Според вас? Проблем ли са децата?

Аз имам бебе на 3мес . , сама съм и връзката ми в момента се проваля по същата причина . Поне така мисля . Ще следя темата защото това живо ме интересува ама нека да кажат по- опитните .

Здравей,
мисля, че слагаш каруцата пред коня в момента. Не мисли какво би искал евентуалния бъдещ. Той ако иска теб, ще приеме и децата, пък ако е речено може и общо дете да си направите. Мисли, че за някого твоите деца ще са дар, а не проблем, точно както са за теб.

Аз не мисля, че съм "опитна" , защото съм женена веднъж и не съм изпадала в такава ситуация, но пък реших да си кажа мнението, за да видите и друга неутрална гледна точка. Ако мъжът е разведен и има и той дете, което отглежда сам, може да се "получи", ако и децата се постараят да се харесат . За него би било добре да намери жена, която да се грижи за детето му, защото почти всички не могат да се справят, както би се справила една жена. Ако детето е при майката обаче шансът е по-малък. Той се е почувствал вече свободен, без ангажименти и грижи и изведнъж му се налага отново да надене хомота и то за две чужди деца Ако е някой безхаберник, който иска да си живее само и не му дреме за неговите деца бързо ще избяга от ангажимент към други, ако обича своите ще бъде финансово и емоционално ангажиран към тях и на вас ще омръзне.
Ако не е имал брак шансовете силно клонят към нула. От една страна изведнъж му се струпват нови ангажименти, за които едва ли е подготвен, а от друга са семейството , приятелите, близките, които е почти сигурно, че ще се противопоставят яростно. Притиснат от всички страни, най-вероятно човекът ще побегне. Не бих посъветвала никоя жена с две деца да ражда и трето, защото е много вероятно да остане после сама с три, вместо с две, а дори да не се случи, трябва малко отговорност към вече родените деца, те не заслужават да им се причинява това, което най-вероятно ще последва. С две думи-ако се окаже впоследствие, че е лентяй, жената ще мъкне на гърба си три деца и мъж, тежко емоционално и финансово бреме. Ако е загрижен и отговорен родител, който иска да направи най-доброто за детето си, общото дете ще получи неща, които по-големите  най-вероятно няма да имат- луксозни скъпи играчки и вещи, а по-късно школи и уроци по езици, изкуство, спорт; добро образование тук или в чужбина, а накрая може и жилище. Не е лесно за едно дете да гледа дори когато приятели и съученици имат неща, които то няма, а какво да кажем когато ти се навират тези неща в очите у дома. Според мен вариантът е неангажираща продължителна връзка извън дома, най- добре със свободен мъж, който е лоялен, но не желае трайни ангажименти.
Извинявам се за дългия пост,но е нужен реализъм все пак....

 unadaptable  твърде много реализъм и твърде много "ако". За щастие понякога двама души се срещат и се заобичват, както един друг, така и "ремаркетата" си. А после нещата се наместват.

Нещата могат да се наместят, зависи за чия сметка става А за реализма се извинявам, но съм на 46, не на 26 и е нормално за годините ми, повече съм живяла, повече съм видяла Пожелавам жизнения си опит да трупате по приятен начин

Аз също съм разведена с две деца и трудно бих се навила на втори брак, да не кажа почти невъзможно, но пък знае ли човек...  След дивотиите, които ми се случиха с първия брак, си направих някои много важни изводи - ако реша да имам някаква връзка за в бъдеще, много важно е да бъда финансово независима от другия човек, за да мога да си тръгна, ако отношението му към мен и към децата ми не ми харесва. Много трудно бих допуснала чужд човек до децата ми. Не съм склонна да правя компромиси с тяхното благополучие, те са ми приоритет.

Виждам, че като години и жизнен опит клоня към unadaptable и като мнение съм на същата позиция. Мъж без деца изведнъж да се окаже в ситуация на женен с две деца....доста ще му е трудно...А принципно човек не обича да му е трудно, освен ако не е мазохист или влюбен...което е почти същото де Ама като отрезнее от любовта и идва реализма, колкото и да не ви се иска! Имам моя приятелка с две деца, която се омъжи втори път, но за мъж с дете, което почти е живяло при него. И второ всичките деца бяха на възраст над 15 години, т.ее две от тях си хванаха живота много бързо понеже бяха големи. Сега при тях е само последния, но и той е голям. Но ако децата са малко - сложна работа....за мен си е почти mission impossible. То според мен дори с едно дете и става лепкава работата...особено ако и мъжа има дете и натворят общо....мойто и твойто набиха нашето.....но всеки си решава какви точно трънчета иска да си сложи на дупето....
Аз лично за нищо на света не бих се метнала на лепкавите приказки за светло бъдеще и да натворявам деца...пък бил той и белия принц на златния кон...ама то това е приказен герой така че....не ми се рискува сама с две деца!

Всичко си зависи от човека. Има мъже за които децата ще са проблем, а и такъв за който няма дас а проблем. Просто не го мисли, кагато и ако се появи човека нещата ще се наредят по най-добрият начин. Просто не се е появил.
Сега ще ви разкажа за моя приятелка. Разведе се с 1 детенце. Срешна човек за който това не беше проблем, както и за семейството му. Сега имат и общшо дете, голямото той го осинови и не се усеща разлика между децата. И голямото има курсовете, екскурзиите. Не признава биологичния си баща, но пък втория й е истински баща, обича я. Сегашната свекърва също се грижи изцяло и за двете деца. Прекрасно семейство са и то вече 10-ина година. ЗА това казах, че зависи от човека. ако е свестен човек няма да е проблем, а ако му е проблем, то значи не си струва.

unadaptable, много малко вяра в мъжете, а ако обичат.

Хайде и аз да подкрепя blagovesta с един добър пример:
Разведена с дете на намира мъжа. Той се държи с детето й като със свое (не бил женен, няма деца), родителите му я приемат като внучка и така 6-7 г., вече имат общо дете, нямат брак. 

Вижте сега - едно дете може за се приеме...но две деца - вече идват множко за много мъже...Помислете колко мъже около вас биха приели жена с две деца?
И да - аз нямам никаква вяра на мъжете...ще стигнете моите години, ще разберете...

"Вижте сега - едно дете може за се приеме...но две деца - вече идват множко за много мъже...Помислете колко мъже около вас биха приели жена с две деца?"
................ ей това е въпроса и е много тъжно, защото не е ли по-важно тези двама души да се обичат и ако това е така наистина не би трябвало другото да е от значение толкова, защото в един момент децата ще порастнат така или иначе. И не е казано, че мъжа задължително трябва да приеме другите деца като свои, това дори не е нужно, достатъчно е просто да се държи добре с тях, чисто приятелски и дори аз лично не бих искала той да се притеснява и да има задължения някакви от финансова гледна точка към тях.
И въпреки това знам, че не всеки мисли така и е трудно, но продължавам да вярвам, няма невъзможни неща и всичко може да се приеме и да се нареди когато човек има желание. Сигурно стана много объркано...

Само помисли чисто финансово - едно е да е само едно дете, друго е две....и то в днешно време. И чисто териториално - ако жената се мести при мъжа. Ако децата са от различен пол - в един момент ти трябват не една, а две допълнителни стаи ...и още и още....Не мислете, че мъжете са такива баламурници и не си правят и тази сметка...щото любов любов, ама опира до материалното в един момент, такъв е света просто. Защото как точно ще се разпределя финансирането в такова семейство? Жената отговаря за финансите на двете деца....а мъжа за , нали и той трябва да участва в разходите точно по двете деца!....А и жената с две деца има двоен ангажимент към тях - внимание, уроци, извънкласни дейности и т.н....Та мъжете ще трябва и това да приемат - по-малко внимание за тях....и така нататък. Колкото до това да не ги приема като свои..а като какво да ги приема?! А и ако се роди трето - как и какво трябва да приема този мъж? Сигурно има и такива...ама доста рядко са вече май

  Какво да кажа..... ако погледнем, приказката на Пепеляшка се е случвала понякога наистина в живота, случва се  все още в съвременен вариант и това дава надежда на всяко малко момиченце, че и то може да е следващата Пепеляшка Затова и тази приказка е жива няколко века и едва ли ще умре някога. Аз не говоря за приказката обаче, а за реалния живот, което изобщо не значи, че хората трябва да спрат да мечтаят и да се надяват. Но междувременно не е зле добре да премислят как действат, защото залагат не само своя начин на живот, но и този на децата си, а е много гадно дете да плаща грешки на възрастни. Иначе любовта е хубаво нещо, вярата - също, без тях няма как да живеем заедно с другите, а сме програмирани да живеем с други себеподобни, не като самостоятелни единици.

 Докато си събера мислите и се концентрирам , Morgana ме е изпреварила  .

Това е реалността , expectation , без да  се обиждаш . Колкото и да се обичат двама души , няма как да не се намесят и битовизмите . Да не говорим за предразсъдъците в България  . В чужбина хората са по-толерантни , но тук не е така . Има  тема с точно такъв случай , погледни я .

 http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=536546.0

Аз лично не бих рискувала да родя трето дете и в един момент да се окажа сама с 3 деца , защото каквото и да си говорим отглеждането на децата си е грижа на майката  .