Аз ще похваля яслата, в която са ходили две от трите ми деца - 28 ясла на ул. "Христо Белчев" в София.
Малкият ми син тръгна на ясла там на 2 г. и беше почти безсловесен (само "мама", "тати", "ам" и "бау"). За по-малко от месец проговори, а после научи песнички и стихчета. Още ги помни. Помни и госпожите, макар че те вече не работят там. Но директорката си е същата и той страшно се радва, ако я срещнем на улицата.
Сега там ходи дъщеря ми. Още от втория ден (!) спря да плаче за мен и си влиза с усмивка в яслата. Даже в събота и неделя понякога се сърди, че няма ясла. Всеки ден, когато си тръгваме, си гушка госпожата и казва: "Асенова, обичам те". Това е абсолютно неподправен детски изблик на обич, което пък показва ясно как се грижи за нея тази жена. Там дъщеря ми се научи да се храни сама и да заспива сама (в къщи все още не иска да заспива без мен). Освен това там тя е без памперс и успяват да я опазят суха и чиста, докато в къщи тя неизменно успява да ме излъже и да свърши работата в гащите.
Яслата е основно ремонтирана, мебелите са нови, чисто е, храната е хубава - щерката си е всеядна, но брат й беше много злояд, а там всичко му харесваше. Даже ме поставяше в доста неловко положение като заразправя колко хубаво и вкусно готви леля Пепи, а майка му не може така....
Никога, по никакъв повод не са ни искани пари (само таксата). Никога децата ми не са плакали, че не искат да ходят там. Винаги учителките и лелките са били приветливи и усмихнати (каквото и да им е коствало това - всички знаем, че не всеки ден ни е до усмивки). Винаги, когато съм я срещала, директорката е била внимателна, усмихната, отзивчива. Тя май е любимка на всички деца. И не защото ги глези, а защото успява да намери път към сърчицето на всяко от тях. Усмирява буйните, утешава разплаканите, решава проблемите им. С усмивка, с добра дума, с ласка. Какво повече му трябва на едно дете?!
Благодаря от сърце на тези жени: г-жа Куликова (директорката), г-жа Георгиева и г-жа Асенова (учителките на дъщеря ми), г-жа Атанасова и г-жа Колчева (учителките на сина ми - те вече не са там, от тогава мина много време).
Малкият ми син тръгна на ясла там на 2 г. и беше почти безсловесен (само "мама", "тати", "ам" и "бау"). За по-малко от месец проговори, а после научи песнички и стихчета. Още ги помни. Помни и госпожите, макар че те вече не работят там. Но директорката си е същата и той страшно се радва, ако я срещнем на улицата.
Сега там ходи дъщеря ми. Още от втория ден (!) спря да плаче за мен и си влиза с усмивка в яслата. Даже в събота и неделя понякога се сърди, че няма ясла. Всеки ден, когато си тръгваме, си гушка госпожата и казва: "Асенова, обичам те". Това е абсолютно неподправен детски изблик на обич, което пък показва ясно как се грижи за нея тази жена. Там дъщеря ми се научи да се храни сама и да заспива сама (в къщи все още не иска да заспива без мен). Освен това там тя е без памперс и успяват да я опазят суха и чиста, докато в къщи тя неизменно успява да ме излъже и да свърши работата в гащите.
Яслата е основно ремонтирана, мебелите са нови, чисто е, храната е хубава - щерката си е всеядна, но брат й беше много злояд, а там всичко му харесваше. Даже ме поставяше в доста неловко положение като заразправя колко хубаво и вкусно готви леля Пепи, а майка му не може така....
Никога, по никакъв повод не са ни искани пари (само таксата). Никога децата ми не са плакали, че не искат да ходят там. Винаги учителките и лелките са били приветливи и усмихнати (каквото и да им е коствало това - всички знаем, че не всеки ден ни е до усмивки). Винаги, когато съм я срещала, директорката е била внимателна, усмихната, отзивчива. Тя май е любимка на всички деца. И не защото ги глези, а защото успява да намери път към сърчицето на всяко от тях. Усмирява буйните, утешава разплаканите, решава проблемите им. С усмивка, с добра дума, с ласка. Какво повече му трябва на едно дете?!
Благодаря от сърце на тези жени: г-жа Куликова (директорката), г-жа Георгиева и г-жа Асенова (учителките на дъщеря ми), г-жа Атанасова и г-жа Колчева (учителките на сина ми - те вече не са там, от тогава мина много време).
И аз съм безумно доволна от тази ясла, от г-жа Радкова и г-ж Владимирова!!!
а по колко деца са в група? Аз мисля да запиша малкия там, но чувам, че били по 30 деца в група , но половината не ходели... и все пак ми се струват доста.
Не знам по колко са в група, защото на списък и реално присъстващи е различно. Колкото и да са, не се съмнявай, че на детето ти ще бъде отделено нужното внимание!
Пише, че приемат молби целогодишно ... Куликова /директорката/ е там всеки ден, така че мини да питаш подробно. 
, че с тези ясли вече съвсем изтрещях- на вас кога ви казаха, че сте приети - май, юни ...?