казвам се сибила коритарева. знам, че е дълго, но ако имате дете или смятате да имате - прочетете надолу.
в събота вечерта постъпих със сина ми - на 2г. и 3м. - в 3-та градска болница за да го лекуват от пневмония. първоначално искаха да го вземат без мен там, но после ми позволиха да остана с него. трябваше да останем минимум 5 дни.
в понеделник сутринта, избягах от там с детето си, с нервен срив от всичко изживяно. и не защото някой е постъпил зле с детето ми. напротив - грижиха се добре за него, вече е по-добре и не се наложи да ни приемат в друга болница, а ни пуснаха да се долекуваме у дома.
къде е проблемът тогава?
на пръв поглед влизаш в ремонтирани, чисти стаи и коридори. във всяка стая - телевизор. стаите на пациентите са разделени със стъкла, нарисувани с картинки и има видимост какво се случва през 4-5 стаи. аз бях в 1-ва стая, а 3-та стая е със 6 легла, в който са настанени 8 малки дечица на възраст между 6м. и 4-5 години. 90% от тях със сигурност са ромчета. не знам колко са от дом за сираци и колко имат родители. две от децата спят в едно легло. всичките са облечени в дрипи - буквално като от роман на дикенз - парцал върху парцал. халатите на по-големите деца и бебешките бодита закопчават с лейкопласт, защото са със скъсани и развалени капси, копчета и ципове. децата ядат по 2 пъти дневно (аз толкова видях, но може и да са три пъти - ако имате бебе знаете колко пъти на ден яде - и те не са 2-3 пъти), като последното хранене, което аз видях беше към 6 вечерта. два пъти дневно им сменят памперсите сутрин и следобед. бебетата реват по 2-3 часа преди някой да им обърне внимание. и то само за да им даде лекарство. персонала е обръгнал дотолкова, че грижите, които отделя за тези деца са само да ги тъпче с лекарства, да им се кара, че са си подали носа от стаята, да им крещи, задето са си хвърлили одеалото от леглото на пода.. най-малкото бебе е с напукана уста, защото явно не го поят добре. децата седят наакани до ушите чак докато не дойде време за смяната на памперсите. нас ни приеха към 10 вечерта, а в 3ч. през нощтта аз сменях памперсите на това незавито, премръзнало бебе, ревящо от два часа в тъмното(двете дежурни сестри седяха в стаята отсреща без да реагират), докато не разбуди и останалите деца в стаята, цялото омазано до гърдите с разстройство и се опитвах да стопля вледенените му крачета с одеало, което взех от моята стая - стая за 30лв. - явно най-добрата възможна. защо с одеало? защото бодито, което ми дадоха за да го преоблека ( казаха ми, че на тях им е забранено да ги преобуват), бе с развалени капси и не се закопчаваше. чорапи нямаше никъде в купчината с парцали. а леглото беше цялото мокро и бебето лежеше на самият дюшек, защото беше изритало чаршафа встрани, въргаляйки се и плачейки два часа. на другия ден видях, че одеалото, с което го увих го няма при бебето, че отново е незавито - и облечено в тоя студ с едно сккъсано боди, закопчано на корема с лейкопласт... предната нощ сестрите ми казаха - докато гледаха в монитора на компютъра си, без дори да се обърнат да ме погледнат - че бебето било оздравяло. аз им казах да отидат да го облекат, защото аз не съм успяла да го закопчея, а сина ми се е събудил и му правя инхалация в момента.. никой не направи нищо.. дори зарязах детето си самичко за малко, за да изтичам през две стаи и до увия по-добре чуждото бебе. на следващият ден му течаха сополи като чешма, отново беше ледено и наакано, с температура, устните мега напукани, пак му сменях гащите и дрехите с няколко ката парцаливи дрехи, които бяха отново с развалени капси и му бяха малки, освен другото.
в стая 3 също има телевизор, работещ с монети - който, никой не пуска денем, защото се заплаща. аз го зареждах няколко пъти с монети, през нощта спях звука, защото друг не се бе сетил че може да пречи на децата да спят, а на сутринта го пуснах отново - и последното, което направих преди да излетя от там със сина си бе да го заредя с левчета за още 90 часа. в неделя мъжа ми донесе колкото дрехи и чорапи от нашето дете е намерил у дома - които да не му стават вече. сестрата ги взе и каза че щели да ги надпишат за да не им ги земат при прането от другите отделения, но докато аз бях там никой не сложи тези дрехи - донесени изпрани от вкъщи - нито на децата, нито при купчината с парцали с дрехи за смяна. аз сменях два-три пъти памперси за целият ми престой от две нощи и един ден, завивах многократно тези непознати деца, занесох им комикси и играчки. гушнах ги няколко пъти на бързо - защото се боях да не пренеса зараза на собственото ми дете, за което полагах грижи през 1 стая. имам угризения за всички пъти, които не се намесих да помогна с нещо на дечицата, защото собственият ми син трябваше да получи своето лечение и грижи в неговата си стая, и защото ме беше страх да не влоша състоянието му.
другите майки там бяха седели повече от пет дни там, защото децата им точно оздвравели отново се бяха зараздили помежду си от нова настинка с повръщане и разстройства. всяка от тези жени беше виждала всичко това през стъклата, но не бяха посмели да отидат да помогнат за да не заразят децата си и предполагам - за да не получат лошо отношение към собствените си деца.. или просто, за да не се въвлекат в проблема.
имаше едно детенце, което явно не беше добре, колкото пъти минех край стаята му - 3та или 4та - не знам - все беше в различна - винаги лежеше на теракотеният под, облечено с къси панталони, босо. ако беше в легло - беше задължително отвито. най-добрата грижа, която тези деца получаваха беше от 4-5 годишното момиченце в стая 3, което им подаваше бибата в устата, завиваше ги, а веднъж я видях да носи обувки на споменатото горе момченце. по-късно го видях обут с лявата обувка на десният крак, а лявата на десния, беше легнал на пода отново, дъвчеше мокра кърпичка и плачеше. една санитарка ми каза че било от дом и не било добре с главата.. и толкоз. никой не отиде да го гушне, да го облече, да му обясни да не лежи на пода, защото е студен и ще се разболее още.
според мен, едно бебе спокойно може да умре там, след като е плакало 3 часа, и никой няма да разбере още 1 час поне.. добре че не ме пуснаха с детето ми. като си помисля какво го е чакало без мен там! горко на тези деца, оставени там без родители, защото не са имали 15лв. на нощ за престой. толкова струват стаите им с по 6 легла.
неделя през нощта отново плачеше някой в онази стая и аз надникнах там - прозорецът беше отворен, температурата беше минусова, бебета бяха отвити в съня си - и никой не ги бе завил, а в стаята мирешеше на наакано дете. явно някой си бе направил труд да отвори за да не мирише, но не и да преобуе детенцето. цялата неделя от тази 3-та стая се носеше рев на бебенца, на който никой не откликваше. а в болницата беше толкова студено, че със сина ми спяхме облечени с по 3 ката дрехи и пуловери - хем в стаята ни, дето е най-скъпата. отделно, че имат 1 инхалатор - полусчупен, който се прехвърля от майките от стая в стая за да инхалират децата си. аз си купих вчера за вкъщи - струва 130лв. към 6 и 30 сутринта в понеделник влязох отново в 3-та стая за да видя каква е причината за рева този път. гушнах едното бебе - влезе сестрата и ми се разпореди с леден тон: ``остави бебето, излез, измий се и си иди в стаята при твоето дете!``. аз останах и я попитах - какво може да се направи за тези деца, за това отделение - за да се променят нещата. първото, което направи беше да ме нахока, че как така не съм опазила собственото си дете, а се е наложило да му слага трети абокат за 48 часа. отговорих, че моят син е дивак и все подскача на леглото или тича насам-натам. веднъж абоката се бе измъкнал, а другите два пъти се бе запушил - не по вина на детето ми.. тя ми се скара, да си гледам работата. аз я прекъснах и и разказах за нааканото бебе от предната нощ, чийто памперс съм сменила, защото на тях им е забранено.. тя ми каза, че те не били бавачки там. пак я питах какво е нужно да се направи за да се смени ситуацията, че имам някакви познати, че имам някакви връзки и мога да опитам да помогна. тя изпадна в истерия, забърза нервно по коридора в обратна посока крещейки `най-доброто ще е аз да се махна от тук колкото може по-скоро, че да се свършат мъките ми!!!` отидох си в стаята, направих последната инхалация на сина ми и събрах багажа ни. звъннах на мъжа ми да дойде да ни прибере. докато го чаках опитах да снимам през стъклото, но за беда ми се включи светкавицата и сестрата се обърна да погледне. направих се че снимам сина си. знаех, че трябва да направя малко снимки за да мога да покажа на хората и да променя нещо с тях, но вече се тресях от мъка и нерви и в главата ми само се въртеше мисълта как да се махна по-бързо от там. и когато мъжа ми дойде, не искаха да ме пуснат вън, а него не пускаха вътре. държаха ме 10 мин. във фоайето, отказвайки да ме пуснат, докато не се разревах и не се развиках в истерия, а мъжа ми звънеше непрестанно на вратата. мина един възрастен лекар, дочул суматохата и най-сетне отвори на съпруга ми да влезе. дори не изчаках да ми направят епикриза за лечението от последните два дни, съпругът ми плати и си тръгнахме. а съм най-спокойноият човек, който познавам. но нервите ми се разбиха до такава степен, че се стигна до това така драматично напускане на болницата. и два дни по-късно не съм по-добре, защото нан-стоп мисля какво видях и виждам онова малко бебенце как си удряше челото в дюшека и решетките, ревейки нон стоп, защото никой не искаше да смени мокрите му дрехи, защото бе премръзнало и гладно.
после отидохме в токуда и след преглед и изследвания ни пратиха у дома, защото сина ми се беше подобрил значително и нямаше вече нужда от болнично лечение. и слава богу, защото в таксито на път за там ревах през цялото време в ужас, че ме чакат още 5 дни в подобни условия, гледайки подобни неща - защото съм убедена, че във всички болници е същото.
какво може да се направи?
1. да се купят 10 инхалатора за отделението. за всяка стая по един. по 130лв.са.
2. тъй като децата бяха боси на теракота - да се сложи мокет в 3-та и 4-та стая. да, ясно че децата повръщат и т.н. - но към мокета, трябва да има и човек или машина, който\ която да има грижата да почиства редовно.
3. да се плаща денонощно на бавачки, отвън - които не работят в отделението, които да са там само за децата, да ги наблюдават, да ги преобличат, и да са там с тях за да правят престоя им по-приятен. това са минимум 5 дни с бронхиални астми, пневмонии, обриви и кашлици, в които те седят единствено в креватчетата с решетки, в които реват непрестанно, в които никой не ги наблюдава поради липса на време, желание и пари - най-вече. в които пет дни, някой постоянно им крещи или зъзнат, гладни или жадни за вода или просто ласка, получавайки единствено лекарствата си. предполагам, че тези деца, ако оцелеят там - излизат жестоко травмирани от болницата, но понеже са много малки и не могат да разкажат за това на никого.
4.телевизора в стаята да е безплатен и да работи винаги когато има будни деца.
5. старите дрехи да идат на буклука и да се заменят с нови, топли дрехи и чорапи + още завивки + печка или климатик за стаята.
и само това ще е достатъчно. предполагам, всичко освен бавачките ще струва към 2-3 хиляди лева. бавачките ще са скъпата част. аз бих дала тези пари, но ги нямам. надявам се да забогатея един ден за да мога да си позволя такова нещо. но знам, че има хора и организации, които могат да го направят възможно. затова пиша всичко това. за да стане ясно какво очаква децата ви, ако ги оставите сами в болница. за да стане ясно, че някъде се случва всичко това. за да се направи нещо. за да стане промяната, защото това е едно безумие.
в събота вечерта постъпих със сина ми - на 2г. и 3м. - в 3-та градска болница за да го лекуват от пневмония. първоначално искаха да го вземат без мен там, но после ми позволиха да остана с него. трябваше да останем минимум 5 дни.
в понеделник сутринта, избягах от там с детето си, с нервен срив от всичко изживяно. и не защото някой е постъпил зле с детето ми. напротив - грижиха се добре за него, вече е по-добре и не се наложи да ни приемат в друга болница, а ни пуснаха да се долекуваме у дома.
къде е проблемът тогава?
на пръв поглед влизаш в ремонтирани, чисти стаи и коридори. във всяка стая - телевизор. стаите на пациентите са разделени със стъкла, нарисувани с картинки и има видимост какво се случва през 4-5 стаи. аз бях в 1-ва стая, а 3-та стая е със 6 легла, в който са настанени 8 малки дечица на възраст между 6м. и 4-5 години. 90% от тях със сигурност са ромчета. не знам колко са от дом за сираци и колко имат родители. две от децата спят в едно легло. всичките са облечени в дрипи - буквално като от роман на дикенз - парцал върху парцал. халатите на по-големите деца и бебешките бодита закопчават с лейкопласт, защото са със скъсани и развалени капси, копчета и ципове. децата ядат по 2 пъти дневно (аз толкова видях, но може и да са три пъти - ако имате бебе знаете колко пъти на ден яде - и те не са 2-3 пъти), като последното хранене, което аз видях беше към 6 вечерта. два пъти дневно им сменят памперсите сутрин и следобед. бебетата реват по 2-3 часа преди някой да им обърне внимание. и то само за да им даде лекарство. персонала е обръгнал дотолкова, че грижите, които отделя за тези деца са само да ги тъпче с лекарства, да им се кара, че са си подали носа от стаята, да им крещи, задето са си хвърлили одеалото от леглото на пода.. най-малкото бебе е с напукана уста, защото явно не го поят добре. децата седят наакани до ушите чак докато не дойде време за смяната на памперсите. нас ни приеха към 10 вечерта, а в 3ч. през нощтта аз сменях памперсите на това незавито, премръзнало бебе, ревящо от два часа в тъмното(двете дежурни сестри седяха в стаята отсреща без да реагират), докато не разбуди и останалите деца в стаята, цялото омазано до гърдите с разстройство и се опитвах да стопля вледенените му крачета с одеало, което взех от моята стая - стая за 30лв. - явно най-добрата възможна. защо с одеало? защото бодито, което ми дадоха за да го преоблека ( казаха ми, че на тях им е забранено да ги преобуват), бе с развалени капси и не се закопчаваше. чорапи нямаше никъде в купчината с парцали. а леглото беше цялото мокро и бебето лежеше на самият дюшек, защото беше изритало чаршафа встрани, въргаляйки се и плачейки два часа. на другия ден видях, че одеалото, с което го увих го няма при бебето, че отново е незавито - и облечено в тоя студ с едно сккъсано боди, закопчано на корема с лейкопласт... предната нощ сестрите ми казаха - докато гледаха в монитора на компютъра си, без дори да се обърнат да ме погледнат - че бебето било оздравяло. аз им казах да отидат да го облекат, защото аз не съм успяла да го закопчея, а сина ми се е събудил и му правя инхалация в момента.. никой не направи нищо.. дори зарязах детето си самичко за малко, за да изтичам през две стаи и до увия по-добре чуждото бебе. на следващият ден му течаха сополи като чешма, отново беше ледено и наакано, с температура, устните мега напукани, пак му сменях гащите и дрехите с няколко ката парцаливи дрехи, които бяха отново с развалени капси и му бяха малки, освен другото.
в стая 3 също има телевизор, работещ с монети - който, никой не пуска денем, защото се заплаща. аз го зареждах няколко пъти с монети, през нощта спях звука, защото друг не се бе сетил че може да пречи на децата да спят, а на сутринта го пуснах отново - и последното, което направих преди да излетя от там със сина си бе да го заредя с левчета за още 90 часа. в неделя мъжа ми донесе колкото дрехи и чорапи от нашето дете е намерил у дома - които да не му стават вече. сестрата ги взе и каза че щели да ги надпишат за да не им ги земат при прането от другите отделения, но докато аз бях там никой не сложи тези дрехи - донесени изпрани от вкъщи - нито на децата, нито при купчината с парцали с дрехи за смяна. аз сменях два-три пъти памперси за целият ми престой от две нощи и един ден, завивах многократно тези непознати деца, занесох им комикси и играчки. гушнах ги няколко пъти на бързо - защото се боях да не пренеса зараза на собственото ми дете, за което полагах грижи през 1 стая. имам угризения за всички пъти, които не се намесих да помогна с нещо на дечицата, защото собственият ми син трябваше да получи своето лечение и грижи в неговата си стая, и защото ме беше страх да не влоша състоянието му.
другите майки там бяха седели повече от пет дни там, защото децата им точно оздвравели отново се бяха зараздили помежду си от нова настинка с повръщане и разстройства. всяка от тези жени беше виждала всичко това през стъклата, но не бяха посмели да отидат да помогнат за да не заразят децата си и предполагам - за да не получат лошо отношение към собствените си деца.. или просто, за да не се въвлекат в проблема.
имаше едно детенце, което явно не беше добре, колкото пъти минех край стаята му - 3та или 4та - не знам - все беше в различна - винаги лежеше на теракотеният под, облечено с къси панталони, босо. ако беше в легло - беше задължително отвито. най-добрата грижа, която тези деца получаваха беше от 4-5 годишното момиченце в стая 3, което им подаваше бибата в устата, завиваше ги, а веднъж я видях да носи обувки на споменатото горе момченце. по-късно го видях обут с лявата обувка на десният крак, а лявата на десния, беше легнал на пода отново, дъвчеше мокра кърпичка и плачеше. една санитарка ми каза че било от дом и не било добре с главата.. и толкоз. никой не отиде да го гушне, да го облече, да му обясни да не лежи на пода, защото е студен и ще се разболее още.
според мен, едно бебе спокойно може да умре там, след като е плакало 3 часа, и никой няма да разбере още 1 час поне.. добре че не ме пуснаха с детето ми. като си помисля какво го е чакало без мен там! горко на тези деца, оставени там без родители, защото не са имали 15лв. на нощ за престой. толкова струват стаите им с по 6 легла.
неделя през нощта отново плачеше някой в онази стая и аз надникнах там - прозорецът беше отворен, температурата беше минусова, бебета бяха отвити в съня си - и никой не ги бе завил, а в стаята мирешеше на наакано дете. явно някой си бе направил труд да отвори за да не мирише, но не и да преобуе детенцето. цялата неделя от тази 3-та стая се носеше рев на бебенца, на който никой не откликваше. а в болницата беше толкова студено, че със сина ми спяхме облечени с по 3 ката дрехи и пуловери - хем в стаята ни, дето е най-скъпата. отделно, че имат 1 инхалатор - полусчупен, който се прехвърля от майките от стая в стая за да инхалират децата си. аз си купих вчера за вкъщи - струва 130лв. към 6 и 30 сутринта в понеделник влязох отново в 3-та стая за да видя каква е причината за рева този път. гушнах едното бебе - влезе сестрата и ми се разпореди с леден тон: ``остави бебето, излез, измий се и си иди в стаята при твоето дете!``. аз останах и я попитах - какво може да се направи за тези деца, за това отделение - за да се променят нещата. първото, което направи беше да ме нахока, че как така не съм опазила собственото си дете, а се е наложило да му слага трети абокат за 48 часа. отговорих, че моят син е дивак и все подскача на леглото или тича насам-натам. веднъж абоката се бе измъкнал, а другите два пъти се бе запушил - не по вина на детето ми.. тя ми се скара, да си гледам работата. аз я прекъснах и и разказах за нааканото бебе от предната нощ, чийто памперс съм сменила, защото на тях им е забранено.. тя ми каза, че те не били бавачки там. пак я питах какво е нужно да се направи за да се смени ситуацията, че имам някакви познати, че имам някакви връзки и мога да опитам да помогна. тя изпадна в истерия, забърза нервно по коридора в обратна посока крещейки `най-доброто ще е аз да се махна от тук колкото може по-скоро, че да се свършат мъките ми!!!` отидох си в стаята, направих последната инхалация на сина ми и събрах багажа ни. звъннах на мъжа ми да дойде да ни прибере. докато го чаках опитах да снимам през стъклото, но за беда ми се включи светкавицата и сестрата се обърна да погледне. направих се че снимам сина си. знаех, че трябва да направя малко снимки за да мога да покажа на хората и да променя нещо с тях, но вече се тресях от мъка и нерви и в главата ми само се въртеше мисълта как да се махна по-бързо от там. и когато мъжа ми дойде, не искаха да ме пуснат вън, а него не пускаха вътре. държаха ме 10 мин. във фоайето, отказвайки да ме пуснат, докато не се разревах и не се развиках в истерия, а мъжа ми звънеше непрестанно на вратата. мина един възрастен лекар, дочул суматохата и най-сетне отвори на съпруга ми да влезе. дори не изчаках да ми направят епикриза за лечението от последните два дни, съпругът ми плати и си тръгнахме. а съм най-спокойноият човек, който познавам. но нервите ми се разбиха до такава степен, че се стигна до това така драматично напускане на болницата. и два дни по-късно не съм по-добре, защото нан-стоп мисля какво видях и виждам онова малко бебенце как си удряше челото в дюшека и решетките, ревейки нон стоп, защото никой не искаше да смени мокрите му дрехи, защото бе премръзнало и гладно.
после отидохме в токуда и след преглед и изследвания ни пратиха у дома, защото сина ми се беше подобрил значително и нямаше вече нужда от болнично лечение. и слава богу, защото в таксито на път за там ревах през цялото време в ужас, че ме чакат още 5 дни в подобни условия, гледайки подобни неща - защото съм убедена, че във всички болници е същото.
какво може да се направи?
1. да се купят 10 инхалатора за отделението. за всяка стая по един. по 130лв.са.
2. тъй като децата бяха боси на теракота - да се сложи мокет в 3-та и 4-та стая. да, ясно че децата повръщат и т.н. - но към мокета, трябва да има и човек или машина, който\ която да има грижата да почиства редовно.
3. да се плаща денонощно на бавачки, отвън - които не работят в отделението, които да са там само за децата, да ги наблюдават, да ги преобличат, и да са там с тях за да правят престоя им по-приятен. това са минимум 5 дни с бронхиални астми, пневмонии, обриви и кашлици, в които те седят единствено в креватчетата с решетки, в които реват непрестанно, в които никой не ги наблюдава поради липса на време, желание и пари - най-вече. в които пет дни, някой постоянно им крещи или зъзнат, гладни или жадни за вода или просто ласка, получавайки единствено лекарствата си. предполагам, че тези деца, ако оцелеят там - излизат жестоко травмирани от болницата, но понеже са много малки и не могат да разкажат за това на никого.
4.телевизора в стаята да е безплатен и да работи винаги когато има будни деца.
5. старите дрехи да идат на буклука и да се заменят с нови, топли дрехи и чорапи + още завивки + печка или климатик за стаята.
и само това ще е достатъчно. предполагам, всичко освен бавачките ще струва към 2-3 хиляди лева. бавачките ще са скъпата част. аз бих дала тези пари, но ги нямам. надявам се да забогатея един ден за да мога да си позволя такова нещо. но знам, че има хора и организации, които могат да го направят възможно. затова пиша всичко това. за да стане ясно какво очаква децата ви, ако ги оставите сами в болница. за да стане ясно, че някъде се случва всичко това. за да се направи нещо. за да стане промяната, защото това е едно безумие.
Лекарите знаят ли? Как можем да се свържем с тях или някакъв директор? Защото те иначе нищо може да не купят или да изчезне оттам... 
А родителите на тези деца? Дано четат тук, не си представям как ще си оставят децата просто ей така... 
