И второ, „да обичаме проблемите” и „да мразим проблемите” са само думи, образни наименования, които обозначават на по-приемлив за душата език чисто физически процес на създаването на определен вид енергии, които действат по определен начин на проблемите.
Но в случая са важни не думите, нито какъв смисъл и емоция влагаме в тях, важен е самият процес и качествата на създадената реакция.
Когато някой „мрази” проблемите си и се бори с тях, генерира енергия, която ги задълбочава, а когато е положително и приятелски настроен към тях, генерира енергия, която ги изчиства от организма.
Представете си, че трябва да се измие съд от нещо, което се разтваря само от топла вода, а студената го втвърдява и още повече фиксира към повърхността. Но някой е кръстил процеса на завъртането на крана на топлата вода „обичане на мърсотията”, а процеса на завъртането на крана на студената вода - „мразене на мърсотията”.
Да спорим колко е глупаво и безмислено „да се обичат проблемите”, защото има много хора в много по-тежко положение, е същото като да не мием мръсния съд, защото смятаме за тежко и неморално „да пускаме топлата вода”, защото има хора с още по-мръсни съдове.
Вероятно за повечето хора образът на обичта и свързаните с нея емоции е най-лесният начин да се пренастрои енергетиката на организма, да се докара енергията до "правилната температура", за да се "измие" проблема. Затова и се препредава като съвет с тази формулировка.
Ако някой го затормозява, винаги може да си потърси друг образ, с който да си "пусне" подходящата енергия. Въпрос на въображение.