Дисфазия!

МОФ съжалявам! Дано е нещо което детето може да надрасне!
Ако ти остане време някой път  напиши тук какви са симптомите, как си го открила, как го лекуват... ЛИнкове с инфо ако има...
Абе неща които биха помогнали на някой който има нужда от помощ и инфо.

http://www.bookap.by.ru/genpsy/mkbklin/gl11.shtm

Всичко се започна с една от консултациите на Оливер.
Тук след навършване на 2 годинки децата се водят само веднъж в годината на консултация та когато Оливер беше на 3 и го заведох започнахме да се чудим на развитието на речта му което беше някак си на пръв поглед забавено. Сложихме го за сметка на това, че детето чува всекидневно от 2 до 3 езика. Аз му говорех на български, баща му на фински... а ние двамата помежду си говорехме на английски.
Та аз май направих голяма грешка... зарязах българския и английския и преминах на фински с надеждата той да започне да говори на фински.
Той си комуникираше де, но речника му не беше голям, все пак разбирахме се.
На 4 годишната му консултация решихме, че ще го пратим при логопед. И ноември 2004 той започна да посещава логопед в кварталната консултация.
Тогава и казаха, че речника му е на нивото на дете под 3 години... а той беше почти на 4.5 години. Следващия път време за логопед му беше назначено за декември 2004, след това за януари 2005... И тогава не можа да отиде защото ситуацията в живота ни се промени до толкова, че се наложи да се местим от един град в друг (там покрай бившия ми мъж и подобните...).
Преместихме се, аз веднага (до колкото успях бременна в последния месец) задвижих нещата с прехвърлянето на документите от старата консултация до новата както и издействането на нов час при логопед... НО... не беше толкова лесно.
Едните документи от самата консултация дойдоха почти веднага, но логопедските бумаги се бавеха, бавеха... и чак в началото на май 2005 ми се обадиха и ми казаха, че най- сетне са пристигнали.
От там беше пуснато направление за логопед и терапия (след като тукашен доктор се увери в това, че Оливер не може да говори както трябва) и след още месец чакане в началото на юни 2005 дойде бележка на която пишеше, че опашките с чакащи време за логопед деца са много дълги и ще ни се наложи 1 година да чакаме. За мой късмет ли, що ли, Неа (дъщеря ми) по това време ходеше на физиотерапия заради клюмналата си главичка и аз споделих с физиотерапевтката за това, че се налага дълго чакане за логопед, а на Оливер му остават 2 години до започване на 1 клас. След една седмица отидохме отново на физиотерапия и жената ми каза, че говорила с логопедката и били извадили Оливер от опашката и го сложили в началото, сиреч, още септември месец щял да стигне до логопеда. Побърках се от щастие... И същия ден се разбрахме за първи час при логопед за началото на септември.
От 5 септември 2005 година Оливер посещава логопеда почти всяка седмица с изключения на ваканции и болести (както и температури от -20 градуса).
2 седмици след пръвата среща с терапевта, тя ми се обади (казва се Елина) и ми каза, че в една специализирана детска градина се е отворило място за едно дете и моят синко е добър кандидат за мястото. След още няколко дни ми се обади и каза, че са го приели. И на 1 октомври 2005 Оливер започна да ходи в целудневна специализирана детска градина за деца със специални нужди. Веднъж в седмицата отсъства от там защото е на логопед.
И след 100 зора след 5 годишната му консултация и изказване от детската градина, логопед и психолог Оливер най-сетне получи направление за невролог (утре).
Та тук стигането до компетентно здравно лице става много бавно (не само в този случай) и въобще аз не знам какво ще става от сега на татък. Дано утре се разбере нещо повече.
Спирам сега, че отивам да слагам народа по креватите... утре пак.

Боже,ужасих се! Не съм си и помисляла, че някъде може да е по-зле от Бг  в това отношение Добре де, в тази специална градина не им ли провеждат логопедична терапия? Какво й е специалното тогава ако няма специализирана помощ?

  просто нямам думи... а аз си мислех че сме в задънена държава!!!
Дай повече информация- какво точно говори детето, и от къде на къде решихте че има увреждане на ЦНС?
Мисля че логопедите ще са по компетентни но не мисля че е грешка че сте минали на 1 език!
А що се отнася до речника сина ми ,който сега навършва 5 също има сериозно изоставане. На 3 г. не повтаряше нищо и речника му беше от около 20 "думи" . Проблемите са много, но най важното за развитието на речта не беше открито до това лато- намален слух. Та от както носи слухов апарат настъпи коренна промяна. Съветвам те непременно да искаш да направят аудиограма на детето! относно терапията- ако не е ежедневна, ефекта и е почти нулав, няма ли възможност на часно да ходите или поне за това едно посещение да те обучават какво да правиш в къщи!
 А относно групите за деца с недъзи, то ако са всички с говорни дефекти, ще му е по трудно да се научи да говори правилно!

Предполагам специалното й е, че децата са с по 2 учителки и 2 лелки на група, а самите групи са от по най-много 12 деца. В нормалната градина са 1 леля и 1 учителка в група от 20 деца. Така имат повече време да отделят на дете.
Преди години са имали логопеди в специализираните градини, но тази дейност е спряна. Май се опитват да спестят пари по този начин.
За частни прегледи не смея да мисля, не са ми по размера на портмонето.
Това за глухотата въобще не ми е минало през акъла. Мисля, че Оливер чува нормално, но сега се прокрадна малко съмнение (без повод) и утре ще повдигна въпроса при невроложката.
При логопедката гледат картинки и ги именуват. На мен са ми казали да му поправям речта ако го чуя да казва нещо неправилно. Това за мене си е пълна смешка, аз говоря фински, но това все пак не е майчиния ми език и аз самата правя много грешки в говора... а те очакват от мене да го поправям. Как да е, майка ми му говори на български, аз на български и на фински... а мъжа на майка ми му говори на английски което ме изкарва извън кожата ми, но онова дебелоглаво същество не слуша. Наумил си е, че ще го учи на английски и туй то.
Мисля, и аз не знам вече какво да мисля.
Прави сте за нулевия ефект с едноседмичната терапия... НО... има напредък. От както е тръгнал на специализираната градина е научил нови думи (които ме радват много... но и ме карат да се чудя в какъв смисъл той ги разбира защото ги използва съвсем не когато трябва).
В градината ги учат на думи с помощта на знаци. На пример като писах по- горе, че бърка синьо и жълто ако му покажеш знака за жълто и веднага ще се сети за какво става дума.

И о боже, колко си права само за това В една група са със момиченцето от горния етаж, сиреч, съседи. То е с още по- големи проблеми от тези на Оливер. От нейната реч не разбирам нищо... но тез двамата са такива приятели станали... Учителките казаха, че играели заедно, прибират се заедно (едно такси ги кара от градината до блока ни), дори съседчето идва да си играят тука у нас (аз полудявам...) и можете да си представите как си контактуват на език създаден за тях двамата. Иначе по детските кътове като ходим и винаги си намира компания, винаги играе с другите и контактува. Явно самия той не е разбрал, че има проблем в начина по който говори.

Това за увреждането на ЦНС не съм го измислила аз. Психоложката ми сервира новината по телефона (че когато трябваше да се срещнем с нея в петък ние се бяхме изпонатръшкали със стомашен грип в къщи) след като е била дискутирала проблема с логопедката. Та и двете са на едно мнение... но както казах, утре сме на невролог, ще знам повече след това. Може би прибързах с пускането на тази тема, но това е което ми казаха... диагноза ДИСФАЗИЯ, свързано с увреждане на централната нервна система.

Предполагам, че Оливър добре разбира като му се говори,или? Имам предвид когато му се говори на някой от езиците с добре познати за него думи, той разбира ли това,което му се казва? Реагира ли в съответствие с това,което чува?
Ти спомена че сте говорили по-подробно с Нина, тя какъв термин употреби за състоянието на Оливър, за да не провеждаме целия разпит, който сигурно сте провели с нея, отново? Във Финландия, Норвегия доколкото знам, а и в още няколко от по-северните страни терминът "дисфазия" се използва за обозначаване на специфичното езиково нарушение, известно в Бг като "алалия". Пък за т.нар увреждане на ЦНС-обикновено при това състояние има дискретно нарушение, което в много редки случаи може да се улови с изследване. Затова увреждането е предполагаемо и не винаги е структурно,т.е. не винаги има наистина увредени неврони в мозъчната кора и прочие, а може да е функционално, например затруднено "комуникиране" на една нервна клетка с друга; трудно осъществяване и закрепване на връзките между тях и т.н,т.н. /все пак не съм невропсихолог, затова ще се въздържа от повече описания  /.
Хайде ако искаш уточнете с Нина диагнозата, за да можем да сме ти по-полезни със съвети като знаем за какво точно става дума.
Поздрави!
П.П.Няма ли да направят реформа тези фини! Би трябвало да се засрамят - това ако не е дискриминация,на!

Здравей Мама от Финландия. надявам се след прегледа днес да пишеш повече. ще ти разкажа малко за моя син Георги. той е с диагноза ДЦП, но истината е, че тя е поставена главно заради кистата, която откриха в мозъка му. Иначе невролозите признават, че нямат друга причина за тази диагноза. Логопеда и психолога, които работят с него говорят за диспраксия. До колкото моята глава може да го разбере това е като да се къса връзката между това което чуваш и това което изричаш. Кат описваш твоето дете все едно говориш за Гого. Разбира нещата които му се говорят, но той самия има свои думи за всичко. Може би около 20 от тях казва вярно, всички останали са..... ами аз свикнах и си го разбирам, ама другите - трудно. Продължаваме да работим с логопед и психолог - опитваме да го правим всеки ден. И напредъка е наистина налице, но всичко е бавно и трудно. Само да ти кажа мнението си за градината, в която ходите. Дано се отрази добре на твоето дете, но Гого докато ходеше в такава градина, трудно проговори. От септември месец е в градина с деца без проблеми в развитието си и трябва да ти кажа, че резултата беше поразителен. Започна да казва думи като - "Идвай тука, мамо", което звучи като "и..дай туу мамо" - но става все по добре.
Ох, съчувствам ти и ще чакам да пишеш повече след прегледа.

МОФ надявам се, че нещата не са зле... ДАно е минало ок и новините са добри.
Драсни някой ред... мислим те! С теб сме!

И аз чакам МоФ да пише какво е станало... 
Наш Ники също не говори добре за възрастта си...

Много съм уморена, но ще драсна няколко реда...

Та новините съвсем не бяха лоши, въпреки, че проблем наистина има.
Диагнозата е дисфазия (вече подтвърдена и от невролог). Обяснено ми беше, че има различни степени на дисфазия, тази на Оливер е кажи речи лека.
Като лечение ни беше изписана още терапия с логопед и сигурно евентуално ще се срещнем и с невролога още веднъж.
Следва дискусия за училището в което Оливер ще ходи. Там групите ще са от по 8 деца, а самото учение ще е 11 години вместо 9 години (сиреч, започват от предучилищната и така до 3ти клас като тези години се броят за 2 години и след това от 3ти клас на горе продължават с "нормалната" учебна програма. Сега на 9 февруари ще се уговаряме с психоложката по този въпрос, че ей го де е август (тук училището се почва около средата на август). Ще си имам ученик още тази година... бррр.

Мая, благодаря ти, че писа... при Оливер стана обратното... той научи нови неща след като влезе в специалната паралелка на градината (сега чак разбрах, че паралелно с тази група за деца със специални нужди има и паралелки със съвсем нормални деца... дори ако тръгна на работа или на училище преди август 2007 ще мога да сложа и дъщеря си в същата градина).

Днес Оливер ме изненада и то много приятно с обяснение в любов (мама, много те обичам и т.н.т...) към мен и към сестра си и то на чист български без нито една грешка.
Цяла вечер играхме, за лека нощ четохме книжка... ще трябва да ми стане рутина това, ако искам да му помогна. Ще работим с него, много... няма да се предам лесно. Вярвам (в момента де, не се и съмнявам, че някой ден ще ви плача, че нищо не става, прогрес няма и други подобни), че ще успеем да се справим...

Очаквайте още... да се съвзема само малко... и да поговоря с психоложката (че то май и аз имам нужда от психолог).

Ооо да... споменах за слуха...
Стана ясно, че когато е бил на 5 годишната консултация и са му проверявали слуха нищо не е станало с теста... не се е съгласил да съдейства явно. Та ще ходим в ушната клиника да го погледнат. Сега само му провериха ушите да видят дали се е излекувал от ушната инфекция миналия месец, слава богу няма и следа от нея.
Но все пак не мисля, че има проблеми със слуха... чува си човека съвсем нормално, от време на време си шепнем, ако имаше проблем, мислите ли, че щяхме да можем да го правим?

Радвам се, че все пак има някаква светлина в тунела. Наистина не е лесно да си постоянен - има дни в които ти писва до.... Ама тук всички майки го знаят. Като огледам колко лесно Ния научава нещата, без да съм положила и най-малкото усилие, си давам сметка колко са трудни нещата с Гого. За съжаление и това което осъзнавам напоследък, че трудното не е минало - а сега започва. Защото децата растат и ти се иска да знаят повече, другите деца знаят повече и усещаш, че ще е трудно и той да е час от тях. А за поплакването и оплакването - не бой се - често се случва тук в този форум да си го правим и сме си доказали, че сме добри слушатели и помощ една за друга. Така че пиши - и когато е трудно и когато е по-лесно.
Нашата логопедка каза, че скоро ще започва да учи с Гого буквите една по една - за да свиква с пространството и писането. Не знам как ще става това, но....
Хайде и кураж - да дерзаем напред!

ДА  ще можете, ако е умно дете вече се е научил да разчита по устните това което недочува, поне при нас е така, та затова е доста късно открихме проблема. Ако искаш можеш сама да провериш, шепни му като си слагаш ръка пред устата за да не вижда израза ти!/ но имай в предвит че шепота трябва да се чува отдалеч, а не на ухото или в непосредствена близост/. Е дано да нямате проблеми, но пиша това защото нас много ни обърка този недиагностициран проблем , а дори година и половина на логопед ходихме без тя да разбере че не чува, та к`ви ли не работи си мислех вече!
А относто аудиограмата много зависи кой и как ще я направи, защото детето може и да послъгва

МОФ, радвам се че нещата при вас не са сериозни.
Ти си инат жена, няма начин да не се справиш Пък като ти се мрънка - мрънкай, ние ще слушаме
Иначе може би е добре да послушаш Veni, децата са големи хитреци, приспособяват се много бързо...

Голяма съм коза с тази липса на време, пак сум пропуснала

Я сега да видим какво става тук

За мен има два проблема
1. Многоезичие
2. Нарушение на езиковото развитие - дали е алалия или дисфазия от разстояние не мога да кажа. Аз лично не приемам термина алалия, и казах на МОФ, че по описанията и се колебая между дисфазия на езиковото на развитие и вербална диспраксия.

Я да видим дали можем да помогнем от разстояние

МОФ намери време да отговориш на следните въпроси:
До края на 1-та година
1. имаше ли проблеми около раждането му
2. Изплака ли веднага
.3 Бил ли е в кувьоз
4.Имал ли е проблеми с храненето - дали е повръщал повече отколкото трябва, задавял ли се е по-често от колкото трябва, колко вредеме бяхте на пасирана храна
5. Правеше ли опити да те имитира - като движение и като звукове

От края на -та година до сега
1. На кой език предпочита да ГОВОРИ
2.Кога за първи път чу две думи свързани като изречение или подобно
3. Ако иска нещо - ти го показваше и колко продължи това или ставаше нервен защото не го разбираше
4. Може ли да разказва за собствения си опит и ако го прави използва повече негови собствени измеслени жестове или използва части на думата (кои части - началото, края?, заместител на думата - какъв)
5.Може ли да разказва приказка
6.Може ли да поватря думи които му казваш да каже или - ОТКАЗВА ДА ГО ПРАВИ, РАЗМЕНЯ МЕСТАТА НА ДУМИТЕ, РАЗМЕНЯ МЕСТАТА НА СРИчКИТЕ ИЛИ БУКВИТЕ
7. кое му е по-лесно - да разкаже каквото той иска или да повтори това което е чул от теб
8. как общува с другите деца - с говор, със жестове, не общува?

стига ти толкова за сега, след отговорите ти пак ще пиша

Нина, мога ли аз да се включа с отговори на някой от зададените въпроси, макар че не са предназначени за нас?
Проблема на сина ми е много комплициран, има родова травма, седял е в кувьоз, а на 10 м. му откриха и хромозомна аномалия, която не беше конкретно диагностицирана като синдром и съответно само се предполагаше какво може да има. На 2г. му откриха субмукозна цепка и аномалия на мекото небце- по късо,доц. Анастасов му прави пластика!Диагнозата поставена от логопед тогава - ринолалия. Освен това му поставиха и тръбички в ушите защото тъпанчетата бяха хлътнали та предположиха че не чува. После пак предположиха че чува вече и никой не намери за необходимо да изследва слуха му. До 3г. говореше около 10-15 срички, но разбираше абсолютно всичко !Обяснявяше ми по свой начин, основно с ръце какво иска. Почнахме терапия с логопед, която беше меко казано несполучлива- той се изнервяше и отказваше да съдейства/естесвено като не чува точно какво се иска от него/ и така загубих година и половина ценно време. Напредна през това време в говора, но не мисля че е било от терапията.Започна да повтаря но с много грешки. А с ръцете се справяше перфектно, дори чак се изумявах какво асоциации прави за да ми обясни действия и да ми разказва! Това лято отидох в ИСУЛ и му направиха аудиограма - слуха е между 40-60 дц, по слаб в дясно!Изсписаха му апарти.Почнахме терапия при друг логопед. Тя успя да заработи с него като с възрастен- сяда за 10-15 мин и повтаря каквото се иска. Това което е особенно е че от самото начало детето проговори първо прилагателни, глаголите сега почват да влизат в речта а ги заместваше със знаци. Иначе изречения/с ръце/ почна да прави на 2,5г.Въпроси започна да задава на 3,5г.  Логопедката ме уверява че слуха е причина за това изоставане, но аз все се съмнявам. Ти мислиш ли че може всичко да е от слуха? В момента трудно свързва две различни срички в упражненията /напр. ка-та/ и им разменя често местата, а думи с три срички мнооого трудно усвоява/напр. но-ви-на/ Иначе сричка по сричка ги повтаря!А и може ли да се постави диагноза ринолалия на дете което говори 10 срички?

До края на 1-та година
1. имаше ли проблеми около раждането му

Той беше огромно бебе. 53 см и 4, 510 кг. Родих без секцио, но след 45 минутни напъни вече бях на края на силите си и на края го извадиха с вакум.

2. Изплака ли веднага

До колкото си спомням- да

3 Бил ли е в кувьоз

Не

4.Имал ли е проблеми с храненето - дали е повръщал повече отколкото трябва, задавял ли се е по-често от колкото трябва, колко вредеме бяхте на пасирана храна

Той беше от децата с късните зъби и се давеше защото нямаше с какво да дъвче (или така си мислех). Първото зъбче изби на 11 месеца. Давел се е, но не е повръщал.

5. Правеше ли опити да те имитира - като движение и като звукове

До колкото си спомням не. Не помня да е бил същия като сестра си. Тя имитира, прави същите звуци... коренно различна е от него.


От края на -та година до сега

1. На кой език предпочита да ГОВОРИ

Това зависи от с кого говори. Ако е с мен, ще е на фински. Ако е с баба си- на български. Ако аз му говоря на фински, ще ми отговаря на фински, ако превключа на български и той превключва.
Според мен финския е по- силния от двата езика.

2.Кога за първи път чу две думи свързани като изречение или подобно

Ууу... не помня... Честно, напрягам се и не помня.

3. Ако иска нещо - ти го показваше и колко продължи това или ставаше нервен защото не го разбираше

Показваше ми го, и сега ми го показва и както всички останали деца започва да се тръшка след като му кажа, че няма да стане на неговата (да му го дам или купя). Нервничал е по време на групови игри в които "нормалните" деца играят и той иска да играе, но поради факта, че не разбира какво става не може да играе с тях (тоест, те го отблъскват, той остава извън кръга, боли го, реве, тръшка се... Аз обяснявам... успокоявам... сега някак си не сме имали този проблем, но пък и не е ставало дума за игране на общи игри. У нас в повечето случай аз съм тази на която й иде да се тръшка защото той не разбира нещо което искам от него).

4. Може ли да разказва за собствения си опит и ако го прави използва повече негови собствени измеслени жестове или използва части на думата (кои части - началото, края?, заместител на думата - какъв)

Много обича да обяснява кой какво и защо... но с малкия си запас от думи малко му е трудно. Началото е оплетено с що годе разбираеми думи, средата е разбираема, края не може да се хване изобщо. Има и моменти в които началото не се разбира, но средата и края са разбираеми. Заместителите на думите са в повечето случай ръкомахане, заместване с финска дума (ако ми обяснява на български) или смотоляване на нещо неразбираемо.

5.Може ли да разказва приказка

Не

6.Може ли да поватря думи които му казваш да каже или - ОТКАЗВА ДА ГО ПРАВИ, РАЗМЕНЯ МЕСТАТА НА ДУМИТЕ, РАЗМЕНЯ МЕСТАТА НА СРИчКИТЕ ИЛИ БУКВИТЕ

Може, стига да иска. При самото повтаряне обаче прави грешки и ако го накарам много пъти да повтори направо казва : Аз нимогха! и така до следващия път. Ако е изречение, ще изяде някоя дума. Ако е дума, може и да се случи да размени (не съм забелязала кое точно) я букви, я срички... не знам със сигурност кое.

7. кое му е по-лесно - да разкаже каквото той иска или да повтори това което е чул от теб

По- лесно май ще да му е да повтори това което е чул.


8. как общува с другите деца - с говор, със жестове, не общува?

Общува и още как. Много е социален. В магазините ходи и търси някой работещ в магазина и започва да разпитва защо какво и как... неразбираемо, разбира се. Общува с говор.


П.С.
Пробвах това с шепненето с ръка пред устата. Чу ме и ми отговори. Не мисля, че има проблем. Ще повдигна въпроса отново с лелята в детската консултация като идем да прегледат Неа на 20 февруари.

Четейки какво сте написали все повече започвам да мисля, че и моят син има такава диагноза.
Как ще го пускам на детска градина, като не може да яде леща, защото се дави и повръща от зърната?!
Не може да изговаря правилно много думи и като цяло казва втората половина на всяка дума.
Получава се нещо от рода на : "Тати пави мона въка", което би трябвало да значи " тати прави камиона навънка". Аз на моменти изобщо не разбирам какво иска да ми каже, камо ли другите хора. На въпроса как се казва отговаря неразбираемото " Бан Ноф, гано Бобо", в превод- "Боян Иванов, галено Бобо".
Мисля, че разбира всичко, повтаря всичко, но по свой си начин. Но сам почти не може да измисли изречение. Не разменя срички, но изговаря само последната сричка на думата като цяла дума.
И това проблемно хранене..Виждам, че децата започват да го игнорират, след като го попитат нещо и той не им отговори. Не съм го водила при невролог за това, но веднъж бяхме при Нина ( преди няколко месеца ), и тогава не се потвърди или отрече нещо конкретно. Но мисля, че имаме някакъв проблем..

Мами, не си слагайте диагнозите сами, моля, няма две еднакви деца

МОФ, Всичко съм прочела, но трябва малко да помисля преди да отговоря

gabiplus - подобен е и моя син и аз точно това си помислих, четейки моята дружка МОФчик . Стискам палци на Оливер и дано да е проблема в многото езици, дето чува.
Та синчето "говори" изключително лошо. "Дабо" е Браво - примерно. "Даи го" е ударих го(се) и т.н. В последно време съм и "йейооо", защото ходи на ясла от почти 10 месеца.
Направо не знам, дали да се притеснявам и дали сме за консултация с логопед. Той е на 2г.5м., като на тази възраст дъщеря ми знаеше и пишеше буквите.
Мислех, че ходейки на ясла, ще се отпусне. Но не е така. Пък у нас всички сме приказливи, но явно не го влече говора. За изречение и дума не може да става, а ако зареве се мъча да разгадая за какво е, по жестове и рядко по някоя сричка.
За пореден път съм в шаш
Нина - какво мислиш/казваш?

И аз така се притеснявам за Никълъс. Той на 2г.3мес., но ги връзва едни фльонги, само аз мога да му разбера какво казва. Обикновено думи съставени от една до две срички и то повтарящи се. Надявам се нищо да му няма, но като зная на тази възраст батко му и кака му си говореха направо с изречения 
Ще му тествам и аз слуха с шептене, а за повтаряне на дума от две различни срички почти е невъзможно понякога. Забелязала съм, че не може да казва определени звуци - Л, С, В например, за Р да не говорим

И Оливер не може да казва на пример Р... но в нашия случай Р и неможенето му са последното ни главоболие. Ако ще и никога да не се научи да казва Р (майка ми е имала проблеми с Р-то, вуйчо ми все още има проблеми) стига само да проговори като другите... Много не искам, нали?
Мами на дечица под 3 годинки, дайте им още малко време! И както Нина е призовала вече, не самодиагнозирайте дечицата си, не губете съня си по този начин. Момченцата се развиват по- бавно от момиченцата (туй специално за Шани).

ВениБ, може да се постави диагноза ринолалия на дете, което е имало проблем с цепките на небцето, защото това е основна предпоставка за лошо разпределение на издишната струя и е симптом на ринолалията - тя означава мнго грубо казано, че звуковете които се озвучават през носа се озвучават неправилно през устата и обратно. По повод забавянето на езиковото развитие - дължи се най-вероятно на нарушението на слуха. Ако изпълнявате точно инструкциите на логопеда има голяма вероятност да навакса. Става трудно и бавно и ви трябва много търпение. Стискам палци и не се отчайвай така

За Шани и за всички, които се притесняват
http://consult.speednetbg.net/index.php?page=main&op=govor&sessid=

от 0 месеца до 1 година се допускат отклонения в рамките на един месец, до края на 3-тата в рамките на 6 месеца.
Това не означава, обаче, че това правило се прилага 100%, защото винаги се вземат предвид факторите раждане, езикова среда, развитие на нервната система.

Ако се притеснявате и нещо не е ясно е добре да се консултирате с логопед, дори и само за да ви кажата, че на детето му няма нищо. В някой случаи изоставането е малко и незабележимо и справилни насоки от логопед, ще се опправите "безболезнено" докато е време. В други случай може да има голямо изпреварване на езиковата възраст, което също трябва да се контролира, за да не се стигне до причиняване на излишни главоболия от рода на агресивност, защото му е скучно да прави нещо, което е под възможностите или разни други неща, но няма да ги пиша, да не се притесните.

Моят съвет е да търсите консултация, когато се съмнявате

За МОФ

Вие според мен трябва да поработите в три посоки
1. Да стимулирате мускулите на устата и езика, за да се улесни артикулацията - това обаче мога да ти го покажа, както миналият път, иначе няма да стане
2.Да подредите езиците - да говори с всеки на неговия роден език, за да слуша правилен изговор и граматично верене - за теб ще са необходими специални инструкции от логопеда за финския
3. Независимо от работата на логопеда, можеш сама да помогнеш на Оливър -
започва се от възстановяване на подражанието и формиране на едновременен разказ по картини и текст - т..е ти разказваш, а той допълва или довършва фразите.

За всичко това може да ви бъде направена програма, която да изпълняваш в къщи със съответните инструкции. Работи се винаги "на малки порции" и като се постигне едно се поставя следващата задача. Корекционната програма обаче трябва да се прави на фински, защото живеете и ще живеете там и той ще учи на фински

Нина - гледах го и аз сайта и точно така си мислех и аз. Да направя една консултация, пък нека да е тя само успокоителна. Мерси   

МОФчинка  - ще му дам време, ама да не се окаже, че е загубено после...
Айде стискам палци на Оливер и следвай инструкциите на Нина и скоро да се хвалиш

Моят син е на 2.5 г. ,нормално родено дете.Всичко разбира, но не говори. Това което може изговаря правилно - мама, тате, баба, леля и т.н., но речника му е супер малък.Не се опитва да произнася нови думи, а ако някой път се опита - изяжда предните букви. От преди Коледа сестрата в яслата ме кара да го водя на консултация с логопед, на което ние се изсмяхе.Сега като чета тук, започвам да се притеснявам малко.Трябва ли да го водя още сега, след като самата аз съм проговорила на 3 год.,а и големият ми син проговори направо на 2.6 год./без изобщо да говори на бебешки/. И ако трябва - къде да го заведа? Предварително благодаря за информацията.

 Нина  благодаря за отговора! Толкова дълго верме мислех че нещо в мозъка му пречи за да говори, че ми е трудно да повярвам за слуха, явно трябва повечко търпение!

МОФ, включвам се в темата ти за да кажа на майчетата, които се притесняват, че колкото по рано на логопед, толкова по добре. Нашето момченце почти не говореше до 3 години, тук таме някоя дума, бърбореше доста, но неразбираемо, използваше активно ъъъ-то за да каже какво иска. Бавехме се, защото уж нали казват, че момчетата проговарят по късно, а пък и съпруга ми се е отприщил да говори на 3 години и общо взето май е това. Тръгнахме на логопед малко след третия му рожден ден, ходим всяка седмица. Само суперлативи мога да кажа за нашата логопедка, на децата им харесва много (изключвам моментите когато Йони е крива, заради зъби или друго), ако има възможност бихме ходили и по често, но така е засега. Стаята е пълна с играчки, винаги има нещо ново, имаме домашни за вкъщи, много е хубаво. И Роско говори все повече, повтаря, имаме нови думи, отговаря на въпроси, спретва изречения с по две три думи, да се похваля с последните ни думи- пингвин и акула, заваляно, но се усъвършенства детето.
Когато започнахме да ходим ни казаха, че ако при едно нормално средностатистическо дете приказването и (оф, как да го кажа) всички дейности, са успоредни прави, то при нашите деца тези прави са криви, синусоиди или подобни. Говоренето изостава за даден момент, което изобщо не значи че детето е глупаво и прочее. Виждам какви неща правят моите мъници и направо се гордея как се справят малките ръчички, борим се и устичката да се използва оптимално
Просто искам да ви успокоя и да споделя, колко добра е една навременна помощ от специалист