Карам му се-а той ми се хилосва на среща и на мен ми минава много бързо.
- Публикувана: 31 ян. 2006, 11:39 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2006, 15:32 ч.
Карате ли се понякога на бебовците?
Продължих да чета с интерес мненията ви и не мога да се сдържа да не пусна още едно мнение:
Забелязвам, че повечето от вас удрят децата си в опасни за тях ситуации. Ето ви пример как ние сме се справили: 1. Всички контакти вкъщи са обезопасени, както и вратите. 2. Всички опасни за детето предмети, лекарства, препарати и прочие са прибрани. На практика къщата ни е безопасна за детето. Мисля, че е мого по-лесно да се направя труда да пригодя къщата си към детето си, вместо да го пригаждам към къщата си.
Когато сме навън винаги държа Дариа за ръка. Постигнала съм го без бой, викове, караници и подобни. Просто в момента, в който сме навън я хващам за ръка и толкова. Имало е опити да се измъкне, имало е протести, рев, тръшкане... но аз отстоявам своето.
Когато кажа за нещо "не" и видя, че детето ми продължава да прави каквото си е наумило, просто го местя. Ако пак се върне - отново го местя. Когато се тръшка, не й обръщам внимание - действа много повече отколкото ако й се карах или ако я удрях.
Не искам да осъждам никой - всеки сам избира как да възпитава децата си, но насилието под формата на викове и караници, както и под формата на шамари от всякакъв вид не води до нищо. Между другото какво си мислите, че разбира 1-2 годишно дете ако му се карате?
Аз съм върл привърженик на позитивното възпитание.
П.С. Преди да родя мислех, че ще удрям детето си, но сега виждам, че не е нужно - просто се опитвам да я разбера.
Забелязвам, че повечето от вас удрят децата си в опасни за тях ситуации. Ето ви пример как ние сме се справили: 1. Всички контакти вкъщи са обезопасени, както и вратите. 2. Всички опасни за детето предмети, лекарства, препарати и прочие са прибрани. На практика къщата ни е безопасна за детето. Мисля, че е мого по-лесно да се направя труда да пригодя къщата си към детето си, вместо да го пригаждам към къщата си.
Когато сме навън винаги държа Дариа за ръка. Постигнала съм го без бой, викове, караници и подобни. Просто в момента, в който сме навън я хващам за ръка и толкова. Имало е опити да се измъкне, имало е протести, рев, тръшкане... но аз отстоявам своето.
Когато кажа за нещо "не" и видя, че детето ми продължава да прави каквото си е наумило, просто го местя. Ако пак се върне - отново го местя. Когато се тръшка, не й обръщам внимание - действа много повече отколкото ако й се карах или ако я удрях.
Не искам да осъждам никой - всеки сам избира как да възпитава децата си, но насилието под формата на викове и караници, както и под формата на шамари от всякакъв вид не води до нищо. Между другото какво си мислите, че разбира 1-2 годишно дете ако му се карате?
Аз съм върл привърженик на позитивното възпитание.
П.С. Преди да родя мислех, че ще удрям детето си, но сега виждам, че не е нужно - просто се опитвам да я разбера.
Isa, а какво правиш, когато отидете на гости и там нищо не е обезопасено ? Смяташ ли че можеш все в детето да гледаш нон стоп и да го местиш постоянно от забранените предмети и уреди ? Смяташ ли че детето ти ще научи как да се пази само ? В периода когато не разбират какво им казваш, как обясняваш че този контакт е опасен или на този шкаф може да си затисне малките пръстчета ?
Затова се карам и шляпкам, когато отидем някъде на гости детето не ходи да бърка в тяхните необезопасени контакти, защото знае че там е забранено, знае също че когато повиша тон и кажа думата не, там не се пипа, дори когато се приближи към контакта го поглежда и той сам вика "не-не-не". Нашите контакти също са обезопасени, но това не ми пречи да го науча да се пази от тях
С най-добри чувства и грам не се заяждам
. Надявам се никога да не си изпусна нервите до степен, че да я ударя. 
Isa, а какво правиш, когато отидете на гости и там нищо не е обезопасено ? Смяташ ли че можеш все в детето да гледаш нон стоп и да го местиш постоянно от забранените предмети и уреди ? Смяташ ли че детето ти ще научи как да се пази само ? В периода когато не разбират какво им казваш, как обясняваш че този контакт е опасен или на този шкаф може да си затисне малките пръстчета ?
Затова се карам и шляпкам, когато отидем някъде на гости детето не ходи да бърка в тяхните необезопасени контакти, защото знае че там е забранено, знае също че когато повиша тон и кажа думата не, там не се пипа, дори когато се приближи към контакта го поглежда и той сам вика "не-не-не". Нашите контакти също са обезопасени, но това не ми пречи да го науча да се пази от тях
С най-добри чувства и грам не се заяждам
Затова се карам и шляпкам, когато отидем някъде на гости детето не ходи да бърка в тяхните необезопасени контакти, защото знае че там е забранено, знае също че когато повиша тон и кажа думата не, там не се пипа, дори когато се приближи към контакта го поглежда и той сам вика "не-не-не". Нашите контакти също са обезопасени, но това не ми пречи да го науча да се пази от тях
С най-добри чувства и грам не се заяждам
Ами първо и аз казвам "не" с твърд глас, но това не го броя за каране и го използвам може би в седмицата по 2-3 пъти. А когато става дума за шкафове и чекмеджета колкото и садистично да ви се струва я оставям да си затисне пръстите. Действа по-добре от хиляди 'не'-та и бой през ръцете. Затисвала си е пръстите на чекмеджетата вкъщи само по един път и после никога вече. Същото е и за печката, радиатора и прочие - оставих я да пипне веднъж горещата ми чаша с чай и казах "Уфф" - после го повтарях за опасните горещи уреди - разбра смисъла.
Като сме на гости пипа и там разните уреди, но тъй като според мен не може да ги повреди ако им върти копчетата и не я навиквам - бързо й омръзва.
Може би е до дете, но поне при моето действа тактиката да го оставя да пипа желания предмет. ГСМ-ите ни бяха интересни може би 2 седмици. Сега вече ги подминава.
Аз, пък, мисля, че родителя трябва да учи детето си кое е добро и кое лошо, а не детето да се учи само. Естествено, не уважавам и не мисля да прилагам боя, като средство за наказание и възпитание. Но нашите, все още неразбиращи деца разбират от тона, с който им говорим. Както ги поощряваме, когато направят нещо хубаво, така трябва да им се караме, когато правят нещо лошо. А и е хубаво да свикват с това, че има забранени неща, които просто не трябва да се правят, иначе трудно ще им обясним някои неща защо са опасни и не трябва да се пипат.