Публикувана: 2 фев. 2006, 11:32 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2006, 23:11 ч.

писва ми този рев

1 616
22
1

2 фев. 2006, 11:32 ч.

Мнения: 544

Дъщеря ми (1г10м) от доста време е в "бебешкия пубертет". Поизчетох доста, мъча се да съм търпелива, да я разбирам... От около седмица обаче всяка вечер (щото през деня е на ясла Wink

) ми реве за нещо. Ами, подивявам #Cussing out

Примерно: Съзира ми паспорта и почва да реве, за да и` го дам. Реве с големи сълзи и нарежда "Дай е това. Дай Анджи кишка геда! Дай мене..." Обяснявам че това е важен документ, да го разгледа внимателно и да ми го даде да го прибера. Давам и го и я наблюдавам. Не иска да го даде, а мен ме е страх, че ще ми го надраска или скъса. И като казва "Ас ше пише малко." - обяснявам пак и го взимам. Пак реве и нарежда. Каквото и да говоря, не спира. И отвличане на вниманието не става - пак се сеща след мин. и пак реве и нарежда. После иска вода, ама не в тази чаша , а в другата, ама не аз , а баба и да отиде и да и донесе - и пак реве като не стане. След това иска столчето да го сложи в кревата да спи с него - и пак не давам, и пак реве Mr. Green

И през цялото това време майка ми ме гледа с укор - трябвало да се пречупи ината сега, щяла да ми се качи на главата като порасне, ужасно дете е ...

А детето ми е добро, но много самостоятелно и може би поради това и леко своенравно.

Иска ми се тези моменти да преминават по-леко, и да не ме вбесяват. Grinning

Споделете, ако знаето начин за "укротяване на опърничавата" newsm78

# 1 2 фев. 2006, 11:49 ч.

София
Мнения: 4 867

струва ми се, че в такива случаи децата искат две неща:
1. правила
2. занимания

наложи правила: има неща, които не са позволени. точка. правилата не зависят нито от настроението, нито от тръшкането. децата много бързо се научават да се съобразяват, когато видят, че на правилата се държи всеки път.

едно достатъчно заето дете няма време да "иска". не чакай обаче да се размрънка и тогава да започнеш да й отвличаш вниманието. изненадай я, като й предложиш да прави нещо забавно, преди още да се е сетила за някоя магария.

габа много обича номера с чашата и водата (дали пък не ги учат на това още в родилното, докато ние се хвалим по телефона, че сме горди майки на най-кроткото бебе newsm78

). или я изпращам сама да си избере чаша, или й давам вода пък тя да реши дали иска да я пие или не. не сменям чаши и не позволявам разиграване. най-много да пореве....

# 2 2 фев. 2006, 11:54 ч.

Мнения: 7 821

Здравей,
За да ми е по-лесен живота на тръшкания не обръщам внимание. В конкретния случай не бих дала паспорта по никакъв начин и бих излязла от стаята докато госпожицата се успокои. После ще я гушна ще и обясня защо това не е за игра и ще измислим какво да правим заедно.
Въпреки че постъпвам винаги по горния начин синовете ми си се лигавят и хленчат когато са уморени, нервни, гладни и т.н. Simple Smile

. Мен също много ме дразнят ревове и тръшкания, но стоически ги издържам Wink

, защото понякога докато не си пореват за да си изкарат лошото настроение не мирясват Simple Smile

# 3 2 фев. 2006, 12:32 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Анджи, положението у нас е същото. Мони се тръшка за най-малкия отказ от моя страна. Положението е направо неспасяемо, когато се гледат с татко си, защото той й угажда във всичко, а после аз трябва да въвеждам дисциплина. И колкото пъти говорим, че така не е правилно, той се съгласява, а после пак прави същото! Rolling Eyes

Преди няколоко дни в магазина, в който пазаруваме, Мони се тръшна на земята с неистов рев, защото искаше топче от автомата. Аз казах, че нямам стотинки за топче сега (а и без това вкъщи вече можем да отворим собствен автомат за топчета!) и тя ревна. дръпнах се на 2-3 метра, за да я изчакам да позамлъкне малко, защото ако иначе се опитам да я вдигна или успокоя в такъв момент, положението става по-лошо. В този момент видях един познат и, докато се обърна, за да го поздравя, гледам Симонетата млъкнала и ухилена се доближава до нас. Защо й е минало толкова бързо, разбрах чак след 10-тина минути, когато в ръката й съзрях едно топче. Питам я: "Откъде е това топче, Мони?", а тя "Чичи дади!". Така и не разбрах кой чичо ми е развалил дисциплината и й е купил топче! Shocked

Не мога да ти дам съвет - от приказване не възприемат, когато са в такова състояние, когато им мине вече са забравили за какво става въпрос. Аз се опитвам в момента, в който ще назрее бурята, да й отклоня вниманието с приказки за нещо друго интересно - но не винаги успявам...
Освен да чакаме децата ни да пораснат още малко и да излязат от детския пубертет, друго май не ни остава! Grinning

# 4 2 фев. 2006, 12:44 ч.

Пловдив
Мнения: 1 592

Анджи - ще те успокоя ли ако ти кажа, че и Алекс е същия?
Тези дни имам работа и свеки го гледа. Извежда го всеки обед - прибират се с рев - незнам как и тя не е ревнала още? Не дава да го приберат и се тръшка, а те вече в чудо се вижда. Вчера сподели, че една жена от съседен магазин и "помогнала". Била тръгнала да си хвърля боклука и като видяла малкия да се влачи по земята и подхвърлила "Да те взема в чувала?" - резултата - Алекс в къщи, а цяла нощ се сепка и плаче...
Ревем и се тръшкаме за всичко. Трая когато не съм изнервена, а иначе - отвличам внимание. Е случва се и третия вариант - потупване по пампата Embarassed

# 5 2 фев. 2006, 13:09 ч.

Мнения: 5 622

Габи е на година и 4 месеца, но се тръшка ужасно.И също така както го държиш и го гушкаш,изведнъж можеш да получиш плесница в лицето. Или ако е на земята,ритник в кокалчетата на глезена.... Shocked

Нито знам от кого го е научил, нито одобрявам, но мисля, че това е период, който отминава по някое време..явно няма да е скоро

# 6 2 фев. 2006, 13:42 ч.

Дива Индия
Мнения: 622

Лошата година и половина - "и аз не знам какво искаааам" newsm45

...........
Лошите две години - "мама е само мояяяяяя, тати е врааааг" smile3518

.........
Лошите три години - "я да пробвам докога ще ме изтърпитееее" smile3514

..........
Лошите четири и пет години - "ти ли ще ми кажеш..., ами ако направя иначе?" smile3533

..........
Това Ви чака smile3515

, няма мърдане! newsm48

Ама ще се оправи всичко някой ден... И аз гочакам! bouquet

# 7 2 фев. 2006, 15:04 ч.

Мнения: 542

Мноооого добре те разбирам и не знам дали ще ти хареса, но аз установих, че като откажа, желанието остава за по-дълго. Когато пожела да си играе с важни за мен неща(които не са за игра), инвестирах и преснимах на цветен ксерокс някои, сложих ги в същата книжка за документи и играта трая не повече от седмица. Също така и направих само детски албум със снимки, който седи при играчките,а от време на време го прибирам при другите албуми и като поиска да гледа снимките - давам го все едно е от "официалните"... Simple Smile

Засега минава номерът... но не знам докога.
Разбира се има неща, за които не съм угодила и си понасям порцията рев, защото са безкрайно изобретателни в желанията си. Последно - вече не иска да си играе с детските гримове от играчките и започнах да събирам празни гилзи от червило и измих няколко шишенца от спирала и очна линия, както от пудра и т.н. Сложих ги в една чантичка с цип и щастието да се прави на мама сега е безкрайно...особено когато се гримираме заедно.

# 8 2 фев. 2006, 15:15 ч.

Мнения: 1 237

И на мен ми писна от този рев,и при нас е същото.Като реши ,че иска нещо и аз не го дам,започва голям рев,а понякога и тръшкане.Обикновено гледам да й отвлека вниманието с нещо друго,но уви ,не винаги успявам и затова и аз се "наслаждавам" на порция рев.Гледам да не отстъпвам,но понякога ,когато положението е неспасяемо давам това,което иска,но почти веднаг гледам да й предложа нещо друго и да направим"размяна".В повечето случаи се получава.
Но освен въоръжаване с търпение,друго май не ни остава? smile3506

# 9 2 фев. 2006, 15:43 ч.

Когато беше на тази възраст, големият ми син имаше мания да не се отлепя от мен дори за секунда! Ходеше с мен дори до тоалетната, т.е. до вратата на тоалетната и ревеше с глас отпред......Да ти скъса сърцето!
Ситуацията се разреши най- неочаквано. Свекърва ми беше у нас - тя е много готина!!! (?!)- и когато потеглих към МЯСТОТО и той се разрева по сценарий, тя ме отпрати и остана с него. Когато се върнах, заварих следната сценка: двамата - на пода, ритат и тропат с крака и реват в един глас "Мама-а-а-а!" и се заливат от смях!
Извод: Винаги, когато е възможно, обръщай го на смях! Купон, ведро настроение и разреждане на напрежението!!! Laughing

# 10 2 фев. 2006, 16:19 ч.

Мнения: 888

Цитат на: Jumanji в чт, 02 фев 2006, 13:42

Лошите четири и пет години - "ти ли ще ми кажеш..., ами ако направя иначе?" smile3533

..........
Това Ви чака smile3515

, няма мърдане! newsm48

Ама ще се оправи всичко някой ден... И аз гочакам! bouquet

Това за съжаление май ще трае цял живот... ooooh!

...ако не съм права-поне при нас все още важи Laughing

# 11 2 фев. 2006, 16:43 ч.

Мнения: 188

Оооох, ужасно ми е познато всичкото това тръшкане и реване! И аз все се надявам да е период и да отмине, ама кога....
Когато нещата са много зле, излизам от стаята и тя много бързо става и идва при нас, не че е спряла да реве де. Другото ,което правя и аз е евентуално да дам това, за което реве и бързо гледам да го сменя с нещо друго. Забелязала съм, че обяснението и гушкането в такива моменти не помага
Но за съжаление не съм от най-издръжливите и търпеливите, така че и моите нерви честичко са опънати до крайност

# 12 2 фев. 2006, 16:45 ч.

Мнения: 49

Синът ми е на 2г2м, реването и тръшкането почнаха когато беше на 13м. Че е нормално за възрастта им - нормално е, ама това не го прави по-лесно поносимо. Същите истории бяха вкъщи.
Забелязах, че три неща почти сигурно предизвикват тази реакция: ако е гладен, ако му се спи и ако го мъчи зъбче. Лятото бяхме в БГ и му избиваха 4 кътника наведнъж - беше просто непоносимо! Ако всичко му е наред и се тръшне, го оставям да му мине ината. Най-бързо се оправя като отида в другата стая и почна да си върша нещо. Казвам му, че това, което иска няма да стане, без значение колко ще реве, и че когато се успокои мама ще дойде да си играем. Обикновено това действа. Постепенно тръшканията се разредиха и станаха по-кратки, защото той разбра, че не става на неговата. Сега нещата са определено по-добре. Гледам да избягвам ситуации, които биха го предизвикали, и да му спазвам режима. Старая се да не викам и да не пошляпвам, но понякога трудно ми се отдава Embarassed

Тати ни е в голяма помощ в такива ситуации (ако си е вкъщи) Heart Eyes

. Като види, че и двамата с дребчо пускаме пара, идва и почва да подскача и кудкудяка като пуйка Joy

Ама толкова добре го прави, че с малкия на момента почваме да се хилим hahaha

Даже и сега като го пиша ме ме е смях Laughing

Може би наистина смеха е най-доброто решение, заедно с търпение и много търпение Peace

# 13 2 фев. 2006, 21:20 ч.

Мнения: 3 740

Анджелика, струва ми се, че детенцето ти просто иска да се убеди, че все още го обичаш, след като не те виждало цял ден. Всичкият рев и тръшкане са, за да му обърнеш внимание, а искането на непозволени неща - за да се убеди, че е по-важно за тебе от всичко друго. Така ще бъде Rolling Eyes

, докато не се убеди, че то е най-главното в живота ти. А това може да стане като му обръщаш специално внимание в часовете, когато сте заедно. Знам, че е трудно, но се опитай да свършиш другата работа докато детенце е на ясла, а после бъди само негова. Ще видиш, че след известно време ще се успокои. Колкото до забранените неща, просто ги дръж далеч от очите му. А когато не бива да прави нещо, отказът трябва да е спокоен, категоричен и окончателен. Не че е лесно Laughing

Имай малко търпение, ще се убедиш, че действа.

# 14 2 фев. 2006, 21:47 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: цвета в чт, 02 фев 2006, 21:20

Имай малко търпение, ще се убедиш, че действа.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: