Денят ми започна добре - спретнато и подредено , детето ме помоли да го заведа в един детски клуб където от доста време не бяхме ходили. Всичко беше супер , но като си затръгвахме такъв номер ми спретна , голямо тръшкане , бягане криене че ме натовари за дни напред.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
О, любимата ми тема! Вчера ми беше изключително гаден ден.
Дойде ми. Тръгнах на 2ро интервю, за позиция която много исках. Забравих си телефона и се върнах. Изтървах метрото. Изтървах рейса, вървях пеша. Закъснях и ме отхвърлиха от вратата. На връщане ми се скъса сандала. Опитах се да го залепя и си залепих пръста. Жегата като фон на всичко.
И какво още беше... още ми е кофти.
Дойде ми. Тръгнах на 2ро интервю, за позиция която много исках. Забравих си телефона и се върнах. Изтървах метрото. Изтървах рейса, вървях пеша. Закъснях и ме отхвърлиха от вратата. На връщане ми се скъса сандала. Опитах се да го залепя и си залепих пръста. Жегата като фон на всичко.
И какво още беше... още ми е кофти.
Оплаквам се от Български пощи.Служителите им правят всичко възможно да НЕ ти помогнат,при наличието на тяхна грешка.
Аз казах това на една продавачка в била...и оттогава мисля че си взе поука.
Оплаквам се от Български пощи.Служителите им правят всичко възможно да НЕ ти помогнат,при наличието на тяхна грешка.
Аз казах това на една продавачка в била...и оттогава мисля че си взе поука.
Не мога да се разправям с разни простакеси.
Говорих с тях.В крайна сметка, единственото,което се случи беше, че подателят на колета, който очаквах ,трябваше да заплати неустойка в тамошните пощи, при положение, че грешката беше изцяло на Български пощи.
За какво да се занимавам?Да не би случайно,ако вдигна скандал да му върнат парите на човека?Говорих,казаха,че нищо не могли да направят и се извиняват за грешката.Да пускам жалби за 20 лева ли?
П.п.Изпратила съм паричките на човека и съм поднесла извиненията си.Доста по-рационално ми се струва,пред това да ми изхвърлят жалбата в кошчето.
П.п.Изпратила съм паричките на човека и съм поднесла извиненията си.Доста по-рационално ми се струва,пред това да ми изхвърлят жалбата в кошчето.
Оплаквам се от инфантилната си и ограничена колежка.Преди 2 часа дойде на работата и ми наговори такива глупости.че още не мога да ги осмисля и асимилирам 
.Мразя интриганти и хора дето не използват главата си по предназначение.Сериозно започвам да се замисля върху думите на други лица имали по-близки отношения с нея и стигнали до извода .че и трябва лечение при специализирани доктори по психично здраве.Вярно е .че лятото в жегата лудите са повече.
.Мразя интриганти и хора дето не използват главата си по предназначение.Сериозно започвам да се замисля върху думите на други лица имали по-близки отношения с нея и стигнали до извода .че и трябва лечение при специализирани доктори по психично здраве.Вярно е .че лятото в жегата лудите са повече. 
Никога не съм писала в тази тема, но днес се чувствам ужасно и няма с кого да споделя.
На път за работа премазах един гълъб. Минах през него, макар и с 15-тина км/ч. Чух как се смачква. И понеже закъснявах, и защото улицата, на която се случи, беше тясна и нямаше място да отбия в страни, продължих да шофирам, да го гледам в огледалото, и да вия като чакал в колата. И ревах по целия път към работа.
Отвратително.
На път за работа премазах един гълъб. Минах през него, макар и с 15-тина км/ч. Чух как се смачква. И понеже закъснявах, и защото улицата, на която се случи, беше тясна и нямаше място да отбия в страни, продължих да шофирам, да го гледам в огледалото, и да вия като чакал в колата. И ревах по целия път към работа.
Отвратително.
Никога не съм писала в тази тема, но днес се чувствам ужасно и няма с кого да споделя.
На път за работа премазах един гълъб. Минах през него, макар и с 15-тина км/ч. Чух как се смачква. И понеже закъснявах, и защото улицата, на която се случи, беше тясна и нямаше място да отбия в страни, продължих да шофирам, да го гледам в огледалото, и да вия като чакал в колата. И ревах по целия път към работа.
Отвратително.
На път за работа премазах един гълъб. Минах през него, макар и с 15-тина км/ч. Чух как се смачква. И понеже закъснявах, и защото улицата, на която се случи, беше тясна и нямаше място да отбия в страни, продължих да шофирам, да го гледам в огледалото, и да вия като чакал в колата. И ревах по целия път към работа.
Отвратително.
Пътят е обграден с борове, буквално до самото платно. Изскочи направо под колата. После навръщане минах оттам със затворенш очи
