Aдът, който се нарича ин-витро забременяване в България

Аз през ин витро не съм минала, само през инсеминация в чужбина и поне до момента успешна. Според мен финансовата част е едно, емоционално-психологическата обаче е друго. Не знам защо авторката е решила, че в чужбина всичко е супер. И за коя чужбина говори точно? И какво точно е очаквала? И изобщо защо написа толкова много и после се покри, т.е. никаква реакция от нейна страна.
Навсякъде има добри лекари и некадърници. Аз посещавам една от клиниките с най-голяма успеваемост в света и имах късмета да забременея още на първата процедура, но познавам двойки, които с години посещават същата тази клиника без особен резултат. Най-важното е да имаш доверие в лекарите независимо къде са те или ти.

А за парите хич няма да го обсъждам. Vrabcho, според теб петте хиляди лева от фонда докъде ще стигнат, след като на мен само първоначалните ми изследвания струваха около 1000 евро, още горе-долу толкова за стимулацията (една-единствена), още 500 евро безкрайното ходене на ехограф и бодене и около 500 евро самата процедура. И става въпрос за инсеминация, а не за инвитро или някакви кой знае какви специални изследвания.

Ами докъдето и да стигнат нека всеки има право да решава и да прави своя избор!  Това са си все пак около 2500 евро. 
Радвай се, че си имала щастието да лекуваш стерилитет в чужда клиника и че резултата е налице.
За перипетите си и горчивия си опит по нашите клиники и доктори мога да напиша цял роман.
И да, има разлика между инвитро в чужбина и инвитро в БГ, не само на думи, а и фактите са налице!

А който няма финансовата възможност да иде в чужбина, да се гръмне ли?

И това е предвидила авторката 

 

Момичета, аз бих казала - където и да сте, просто бъдете екип с лекаря си, бъдете уверени, че правите най-доброто и единствено правилното и че ще успеете! 
Адът или раят са в самите нас, а не в България, чужбина, на Земята или на Луната.
Прегръдки и кураж!     

Хващам се за заглавието ... та аз, не приемам, че като правя инвитро, минавам през ад ... ад е за мен, по-скоро да живея с мисълта, че нямам своя рожба   Ето, това вече  е ад за мен!
Между другото, същата тема, предполагам и от същата авторка   разбуни духоввете и  в Зачатие ...

При нас, освен, че става точно една година, откакто сме получили обаждане от Фонда, че сме въведени под номер и трябва да чакаме, а вече привършваме с изследванията преди скорошния старт, не е имало ад - айде, ча па толкова, виждАли сме ад!
Не съм срещнала неразбиране, лошо отношение и накриво поглед от страна на медицинския екип от клиниката - днес прясно се връщам от там.
Но е права една от дамите, писала по-горе - темата е кьор-фишек - пусната и забравена. Авторът! Авторът! Не на бис.

Мисля като Margaritka   :

адът е в главите ни, за радост и раят ...

Малко повече вяра и позитивизъм няма да навредят никому 

Za sajalenie sam v chujbina i ne moga da pisha na kirilica, izvinete!

Mislq, che vsichki, koito ne odobrqvat mnenieto mi, ili sa uspeli s 1-2 opita, ili sa po nqkakav nachin svrazani s klinikite i/ili pleqdata "pacientski" organizacii pokrai tqh.

Naistina, adat e v nashite glavi, no tova, koeto se sluchva v Bulgaria, otdavna e zagubilo vsqkakav choveshki obraz.

Dobavqm oste nesto - koq rabotesta jena moje da si otdeli 2 sedmici stimulacia i prosledqvane? Kogato oste ne se polaga bolnichen, a i realno ne znaesh kolko vreme ste ti otneme viseneto v "klinikata"? Mislq, che vsichki (pone izvan Fonda), koito si pozvolqvat tova, sa jeni na izdrajka, koito ne hodqt na rabota i malko ili mnogo se zanimavat s in-vitro kato s hobi.

Ne se ostavqite da vi lajat v ochite i da vi manipulirat!

Uspeh na vsichki!

Ох,добре казано-вяра и позитивизъм,но като направиш поредица от опити,смениш няколко клиники и като усетиш,че липсва заинтересованост и желание да ти помогнат започва да те обзема такова отчаяние.Слагам си ръката на сърцето и казвам,че много от нещата казани от авторката на темата и аз съм си ги мислела, но за съжаление осъзнавам,че нямам избор.Трябва да вярваме и да се борим.
Е,разбира се не може така обобщено да се говори за всички и не приемам,че успокоението и опити в чужбина е решение на проблема,но в общи линии има и доста казани истини.
Дано Господ ни помогне да намерим своя доктор и с помощта на късмета да успеем!
П.П.Ох,сега видях поста на janette69.За първи път чувам израза "ин витро като хоби".Това пък от къде го измисли?Вярно,че е трудно с отсъствията от работа,но нямаме избор.

А да не би някъде да се полага болничен за инвитро? Поне в Белгия и Германия от опит знам, че не. А може би ти имаш друга информация...

Виж сега, явно нещо много те мъчи и явно причината за това е в България, но ако ще даваш съвети на хората, давай ги по-конкретно. Чужбина е голямо понятие, кажи някоя конкретна държава, клиника, от която си доволна, и т.н. Така ще помогнеш на жените, които искат да имат дете. А не с някакви мъгляви изказвания, които, както виждаш, повече дразнят, отколкото да имат някаква полза. Ако пък просто си искала да си излееш мъката, хубаво - ама да беше казала да не го взимаме навътре.

Имам много приятелки, които правят, ще правят или са правили ин витро в България. Всички те работят, както и повечето от нас тук (все пак процедурите не са безплатни, както съм написала по-горе), но с цената най-вече на свободното си време ходим по клиниките, чакаме, бодем се и всичко, което е необходимо, за да сбъднем желанието си. Така че изразът ти ''хоби инвитро'' е най-малкото обиден - не жените, които правят процедурите, са виновни за това, което ти се е случило или случва.

"Mislq, che vsichki, koito ne odobrqvat mnenieto mi, ili sa uspeli s 1-2 opita, ili sa po nqkakav nachin svrazani s klinikite"

Дам, най-обичам ей такива предположения за хора, които ама изобщо не познаваш, да не говорим пък, че поне по постингите можеш да погледнеш кой през какво е преминал преди да правиш някакви заключения.

"Dobavqm oste nesto - koq rabotesta jena moje da si otdeli 2 sedmici stimulacia i prosledqvane? Kogato oste ne se polaga bolnichen, a i realno ne znaesh kolko vreme ste ti otneme viseneto v "klinikata"?"

Ами да видим - аз съм пример за това, да не говорим, че първата ми стимулация мина с доста малко отсъствия, въпреки прегледите сутрин, а пък инжекциите бяха след работно време. За втората си пуснах платен отпуск. Да, късметлийка съм, защото шефката ми е изключително разбран човек, но не съм и единствената.

"Mislq, che vsichki (pone izvan Fonda), koito si pozvolqvat tova, sa jeni na izdrajka, koito ne hodqt na rabota i malko ili mnogo se zanimavat s in-vitro kato s hobi."

И ако горния ти цитат все пак има основание, то това вече е върхът - честно, в първия момент просто онемях.
Много от двойките правят опити както чрез Фонда, така и със собствени средства. Кое ти дава право, да определяш тези извън фонда като "жени на издръжка със своето хоби", ами тези, които не могат по Фонда, защото не могат да попаднат в критериите, но все пак имат сериозни проблеми, а пък събират от тук от там и пестят, за да постигнат мечтата си. Да се надяват някой ден да ги споходи радостта, така ли или може би да вярват в чудо? Еми, не, благодаря.

"Виж сега, явно нещо много те мъчи и явно причината за това е в България, но ако ще даваш съвети на хората, давай ги по-конкретно. Чужбина е голямо понятие, кажи някоя конкретна държава, клиника, от която си доволна, и т.н. Така ще помогнеш на жените, които искат да имат дете. А не с някакви мъгляви изказвания, които, както виждаш, повече дразнят, отколкото да имат някаква полза. Ако пък просто си искала да си излееш мъката, хубаво - ама да беше казала да не го взимаме навътре." (Nedinka)
Абсолютно правилно. 

Аз също съм съгласна с Nedinka.Кажи държава и клиника от която си  доволна.Недей така да говориш на момичетата.Защото ти като имаш възможност да го правиш в чужбина повечето нямат тази възможност.Аз също не съм доволна от клиника но това не значи че в България няма добри лекари или клиники.Според мен това са абсолютни глупости.Ти правила ли си в България инвитро?

Е, аз вече знам каква съм : "жена на издръжка, която не ходи на работа и малко или много се занимавам с ин-витрото като с хоби" ...  . то, много болезнено това хоби, бе? И моето първо ин-витро мина без самоотлъчки от работа, ама да кажа ли колко пъти ми взеха кръв за целия период на стимулацията - 2. Ако във великата чужбина го правят без да ти губят времето с взимане на кръв за хормони всеки ден или през ден за калибриране на дозите, от повече хвалби по чужбината няма нужда.

Сега се замислих какво правя аз и другите във форума...ами ние си помагаме, със съвети, с обяснения, с плакане на разбиращо рамо...а ти, janette69, всъщност съвет ли се опита да ни дадеш? Ако да, дай го, но с факти: клиники, успеваемост, успеваемост при теб, протоколи, лекарства, правени изследвания...ако не го направиш това с фактите, си просто поредния форумен трол (дефиниция: http://en.wikipedia.org/wiki/Troll_(Internet))

janette69,  не съм съгласна с това, което си написала. Някои момичета,  включително и аз не могат да забременият, по никакъв друг начин освен инвитро. Нито вярата, нито спокойствието ще ми върнат тръбите  

Минала съм през 2  процедури и ад не съм видяла - напротив. И двата инвитро цикъла бяха най-щастливото ми време през последните 5 години.

Работила съм през цялото време - който има желание ще намери и начин. Какво толкова трудно има, не разбирам . Ходила съм 1 път на ден за кръвни изследвания, инжекциите си ги биех сама, но дори и да не исках - клиниката работеше до 8 вечерта.
Лошо отношение не съм получавала - напротив можех да се обадя на докторката по всяко време, дори и нещо незначително да ме притеснява.