Откраднах си детето

ne znam v koia strana si, no imai predvid, che bivshiat ti ima zakonov nachin da iziska vrashtane na deteto v stranata, pt koiato e izvedeno bez negovo saglasie. Dano ne si v Germania.

Благодаря ти, Дивиана!
Ще разгледам линковете най-подробно.
Детето е под 14 г...
Адвокат ще е първата ми работа като се прибера в Бг. Търся си такъв, който има опит в отнемане на родителски права... Ако някой знае... може да ме упъти...

Първо, искам да благодаря на всички за добрите пожелания, със сигурност имам нужда от тях!

Второ, искам да вметна малко пояснение, че животът ни тука хич не е бил толкова ужасен, може би така изглежда, защото аз наблегнах на лошите неща в разказа си.
Просто на мен ми писна, а и бащата (чужденец) не полага никакви усилия да ни улесни тука в неговата държава, напротив: все мръсотии мисли да ми трови нервите. Само за пример ще дам: преди 2-3 години детето стоя продължително време в България, с негово съгласие, докато пробвахме да загладим връзката си наново, след не знам колко опита. Е, не се получи. Аз го напуснах окончателно. Той какво направи? Обади се в социални служби да каже, че детето е било извън страната повече от 3 месеца, те съответно (по закон) спират детските в такава ситуация и аз трябваше да им връщам сума ти пари, които вече бяха платени. Ей така, от злоба го направи. Верно, че законно не се полагат детски ако детето е 3 месеца навън, но 1. аз това не го знаех и 2. кой нормален човек ще направи такава мръсотия на собственото си дете?!!!

Ей това е едно от многото тъпизми, заради които ми писна да съм тука, да не говорим за това, че съм сама, че постоянно съм с детегледачки, като накрая за нас остава много малко, по-малко отколкото ако бях на социални. От друга страна не желая да съм на социални, насочила съм се към кариера, в която ми трябва опит, ако съм на социални, няма да го добия, ако работя, парите пак няма да стигат. Писна ми да казвам на детето: няма пари. Баща й не беше плащал и виждал детето цели две години, аз водех детето, а той се криеше от нас, заради гузна съвест, че не е плащал...

И, разбирате ли, тези неща се натрупват, последните капки в чашата на търпението бяха:
1. Решението на съда за развода. Защо ме накара да плащам? Защото като се изнасях си взех покъщнината, най-ценното от което бяха пералня и хладилник. После, като се изнесох, си купих кола, хайде и това се брои за общо, макар че не сме били вече заедно, докато я изплащах. Защо трябваше да му пллащам разноските по делото? Защото, когато получих призовката, която беше написана на техния език, който не го разбирам добре, в това време бяхме сдобрени, той ми каза, че е спрял делото, аз не отидох при адвокат в рамките на 30 дни и така загубих правото да давам показания (въобще да говоря) по време на процеса. Той написал в обвиненията сума ти глупости (знаете какво се пише) и, аз като нямам право да се защитя, хоп: виновна за развода. Два адвоката смених, от трън та на глог. Тука са расисти, не открито, но ако не си местен, не им пука, ако може 10 ката да ти го вкарат. Трябва постоянно да вдигаш пушилка, за да направиш нещо, и ти правят спънки постоянно.

2. Поради скрития расизъм и дискриминация толкова дълго си търсих работа по специалността, взимат по-ниско квалифицирани от мене, но местни, то вече стана направо подигравка (смятам много от вас ще се солидаризират с мен в това ми мнение, има я тази дискриминация навсякъде в Европа, нали?)

3. Последната капка беше скандала в полицията. Обясних какво стана. Опитаха се да ме сплашат, не успяха, но капката в чашата беше капната и взех моменталното решение.

А как успях да си изнеса детето? Бях на тръни, но то имаше валиден паспорт, от предишни пътувания, със съгласието на бащата, естествено, но след колко молби и увещания, а и сделка (да не забравя) - сделка с него да плаща по-ниска издръжка докато детето е в България. Сделката най-помогна, повече от увещанията и емоционалното изнудване. Става въпрос за сделка при предишното пътуване на детето, не сегашното.

Сега без сделка си грабнах детето (късмет, че имаше места в самолета), малко с нерви на паспортен контрол, но тука не искат разрешително от другия родител, а в Бг не ги интересува, понеже тя пътува с чужд паспорт. Ей така успях да я изнеса. Билетите бяха с дата за връщане преди изтичането на паспорта й и те погледнаха, но ни пуснаха...

Ей това е. Сега ще почвам наново борба в Бг.

Понякога трябва да вземеш закона в собствени ръце.

А той, за да въвлече Интерпол, да наеме адвокати да действа според Конвенцията на Хага, му трябват много парички, които той хем няма, хем и да имаше, не му се ще да ги харчи за детето.

Е, ако не искаш да се махаш от Канада (нали там беше?), не ти трябва да крадеш детето. Но, ако искаш да се върнеш в Бг, мисля, че за теб ще е по-лесно да върнеш детето, след като и двамата с мъжа ти сте Бг граждани, най-добре преди той да е станал канадец...

Все пак най-добре адвокат да ти каже... аз ще пиша какво са ми казали на мен.

Здравей, Лиска!

Е, хайде да сложим ръка на сърцето и да признаем: дали ще го наречем "расизъм", "дискриминация" или "национализъм", това съществува И в Европа, къде скрито, къде открито. И не е задължително да си черен или азиатец, за да го изпиташ на гърба си.

За другото си права, особено за това, че законът е лишен от емоция. В този дух се сещам веднага зa една мисъл на Аристотел: The law is reason, free from passion.
От друга страна, ако ние, като човешки същества, бяхме изтъкани от логически доводи и аргументи, лишени от страстта на чувствата, нямаше да има престъпления на този свят, нямаше да има право, закони и прочие. Не те опровергавам, напротив: права си, но... винаги съществува едно огромно НО, що се отнася до разминаването в живота на това, което Е, и това, което ИСКАМЕ ДА БЪДЕ.

Малко го избих на философия...

А какво ще отговоря на детето... ами каквото съм отговаряла през 2-те години докато бяхме там, на няколко километра от него, а той не дойде веднъж да види детето. Имам тренинг в това, за съжаление. А детето съм го възпитала да приема нещата от живота такива, каквито са, без излишни тюхкания, охкания и тем подобни. Тоест, без излишни драматизирания, с голяма доза реализъм. Компенсирам с ударни дози любов от моя страна. И така...