Здравейте! 
Аз съм българка- предстои ми да се дипломирам, имам мечти и амбиции, той е турчин- предстои му да се дипломира, има собствен бизнес от 3 години в сферата на търговията. Той е амбициозен, сдържан, силен, не прекалява със сладките приказки, което е привидно за турците, прави всичко за мен, знам че чувствата му са искрени. Заедно сме от около 6 месеца (знам много е скоро), всеки си има жилище, но той е при мен от втория месец след запознанството ни, спи при мен всяка нощ освен когато е в Турция, ограничи срещите си с приятели си защото иска да е с мен, лъжеше чичо си когато му беше на гости за да е при мен, не е от тези които излизат по дискотеки и пият по цяла нощ, от както сме заедно е излизал само 3-4 пъти и то винаги с мен дори не изявява желание за нощен живот.
Проблемът е там, че ако до края на тази година не му потръгне в новото начинание което още дори не знае как да започне поради ред причини ще се върне в Турция....уж на шега в един наш разговор преди около месец каза че ще вземе и мен, но от няколко дни е притеснен не знае какво да прави и си говорихме отново за това. Не каза нищо, дори и дума за нас. Виждам страха и притеснението в очите му от провал и не искам да повдигам темата за НАС. Знам че чувствата ни са взаимни, вярвам му, но не знам дали съм готова евентуално да замина с него. Семействата ни са различни, нравите ни са различни защото има турци и турци...неговото семейство е малко по-старомодно. Но нали когато обичаш си готов на всичко за този човек....не знам дали съм готова на всичко за него, дали бих отишла там и дали бих свикнала да живея с майка му, да готвя, да гледам деца и покъщина и да оставя мечтите и амбициите си само заради желанието да съм с него.
Обичам го, липсва ми постоянно когато го няма, дори когато е тук и по цял ден е на работа...има една приказка "Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи" и ето сама си нося кръста страх ме е да споделя с майка си, защото ще се ужаси при мисълта, както и аз се ужасявам да я оставя. Честно казано ми ще ми е най-мъчно за нея и само това ме спира за момента.
Дайте ми съвет.
Аз съм българка- предстои ми да се дипломирам, имам мечти и амбиции, той е турчин- предстои му да се дипломира, има собствен бизнес от 3 години в сферата на търговията. Той е амбициозен, сдържан, силен, не прекалява със сладките приказки, което е привидно за турците, прави всичко за мен, знам че чувствата му са искрени. Заедно сме от около 6 месеца (знам много е скоро), всеки си има жилище, но той е при мен от втория месец след запознанството ни, спи при мен всяка нощ освен когато е в Турция, ограничи срещите си с приятели си защото иска да е с мен, лъжеше чичо си когато му беше на гости за да е при мен, не е от тези които излизат по дискотеки и пият по цяла нощ, от както сме заедно е излизал само 3-4 пъти и то винаги с мен дори не изявява желание за нощен живот.
Проблемът е там, че ако до края на тази година не му потръгне в новото начинание което още дори не знае как да започне поради ред причини ще се върне в Турция....уж на шега в един наш разговор преди около месец каза че ще вземе и мен, но от няколко дни е притеснен не знае какво да прави и си говорихме отново за това. Не каза нищо, дори и дума за нас. Виждам страха и притеснението в очите му от провал и не искам да повдигам темата за НАС. Знам че чувствата ни са взаимни, вярвам му, но не знам дали съм готова евентуално да замина с него. Семействата ни са различни, нравите ни са различни защото има турци и турци...неговото семейство е малко по-старомодно. Но нали когато обичаш си готов на всичко за този човек....не знам дали съм готова на всичко за него, дали бих отишла там и дали бих свикнала да живея с майка му, да готвя, да гледам деца и покъщина и да оставя мечтите и амбициите си само заради желанието да съм с него.
Обичам го, липсва ми постоянно когато го няма, дори когато е тук и по цял ден е на работа...има една приказка "Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи" и ето сама си нося кръста страх ме е да споделя с майка си, защото ще се ужаси при мисълта, както и аз се ужасявам да я оставя. Честно казано ми ще ми е най-мъчно за нея и само това ме спира за момента.
Дайте ми съвет.
