Домашно насилие - Тема №2

Съжалявам, но не мога да променя нищо на първа страница т.к.  е заключена!!!

Защо тази тема е точно в раздела "Родители, отглеждащи сами децата си" ?! 

Това е втора част от темата. Имаше предишна такава и администраторите са я сложили тук. 

Здравейте

Не знам дали това е точната тема, и дали въобще трябва да пиша, знам само, че имам нужда да споделя и да чуя странично мнение за разкара си.
С годеникът ми живеем заедно от 2 години, като през последната година и половина нещата са малко непоносими.  Той е малко особен човек, много избухлив, много често сменя работата си, а алкохолът заема изключително важна част от живота му. Особено когато не е на работа, пиенето се започва от обяд. Няма никакво уважение към собствените си родители, от което може би произлиза и липсата на уважение към околните. Никога не е доволен от нищо, но винаги е готов да се оплаква и критикува. Последно време най-големите му комплименти към мен са, че аз съм мамина гъдулка, която ще си пукне до на майка й полата, не ставам за домакиня, не изкарвам достатъчно пари, аз съм най-голямата използвачка на света, аз съм поредната тъпа п***а в живота му, много му се иска да ми разбие зъбите. Страшно много пъти ме е псувал, заплашвал че ще ме пребие, че ще ми заколи двете кучета пред очите ми само за да ме гледа как страдам, че живота ми ще стане пълен ад ако само си помисля да го напусна. Никога не ме е удрял като шамар или тупаник. Неговите методи са психическа атака, извиване на ръце, влачене по пода за косата, душене. Но белези няма или ако има спокойно може да каже че не са от него. Вече дори спря да се извинява за стореното. Сега само повтаря „ти ме предизвика”, „ти си го заслужи”, „ти си го просиш”.
Днес, примерно, след поредното обедно пийване реши да нахълта в офиса ми, да ме хване за гушата, стискайки колкото има сила, извивайки ми ръцете и съскайки в лицето ми, че аз съм долен боклук, който обича само себе си и родителите си. Излишно е да споменавам че гръкляна още ме боли. Всичко това, защото имах неблагоразумието да споделя на майка си, че не издържам повече, тя от своя страна е казала на баща ми, който е решил да му обясни, че ако ме докосне още веднъж ще си има разправии с него. Сега освен че заплашва мен, заплашва че ще пребие и двамата ми родители пред очите ми и то само защото аз съм си отворила устата. Аз трябвало да си мълча и да го защитавам, когато някой се опитва да го напада словесно.
Сега се чувствам много зле.  Живеем в жилище предоставено от родителите ми, от което не мога да го изгоня защото заплашва че ще потроши всичко, заедно с мен. Не мога да разчитам на баща си, защото заплашва,  че ще пребие и него, а той е човек на 60 години. Веднъж звъннах на брат му, който ме изслуша и простичко ме попита „аз какво мога да направя? Като не ти отърва го изгони”. Не мога да извикам полиция, защото белези няма. Дори да го приберат за малко, след като излезе ще си го върне по много брутален начин. Остава ми само да споделя.
Не спирам да се питам аз къде греша, с какво го предизвиквам, заслужавам ли си го наистина? Той твърди, че това не е насилие, защото никога не ме е удрял и защото аз го предизвиквам. Страх ме е от него когато е пил, а за съжаление от 7 дена, той 5 е пият, в другите 2 е само зашаматен. Няма и един ден от седмицата, в който той да не пие нищо аклохолно. Насилие ли е, когато те е страх да се прибереш и предпочиташ да спиш в офиса си? Насилие ли е през два дена да слушаш как ще ти разбият зъбите, какъв боклук си, как нищо не става от теб?
Знам моята гледна точка, знам и неговата. Искам да знам обаче и трета, чужда и анонимна. Моля ви, кажете някакво мнение, дайте ми някакъв съвет.
Благодаря.

arti_to, ако нямаш по-ячки роднини от мъжки пол, си наеми адвокат.
С по-ячки мъжки роднини, проблемът ще се реши доста бързо.
Нямаш никаква юридическа връзка с този индивид, така че не виждам защо го търпиш да те души и влачи за косата в собственото ти жилище.

Правилно виждаш нещата. Насилва те  и то как...
Намери начин да го изгониш. Спаси се!

Ужас, втрещих се!
Още ли се чудиш какво да правиш?Наричаш този човек свой годеник???Ще продължиш живота си с него и да те "влачи за косата"...Разбира се, че има как да се защитиш.Нямате брак, но доколкото разбрах живеете заедно, т.е. сте във фактическо съжителство.
Но на мен не ми стана ясно...искаш ли да се разделиш с този човек?
Иначе, юридически механизъм за защита има.

От Закон за защита от домашно насилие -  Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, ...психическо, емоционално!!!!!! или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Закрила по този закон се предоставя не само в случай на физическо насилие.

arti_to, тук повечето жени са успяли да се отърват от такива "мъже" , дори с брак и деца, някои и в други държави с децата са бягали, какво остава за теб, дори нямате брак. Не се обвързвай с такъв човек, 2 години е предостатъчно търпение от твоя страна 

Когато аз звънях в Анимус и им казах за какво става на въпрос.Те ми казаха,че душенето си е повод за притеснение и е нещо наистина сериозно,че така би могъл и да ме убие.Стори ми се преувеличено,но е факт.И моят така си пиеше,предпочиташе приятелите си и тн.Разликата е само,че не пиеше всеки ден а само през почивните дни.Имахме периоди на големи сцени и така един ден след като много ми писна изчаках го да се наспи и говорих с него.От тогава мина повече от месец и не съм го виждала пиян спря и да ни пренебрегва заради приятелите си.Не знам какво толкова му казах,че има такава значителна промяна,но се радвам,че нещата поне за сега вървят добре.И друг път сме говорили,но разлика не е имало 2-3 дена и пак същото.
Да обаче аз съм с малко бебе и освен на него няма на кого друг да разчитам.А ти защо си се вкопчила там нито дете имате нито брак?Любов може би?Не ти трябва такава любов.Един съвет от мен бягай докато е време защото после ще ти е още по трудно.Изкарай си една ограничителна заповед и го остави да пасе овцете.

и аз не знам защо продължавам да го търпя. може би от страх да не остана сама, може би от страх че аз съм виновна за случващото се, той все това повтаря. все по-ясно осъзнавам че той не само е алкохолик, но и сериозен насилник. много пъти съм чакала да изтрезнее за да говоря, преди казваше че ще ограничи алкохола, сега единствено повтаря "ти какво, искаш да спра да живея заради теб ли?"
болезнената истина обаче е една - в по малките населени места насилието е често срещано явление, 70% от неговите приятели си пердашат жените, а жените търпят и мълчат. когато му кажа че ме насилва по един или друг начин отговора е "аз ли те насилвам бе? ти не знаеш какво е бой". винаги съм си мислела, че всеки човек греши и има право на втори шанс да се коригира, но в този случай корекция май никога няма да има. ще намеря начин да се отърва. само още не знам как точно да го направя.
благодаря ви за подкрепата, поне малко ми олекна да чуя от страни че не това си заслужавам.

И аз да ти кажа, насилвате,но не физически,а психически и все повече се отпуска да го прави с пълна сила. В момента, в който останеш сама и усетиш спокойния живот,ще разбереш ,че е по-добре да си сама и спокойна,отколкото постоянно да те мачкат и да живееш в страх.

Не физически ли? А душенето и влаченето за косата какво е?

Никоя жена не заслужава да бъде бита независимо дали е виновна или не.А относно изречението "Ти какво искаш да спра да живея заради теб" много пъти съм го чувала.Извинявам се за израза,но хората са казали к*рвалъка е до време пиенето е до гроб!Така,че сама си прецени дали искаш такъв живот за себе си и недай си Боже след време и за децата си.Едно е ти да търпиш  насилие и друго да гледаш отстрани как някой тормози детето ти.Вземи мерки не е шега това ще ти замине психиката.Моя позната почина на 28 години остави 2 деца сираци заради мъжа и който я пребиваше от бой.А друга остана сираче съвсем малка защото майка и накрая и писна и се самоуби.Така,че недей да си съсипваш здравето заради такъв човек живота и бъдещето ти са много по-важни.

В бързината не съм се изразила добре,имах предвид,че физическите прояви не са толкова много,колкото психическите му. Него го радва да я мачка психически,а физическото за момента е само за глазура.

Много те моля, върни се и изчети тази и предишната тема най-внимателно.
Всяка една от нас, която е успяла да се отърве от насилника, после си е задавала милиони пъти въпроса "Как съм могла да го изтърпя?"
Нямате дете, не сте и женени. На това отгоре апартаментът е твой и родителите ти са плътно зад теб. Законът за домашно насилие работи. При първа възможност си извади и медицинско.
Искам да ти кажа, че 5 години бях бита по много жестоки начини, а психическия тормоз изобщо няма да го споменавам, те приказките им и заплахите им са винаги едни и същи. Но разликата е, че ние бяхме женени и с бебе, а освен това аз не казвах нищо на родителите си точно от страх, че ще ги убие (и подпали къщата им - любимата му заплаха).
Само че когато избягах окончателно разбрах, че всъщност той не е никак, никак страшен. Страшни са, когато ние сме сами и те съзнателно ни откъсват от всички, за да ни манипулират както на тях им харесва.
В момента, в който видят, че нас има кой да ни защити, нещата стават съвсем други и тогава виждаш как звярът става мекотело.
Действай, докато си в това положение, защото после вече имаш ли и дете от него, измъкване пак има, но 10 пъти по-проблемно.
Мога да пиша още и 3 часа, но те нещата са ясни. На страха разчитат, така че бъди смела, моля те, разкажи на възможно повече хора, обади се в полицията и продължавай да се обаждаш всеки път, когато дори само си позволи да те заплаши. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е щом се стигне до там да подадеш оплакване срещу него - да го подадеш, а не да го оттеглиш, защото така ще му дадеш смелост, че ти не можеш да се защитиш.
Взимай мерки още сега, веднага и след това пиши.