Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 159

И ние, и ние! )

Добре заварили! ))   

Здравейте в новата тема! Цветя за домакинята 
И да пристъпим към еп. 26, както винаги, само акценти.

Малък детайл към образа на Сердар. Човек, който казва "Липсва ми Париж." Наистина високо ниво.

Думите на Джелал бей за морето в Измир "Сякаш водата измива всичките ти грижи." Фатма беше казала в друг епизод, че водата успокоява нервите. Явно, че се придава особено значение на водата - разговора на Мустафа и Нарин на моста, шамара на Сердар на мостче, къпането на Нарин в еп. 1, къпането на Нарин и на Сердар в еп. 25, маратонското плуване в еп. 20...

Красиви отношения между Нарин и Сердар. Успях да почувствам копнежа им. Един до друг, изясниха чувствата си, а не могат да говорят, не могат да се докоснат. Само погледи и отронени думи.
На корабчето любовната сцена ме развълнува. Нарин се страхуваше, че той е дошъл да се сбогува, наистина вярва повече на лошото, отколкото на доброто, което може да й се случи. Много красиви думи за очите и ръцете "Дай ми очите си", "Остави ми ръцете си." Наситена с емоции сцена.

Други две сцени ме разтърсиха. Истерията на Нарин - тази тиха, мълчалива, примирена Нарин, която стоически понасяше всякакви беди с мисълта преди всичко за близките си, сега изля цялата си мъка, хвърли обвинения към Дурие и дори към майка си. Те, които я укоряваха, се стъписаха и засрамиха. Рамо беше свидетел на тази сцена и според мен, не случайно. Новото поколение мъже ще знае какво са принудени да търпят жените, ще ги разбират, ще им съчувстват и помагат.

Дурие спря Мустафа, не му позволи да влезе в къщата. Тази жена не е безгрешна, но за мен е светица. Как ли й се къса майчиното сърце, като гледа сина си, но не му позволи да нарани Нарин. Има съвест, има смелост, има любящо сърце.
Мустафа също има любящо сърце, затова го обичаме. Като чу от майка си как е Нарин, очите му се напълниха с болка.
Нищо не съм направил, за да я нараня. Нищо...Всичко, което направих, беше защото страдах в любовта си. Погледни ме. сега ще плащам за това цял живот. Ако някой сега дойде да ме убие, няма да трепна. Достатъчно ще ми е, ако в очите й няма тъга.

Какво ли е на майчино сърце да слуша такива думи, да гледа сина си съкрушен? Но тя го отпъжда:
Гледай да не те види. Дори гласът ти да не чуе. Тръгвай си!

По-късно, когато идва Сердар, пак Дурие казва "Питай я. Може да иска да види Сердар бей, фатма."
Голямо сърце има Дурие ханъм!

Ох, най-после! )) Друго си е да погледнат още един чифт очи, безпристрастни. ))    
Въпреки, че Дурие ми идеше да я опердаша в еп. 7, съм съгласна с теб. Само повторната женитба на Мустафа с Асие не мога да и простя. Застла за сина си пътя към ада с най-добри намерения.  

В еп. 26 видях как Яшар съзрява. Гюленгюл му каза какво е чула, той я успокои, но попита Мустафа, попита Асил. И двамата не му казаха истината, но той схвана и завоалирано заплаши Асил. Строи и Асие в две редици. Действа резултатно в своя мек стил. 

Поканиха Ибо и Сехер на масата, чувстват ги като членове на семйството. Отново ми хареса Сехер, защото както винаги, без да е груба, изразява отношението си. Каза на Бахар, когато тя се пошегува, че може да роди наследник "Струва ми се, че трябва добре да си помислиш." а после "Да ти направя сутляж?"

Трите жени в къщата добре се разбират. Споделят и нещастието си, и грижите, заедно се трудят, но и се шегуват. Голям смях падна със съня на Фатма. 

В епизода витае духът на любовта - Сердар и Нарин, Алиаскер и Зилан, Яшар и Гюленгюл.   

Удряй ти по болното място, удряй! )) А после пак ще ми разправяш, че накрая Мустафа Булут е доволен и щастлив...

Яшар затова стана кмет - защото умее с мекия брус да точи...

Марица, не удрям, джанъм, действам меко като Яшар.  Никога не съм казвала, че на финала МБ е доволен и щастлив. Казвала съм, че се е смирил, че е станал по-мъдър, че е приел Асие за своя жена, че животът му не е празен, защото в него има работа, кауза, деца. Това съм казвала.

Не разбрах от какво те заболя, но специално за теб сложих в червено думите на МБ "сега ще плащам за това цял живот."

Той съзнава греха си към Нарин. Боли го, не е искал да я нарани, но го е сторил. Затова страда, не е само от несподелена любов, ревност и бяс. Всичко накуп. Мустафа е и умен, и порядъчен, и съвестта не му дава покой. Разтерзан е от противоречиви чувства, сърцето с ума и съвестта се разминават, желаното с реалността също. Колкото и смело да преследва любовта си, не тъпче всички по пътя. Майка, баща, брат, снаха, дете, приятели - всички те могат да разчитат на него. Харесва ми поведението му спрямо Асие. Каквато ще да е, тя е член на семейството, негова съпруга, майка на детето му, и Мустафа се погрижва за нея. Мечтае да я няма в живота му, но прави всичко възможно да я спаси от затвора, да я успокои, дори щади чувствата й. Чувствителен мъж е Мустафа Булут.

Някой преди време беше писал, че за Мустафа Бахар и Асие са на едно ниво, и двете не значат нищо за него. Съвсем не е така! Ама никак!

Добра вечер,   момичета! Благодаря на Марианка за новата тема,   Много бързо пак започнахме да ги приключваме темите, значи ни е много приятно и ни върви приказката!    

Не съм ви чела, бързам да си кажа мнението за 26-та серия, да не изпусна срока! После ще наваксвам пропуснатото!  

Трогна ме срещата на Нарин и Сердар в Измир! Имаше трепет, съмнение в реакцията на другия, показани чувства, нежност, любов. За първи път категорично казани и покази чувства от страна на Сердар, ясно и категорично направено предложение за женитба. " Не мога без теб, Нарин. Вярвай ми, опитах, но не става…Щом отворя очи, и искам да те видя до мен. Щом затворя очи, искам да спиш до мен. Искам да знам че си до мен, накъдето и да погледна, Нарин. Искам те! Ще се омъжиш ли за мен? Пповярвай ми, ще компенсираме изгубеното време. Може би се открихме, благодарение на всичко, което преживяхме. Тоест, аз осъзнах…Сега вече знаем, колко сме ценни един за друг. Няма повече да греша. Искам да те направя много щастлива. Не плачи, Нарин, имай доверие в мен. Не плачи. " Смущението на Нарин от думите и близостта на Сердар, реакцията й при думите на му, дори тялото и реагира на предложението му, пълните й със сълзи очи...

Раздялата им пълна с очакване за нещо хубаво, което им предстои, казани мили думи на вече сигурни в чувствата си влюбени - "Нарин, не очаквам да ми отговориш веднага. Като се върнем в къщи, ще говорим отново. Искам този път да направим правилния избор. Не искам да страдаш за нищо. Знаеш какво чувствам, Нарин. Ще започнем нов живот. И за Атеш ще бъде по-добре да бъде с двама ни, повярвай ми.  И още нещо. Дай ми очите си, за да бъдат с мен, докато ме няма. Аз какво да ти оставя, кажи? Нарин – Остави ми ръцете си. Те бяха първото, за което се хванах. С доверие, със страх. Молех се на Бог, да изтръгне тази любов от мен. Но ти остана тук, в мен, в мечтите ми.

Предателството на Асил към Мустафа по повод развода му с Асие под натиска и заплаха от страна на Яшар, недостойни постъпки от страна и на двамата!

Много трудно се противопоставя човек на вековни порядки, особено ако си жена! В името на наложили се традиции за поведението на сама жена, вдовица и спазването на правила за порядъчно поведение и накърнена чест,  Дурие, Фатма и Хатун поискаха обяснение от Нарин за присъствието на Сердар в Измир, дълбоко я засегнаха и нараниха.  -  Хатун – Дъще, объркани сме. Сердар да отиде там просто така. Защо? Нарин  – И какво? нали ви разказахДурие – Е, да, разказа ни, дъще, но…Виж ме мене, дори на тези години 40 пъти премислям, преди направя нещо. Това е недопустимо за нашето семейство.  Нарин  – Така ли? Искаш ли да ти кажа какво допусна вашето семейство? Майка ми да бъде инвалид! Баща ми да отиде под земята! Вашият син да ме държи окована с вериги 2 години! Да ме изпраща на минното поле, за да загина! Е? Защо не реагирахте тогава? Къде беше тогава загрижеността на вашето семейство? А и ти, майко! Как можеш да ми кажеш такова нещо! Добре знаеш всичко, което преживях! Нима не си свидетел на всичко, което пропуснах? И смеете да говорите за Сердар! А знаете ли, че той ме свали от бесилото? Исках да умра! И твоят син Мустафа! И Харун! Един след друг ме убиваха! Същият този Сердар винаги сваляше въжето от шията ми! Да бях умряла!

Избухването на Нарин ги стъписа и засрами -Хатун – Много обидихме дъщеря ми. Разбихме й сърцето. Колко рани, колко куршуми носи в себе си моята нарин. Фатма – Не сме искали да я обидим, како Хатун.как бихме могли да го направим? Разкъсва се на парчета…Дурие – Казах го само за нейно добро. Но много се натъжих. Фатма - Искала е да се самоубие. Ах, дете мое! Отново трябва да благодарим на доктора. Виж, той я спасил.

Въпреки предупреждението на майка си, че Нарин не иска да го вижда, дори не иска да чува гласа му - Мустафа, сине, нито дума. Момичето хвърли в лицето ми всичко, което е преживяла през тези години. Всичко, което си и направил. Разбра ме. Всичко, което е понасяла. Хвърли се на пода, чупи, разлива. Сега е в стаята си., Мустафа продължава да не иска да разбере отношението на Нарин към него, продължава да натиска Асил и адвоката за развод с Асие, продължава да прави планове за себе си и Нарин.

Асие се опитва да попречи на Бахар да е близо до Мустафа, заключва я в стаята  - Направих това, зада не се приближава до теб. Какво да направя? Ревнувам, Мустафа. Не мога да го понеса..

Коварна, лъжлива, алчна, безсрамна Бахар, безсилието и прерасна в истерия и може би единствените истински, искрени думи, излезли от устата й - Искам да бъда щастлива, Мустафа. Нямам ли право на това? Мустафа – Разбира се. Всички имат право на това.

Въпреки демонстрираното пренебрежение, заплахите и заканите от страна на Мустафа, Бахар отново му изпраща компрометиращата снимка, Асие както винаги дебне за всичко, което се случва с и около Мустафа, вижда снимката, прочита текста.

Сблъсъкът Асие - Бахар достигна логична развръзка. Асие не може повече да се владее, грабва скрития от Мустафа пистолет, стреля по Бахар...

Заболя ме от думите - навсякъде витае любов, естествено. Защото само за мойто Булутче не се отнасят. Само за него няма любов, а мъка.
А този, който е казал, че за Булут Асие и Бахар са едно, много греши. Асие може да е като зъбобол за него, но тя е и майка на детето му - търпи си я.
Само с това "животът му не е празен" не мога да се съглася... Всеки път като чуя тази фраза, отнесена към "пълния" живот на Мустафа Булут, се сещам за думите на Керим към Фахретин на летището, докато държи изрязаната снимка: "Тази изрязана част е моето детство. Не знам как да  запълня тази празнота." Та... това имам предвид и аз, когато казвам, че животът на Булут е непълен и в никакъв случай не е удовлетворяващ за човек, преживял подобна Любов. Тъжно и мъчно ми е за него.

От филма, който гледах по препоръка на Дейзи (Четецът), ще цитирам тази фраза: Само едно нещо може да изпълни душата на човека и това е любовта. Аз бих добавила - само едно нещо може да накара сърцето да се чувства цяло и това е любовта.

  Булут.

Марица, казах, че животът на МБ не е празен, не съм казала, че е пълен. Нито е пълен, нито е щастлив без любов. Но все пак да не отричаме другите неща.

Дилеми, привет! Поздравления за коментара!
Асил ли смяташ, че е предал Мустафа? И Яшар се е държал недостойно? Не го разбрах така, затова питам.

А, видях нещо интересно! Нали белите птици от КВФ ни научиха да се взираме във всичко! Погледнете  40.39,01 на серията, нанизаните червени чушки на терасата в къщата на Нарин ми приличат на контур на огромно червено сърце!!!  

Абсолютно! Яшар постъпи недостойно, като заплаши Асил с баща си, че баща му ще търси сметка на всеки, който участва в това т.е. уреждането на развода на Мустафа. Асил е общински служител, подчинен на кмета Аслан, нещо като негов секретар. Уплаши се може би за поста си, предаде приятеля си, обаждайки се на адвоката да кара по-яваш с развода! Мустафа предугади нещо, попита го какво е говорил, гледайки го. Асил го излъга, че е говорил за преместването на лагера на Сердар. Е, не го ли предаде Асил?!? Е, не действа ли недостойно Яшар!?!