Лежащи бъдещи мами, заповядайте да не скучаем - 29 тема

Сладуранче, да ти е жив и здрав, и много да те радва 
Голямо щастие е той на мама
На женската консултация лекарят всеки път си мърмори, че ехографът е остарял, те всички си мърморят и са си прави. Гледа ме за две мин. през корема,  пишат болничния и си тръгвам, чакането е много повече от всичко останало, ако трябва да бъда честна,  замисляла съм се да си пусна една неплатена и да ми се махне от главата цялото това напрежение,  изпитвам угризения на съвестта, че му вредя на бебчо с това излизане. Питах го за шийката, категорично не могла да се види по този начин - и това беше. А и на тази първобитна техника няма да разчитам
На ФМ когато лекарката ме прегледа, изрично я помолих да я измери, беше 33 мм, но се изказа по много ясен начин да не разчитам изобщо на тази мярка, защото през корема не било никак точно.А аз за вагинален ехограф не настоях, успокои ме в някаква степен числото 33, макар, че за 20 та седмица не е мн. добре мисля, може би някакво средно положение..
Другото, което разбрах е, че освен дължината било важно да се пипне, защото еластичността и здравината също са от значение, не трябва да се отпуска. Обаче с тези прегледи се притеснявам от инфекции и контракции, защото си напатих до момента.

Не ми звучи абсурдно хапването от леглото, минали сме по този път. Важното е да се подкрепяме и да си вдъхваме кураж! Наистина спокойствието и търпението ще се възнаградят и го пожелавам на всички тук!

Благодаря ти за подкрепата, Дени!

Мили момичета, чета ви и настръхвам ... Всяка една част от тялото ми помни страха, ужаса, отчаянието, съжалението в очите на близките ми и лекарите  Не се предавайте, имайте вяра ! Аз успях, както и много други момичета, вие също ще успеете ! Прегръщам ви силно 
Отдавна не съм писала, едва ли някой ме помни, за моя радост всички мами, с които лежахме заедно, сега си гушкат дечицата 

Дестини -  това е един добър размер за шийка, не е идеален, но и зависи на старта колко е била.  Аз писах за през корема, че според мен при определени обстоятелства е вариант, защото аз през две седмици си я замервам единият път при единия през корема, вторият вагинално.. ) разликата е минимална и мисля идва по - скоро от това, че единият мери по права линия, а тя явно си е кривичка , а другият криви линията, за да хване дължината.. но пак около половин см отклонение ми дава.  Но моята шийка до последният преглед беше шампион - над 4 см... вече трябва да се е скъсила.. не мога да си обясня защо и как. аз съм писала на другите момичета - първата брем в 22 г.с. отидох в болница с паднала тапа и разкритие, втора с много лежане и превантивен серклаж - 2 см в петия месец... после пък преносване... и сега до последно всичко беше наред - все едно никога съм няма проблеми с шийката.
А по въпроса за опипването - моята на серкажа тази брем. била скъсена от външната страна и мека.. и нищо...и в крайна сметка всеки обвинява другия и нито един лекар няма идея какво , защо и как се е случило.

Miila,здравей. Така, като те чета се убеждавам, че всичко е толкова относително. И все пак след толкова постове стигам до убеждението, че сякаш поне в повечето случаи серклажът помага. Но трябва да има сигурно заключение,  че дадена жена има проблем,  при който това нещо е наложително и трябва да се направи. Стискам палци, всичко ще бъде наред, сигурна съм 
Аз  при предишните бременности буквално спях в лекарските кабинети, правехме всякакви прегледи, при много лекари ходих, тогава имах едно ръждиво зацапване, скъсваха се да ме бъркат и ровят, и всеки казваше, че не се вижда от къде идва, докато една нощ не се събудих с изтекли води. Така и не ми дадоха адекватно обяснение. С втората бременност отново кървене, приеха ме в болница на системи и инжекции (още си нося белези от абокатите) , кървави парцали падаха от мен, заради обилното кървене спря сърдечната дейност, а през третата бременност мисед. Тогава нямах кървене, мислих си, че всичко е наред, отивам си аз на преглед щастлива и когато лекарят ми каза "тук няма никой ", ме побиха студени тръпки, бях като ударена и мислех, че сънувам.
За съжаление всичко това насади голям страх в мен и постоянни мисли, че нещо ще се случи. Със сигурност кюртажите с тези дилатации са нанесли все някакви щети като срастванията и чувствителността на матката и всичко това ме кара да си пресмятам рисковете. Но започнах да си мисля, че ако Бог реши , ще даде това детенце. Затова на всички момичета тук пожелавам да вярваме,  че този път нещата ще бъдат добре и да се молим.
Успях да се видя с моя лекар, имам прочутия болничен, отново беше пълно с хора. В кабинета му седях сигурно час, бяха още четири момичета.  Аз само исках веднага да седна, защото се наложи да си постоя права известно време. Сподели, че едно майче сега е родило в 30 седмица и Слава Богу всичко е наред с бебчето. Аз се моля да стигна до тази прословута седмица, за да си отдъхна малко, защото този постоянен стрес бавно ме убива. Споделих му страховете си и той сякаш ме разбра, мисля, че се съгласи с мен, но не взе някаква ясна позиция.
Ще лежим и ще се молим. Ето аз тук си чета разни книжки или съм в интернет, важното е да сме спокойни.Отново се извинявам за дългия пост

Miila,здравей. Така, като те чета се убеждавам, че всичко е толкова относително. И все пак стигам до убеждението, че сякаш  в повечето случаи серклажът помага. Но трябва да има сигурно заключение,  че дадена жена има проблем,  при който това нещо е наложително и трябва да се направи.
 Стискам палци, всичко ще бъде наред, сигурна съм 
Аз  при предишните бременности буквално спях в лекарските кабинети, правехме всякакви прегледи, при много лекари ходих, тогава имах едно ръждиво зацапване, скъсваха се да ме бъркат и ровят, и всеки казваше, че не се вижда от къде идва, докато една нощ не се събудих с изтекли води. Така и не ми дадоха адекватно обяснение. С втората бременност отново кървене, приеха ме в болница на системи и инжекции (още си нося белези от абокатите) , кървави парцали падаха от мен, заради обилното кървене спря сърдечната дейност, а през третата бременност мисед. Тогава нямах кървене, мислих си, че всичко е наред, отивам си аз на преглед щастлива и когато лекарят ми каза "тук няма никой ", ме побиха студени тръпки, бях като ударена и мислех, че сънувам.
За съжаление всичко това насади голям страх в мен и постоянни мисли, че нещо ще се случи. Със сигурност кюртажите с тези дилатации са нанесли все някакви щети като срастванията и чувствителността на матката и всичко това ме кара да си пресмятам рисковете. Но започнах да си мисля, че ако Бог реши , ще даде това детенце. Затова на всички момичета тук пожелавам да вярваме,  че този път нещата ще бъдат добре и да се молим.
Успях да се видя с моя лекар, имам прочутия болничен, отново беше пълно с хора. В кабинета му седях сигурно час, бяха още четири момичета.  Аз само исках веднага да седна, защото се наложи да си постоя права известно време. Сподели, че едно майче сега е родило в 30 седмица и Слава Богу всичко е наред с бебчето. Аз се моля да стигна до тази прословута седмица, за да си отдъхна малко, защото този постоянен стрес бавно ме убива. Споделих му страховете си и той сякаш ме разбра, мисля, че се съгласи с мен, но не взе някаква ясна позиция.
Ще лежим и ще се молим. Ето аз тук си чета разни книжки или съм в интернет, важното е да сме спокойни.Отново се извинявам за дългия пост

Arven, благодаря ти за подкрепата  :hug
Ние, които сме преживяли всичко това, най - добре разбираме какво чувства всяка една от нас и през какъв ад сме минали.

destiny123 много  за теб, всичко е ужасно, за което разказваш и имам чувството, че масово се превръщаме в опитни зайчета, всеки ни гледа, разглежда, чуди се и накрая нищо, а ние страдаме ли страдаме......живот...

Сега сили, положително мислене (доколкото е възможно) и вяра, че всичко ще се случи този път както трябва да е 

Добро утро момичета!

Деститни -    хубаво е да срещаш разбиране от док.. А за страховете е съвсем нормално да са те сковали, когато човек има негативен опит и е страдал толкова - няма как да няма.. искрено вярвам и ти пожелавам този път да си имаш здраво бебче не в 30, а в 39 седмица! но като напредва бременността и наистина малко по - малко се поуспокояваме.
А за серклажа - да, аз не бих рискувала без.  Няма да имам сили - емоционални и физически за следваща бременност. Но ако някога се случи - пак ще слагам серклаж. Толкова съм се травмирала на тази тема, че никой док. не може да ме убеди без.

Благодаря ви за окуражителните думи, мили момичета. На всички ни пожелавам само след няколко месеца да си гушнем сладките бебоци и да бъдем много щастливи с тях   
Желая ви през предстоящите празници да бъдете спокойни, с любимите си хора, обградени с много любов 

Здравейте , момичета !!!
Аз също до скоро бях една от вас. Имах един ''спонтанен аборт'' в 24 г.с , '(но за мен това си е преждевременно раждане) за съжаление малкото ми бебче не оцеля ... , Исках да ви кажа да не губите надежда, стават и хубави неща . След загубата бях съкрушена, за мен вече нямаше смисъл да се живее, не исках да се виждам и да говоря с никой, но ми се наложи малко,  по малко да се съвзема и 2 години по-късно отново бях бременна. Не мога да ви опиша щастието , което изпитвах след като видях двете черти, но веднага ме обзе и страха да не се случи отново нещо. За първата загуба и аз като вас бях ходила при цял куп доктори и направих безброй изследвания, но никой не можа да ми каже причината за всичко това. Всички твърдяха, че е било вътрешна инфекция, и тя е причината за изтичането на водите, но не се доказа. Оказа се , че имам и цервикална недостатъчност и ме посъветваха при втора бременност да се подложа на серклаж. Попитах има ли риск, а отговора беше , че винаги има риск и аз трябваше да избера по-малкото зло...След много мислене  и страх реших да направя серклажа и за моя радост не съм сгрешила, защото благодарение на него сега имам един сладък бонбон в леглото до мен Със серклажа издържах до 35 г.с и се наложи да ми  го свалят , защото плода натежаваше и имаше опасност да разкъса шийката. Всички си мислеха ( и аз също) , че веднага ще родя, защото още със свалянето се оказа, че имам 2 см разкритие, но така си откарах още 2 седмици и накрая в 37г.с ми предизвикаха раждането за да не рискуват да стоя прекалено дълго с отворен канал. С целия този дълъг пост ( за , което се извинявам) исках само да ви кажа , да вярвате , че ще успеете и да не се предавате, а също и че без серклажа най-вероятно едва ли бих изкарала до края. Стискайте кълки , повечко лежане и скоро да се радвате на малки вързопчета донесени от щъркела .... УСПЕХ

Христос воскресе, момичета! На този светъл празник реших да ви попрочета, че отдавна не съм влизала, сякаш преживях наново страха и несигурността, наистина ви разбирам, но и аз съм от мамите с успешен край и се надявам и за вас да е такъв. Пожелавам ви го от сърце 

Воистина воскресе!  Бъдете здрави, щастливи и усмихнати!
Благодарим ви за подкрепата, момичета, вярата в този момент е много важна за нас.

Воистина Воскресе!!! Дано Бог бъде с нас и помогне да родим здрави бебчета, да пази децата ни и всички хора по света, да бъдем по смирени и по добри !!!