намразих мъжа си ( слава Богу- вече бивш) , но повече от  година не можах да издържа  с него по този начин  . Преди това не съм го мразела , но пък не можех да понасям държанието му, изцепките , простотиите , заяжданиците с мен и  всички  хора с които се срещахме ... Както и да е ... щом има омраза ,  наистина рано или късно ще има и раздяла ! 

според мен ако го мразиш-е защото имаш чуства към него,които те е яд ,4е не можеш да превъзмогнеш-аз ли4но не бих могла да мразя,4овек който ми е безразли4ен
по-скоро мога да кажа,4е много силно ме дразнеше вси4ко в него ,но не и 4е някога съм мразила бившия-дори имаше моменти,когато си мислех,4е можем и като нормални хора да комуникираме,но уви -много е манипулируем милия и се води по кофти акъли

Във всяко начало, дали започване на връзка или развод, чувствата са най-силни. Впоследствие улягат.

Не, че след това, не се появяват разни моменти отвреме-навреме да ни докажат наново и отново, защо сме предприели крачката  , но вече не е същото, като да имаш дразнител нон-стоп до себе си.
Да, може би чувствата ще се поуталожат.

Вярно е също, че има и случаи, при които омразата пак прераства в голяма любов, но поне моята статистика показва, че след време става пак същото. Изключенията са малък процент.

Повече отговорих за "след раздялата".
За в семейство ми е трудно да отговоря общо. Зависи от прекомерно много неща.

Да,съгласна съм.
Аз мразех,докато се чувствах безсилна да променя нещата.
Сега,когато нещата са различни ми е  безразлично.

Девиатор,не мога да разбера защо след всеки пост на Мерелин трябва да си ти. Дразнещо е.
И още преди да видя,че си писал,бях сигурна,че ще има и твое мнение.

Минала съм по този път Дори повече от година и половина се опитвах по всякакъв начин да променя нещата, но всичко си продължаваше по стария начин. Ако има и кой да му подклажда фалшивото самочувствие, че той е МЪЖ , че той трябва да се налага и да се оправя със семейните финанси.......... Да знаеш, че свободата е хубаво нещо особено щом и сама можеш да се оправиш финансово / изнесох се с две много малки деца на квартира/. Още на вторият месец  се чудех къде ми е бил акъла да си губя времето да се опитвам да променя нещата. Успех ти желая

Намразих го за известен период от време.
Сега вече не го мразя.
Бях го хванала, че спи с гаджето на братовчед ми, поразрових се и видях какви писания и праща.
Искал да имат една малка къдрава кукличка, превъплащание на любовта им.
По това време големият ни син беше не 8 месеца.
Пак по това време се изтипоса в един порно сайт със снимка на мъжката си гордост и текст, че търси жени на средната и над средната възраст за взаимни удоволствия.
Отвратих се ...
Това далеч не беше всичко, което този човек успя да сътвори, но това са двете неща, които ми задействаха инстинкта за самосъхранени 

Не знам дали съм го мразила изобщо. Омразата е грозно чувство. Но ме болеше много, особено заради детето. Вече ми е безразличен, все ми е едно какво прави. Колкото по-рядко го чувам и виждам, толкова по-добре се чувствам. Но ми трябваше много време, за да стигна до тук.

Омраза никога не съм изпитвала..

В началото беше болка..после: разочарование, надежда, отчаяние..отвращение, съжаление и накрая  безразличие..
Сега, след месеци раздяла, изпитвам единствено чисто приятелски и добронамерени чувства към него..той също се държи така..май накрая започнахме да комуникираме нормално..

Не съм го мразила, яд ме беше на него, за известно време,
но пък той как не може да ме диша не е истина...

Мразех го, когато детето му се молеше да дойде да се видят, а той лъжеше!
Мразех го, когато ме изнудваше, чрез детето за да бъде неговото!
Мразех го и го мразя във всичките моменти, когато няма смелостта като мъж да каже истината, а лъже като п...а!

Намразих го в края на одисеята ни, когато предателствата станаха твърде много. С времето ще ми стане безразличен, защото е човек, който не си заслужава.

И аз не го мразя. Прекалено много го обичах цели 11 години. Не го  и обичам, обаче вече. Дори му предложих да останем приятели, заради детето.


Последното ми се иска да го постигна, заради дъщеря си.

В повечето постове твърденията са, че не мразят бившите си. А що се отнася до децата-НЕ, категорично не съм изпитвала и зачатък на нотка на омраза заради това че са негови деца. Ако ти "Аман от никове" имаше деца щеше със сигурност да знаеш, че това няма как да стане.

Няма как да мразя детето си, заради това, че е негов син. Напратив, сина ми е единственото нещо за което бих могла да съм благодарна на бившия!
Няма как да мразя детето си, заради грешките на бившия, както и моите!

И ако имаше дете, щеше да знаеш отговора на този въпрос!

Така като гледам съотношението е 50/50, долу-горе.
За какво да го мразя? Имаме се.
Вчера се замислих, ако не беше общото ни дете дали щях да говоря още с него.Оказа се, че не бих, но не от омраза.Просто той е толкова далеч от мъжа, който искам да имам...Толкова далеч от мен...
Ще кажете: Как тогава си живяла с него? Не само живяла, ами бях луда по него.В огъня влизах...
Защо сега стана така?...Не знам.
Не, не изпитвам носталгия.Чудя се как тази любов, която мислиш за единствена, става никоя.Защо да го мразя тогава?

И аз имах пари от наШите колкото за гарсониера по онова време с лихвото4ките,които даваха.
когато детето беШе на 6 мес.ми поиска парите уж на заем после Щял да ги възстанови,аз естествено не исках,зна4и не съм го била оби4ала и аз глупа4ката му ги дадох.но и парите от сватбата ги похар4и той.

оба4е го намразих,когато детето стоя до 02,30 4аса на нова година(3 годиШен)баЩа му да си дойде,а той не благоволи,заЩото лиубовницата ве4е беШе бременна,а пък и живееШе толкова дале4е(в блока отсреЩа) 4е просто не му бе по силите да я остави дори за 5 мин.

въпреки вси4ко в деня на развода му пожелах Щастие,като не предполагах 4е до такава степен Ще забрави 4е сина му съЩествува.обажда се на рожден ден за да му 4естити,но съм уверена 4е го подсеЩа или майка му или настояЩата му съпруга(тогаваШна лиубовница)

не си давай парите,може да ти потрябват

Ти сериозно ли?И защо да не сме честни?
Ако по-старателно прочетеш отговорите ще видиш,че повечето пишат,че не са ги намразили.Аз също.
Но ако за малко предположа,че съм го намразила,няма как да намразя детето си.
Явно наистина нямаш деца,за да питаш подобни безумни неща.

Никога. Обичам дъщеря си безпределно.
Не съм срещала такива случаи.
Аз не мога да си го представя. Дъщеря ми е най-прекрасното нещо, което ми
се е случило или с други думи най-хубавия подарък, за който бившият е помогнал да получа 
Радвам се на получената комбинация от нас двамата, всеки ден и с цялото си сърце  и през ум не ми
минава да "пренасям" отрицателни чувства.

А, за връзката с него - първо, колкото повече растат децата, толкова по-малка става тази връзка.
И друго, толкова много връзки с хора, се налага да има един човек през живота си,
които не са му много на сърце. Изобщо не се изчерпват само с бившия (примерно).
Част от живота е, не го приемам трагично.

Аз пък съм срещала и изобщо не се учудвам на въпроса й.

Не, никога. Дори и детето да има нещо общо с баща си визуално, го свързвам с човека, който беше, когато се обичахме, а не с другия след това.

Съвсем честно пред себе си заявявам, че никога не съм изпитвала омраза към дъщеря си. Да расте пред очите ми е най-хубавото нещо, което може да ми се случи

Хм..аз пък си признавам, че имах подобен проблем..
В смисъл - изпитвах нещо като съжаление за това, че заради появата на детето всичко се срина..
Не беше омраза, но някак си не можех дълго време да го възприема майчински..
Повечето ми усилия бяха насочени към това как да оправим нещата помежду си, отколкото да се зарадвам, че имам дете..

За щастие - бързо ми мина..отдавам го на следродилната депресия..

Когато започнах да мисля за раздяла имах подобни страхове...
Но слава Богу, не се случи.
Обичам хлапетата безусловно, дори понякога се напъвам да намеря прилика с баща им, а не успявам.

Мисля си че няма да ми се случи,надявам се след като се роди бебчо да не го гледам с омраза,само защото баща му не го е искал.Да,мразя бащата на детето си,но не защото нарани мен,а защото остави детето си да се ражда без баща и да расте без него.
Със сигурност няма гледам детето си с омраза,за нещо за което няма вина.

Винаги когато погледна децата си разбирам ,че никога не бих го намразила ,АЗ ИМАМ НАЙ_ХУБАВОТО ОТ НЕГО!!!!!
Ненавиждам постъпката му,ненавиждам  слабоста му ,ненавиждам действията му спрямо тях ,но не го мразя.Поглеждайки ги си спомням всяка хубава минута с него.

Много често се питам напоследък...колко ли й е гадно и на нея, и на родата й (която много трудно прие факта), че малката ми е  тотално копие.И че всеки път като я гледа вижда моя ген? Дали си вика " Как можа да одереш кожата на оня кретен баща ти и грам да не мязаш на мен?" Сигурно е гадно. И  е факт. Както е и факт че прокламираше,че и аз не съм й баща. Ама както каза брат ми "Брато, и твойта пишка се подписва като мойта - русо,синеоко и неоспоримо"

Незнам аз ли съм изтрещяла,но такива мнения ми идват малко в повече.
Явно защото повече жени пишем и мъжките мнения ярко се открояват.

Аз винаги съм обичала да ги чета,за да си сверя часовника.И колкото и да не ми се ще да си го призная за някои неща са много прави,въпреки,че друго биха искали да прочетат очите ми.
Девиатор се е изказал малко рязко,но е прав.Голяма част от жените мислят така,както и от мъжете.

Може би защото пишат основно жени,затова се появява тоз двоен стандарт,че и аз не правя изключение на моменти. Мъжа е простака,гадината /извинявам се за изразите/,а в идентична ситуация жената е "аууу,горката".

Patricia,аз съм лошата. 

Знам,че всеки е прав в определена ситуация,понякога и всеки е прав сам за себе си.
Аз не бих искала да чета друго,предпочитам истината през завоалираните отговори.

Просто Девиатор леко ме дразни с тези извъртания на нещата.Според мен по-скоро би трябвало да отговори дали той би намразил дъщеря си,ако приличаше на майка си.А той винаги хвърля камъни в чуждата градина.

Не го мразя...

Нито пък съм изпитвала неприязън към Момчо заради това, че по характер е абслоютно копие на баща си. Изпитвам леко съжаление, защото сега, общувайки с непрекъснато растящото си дете, разбирам баща му много по-добре и ми се иска доста неща да бях направила по-различно.

Но аз съм такава, винаги търся причината в себе си и често се обвинявам, че не съм постъпила правилно... което "правилно" през призмата на времето е различно...

Колкото повече пораства дъщеря ми, толкова повече заприличва на баща си по характер.Почти не е живяла с него, но е факт, че се чувства и говори като него.
Не, нищо против нямам да прилича на него.Въпреки, че понякога не я разбирам, както не разбирам и него.Но не е задължително!!!Постоянно спорим и много се обичаме. Радвам се ,че умея да живея в мир с различните от мен.Това е необходимо.
Нормално е детето да прилича на родителите си.Аз не мразя баща и( както съм написала по-рано) така че няма да мразя и детето си.Напротив, обичам я и ще я подкрепям, когато има нужда от това, както и тя мен!!!
Аз съм убедена, че децата се раждат от любов, макар и, понякога, продължила кратко, и тази любов е била твое/наше чувство.Защо плодовете на тази любов да страдат от нашата раздяла?

Девиатор, аз не разбирам дали говориш само за твоята си ситуация или за всички жени/родители, които отглеждат детето по принцип.

Но, аз за себе си, казвам, че изобщо не ми е гадно да виждам част от чертите на бащата у дъщеря си.
Нали аз съм избирала този човек, освен по характер, така и по външен вид (за който става въпрос тук).
Има физически черти у него, които например са по-добри от моите, както и обратно.
Обичаме и двамата да се шегуваме, че тя е наследила най-доброто и от двамата.
И е много интересно, как през годините, когато расте има моменти, в които прозира в нея повече от мен, има моменти, когато се вижда повече той.
Аз се радвам на хубавото, което е взела от него. А и не става въпрос само за хубавото.....Както и да е.

Нещо не ти разбирам гледната точка, относно външния вид 

струва ми се грешка да се казва детето прилича на мама или тате...то е ясно че е взело и от двамата, за да бъде Себе си...а не да се ползва да се натяква е на виж сега на кой прилича...ми на кой - на себе си прилича.
цялата ми фамилия повтаря как щерка ми приличала на мен и ми одрала кожата...нищо такова не виждам- виждам дъщеря си. басирам се че същото важи и за другата рода като изказвания аналогично.
а като поведение...пак няма равна. генът си го е взела, другото сама си го гради.

така може да разсъждава само някой с доста ограни4ено мислене
аз понеже се смятам за достатъчно интелигентна -не страдам от този на4ин  на мислене,нито ме занимава въпроса на кой прили4ало детето ми-детето ми си е индивидуалност и е прекрасна и много се радвам,4е има сини о4и и руса коса ,а не примерно кестенява и тъмни о4и,каквито са моите-за мен е по-важно не на кой на 4ертите наподобява,а по-скоро кой я възпитава,кой взима за пример за подражание и какви добродетели ще носи-
много ли си разо4арован???

Вижте не знам дали съм разбрала правилно / прочитах и препрочитах / поста на Девиатор и ми се струва,че в неговия случай той е бил този който е останал не разбран.По начина по който го е написал на мен лично ми се струва,че тя и родата и,мразят него а не той тях.Човека държи на детето си,това е ясно,но май родата на въпросната жена,не е била съгласна детето да е от него и грам да прилична на него / иначе няма защо да си задава такъв въпрос /
Струва ми се че доста феминистки приехте поста му / женска солидарност / , но я си помислете само за миг,че може би той страда повече.Верно заглавието е насочено пряко срещу мъжката част / кога сме ги намразили /,но все пак освен самотни и наранени майки има и такива бащи...
Не ме разбирайте криво,не се заяждам с никой,само изказвам мнение

Девиатор ако не е прекалено лично,ти защо си мислиш че всички те мразят за това,че малкото съкровище прилича на теб?Аз лично ще се радвам ако детето ми прилича на баща си.Верно,че отказва да е с нас,но със и без неговото присъствие обичам детето си не по-малко отколкото него / ако не съм искала нищо да ми напомня на него,нямаше да задържа детето /.

Лека вечер на всички и се извинявам ако съм обидила някой

MEРЕЛИН вече е отговорила, че никак не мрази физическите черти на дъщеря си, които са идентични с тези на бившия. Да ти е жива и здрава малката красавица!
Когато хората са наранени, са склонни да преувеличават и понякога си мислят, че светът сякаш се е завъртял около тях.

Абе щом съм тука и съм сложил казуса на показ, значи няма нищо прекалено лично. И го казвам това защото си знам стоката, както се казва. Аз нямам проблем с това да ме мразят или да не ме харесват и т.н. Проблемът ми е че на тази база отчуждават детето от мен и го настройват срещу мен. Бедна ми е фантазията какви неща й говорят на малката за мен,щом майка й тръбеше,че  това дете не било мое и че аз съм цитирам "чичкото с който не трябва да говори по телефона". Или пък бабата ме изкарваше психично болен и т.н., и т.н. Е това ако не е омраза какво е?

Нооо един ден това ще им се върне....тъпкано. Тогава аз ще им гледам сеира.

[

Кажи сеа колко пари искаш, за да научи детето кой съм? Не те ли е срам бе?! Само за пари, любовници и глупости слушам от тебе. Майка! Страшно си загрижена детето да разбере че има баща - с изкази от сорта "ще ми звъниш само по веднъж на седмица, нема да идваш с оня, нема да идваш еди къде си". Чуда се после с кои очи ходиш при разни майки дето бащите на децата им са отебали всичко и им даваш помощ....Лицемерно...но в твой стил.

 

За цирк ми говори човек който си изкарва парите облечен като клоун????Цирк ли?! Няма цирк. Има излагане на факти, изобличаване на лъжите ти и сваляне на пластмасовия ти ореол. Щото най-лесно ми е да ти метам по едни сто кинта, да забравя къде и как ми е детето,ни да се обаждам,ни жалби до полицията да пиша и просто да си продължа живота. Както правят 90% от мъжете да речем. Само че аз не съм от тях. Знам че през цялото време си гледала на мен като на банкомат и на начин да си уредиш животеца. Само че удари греда и това не ти дава мира, и затова използваш детето за отмъщение. Така че ЩЕ ТЕ занимавам докато на теб ти дойде акъла или докато си извоювам детето обратно. Свиквай.

МЕРЕЛИН Девиатор извинявам се че с поста си съм се намесила в семейните Ви отношения,ама не знаех че вие двамата сте родителите на детето.
Не искам и да ви се бъркам в спора,но не смятам че тук му е мястото да си изяснявате отношенията.
Има съдилища и адвокати за тази работа 

Девиатор, исках да съм мила в поста си, но не би...

Първо - смешно е да говориш за бащинство, без дори да си плащаш издръжката на детето - аз на такъв като теб щях живота черен да направя...
Второ - да наречеш майката на детето си клоун и да я съдиш за това как изкарва пари да си храни детето - нямам думи.

Жалък си - това мисля аз, дано никоя жена не ти се върже на жалкото същество, което си.

За имане - има. Но отделен е въпросът каква справедливост дават, колко са равнопоставени там страните и колко са им изрядни практиките и решенията. Щото аз досега за година и кусур съдене се убедих, че тая система е адски водевилна.

Тука говорим и за емоционалната страна на нещата.Извинявам се за персонифицирането на спора, но моята история е доста показателна за това как се случват нещата тук. Иначе от година насам се запознах с хора,чийто истории са доста по-брутални...някои продължават да се борят, на други не им стигнаха силите и възможностите и се отказаха. Надявам се да съм от първите и после да помагам с натрупан опит на такива с моите проблеми. Което правя и в момента...

Не търся милост или разбиране. Само че си доказателство за нравите по тези земи, които се проявяват и в съда да речем. Априори кредитира това което казва другата страна за истина,само защото го казва майката. А ако ти докажа обратното ще се извиниш ли публично? Така че ако те интересува реално, а не само се заяждаш пиши ми едно лично да ти разкажа и покажа някои неща.
За клоунството - немам проблем ако ще и като телетъбис да се облича и да вади кинти. Имам проблем обаче когато ползва играчки на детето ми, за да прави пари. За мен това е долно.

А за това който иска да ми се връзва...аз само излагам нещата такива каквито са.

А аз мисля, че си истински късметлия, че не сме в по-цивилизована държава (да не говорим, ако бяхме в САЩ), с това неплащане на издръжка, щяха да ти скъсат гъза от съдилища, глоби и т.н. Аз не защитавам майката, даже не ме интересува истинската причина за тези нелепи взаимоотношения, само не мога да разбера с какви очи не плащаш издръжка? И претендираш за каквото и да било? Ти имаш ли идея как се гледа дете и колко струва това "удоволствие"? Ако ми се наложи не играчките на детето ще продавам, а и собствените си гащи. И няма нищо срамно в това. Мен ме е срам, че такива "мъже" 100 лв. не могат да заделят за детето си. И не, аз нямаше да те мразя ако ти беше бащата на моето дете, щя хда ликувам, че съм се отървала. А ти тези 100 лв. месечна издръжка си ги занеси там, където всички така или иначе ще отидем.

А на тъпото изречение BLOOD IS THICKER THAN WATER мога да отговоря petrol is thicker than blood, but so what, this f...n sentence does not mean a shit особено, ако искаш да кажеш, че кръвта вода не става или някаква подобна гениалност.

А аз публично няма проблем да се извиня след като се издължиш на майката на детето ти. Даже с кеф ще го направя.

А ти коя си Maria DM от Люлин, че да съдиш ... може би Исус или огромен капацитет във всяка една област.Дълбоко се съмнявам за съжаление.
Всеки е прав за себе си, всеки е бамбашка, на всеки някой с нещо му е длъжен, всеки е компетентен във всяка област и всяка е най-добрата майка.Много бих се радвал да е точно така, но не е.Дали от времето в което живеем, дали от еволюцията, дали от желанието да имаме всичко на всяка цена, забравяме за малките и истинските неща.
Аз не искам да ставам защитник и адвокат на Девиатор, защото от постовете му личи достатъчно добре, че той е човек, който много добре оперира с думите и определено мисленето му не е за масовия потребител - независимо дали във форума, на улицата, в кафето и където и да е било.
Аз дълбоко вярвам, че всичко в този свят и в нашият живот е едно колело и едно огледало (не мисля да обяснявам защо и как) и че ние трябва да сме добри, колкото и да е трудно понякога.
Защото там, където се сее злоба и омраза - не може да се жъне любов и красота...а все пак това са деца!

Аз мисля че в тебе има много отрицателна енергия.И едва ли гениалните ти съждения в този форум биха помогнали за душевния ти комфорт.С тези постове храниш само злобата си.
Ако имаш дете наистина трябва да предприемеш някакви мерки...защото това не са думи на една майка...поне не на любяща и нормална майка.

То всичко това хубаво, борба за детето и така нататък. Ама каква може да е причината да не се плаща издръжката на детето, ей това се чудя аз.
Понеже споровете между родители са си спорове между родители. Ама това не е причина единият да изнемогва финансово, отглеждайки общото им дете, нали така. За детето говорим все пак.

Аз ще отговоря на opiate , без въобще да взимам отношение по дискусията по-горе.
Дори и нормалните, любящи майки от време на време възроптават срещу факта, че само те издържат или поне се опитват да издържат децата си. А това е скъпо. Доста скъпо.
Според държавата е нормално едно дете да получава издръжка от 50 или 100 лв. Според мен не е нормално. Но, когато не получаваш и нея, е още по-ненормално.

Никога не съм си позволявала да коментирам какъв е/не е бившият ми приятел пред дъщеря ни. Тя не знае за месеците, в които той пропуска да изпълнява задълженията си. Забранила съм си да мисля и още повече да говоря с лоши чувства за него пред когото и да е. Опитвам се да мисля за началото на връзката ни, когато все още се усмихвахме на факта, че сме заедно.
Телефонни разговори не съм отказвала никога. Съдебното споразумение се изпълнява стриктно от моя страна - що се отнася до правото на детето и баща му да прекарват време заедно. Тоест - аз изпълнявам задълженията си, затова знам какви са ми правата.

Така са ме учили - първо задълженията, после правата. И когато някой забрави какво трябва да прави, трудно може да ме убеди в правотата си.
И, не, не съм светица по подразбиране само, защото съм майка. Своят съществен принос за раздялата ни - разбира се, че имам. Само че и след раздялата децата продължават да се нуждаят от 4 хранения, нови дрехи и достатъчно пари, с които да се плати таксата на яслата/градината. За протокола - едно разболяване "струва" между 50 и 100 лв - в добрия случай. Има периоди, в които боледуват всеки месец...
... такива ми ти работи

опиате, няма да коментирам мнението ти за мен, все пак не можеш да ме прецениш от интернет форум, а и не ме интересува какво мислиш. Аз обаче предполагам или че си самия девиатор или негово гадже. Или нямаш дете, или и да имаш то не чакаш издръжка от 100 лв. всеки месец, която не получаваш, защото таткото е решил да ти го връща. А с добротата, която таиш в себе си, спокойно межеш да отидеш да поучаваш в църква, не тук. Още повече това е форум, проповедите ти не са ми нужни.

А относно душевния си комфорт - аз само с чиста доброта не храня нито стомаха, нито душата си и хич не ми дреме кой как ме определя, и да ако злобата ме храни, к'во по-хубаво, поне няма да се пъна такива като теб да ме харесват

Относно Люлин, моля те не ми завиждай, че съм от центъра на цивилизацията

Не съм Девиатор и за мое щастие все още не съм почнал да изпитвам мъжки апетит 
Ами какво да ти кажа Maria DM от Люлин (забрави да кажеш културният център на цивилизацията) моите размисли в които беше упомената и ти определено са насочени към аудитория, на която "и дреме" и не се храни със злоба.Такива лица като теб не са ми интересни, нищо лично към теб, но ми идваш твърде straight&shallow.
И нека, ако искаш да ми отговориш го направиш на лична, защото не мисля, че е коректно да влизаме в диспути тук.

и понеже за пореден път ти се подведох по акъла да се обяснявам тук пред непознати и то на теб,дето хи4 няма нужда да се обяснявам-пове4е няма да пиша ,защото ми е под нивото-извинявам се на вси4ки,които ве4е про4етоха темата-изтривам си постовете-не заслужаваш да си хабя клавиатурата-що трябва да ти помагам да се правиш на мъж ,като не намираш друг на4ин да го изтъкваш

Mда..., признак на голяма мъжественост е да се включи другарчето ти да те защити. Щото сам не се справяш. Понеже тъпите съфорумци не разбират гениалните ти мисли, които не са за масовия потребител. И същият този потребител никак не може да схване защо един баща не иска да плати издръжката на детето си...

... Понякога е наистина по-добре да помислиш, преброиш до 10 и след това да действаш.
При теб не се е получило така с този пост, защото аз не можах да разбера какво искаш да кажеш с него.
Знам, знам - няма смисъл да ми обясняваш че и ти си гениално умна и нямаш нужда от нечии съвети.
Тук е събран културният, знаещият, можещият & финансов елит на Република България. 

БлагодарЙа за вниманието!   

Аха,нещо против ли имаш? 

Девиатор,смешен си вече.Като си толкова добър баща,гледай си детето,стига плю по форумите.
Или се бори да го гледаш,щом толкова искаш това.

 

Плс, къде е ключето..
 

Спрете се и двамата. 
Ако държите да си изяснявате позициите в писмен вид, използвайте мейла.
Безкрайно грозно и лишено от всякакъв смисъл е да правите личната си драма достояние на целия форум.
Ще съжалявате и двамата за което, когато се поуспокоите.

Виж те сега,НЕ ЗАЩИТАВАМ НИКОЙ обаче не ми е ясно защо всички скачате срещу Девиатор?Човека изказа мнение като всички тука,и то беше насочено към определен човек.Спора си е между тях двамата.Не разбирам като нападате едната или другата страна дали ще им оправите отношенията и неизплатените задължения.
И изобщо как може някой да каже "мразя" за човек който преди е обичал???
Кой на кого дава право да съди друг без да е запознат с фактите за нещата и най-малко да се дава оценка за някой какъв е само по това което изказва и къде живее.Че като не е от софия един човек да не е втора ръка???
От една най-обикновенна тема във форум го превърнахте във ... нямам думи.А иначе всички се пишете за много интелигенти,а в крайна сметка падате на едно ниво с тези които плюете.

Ще ти отговоря аз, въпреки че никого не съм нападала. Обадих се относно издръжките и сега, с пресни факти пак ще го направя:
Скъпа askim87 , със заплатата си аз съм длъжна да подсигуря себе си и дъщеря си в рамките на един месец. Тоест до следващата заплата. И през настоящия месец ме чака следното:
- текущите сметки, които винаги са си налични
- организация на рожден ден за дъщеря ми. Организация и плащане на всичко, свързано с него - подарък, торта, почерпка на гостите...
- приятелка ме покани на сватба и имам голямо желание да отида. Сериозно ще разклати и без това не особено високите ми доходи, обаче и аз съм човек. И искам да съм там, за да я уважа, но най-вероятно няма да мога да си го позволя
- трябва да купя и нов антибиотик. Защото след седмица лечение на вирус, ей сега ми заяви "Боли ме ухото", а пък проблемите с него - не от вчера. Имаш представа колко са скъпи лекарствата, предполагам.
- ежедневните разходи не престават заради това, че детето има рожден ден или е болно. Съвсем скоро ще разбереш (виждам, бременна си), че и с тях не  е лесно.

Е, разпъвам таблици с разходите и приходите и не ми се получават нещата. А пък се старая. Работя. Сутрин ставам и я водя на градина, съобразила съм си работното време така, че вечер да я взимам.
През уикендите понякога ме боли глава. Друг път ми се спи. Обаче съм в парка, на площадката.
Понякога ми се прищява да пия кафе с приятелка и да поразходим. Обаче малкия човек и той иска да дойде. И идва.
Понякога ми се прищява да си купя нова рокля без причина. Обаче няма как да стане.
А пък абсолютно винаги ми се иска да успея да направя живота ни по-добър. И нова е свързано с пари. Тоест с мен.

Защото преди малко ми заявиха по телефона, че сега получавам издръжката за миналия месец, а пък вече настоящата трябваше да е тук, защото "Няма възможност". Аз съм длъжна винаги да имам.

Ето затова взимам страна.
Защото е трудно.
На моменти е ужасно.
За съжаление, скоро и ти ще го знаеш от опит.

Мила това ми е ясно,не съм го защитавала за това че не плаща.Но кои сме ние да го съдим или пък да съдим нея.Като цяло темата не е за изясняване на лични проблеми каквито са техните и най-вероятно няма да се разрешат.Пренесоха семейната си вражда в виртуалното пространство.
И да аз бременнна съм и сама ще си гледам детето.И да баща му няма да плаща издръжка,но по-добре така отколкото да трябва да му търпя мрънканиците.Баща на сила не се става.Дори и съда да го задължи да плаща,няма да промени факта че детето е без баща си.100 лева на месец ли струва един баща???
Лично в моя случай щом не иска да е до детето си и не иска да знае за него,аз не искам пари от него.Да много ще ми е трудно да се оправям сама,но все пак никой не ме е карал да задържа детето,избора си е мой и сама ще се оправя.Аз може да не си купя нова рокля,да така е ама на детето си ще взема.

Пожелавам ти да можеш, защото без помощ е трудно и това да направиш, уверявам те.

Ето, аз ти казах през моята камбанария как е.
И всеки, взел отношение заради това го прави - защото припознава част от своята си история, със своите си трудни моменти и т.н. Личните истории между двамата може и да не ме засегнат, обаче като позная себе си в редовете - ще си напиша мнението.
Остави ги роклите, това е само пример.

Това че ще е трудно,не значи че ще е невъзможно.Не искам да прозвучи грубо,не се познаваме...но винаги съм се справяла сама.Да трудно е без помощ,но това не ме обезкуражава и не се отказвам.Знам какво значи да си сам и да не можеш да разчиташ за помощ и въпреки това се справям.Трудното не е невъзможно.

Точно такива лозунги развявах и аз преди да родя.
Е да, ама бебето се роди, таткото се покри, ни пари за баткото ни за бебето.
Предполагам, че си си правила груба сметка какви разходи ще имаш.
Но ако никой не ти помага, ти взимаш 90% от заплатата, вервай ми нема как да стане.
Ами когато бебето стане на годинка и минеш на 240 лева майчинство? и тогава ли без помощ ще я караш.
Хубаво е да си самоуверена, но по-добре е да си реалистка.
И на мен ми се иска да мога да се оправям сама, ама няма начин, а оня безхаберник ми вика, щом искаше да се разделим, оправяй се сама. Или нямам. Ми хубаво ама и аз ако нямам тия деца в сиропиталище ли да ги пратя???? Или щото не му търпях изневерите и тъпотиите сега съм длъжна да поема и неговата отговорност?
И пак опирам до родителите си, които освен морално явно са длъжни и материално да ме подпират, щото избрах кофти баща за децата си  
А когато си с едногодишно непроходило дете, което няма на кой да оставиш трудното става навъзможно...

Ама не разбирам... като не ще баща му да е му е татко,аз какво да се моля ли?Не мога да променя факта че не иска да чуе за детето...да седна да се самосъжелявам?И след време най-много да ида в лудница.Не мога да си променя съдбата,мога от тук нататък да съм силна,за да направя така че на детето ми нищо да не му липсва.Не е само до оптимизъм и самоувереност,реалистка съм и точно поради тази причина съм наясно,че освен на мен си не мога да разчитам на никой друг за детето си.И да и вие сте прави,само че положението ми няма да се промени.Така че ми остава да си налягам парцалите и да вярвам в себе си.

askim87,

чудесно е, че имаш толкова вяра и оптимизъм.. и сила..
Дай боже наистина никога да не ти се налага да изпиташ "реалността" на повечето тук..

Един добронамерен съвет - недей "да скачаш" и да започваш всичко с "аз"..
Много скоро, без да усетиш, ще забравиш това местоимение и ще го замениш с "то"..

Случаят на Девиатор и Мерилин очевидно е толкова "грозен", че не искам и да знам кой е прав..
И двамата се държат махленски, което за мен е достатъчно..за да не взимам страна..
 

Не мила не скачам и да започвам всичко с "аз",пределно ми е ясно че детето ми е на първо място от момента в който влезна в живота ми.А след като се роди още повече.Но аз съм тази която ще му осигури бъдещето,няма кой друг.Детето ми е на първо място пред абсолютно всичко.А реалността за всички самотни майки е една и съща.С тази разлика при мен че "нашия" татко дори няма да признае детето.Така че и за издръжка не мога да говоря.Не съм го чула,камо ли виждала вече трети месец почти.Така че не смятам да му се натрапвам.А най-малко да си тровя моите нерви и да вредя на детето си заради него.Просто не си заслужава.Фактите не са приятни,но са такива и да искам не мога да ги променя

Не е въпросът в справянето или не.
Тук всички се справят - всяка по своя си начин, но те доста си приличат.
Става въпрос за това, че от време на време адски ти писва.
От сметките, от вечните изчисления, от пресмятането "Ако купя А, ще трябва да прескоча Б".
Не е самосъжаление, нито оплакване.
И аз бях твърдо убедена, че сама ще се справям по-добре.
И е вярно. Дъщеря ми се промени много след раздялата. И не само, защото порастна. Стана по-спокойна, по-палава, по-уверена.
Казах ти - просто понякога много ти писва.
Изпадаш в дупки.
После минава.
Слънцето изгрява, детето ти се усмихва, взимаш заплата .
И животът отново е прекрасен.

Няма драма.
Освен от време на време.

askim87 поздравления за мненията, но ще ти бъде доста трудно, защото тук с изключение на 2 - 3 потребители е налице една епидемия - всеки съди другия, на всеки някой с нещо е длъжен, няма никакво съмнение че той е компетентен във всяка една област и съвети и други мнения не са му нужни.
И да - любимата тема на голяма част от българите: Парите!
Едно дете не се гледа с пари, а с любов!Защото то може да носи Бенетон, ФП или БШ, но когато чуя как една майка да се обръща към детето си: " Ела веднага тук иначе ще ти отрежа главата...!", нещата наистина стават ужасни, а когато и един баща добави: "Чакай само да се приберем и ще те спукам от бой..." на деца които са на по 4-5 години...има нещо болно в обществото...има много отрицателна енергия...
Така че се опитайте да мислите благородно и да прощавате, да сте добри и да обичате...защото пак ще кажа: Там където се сее злоба и омраза, не се жъне любов & щастие.

opiate, това не че не е вярно, но е толкова повърхностно, че ...

Всички обичаме децата си, но когато не можеш да му купиш по-скъпото и добро лекарство или не можеш да му сготвиш здравословна храна, а мажеш филии с майонеза и го боли корема, за какво говорим тук. Дори не искам да започвам теми като образование и курсове, защото тогава нещата стават откровено драматични.

Не го говоря от опит това, винаги съм работила и съм осигурявала себе си и детето си чудесно, не ни е липсвало нищо и не сме получили и стотинка от баща му, нито пък съм му искала.

Обаче да отричаш значението на парите за отглеждането на едно дете, особено когато си единствен родител, е изключително глупаво и безотговорно.

А, да, също така мога да кажа, че детето ми не е чувало и една заплашителна дума от мен, не е удряно никога в живота си, така че не влизам в тая категория, в която се опитваш да вкараш родителите с нормални доходи.

Е това е твоята гледна точка.
Аз мисля че си на достатъчно години, за да влизам в ролята на лектор, който да ти разяснява историята, функцията и стойността на парите, като разменна единица.
Същото мога да кажа и за споменатите от теб: "добри лекарства, здравословна храна, образование и курсове", защото реално погледнато това са оксиморони и нямам желание да навлизам в подробности.
И не се опитвам да вкарвам никои родители - било то с "нормални"?! или "ненормални"?! доходи, просто дадох тази ситуация, защото се случи пред очите ми и беше достатъчно силна, за да ме накара да се замисля...

Не разбрах кое е оксиморон, но ако не ти се обяснявам недей.
Аз не виждам никакъв оксиморон в добро образование и здравословна храна.
Също и мога до утре да споря с теб дали отношението и любовта към децата имат нещо общо с доходите - понеже пред очите ми е имало доста обратни на описания от теб случай - хора с ниски доходи и без образование, се държат безобразно с децата си.

Или пък друг вариант - имам позната с добро образование. Възпитан и мил човек е.
Само че финансовите й трудности се отразяват на всичко, включително и на отношението й към детето (тук не искам да я съдя или поощрявам, просто излагам фактите). Когато буквално се чудиш как ще оцелеете до края на месеца, става в пъти по-трудно да си спокоен.

Смятам, че точно, когато парите не стигат, най-много искаш те да не са ти важни.

В града от който съм,масово го има това отношение към децата за което говори opiate.И още по-дразнещо ми е когато въпросната ситуация се разиграва в кафене.Нали нормално е на всеки човек му се излиза по кафета,ама да седиш на масата да пушиш цигари и само да надвикваш детето си,на което му се играе и не е машина да му зададеш команда да седи мирно и то да изпълнява.Е извинявайте много,ама това отношение към детето не е от липса на пари,или от липса на образование.

askim87 и opiate, нали точно вие насърчавахте да не съдим, а определяте един родител като лош защото е казал на детето си, че ще го спука от бой. Моя синковец обича да бърка в контакти, дори се е усъвършенствал в изваждането на предпазителите и нищо не е в състовние да го отучи. Молех го, обяснявах за опасностите, преструвах се на обидена, правех се, че плача, после му се и карах, пошляпнах му ръчичката и най-накрая след едномесечни увещавания му изкрещях, че страшен бой го чака. Естествено, че не го набих, въпреки че заслужаваше, но това прави ли ме лош родител? Има ли някой, който никога не си е изпускал нервите и не е крещял поне веднъж? И вие госпожи перфектни никога няма да изпаднете в такава ситуация - да навикате детето си, защото на вас такива неща не се случват и вие имате добро, изискано възпитание, нямате нужда от минута покой след тежкия работен ден, в който сте си скъсали г...а от бачкане, но въпреки това сте отишли в кафето в парка, детето ви да си поиграе. Опитвате се да налучкате златната среда, защото можете да се излегнете вкъщи и да оставите малкия/ката да си играе сама, поне там няма кой да ви съди, че няма да сте в идеалната кондиция да игратете с детето.

А разбира се не отричам, че ги има и в другата крайност, мадами, които по цял ден ходят по магазини и кафета и само навикват децата си. И пак не съм сигурна, че са лоши родители.

Така,но аз в поста си никъде не съдя никого,ставаше дума,че обяснената от мен ситуация,не е на база нисък доход или слабо образование.Да права си всеки си изпуска нервите...не съм осъдила никой в поста си,но ако много често даже прекалено виждаш такива ситуации няма да ти направи добро впечатление.Това при нас е масово,не че ги прави лоши родители.Има повече майчета по кафетата отколкото по парковете,няма лошо...ама това от липса на финанси ли е?И да ако може кажи ми в коя точно част съдя някого?

Всеки се справя наистиан по някакъв начин. Ама когато си на предела на силите си, чудиш се как ще изкараш месеца финансово и малката маймуна ти се катери по главата, защото си има нужда от внимание, игри и какво ли още не... Е в тия моменти като се замислиш как я кара бащата(ако той не е поел никаква отговорност) наистина ти иде да го намразиш...
Или по-скоро да му завидиш.

Иначе и аз така преди да родя си правех плавено с кое и как ще се справя. Ама ми излязоха криви сметките... Наложи се да разчитам на помощ от родители и добре, че я имах. Хубаво е да си уверен в себе си и да си вярваш, но никога не знаеш с какво ще те изненада животът.

Другите момичета са го описали много добре, няма да повтарям.

Само малък коментар по това. Колкото и да е една и съща реалността на самотните майки по чисто техническата част, то е и толкова различна.
И не можеш и да си представиш до колко това се определя и от присъствието на бащата в живота на детето.

Както емоционално, така и финансово.

Защото животът е и любов, но и отговорност. И за децата са необходими и важни и двете.


П.П. Не разбрах какво отношение имат по темата, седящите майки, които пият кафе и викат по децата си 

Те в цялост нямат нищо общо,ставше въпрос за изказването на opiate за родителите които заплашват гласно и грубо децата си.Аз само споменах,че при нас те се срещат най-често по кафетата.Тъй като по-често ми се случва да чуя викаща майка от масата,отколкото да видя майка която да стане и да си прибере детето.Казах че не съдя никой родител как си отглежда детето,но не може да се очаква детето да седи мирно като голям човек,на място където не му е интересно / в частност кафета,без детски кътове /

Разбрах. Съгласна съм с теб. Аз също не одобрявам това.