Левон – банкер, измамник, химик, циник, обикновен наглец или ...просто дясно гюле? Човекът, който докара Дънди Прешъс в БГ.
by Petya Palikrusheva-Ivanova on Monday, December 10, 2012 at 11:02am ·
Вчера, 9.12.2012 г. г-н Левон нарече нацията некадърна. Сега, обаче, нацията, се сети да се поразрови в миналото и да извади една от кирливите ризи на Мистър Мендижър на годината.
Ето за какво се сетихме да ви подсетим:
Милиарди долари изнася Дънди Прешъс Метълс чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя.
А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост.
За да си го представим картинно – пари, колкото за едно Белене.
Срещу какво?
Ето срещу какво: правителството на Костов договори концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят.
Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година.
От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина…
Ежедневно!
Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство!
Кои са основните играчи?
Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато Дънди взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.
Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен.
След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди.
Към групичката е присъединен и наследникът на Левчо като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев... Освен издател, Прокопиев е и гуру на зелените, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е най-вредителски за природата на страната от всички видове бизнес. Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз. Зелените много добре знаят, че шистовия газ е цвете в екологично отношение дори при добив с фракинг (или фрактуринг, както е прието да се нарича извън тази страна), ако се сравни със златодобива”.
Преди 2 години, през 2010 г. “Дънди Прешъс Металс” (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество “Челопеч Майнинг” ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с “Европейската банка за възстановяване и развитие” (ЕБВР) и “УниКредит Булбанк” (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г.
"Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза”,заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКредит Булбанк.
Сега, обаче, идва питането: как Левон Хампарцумян и Дънди изведоха България от кризата?
Какво се случи преди около година, през 2011?
Ето какво: Тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на "Дънди". Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така "Дънди" най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на "Болкан минерал енд майнинг" тръгна.
"Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна фирма на канадската "Дънди Прешъс Майнинг", добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фик-синга на БНБ, излиза, че "Дънди" ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато.
През февруари 2011 г. правителството даде на "Дънди" 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна - от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така "Дънди" прибира 2 милиарда лева, а държавата - нищожните 20-50 милиона.
Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на "Дънди" от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.
А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч.
Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов.
Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с "Дънди прешъс", в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.
През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%.
Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания "Дънди", който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго - при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. - по стари цени на металите, посочени от "Дънди" - те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара.
Но към 12 март 2007 г. "Дънди" се коригират - те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.
През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
На фона на тези цифри Нона Караджова преди една година похвали инвестициите, които "Дънди" правят.
Както показват фактите, всички всички управляващи са забъркани около аферата Дънди.
Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели.
Тогава питаме българските парламентарни партии: колко от милиардите на Дънди прибрахте в партийните си каси?
Всъщност, вместо постоянно да задаваме безумни въпроси, най-добре е да поискаме ПРАВИЛНОТО:
- Подземните богатства на България да бъдат САМО общонародна собственост!
- Вън крадците (български и чужди) от България!
- България – на народа!
by Petya Palikrusheva-Ivanova on Monday, December 10, 2012 at 11:02am ·
Вчера, 9.12.2012 г. г-н Левон нарече нацията некадърна. Сега, обаче, нацията, се сети да се поразрови в миналото и да извади една от кирливите ризи на Мистър Мендижър на годината.
Ето за какво се сетихме да ви подсетим:
Милиарди долари изнася Дънди Прешъс Метълс чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя.
А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост.
За да си го представим картинно – пари, колкото за едно Белене.
Срещу какво?
Ето срещу какво: правителството на Костов договори концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят.
Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година.
От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина…
Ежедневно!
Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство!
Кои са основните играчи?
Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато Дънди взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.
Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен.
След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди.
Към групичката е присъединен и наследникът на Левчо като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев... Освен издател, Прокопиев е и гуру на зелените, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е най-вредителски за природата на страната от всички видове бизнес. Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз. Зелените много добре знаят, че шистовия газ е цвете в екологично отношение дори при добив с фракинг (или фрактуринг, както е прието да се нарича извън тази страна), ако се сравни със златодобива”.
Преди 2 години, през 2010 г. “Дънди Прешъс Металс” (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество “Челопеч Майнинг” ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с “Европейската банка за възстановяване и развитие” (ЕБВР) и “УниКредит Булбанк” (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г.
"Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза”,заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКредит Булбанк.
Сега, обаче, идва питането: как Левон Хампарцумян и Дънди изведоха България от кризата?
Какво се случи преди около година, през 2011?
Ето какво: Тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на "Дънди". Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така "Дънди" най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на "Болкан минерал енд майнинг" тръгна.
"Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна фирма на канадската "Дънди Прешъс Майнинг", добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фик-синга на БНБ, излиза, че "Дънди" ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато.
През февруари 2011 г. правителството даде на "Дънди" 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна - от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така "Дънди" прибира 2 милиарда лева, а държавата - нищожните 20-50 милиона.
Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на "Дънди" от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.
А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч.
Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов.
Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с "Дънди прешъс", в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.
През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%.
Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания "Дънди", който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго - при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. - по стари цени на металите, посочени от "Дънди" - те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара.
Но към 12 март 2007 г. "Дънди" се коригират - те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.
През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
На фона на тези цифри Нона Караджова преди една година похвали инвестициите, които "Дънди" правят.
Както показват фактите, всички всички управляващи са забъркани около аферата Дънди.
Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели.
Тогава питаме българските парламентарни партии: колко от милиардите на Дънди прибрахте в партийните си каси?
Всъщност, вместо постоянно да задаваме безумни въпроси, най-добре е да поискаме ПРАВИЛНОТО:
- Подземните богатства на България да бъдат САМО общонародна собственост!
- Вън крадците (български и чужди) от България!
- България – на народа!
Лошото е, че тя вече едва ли ще бъде полезна за кандидат-милионерите. Времената се менят. 
