Срамежливо и неконтактно дете

  • 10 206
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 150
Драги родители,
Имам момиченце на 6 год.Притесняваме факта, че тя има проблем с общуването с непознати хора, както и да отстоява правата си извън дома.Когато излезнем на детската площадка не играе с непознати деца.В дет. градина където ходи вече 3 години играе само с 2-3 деца.Когото я вдига учителката на открит урок започва да си прехапва устните от притеснение, а знае всички зададени въпроси. На въпросите защо прави така, тя отговаря, че се срамува от другите родители. Същевремено с наши близки  и познати е много лъчезарна. Също така навън ако някое чуждо дете й вземе играчката тя ще се разреве, но няма да отиде да си я поиска обратно и да отстои своите права.Притесняваме факта как  в бъдеще ще се справи и в училище, и в обкръжаващата я среда. Непрекъснато говорим за този проблем и тя все обещава, че повече няма да се срамува и пак и пак същото.
Вече я записах предучилищна група в училище, с цел да преодолее стреса в първи клас.
Трябва ли да споделя проблема с учителката в училище?
Как да постъпя с детето в бъдеще?
Предварително благодаря за съветите!

# 1
  • София
  • Мнения: 1 654
Аз бих я записала в някакви школи или спортни отбори, според интересите й. Нека прави нещо, което й харесва и където се чувства добра и справяща се. Това изгражда самочувствие, а и ще свикне да се сработва с различни деца. Ако има и групови изяви пред публика - още по-добре (балет, народни танци, хор ...).
Казвам го от личен опит  Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 5 079
Въпрос на характер, едва ли има кой знае какво да направиш, на прав път сте, в контакта със себеподобни и с годините, ще се ошлайфа Mr. Green, не се тревожи. Търпение, говорене и разбиране! Hug

# 3
  • Мнения: 7 947
Открития урок въобще не е показателен. Представи си едно дете как се чувства седнало там - и 50 -60 очи, вперени в него и очакващи  Crazy Това, че си играе с 2-3 деца - също. Синът ми е ужасно контактен, та чак досадно понякога, но пък определено играе с едно момиче от градината и само за нея говори. Замисли се, че и ние, големите - имаме предпочитания и не всеки познат ни е приятен или приятел. Честно казано не виждам защо си я записала в училище предучилищна. При положение, че е по-свита и скромна - това са нови хора, нова среда - допълнителен стрес. Когато стане на 7 ще е доста по-голяма и има вероятност сама да се отпусне. Не бих се притеснявала, явно си е темперамент това. Бойни изкуства за момиче - абсурдно ми звучи да помогне в случая. По-скоро намери това занимание - което да й хареса на нея и чрез което да се отпусне да изразява себе си по-лесно.

# 4
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
И малките като големите имат своите особености. Не е задължително да контактува със всички от групата. Може някои от тях да не и допадат. Това е толкова нормално. А за това, че се срамува... ми нормално е непознати са все пак. Аз си мисля, че нещата ще се променят спрямо околните с годините. Peace

# 5
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Непрекъснато говорим за този проблем и тя все обещава, че повече няма да се срамува и пак и пак същото.
Вече я записах предучилищна група в училище, с цел да преодолее стреса в първи клас.
Трябва ли да споделя проблема с учителката в училище?

Според мен, не трябва изобщо да говорите с детето за "този проблем". Първо, защото акцентирането ще го задълбочи. Дори и да не е толкова срамежлива, самият факт, че й го повтаряте непрекъснато ще я накара да стане такава. Аз също съм била притеснително дете. Майка ми не пропускаше да ми натяква колко съм "свита" и "сгъната".  Е, не ми помагаше изобщо. И второ, това е част от характера, не е нещо, което с усилие на волята можеш да промениш.  
И моите не са от "най-отворените". Синът ми трета година тренира тенис с едни и същи деца - не разговаря с никого. Щерката /8г./ ако я заведа на РД с непознати деца, няма да се отлепи от мен. От друга страна, ако имат достатъчно време да опознаят средата и хората, са общителни и спокойни.

И не мисля, че трябва да споделяш с учителката за "проблема".  Защо сама да създаваш предпоставки да възприемат детето като срамежливо и "различно"?

# 6
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ако споделиш с учителката тя веднага ще започне да я гледа по друг начин. Наистина не прави тази грешка...

# 7
  • Мнения: 7 947
Ами...аз мисля другояче - ако споделиш с учителката, че детето е по-плахо и притеснително и може би ще има нужда от малко повече внимание за адаптация - това не би навредило. Ако тя е добър педагог и обърне внимание на индивидуалните особености на детето, ако се опита да го предразположи малко по-старателно - това само би било плюс.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 181
Моята дъщеря е същата и започнах да я водя на психотерапевт.
Много е лесно от страни да се каже "тя ще се оправи като стен по-голяма".Да, ще се оправи но сега е много мъчитело да я гледам- срам я е да си поиска каквото и да било,страх я е да се отдалечи от мен,пита ме за всяко нещо.
Иначе да - ходи на балет и на художествена гимнастика и определено това много и помага.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Не всяко дете се държи без притеснения при групови изяви. Не мисля, че това е толкова притеснително.  Има си такива деца. Това, което можеш да направиш е наистина да я запишеш да ходи на някакъв спорт или занимание според интереса и много игри с деца.

# 10
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Не винаги, когато едно дете е притеснително решението е психотерапевта.Когато пиша, че ще се оправи като стане по-голяма го пиша с цялата си отговорност. И не го правя с лекота - просто ей така... Naughty

# 11
  • Мнения: 7 947
Да, да, ти с цялата си отговорност /към кое обаче не разбрах/ знаеш - че детето на авторката като порасне - ще стане първа нахалка  Joy

# 12
  • Мнения: 11 914
Аз нямам подобни проблеми с детето  си,  но в първия  пост описанието  все едно е за мен като дете.Изключително срамежлива, стеснителна и необщителна, макар и отлична ученичка и с  много извънкласни занимания.Освен това бях и свръхчувствителна от типа"Сълзите на носа ми".
А иначе имах приятелчета много, защото живеехме в  махала с много деца, къщи с дворове, непрекъснато бяхме навън.Но ако загубех в игри на "ластик","дама", или  "изгоря" първа на народна  топка,  предпочитах да  стоя настрани или да се прибера, умирах от срам.

По  мое време нямаше "специализирана помощ", а майка ми- учителка- много-много не се трогваше.Но задължително ме въвеждаше в различни среди- напр. често ме взимаше с нейните ученици и се дистанцираше, все едно  съм част от учениците.Често ме водеха с баща ми и в компания на големи хора, всяко лято ходехме на почивка,  където също ме  насърчаваха да общувам с хора от различна  възраст.

Срамежливостта ми беше почти патологична, да не влизам в подробности, но сега по ирония  на съдбата имам професия изискваща комуникативност,  една от най-популярните съм сред колеги,  а хората, които ме познават в по-зряла възраст просто не могат да повярват, че съм била такава затворена и срамежлива.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 181
Аз също съм била такова дете, естествено сега нямам нищо общо  Mr. Green
Да,знам че това се израства, но също така знам колко съм страдала и колко гадно съм се чуствала.Именно за това потърсих специлаист за детето си.

# 14
  • Мнения: 426
Аз с риск да стана банална вече  Laughing, но защо не попиташ психоложката на форума? Аз много обичам да се съветвам с психолози, те си разбират от работата и ще ти дадат най-правилен съвет. Peace

Общи условия

Активация на акаунт