Ако нямахте ограничения, колко деца бихте имали?

  Намират си начини все различни, по упорити са от мен, което прави животът ми по труден, но като цяло е положително качество и е добре за тях самите.
Не знам дали правите разлика между буйно дете и непокорно, инатливо и правещо напук. Голяма е. Всички родители искат буйни деца, а не обездвижени, без жизнена енергия и апатични. Буйно дете по правило значи здраво дете. Но не е задължително да е непослушно и беладжия.
Но най добрият учител - животът - непрекъснато ме учи, че детето е този, който позволява или не позволява да го третират по определен начин. Примерно ако родител насили детето си да седи на масата докато не си изяде порцията и след 30 мин детето насила си е напъпкало в гърлото и я е изяло без да гъкне... Ами родителят, особено ако е по смотан, ще реши че Ето, детето е било гладно ама се е инатило. И следващи път пак ще го насили да си седи докато не си изяде храната. Ако обаче детето реве и не иска и залък да лизне, и минават часове в рев... не познавам родител, който ще запуши носа на детето и насила ще натика храната в гърлото му. Така че втори подобен опит едва ли ще направи, детето ще го принуди да се откаже. Това дете е просто с по силен характер и си знае интересите, за разлика от предното. Същото и с водата. Ако му откажеш вода и то се върне в леглото и си заспи безропотно следващия път пак ще му откажеш. Ама ако реве и не спира с часове, и цялата къща със все братя и сестри не могат да спят по умното ще е да му дадеш вода и да се приключи. Това имам предвид като казвам, че в много ситуации детето има възможност да контролира, да се бори и както някой каза да моделира родителите, а  родителят ако обича детето си няма как да не поддаде. Ако вместо това избере да го изхвърли навън да си реве цяла нощ вместо да му даде вода значи е чисто и просто изрод, който обича себе си и собственото си спокойствие повече отколкото детето си и просто този човек не става за родител, а за деспот, когото детето може би ще уважава (от страх), но няма да обича, няма да се чувства спокойно с него, няма да може да бъде себе си и като цяло ще е нещастно.

Има и майки деспоти. Може би наистина са рядкост.

по описанията на Skrekkelig, аз например съм деспот
но не ми изглеждат нещастни. Може би все пак са от добрата порода 

Добра е за родителите, защото им е лесно, ама едва ли е добра за децата. Поне на мен не би ми било добре да ме държат жадна и да ме насилват да ям. Че и да не смея да покажа, че ми е неприятно, а да трябва да се правя, че ми е кеф всичкото това

С подобни възпитателни методи единствено можеш да смажеш самочувствието на детето си.
С подтискане и унижение не се възпитава силна личност, напротив-комплексирани човечета.

Тук донякъде съм съгласна, макар че вероятно целта на родителя - деспот в случая не е да изгражда самочувствие у децата си, а възпитание.
А децата по-скоро стават силни комплексирани личности. Ахахаа.  

 Това разделение на лесни и трудни деца и на мен не ми допада, според мен все пак нещата най-много зависят от родителите. Mira 1919, го е казала най-добре, всяко дете просто изисква индивидуален подход, а от родителите се изисква постоянство!