По-скоро строго, според случая. Скоро доживях да чуя от дъщеря си-на 14 е, Мамо,благодарна съм ти,че си била строга с мен и не съм станала като ....еди коя си съученичка примерно.
- Публикувана: 3 юни 2009, 09:03 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2009, 18:34 ч.
Как възпитавате децата си?
Не-знам дали мястото на тази тема е тук/ако не е се извинявам/,но искам да попитам как възпитавате децата си-със караници,със шамари,с глезене........
В моето детство, когато връстници казваха, че родителите им никога не са ги удряли не им вярвах(у дома и м се караха и се случваше да ме шамаросат), - макар и изключително рядко, защото се стараех да не давам поводи за родитерски гняв....
Сега от дистанцията на времето зннам, че в някои случаи: "Никога не са ме(не съм)удрял(и)" може да е и форма на отричане на една друга релност, свързана с практикуване на насилственически похвати...
Знам обаче, че има семейства, в които добра комуникация родител/дете се постига и през говоренето, подкрепата, насърчаването, любовта...
Понеже си спомням колко унизено е било детското ми достойнство когато са ме хокали и шамаросвали за неща, (които според мен не са заслужавали чак такова отношение) се старая да не огорчавам детето си като му демонстрирам недоверие. Въведох стил на комуникация помежду ни хем като между двама големи; хем е ясно, че аз съм по голямата и с повече власт и авторитет!
Почти не се налага да повишавам тон-говориме и обсъждаме какво се е случило, какво не ми допада и какво поведение не бива да се допуска... Когато дъщеря ми прекалява й го казвам: "Внимавай, прекаляваш! Ако продължаваш така няма повече да говоря с теб!" или просто й обяснявам какво поведение би било приветствано; или заедно обсъждаме ситуацията и аз я насърчавам тя да предложи алтернативи за поведение или постъпки.... Когато премине граници(случва се рядко) й казвам : "точка по въпроса!". Когато се пробва да се тръшка й обяснявам: "Знаеш, че този стил на поведение никога не е давал резултати! С добро можеш да постигнеш повече!..."
Казано обобщено:
1Важно е на децата да им се зададат ясни правила и граници!
2. Да се зачита личното им достойнство;
3 Говоренето с тях, подкрепата и валидизирането на успехите им въэршат чудеса...
И последно:
за да са работещи словестните санкциикакто у нас-"няма да разговарям с теб"- примерно 5 минути (за децата времето е абстрактно понятие),трябва да се прилагат рядко! И само, когато провинението наистина е по-крайно-иначе ефективността им се губи.У дома най-тежките наказания са две: прекъсване на комуникацията помежду ни (не й говоря) или "Иди в ъгъла за 5 минути и помисли каква е причината да си там и какво можеш да направиш за да не се повтаря това наказание!"
И понеже крещенето и боят от родител към дете е израз на раодителското безсилие да си върне контрола над ситуацията, стратегията за това е да влезем отново в обувките или кожата си- получава се и напр. като ние напуснем територията на затруднение с детето ни поне за 5-10 мин, колкото да овладеем собствените си гневни емоции!
Съвсем наскоро прочетох, че ако детето се наказва в ъгъл или в коридор, то на тази територи трябва да присъства и родителя- т. е или да е в стаята с наказателния ъгъл или да е в коридора. Не бива да се оставя само детето, защото това активира детски страхове от самота, изоставяне, тъмно и пр... и блокира способността за размисъл:"Какво съм направил; поради какво ме санкционираха!?"
С говорене.Не че никога не сме изяждали шамарче,но децата не са магарета,разбират и от думи.Ако от малко му се обяснява всичко,се научава,че нещо си не може или не трябва да се прави,да се пипа и т.н.,защото........Обикновено и най-малките деца не се инатят пред един разумен довод.
Преди години, когато се върнах на работа след 3 месеца майчинство,една психоложка ме "запозна" с термина" достатъчно добра майка". Опитвала съм се да бъда с достатъчно балансирано поведение и отношение към децата си. Не глезя. Не наказвам на публични места .Не повишавам тон пред хората. Мое дете обаче пред хора не се е тръшкало. Преди да съм повишила тон и да съм се развикала е сигурно,че съм повторила нещо поне 5 пъти. Не съм пример за търпение и спокойствие, но никога при никакви обстоятелства не съм обиждала децата си. Те знаят, че са обичани и че обичта не се състои в това да им се купуват скъпи играчки или да им се угажда за всичко. Знаят, че са защитени и че ние с баща им сме хората, които могат да преценят най-добре кое е добро за тях. А, и още нещо - с мъжа ми никога не сме позволявали " да се вклинят" между нас , т.е. да се възползват от наши противоречия - за тях двамата родители винаги са на едно мнение , ако имаме различия в мненията си, не ги изясняваме пред децата. "Изтървала" съм си ръката, но пак повтарям - никога пред външни хора. За мен достойнството на човек е най-важно и се гради от най-малка възраст.
Синтезирам тази част от възпитанието от моите родители спрямо мен което смятам, че е правилно.
Гледам да не глезя и да не наказвам строго.
Също така чета и материали на специалисти в областта.
Общо взето правя компилация и се доверявам на вътрешното си усещане за правилно/неправилно.
Гледам да не глезя и да не наказвам строго.
Също така чета и материали на специалисти в областта.
Общо взето правя компилация и се доверявам на вътрешното си усещане за правилно/неправилно.
И аз съм на мнение че възпитанието на децата основно зависи от родителите и семейната среда и съм направо изумена от начина по който някои майки толерират агресивността на децата си от ранна детска възраст. Ставала съм свидетел на деца на 3 год. възраст, които удрят или умишлено ритат пясък срещу друго дете ,а майките отстрани " не забелязват" или ги молят да не постъпват така...Аз лично постъпвам по различен начин в различните ситуации- говоря, повишавам тон, и в много краен случей удрям леко по дупето. ( разбира се рядко за да има ефект и в краен случей). Мисля че детето трябва да има правила по които да се възпитава и когато един път се каже" не" от страна на родителя, то да се отстоява. Определно е мн. трудно, но се старая да постъпвам така. И се страхувам.., за детето си, защото всекидневно и за съжаление по често ставам свидетел на агресивни деца, неправилно възпитавани от родителите си!
Рядко глезя детето си, не мисля, че не греша и аз понякога, но основното ,което се мъча да го възпитавам да е да не е егоист, да зачита хората покрай себе си, да е винаги усмихната и да поздравява, да спазва правила и норми, всичко останало се учи с времето, разбрала съм, че за всяка възраст си има различни видове наказания, колкото по голяма става толкова методите се променят - сега вече влиза в сила наказание "няма да излизаш", крещенето също не е на дневен ред сега е бавното, не много , но назидателно говорене и искайки да казва какво е разбрала и какво мисли тя. Забравих да кажа, че е навършила 16.
Винаги, когато не знам "на къде" и "защо" се обръщам за сверка на часовника с педагог- консултант и се намира точното поведение и реакция за мама за дадената ситуация. Не знам защо учим толкова много излишна простотия в училище, а толкова важни неща като възпитание и педагогическо мислене не.
Удряла съм, но в продължение на целия ден съм му се извинявала горещо. Дни наред съм се чувствала празна и нещастна от постъпката си.
Изискваме от децата послушание и завършеност, което противоречи на развитието им и откривателската им природа. Опитвам се да бъда консеквентна, децата имат нужда от ясни граници, но с показ на слабост (бой, викове) може единствено да се постигне постоянен отрицателен ефект.
Удряла съм, но в продължение на целия ден съм му се извинявала горещо. Дни наред съм се чувствала празна и нещастна от постъпката си.
Изискваме от децата послушание и завършеност, което противоречи на развитието им и откривателската им природа. Опитвам се да бъда консеквентна, децата имат нужда от ясни граници, но с показ на слабост (бой, викове) може единствено да се постигне постоянен отрицателен ефект.
Пробвала съм от всичко 
.Тук боищата са забранени,но лично често наблюдавам щипане под масата(уж незабележимо дърпане на ухото 
)и т.н.Та все ми е на акъла ,как някои не удрят децата си. 
Иначе мога да кажа,че каката е доста разглезена(и наистина си е в кръвта туй нейното),но като цяло ме слуша.
При нас системата -броя до 3 ,действа мн добре.Ако кажа 3,и не е направила това което съм казала(звучи малко като
),знае ,че или ще и дърпам ухото и ще стои наказана..или ще стои само наказана...в зависимост разбира се,дали е направила нещо мн нарицателно 
.
Абе трябава да си имаш някаква система,и подход.Според мен при различните деца ,различни методи действат.
.Тук боищата са забранени,но лично често наблюдавам щипане под масата(уж незабележимо дърпане на ухото )и т.н.Та все ми е на акъла ,как някои не удрят децата си. Иначе мога да кажа,че каката е доста разглезена(и наистина си е в кръвта туй нейното),но като цяло ме слуша.
При нас системата -броя до 3 ,действа мн добре.Ако кажа 3,и не е направила това което съм казала(звучи малко като
),знае ,че или ще и дърпам ухото и ще стои наказана..или ще стои само наказана...в зависимост разбира се,дали е направила нещо мн нарицателно .Абе трябава да си имаш някаква система,и подход.Според мен при различните деца ,различни методи действат.