Публикувана: 30 ноем. 2005, 23:37 ч.
Последно мнение: 5 дек. 2005, 14:48 ч.

И мен започна да ме изнервя това детенце!

4 467
41
1

1
2
3
Всички

30 ноем. 2005, 23:37 ч.

Мнения: 6 206

Сега ви разбрах за какво ми говорите.
Абе, гледам ви оплаквате се, мисля си, какво им става на тези момичета, верно мрънкане, лиготии, но се понася.
Обаче тука от една седмица това човеченце е страшно, като напери ръката и започне да вика Ъъъъ-ъъъ-ъъъ, което значи "Дай го на момента".
Независимо че е забранено нещо, нещо което не му е в работата, примерно да си ближе мойте парфюми или бута пластмасови карти във видеото или прави компютъра сандър. Като не стане на неговото рев и рев.
Вече се чудя дали да не го оставя да се нареве, то отвличане на внимание, отвличане, но той прекалява вече. И все по-нахален в исканията става.
Ще му изпусна края на това дете и това е.

# 1 1 дек. 2005, 00:34 ч.

Мнения: 4 212

4акай, 4акай....да стане на 13, гледай тогава кво става. За после не смея и да мисля, 4е ме о4аква съвсем скоро.

# 2 1 дек. 2005, 00:36 ч.

Мнения: 10 758

Споко, не е само при теб така.И моя е същия.А пък за щерката да не говоря.

# 3 1 дек. 2005, 00:50 ч.

Мнения: 5 255

Диагноза - бебешки пубертет Mr. Green

# 4 1 дек. 2005, 08:47 ч.

София
Мнения: 3 421

Абе то тоз бебешкия пубертет много разтегливо понятие Mr. Green

# 5 1 дек. 2005, 09:35 ч.

Мнения: 287

О, и при нас е така, но откакто тръгна на ясла - е по-отчайващо положението. Здрави нерви и силна храна... newsm61

# 6 1 дек. 2005, 09:40 ч.

Мнения: 1 629

Поля, добре дошла Mr. Green

# 7 1 дек. 2005, 10:20 ч.

Мнения: 5 140

Е,чакайте тепърва се започваааа. Mr. Green

Цитат на: rumeto в чт, 01 дек 2005, 09:35

Здрави нерви и силна храна... newsm61

Е това му е майката! Peace

# 8 1 дек. 2005, 10:49 ч.

Мнения: 1 866

Ние сме на същата възръст и от скоро положението също рязко се влоши. Sad

# 9 1 дек. 2005, 10:52 ч.

Силистра
Мнения: 288

И в къще е някакъв ужас, като кажа да свърши някоя работа, примерно да си прибере играчките, тропане с крак, хленчене, реване, тръшкане... изобщо проявява харакер, и това го прави от около месец два. Какво му е станало, дали наистина не е "бебешки пубертет"?

# 10 1 дек. 2005, 10:59 ч.

Мнения: 2 255

Оооо ужас - на моменти (като днес например) ми идва да ги зарежа и да хвана гората Cry

Единия - бебшки пубертет - все квичи за нещо, недай боже да не му угодиш и пуска едни фалцети като оперна прима #Crazy

Другия и него вече го друса пубертета все по-яко и е на една сърдита вълна, все нещо някой не му е оценил или .... newsm78

Незнам вече докога ще ги изтърпя тез хлапета - пък и никой не ще да ги погледа поне за ден да дъхна малко cry

# 11 1 дек. 2005, 11:01 ч.

Plovdiv
Мнения: 612

Момичета за всичко си има лечение. Като се мрънка за нещо, веднага го забаламосвате с нещо друго. Като му мине мерака, с нещо ново. Анджи е на година и три месеца, но вече си прибира играчките с кошчето, но задължително с мама. Когато започна да сгъвам дрехите от сушилника, тя задължително е до мен, и ми ги подава, помага на мама и е много доволна и щестлива от това. Та те бебета, просто са пластелини, които чакат обработване от нашите ръце, но с много търпение и любов

# 12 1 дек. 2005, 11:05 ч.

Мнения: X

Поля все едно за мойта кифла си го писала Mr. Green

И аз отвличах внимание, отвличах, ама тя прекали и я зарязах - казвам неможе и точка. Да се тръшка, колкото ще! Така или иначе трябва да се научи, че неможе всичко. Дори сега пиша на един крак с клавиатурата, защото тя се е настанила на стола пред компа и си цъка с мишката ooooh!

# 13 1 дек. 2005, 11:06 ч.

София
Мнения: 4 867

като ти видях заглавието и първата ми реакция беше "ми плесни му два шамара". но това не е правилен подход за вашата ситуация. дааааааа. пази силовите методи за критичните моменти (когато ти ще си в критическата, пък хлапетата в "криза на възрастта") Laughing

не му обръщай внимание. нека си реве. като видят, че с рев не се получава, много бързо се научават да не реват. изкарай го от стаята, в която си ти (или в която има опасност да взриви микровълновата например) и му кажи, че не ти е приятно да слушаш крясъци и като се успокои може пак да си играе близо до теб. не става веднага, но от н-тия път понякога действа Wink

споко, ще порасне и пак ще реве и ще се тръшка ама за други работи. само че на теб вече няма да ти пука Sunglasses

# 14 1 дек. 2005, 12:51 ч.

Мнения: 3 506

Welcome to the club Laughing

Мдааа, удивително е как до вчера "беззащитното" човече изведнъж се опитва да се превърне в командира на къщата, нали? Точно тези дни го изживявам за втори път - не е случила малката за разлика от брат си, не се връзвам вече на тия... Май единствената действаща стратегия в тази възраст е IGNORE............ Е, когато имаш нервички и време може да се пробваш и да му отвлечеш вниманието с нещо друго. Даже има шанс понякога да успяваш Wink

# 15 1 дек. 2005, 14:34 ч.

Мнения: 6 243

От цялата работа разбирам, че напъследък само на Мариели й е ден. Grinning

Поли, нали е здрав Спасчо, остави другото! Айде, ще ги изтърпим, какво да ги правим. Малки деца - малки ядове! Мене в такива моменти шопинг - терапията много ми помага.

# 16 1 дек. 2005, 17:27 ч.

Мнения: 6 206

Ооо, преди три месеца, дори до преди седмица и аз я пеех тази песен като Мариели. Отвличай, отвличай, ама няма вече отвличане, преди се лъжеше, сега си гони интересите, на майка си се е метнал.
Макар че спор няма Анджито е кротко и спокойно дете. Кой каквито иска да ми ги говори за пластелините, вече се убедих, че всяко дете се ражда с темперамент и доза инат и няма промяна, освен леко моделиране.

# 17 1 дек. 2005, 18:02 ч.

Мнения: 188

Поли, абсолютно същото е и у нас, само че не от седмица, а от месец - два, знам ли вече колко. Страшен инат има и като не й се даде ляга на земята и се тръшка , и рита , и реве...... smile3511

Лошото е, че аз по принцип съм си по-нервен човек и на моменти просто не издържам, с каквото и да се мъча да залъгвам не става
А това, че всяко си има свой характер и аз съм се убедила

# 18 1 дек. 2005, 18:27 ч.

Мнения: 449

Стига бе, момичета, и аз си мисля, че ще ги израстем тези работи/кой ли я е измислил тази глупост!/. Сериозно-не му угаждай толкова много, опитвай се да го накараш да разбере, че не всичко е позволено...мисля. Май на теория всичко изглежда лесно. Особено колко лесно беше пък и преди да родя Mr. Green

# 19 1 дек. 2005, 19:52 ч.

Мнения: 1 403

Големи инатчета са тиа дечица ooooh!

Като,че ли за Емили ми говорите. Все нещо иска тва дете.
Днес и направих пуканки-е то не спря да иска,изяде половината пакет.От това масло викам ще и стане тежко и ги скрих. Еее що рев изрева ooooh!

# 20 1 дек. 2005, 21:07 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

Малеее! Като гледам Спас е по-голям с 2 месеца от МАртин, а нашето диване това мрънкане го "владее" от 11-месечен!!! Радвай се, че тоя период ви е набарал малко по-късно!

# 21 1 дек. 2005, 21:34 ч.

София
Мнения: 749

Моята стратегия е следната: почти никакви забрани, пълен либерализъм, като най-опасните неща са прибрани, разбира се. Резултатът е, че по цял ден си изследва къщата и не се тръшка за нищо, е почти за нищо. Ревва по малко за някои неща, но направо не се брои като ви чета. Всички роднини ми правят забележка, че ще се нарани с клещите, отверките и другите подобни, които умира да си човърка. Но аз съм на мнение, че колкото повече му викаш НЕ и колкото повече му забраняваш, толкова по-изнервено става детето и съответно родителят. Аз му давам да пипа и DVD-то, и телевизора, и компютъра и още не ги е развалил, но да не се хваля, че никога не е късно Mr. Green

# 22 1 дек. 2005, 22:13 ч.

Мнения: 3 506

Цитат на: AniCat в чт, 01 дек 2005, 21:34

Моята стратегия е следната: почти никакви забрани, пълен либерализъм, като най-опасните неща са прибрани, разбира се.

Ооо, тази стратегия работи прекрасно до към 2 годинки. После картинката маааалко се променя. Нали се сещаш, че ако на 1.5 год не може да счупи ДВД-то, на 2.5 определено ще може. И ако на 1.5 год е достатъчно да вдигнеш по-опасните неща на високо, да сложиш райбер или да заключиш, на 2.5 катерицата ще достига почти всички (да не кажа всички) височини у вас и ще борави с райбери и ключове не по-зле от теб.
Точно в момента го наблюдавам това явление - да, спестила съм доста забрани на сина ми, но не знам дали сега не му идва по-нанагорно като ден след ден въвеждам нови забрани, просто защото вече се налага...
Преди да родя бях убедена, че децата трябва да се дисциплинират със "здрава ръка" (не в буквалния смисъл, разбира се), после възгледите ми претърпяха коренна промяна, сега напоследък пак съм се замислила и с малката сигурно ще подходя по-различно (тя поне не е толкова темпераментна). Сложна работа...

# 23 1 дек. 2005, 22:16 ч.

Мнения: 2 792

Хихихи ще те изнервя я, та и той е човек с характер, що си мислиш че вечно ще можеш да го будалкаш Wink

.
Сега навлизате в сериозния период с войната на характерите, ще се оправите няма страшно Laughing

, използвай момента да тренираш себе си, да не се изнервяш много лесно, защото от това само ще си тровиш нервите и нищо повече.
Не се притеснявай, Спасчо бързо ще схване до къде може да стигне, кое му разрешено и кое не, важното да си спокойна и си пази нервите, че ще ти трябват за по нататък Laughing

.

Аз и преди съм писала, в къщи има правила, не са безброй, но са ясни и категорични и се спазват, няма не искам, няма днеска, няма утре и да имало протести в началото, след сблъсъка с моята непоклатимост, не са продължавали дълго, какво да правя гадна съм Mr. Green

# 24 2 дек. 2005, 00:00 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Цитат на: мюриел в чт, 01 дек 2005, 09:40

Поля, добре дошла Mr. Green

Мдааа,и аз съм от същия отбор. Направо на моменти не издържам.

# 25 2 дек. 2005, 00:07 ч.

Мнения: 1 581

Поемете си дълбоко въздух... Скоро няма да свърши това Mr. Green

Ама се свиква де... Crazy

# 26 2 дек. 2005, 00:22 ч.

Варна
Мнения: 4 818

Поляя, няма пипаш бедния ми Спас! Да Фнимаваш в картинката!! Sunglasses

Мая има такива проблясъци, но когато има болежка. А и като е с някой друг ги прави тия магарии. Аз явно съм ужасния цербер и по- рядко ми се тръшка и настоява за нещо. Тоест не е толкова често. Засега. Crazy

Започвам да изнасям всичко видно в потайни дупки, щото да не й привличат вниманието. Напаст казваш? Тюх!
Лелей, где ще се дяна? Ужасно съм раздразнителна и изнервена, ще психирам детето. Sick

# 27 2 дек. 2005, 01:51 ч.

Мнения: 6 206

Мани, бегай, у нас всичко е вдигнато и пак мъкне се столове да се катерии по секциите. Да му падне си дито, усилвателя, телевизора, колкото повече копчета и светлинки, толкова по-добре.
И като му се скарам, бърчи вежди и гледа лошо, все едно той ще ми прави забележка и аз съм виновната, че недоволствам. Спомням си племеника като беше малък, сестра ми и тя, като им се скарам правеха едни жални джучки, а този няма, братче, гледа заплашително и въобще не хваща страх - от никой.
Ей го одеве преди да заспи, включва изключва телевизора, мъжа ми му се кара, той се опита да го обърне на игра с дзак бак и пак да си работи по твто, като видя, че му е сериозно положението, сбръчка вежди и нос и гледа гневно и пак натиска. Рев, плач и пак на телевизора. Няма занимавка и игра.
Знам че трябва да си пазя нервите, обаче не съм свикнала на неподчинение, аз съм си такава, малко диктаторска натура, а това човече ще ми е опозиция и направо не знам.
Иначе гледам много, много да не забранявам, обаче неговото вече е извън контрол.

# 28 2 дек. 2005, 09:16 ч.

Мнения: 277

Моето мнение е че от дете до дете разликата е огромна. Аз също позволявам много неща, но все пак всичко си има някакви граници. Вчера вечерта например взел един стол качил се отгоре, добарал ми миксера от кухненският плот след което с пълна сила се заисилва в хола, изключва от контакта, новогодишните светещти лампи пак качен на стол и се мъчи да ми включи миксера #Cussing out

. Ето това вече смятам е прекалено, колкото и да му говоря не разбира ами и той като сПАСЧО МЕ МЕРИ С ПОГЛЕД И ДОСТА ЧЕСТО МИ ПОСЯГА. Аз никога не съм го удряла, но напоследък ме изважда извън нерви признавам си без бой. Като се има впредвид, че това е само една от безбройните му лудории за деня явно ще трябва да съм спокойна, че кой зане какво ме чака след 2-3 месеца.
Кифлата дано и аз да успея да съм толкова непоклатима като тебе.

# 29 2 дек. 2005, 13:29 ч.

Мнения: 830

Цитат на: Maria.St в чт, 01 дек 2005, 12:51

Welcome to the club Laughing

.. Май единствената действаща стратегия в тази възраст е IGNORE............ Е, когато имаш нервички и време може да се пробваш и да му отвлечеш вниманието с нещо друго. Даже има шанс понякога да успяваш Wink

Даааа , и аз така мисля , и моята стратегия е такава - Ignore . Аз на рев нося , ама тати - не, и ползва...... тампони за уши Sunglasses

.
Но честно да си призная , не е така у нас както описваш Спасчето .

# 30 2 дек. 2005, 18:00 ч.

Мнения: 8 769

Спасчо, и ти ли, бре, вагабонтино? Ще лудваш майка си? Ами давай, това ти е работата сега! Mr. Green

Поля, виждам,че вече идваш в нашите редици-на лудващите мами Crazy

Честито! Така ще е, споко! При нас ситуацията е усложнена-ревящо бебе, искащо на момента каквот там му е набебшкия ум и дърдореща непрекъснато госпоИца, която не спира, докато не й се позволи/направи/даде нещо..... Crazy

Акшън!

# 31 2 дек. 2005, 18:14 ч.

Мнения: 1 041

Поля, все някак ще изтърпим този период!
Колкото и да се ядосвам сега с малкия и да ми идва на моменти мисълта да го изхвърля през терасата Embarassed

, пак не може да се мери с батко си по номера!
На Стефан му говоря на "български" и уж ме разбира, а си прави каквото си знае!
Чудя се това дете мое ли е, или не! Аз ли съм го възпитавала?! Дали не му липсват "първите 7"!

# 32 2 дек. 2005, 23:24 ч.

София
Мнения: 18 679

Ааааа, не било само Никито откачило бе Mr. Green

Как ме зарадва тая темичка Hug

Ние хората сме странни същества - реално не ми става по-добро положението като знам, че и Поля сдава багажа, но на душицата ми някак по-леко стана, че не съм сама в борбата Joy

# 33 3 дек. 2005, 14:16 ч.

Мнения: 418

Апък аз си мислех , че бабата има пръст в цялата работа . Не , че няма и тя принос за кратките си прибивавания Rolling Eyes

.Направо незнам то едното обличане за разходка е борба голяма и обратното също.Днес като и обличах якето така се дръпна , че си заби физиономията с трясък в стената. Дай-дай е любимата дума повтаря се до откат и е придружена с неистов вой ако и откажеш . #Crazy

# 34 3 дек. 2005, 15:12 ч.

Мнения: 918

Поля, много е пораснал Спаската и тоя дяволит поглед и аз ша са предам Laughing

И Явор де има копче, там го търси........по 100 пъти обяснявам да не пипа дистанцията, накрая му я взимам, той ме изглежда като малоумна, отива и изгася ТВ-то от копчето. Запълваме дупки всякакви, онзи ден ме води гордо до тонколоните и кво да видя то хляб, камъчета, книжки
Sick

, запълва човека. Абе да са живи и здрави и тоя период ще мине, по добре да си е с характер детето и да отстоява своето, отколкото да е като прекършено цвете със страх в очите. Whistling

# 35 4 дек. 2005, 03:24 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Ох, ние сме отдавна така и няма изгледи за оправяне Rolling Eyes

, вече нерви нямам и все по-рядко се карам, само го гледам от беснотиите да не се утрепа... Просто в главата са му само щуротии и все мисли и мисли и все някакви пакости ги докарва Crazy

Прави нещо удря се, боли го, реве, ееееее няма като другите деца да се замисли и втори път да не го прави, както му помине, айде пак същото - то печката ли не включва, изгори се на няколко пъти, то ръцете си ли не прищипа, щото отваря и затваря вратите със замах, скача по меката мебел и се опитва да се метне с главата надолу Shocked

(на три пъти го хващам на косъм ooooh!

), то контакти ли няма да пипа, те са обезопасени, ама има един скътан зад ТВ-то, дето много неща са включени на него и като почва да изключва и да се опитва да включва (знае, че е забранено), тръшка ми се по улиците, въргаля се в калта - хората глееедат ... ужас... Ама вече не се ядосвам, даже ми е смешно понякога Wink

Гледай да го обръщаш на майтап и не се ядосвай, щото само нерви - няма смисъл, тепърва предстоят изненадите Crazy

# 36 4 дек. 2005, 08:34 ч.

Туй, за тръшкането много мами се оплакват.Преди няколко дни ми легна на тротоара за една количка, дето същата си я имаме вкъщи. Ама не, друго си е да си я поиска отново, и като залегна... Сраам... Минават едни познати...

Цитат на: Поля в пт, 02 дек 2005, 01:51

И ние сме така. Че и пада от секцията, и отново се качва там бе...
Тоз "период " бил до около 3г възраст. /не знам къде съм го чела/.Така че скъпа, въоръжи се с доста търпение . Имало затишие от около година, до 4-та г и отново се започвало...
Абе, да са живи и здрави, ще ги търпим, какво ще правим. Hug

# 37 4 дек. 2005, 13:47 ч.

Мнения: 1 089

аз пък си мислех, че само ни сме така. Ох, малко ми поолекна

# 38 4 дек. 2005, 19:30 ч.

Мнения: 955

Пишете ни и нас в клуба на психясалите майки с инатлийските деца. Аз обичам да си признавам, че Жорко е инат, обаче много мразя и се обиждам, когато свекървата или зълвата го кажат. Тогава им затварям устите на секундата. Така де, в крайна сметка това им е работата на подрастващите - да опознават света. Обаче това не означава, че няма да го пошляпвам по ръцете и да го гледам страшно, когато съм му казала нещо 68 пъти. А на мен нервичките ми съвсем пърхат, а като си помисля, че с двете лудницата ще е пълна и се замислям дали да не почна да пия успокоителни ли, що ли?

# 39 4 дек. 2005, 20:29 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

И аз много се дразня, когато някой изкоментира поведението му #Cussing out

Слава Богу, бавачките не се впечатляват и даже ме успокояват, че това поведение е нормално за целеустремено дете. Естествено, че има каране и лош поглед, който го кара да се смръзне, от моя страна, но това е защото съм се поизнервила. Може би, защото вече година и половина съм си вкъщи и чакам да започна работа от Нова година, правя си планове, а положенито е още старото. Дано като се върна на работа да си намеря друг отдушник на напрежението Mr. Green

# 40 5 дек. 2005, 10:27 ч.

до Бургас
Мнения: 100

Цитат на: tan в нд, 04 дек 2005, 13:47

аз пък си мислех, че само ни сме така. Ох, малко ми поолекна

А, не сте само вие. Laughing

Ние винаги сме били така, вече сме на 5 и няма изгледи да се оправим. Не стига че е абсолютен бяс, за 1 мин. не седи мирна, постоянно ходи с обелени колена и ръце, ами е и такъв инат. Когато не стане нещо на нейното все още има моменти в които започва да се тръшка по земята. Вашите деца са поне все още малки, ами преставяте ли си 5 годишно дете да ти се затръшка в някой магазин. Срам... Иди разправяй после, че си обяснявала поне 1000 пъти, че е вече достатъчно голяма, за да прави така и единственото, което може да постигне е да не и купя нищо, пък да не говорим за неудобното положение в което ме поставя, като се държи като бебе. И естествено коментарите после са, че аз съм виновна, защото я глезя и съм и отпуснала края, което въобще не е вярно. Просто тя е много буйно и своенравно дете и явно се е метнала на майка си. Mr. Green

Аз съм била същата като малка, направо съм побърквала моята майка. Ген, какво да правиш... Crazy

# 41 5 дек. 2005, 14:48 ч.

Мнения: 1 840

Детето сега е в етапа, в който пробва докъде може да стигне. Затова трябва да си твърда, защото колкото повече отстъпваш, толкова по ще ти се трашка следващия път. Отстъпваш ли, детето решава, че номера минава и че когато иска нещо, това е начинът да го получи. Затова не трябва да отстъпваш, детето трябва да свикне да му се отказва. Ако трябва дори, леко ще го пляснеш по дупето (целта е не да го заболи или да си изкараш яда, а да разбере кой кара влака). Номера с отвличането на вниманието не е решение, защото то трябва да разбере къде е границата и да не саучи да приема "не" за отговор. Пак повтарям - леко шляпване, а не бой. Желая ти успех. Това е един от най-трудните периоди, поне за мен е така - възрасктта от 1 до 2 години ми се видя много страшна. След 2 години вече е доста по-леко.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: